Рекс Стаут
Гамбит (15)

ПЕТНАЙСЕТА ГЛАВА

След като се настани в червеното кожено кресло, Креймър каза:

— Пропуснете сюжетната линия. Какво сте научили?

Имахме семейно тържество — Сол, Фред и Ори бяха насядали пред бюрото на Улф, с чаши в ръце. Фред пиеше уиски с вода, Сол, Ори и аз споделяхме бутилка шампанско. Улф пиеше бира. Креймър не пожела да пие нищо, въпреки че му предложихме.

Улф остави чашата си и облиза устни.

— Това е встъпление, мистър Креймър, а не сюжетна линия. Необходимо е да ви го разкажа, но ще бъда кратък. Може би помните едно събитие, което се случи преди четири години в ресторант „Пиоти“ на Тринайсета улица.

— Помня. Сержант Стебинс — в кухнята, заедно с Гудуин, със слушалки.

— Да. Подобно нещо стана и днес, с някои изменения. Мистър Панцър бе в кухнята, с магнетофон вместо със слушалки. Мистър Дъркин и мистър Кадър се намираха в ресторанта, на отделни маси. На една друга маса седеше мистър Гудуин, сам, а във ваза с отвратителни изкуствени цветя пред него бе поставен микрофон. Имаше уговорена среща с доктор Виктор Ейвъри. Малко преди един часа доктор Ейвъри влезе в ресторанта, приближи се към масата, където бе мистър Гудуин, и седна, а мистър Пиоти уведоми мистър Панцър в кухнята и той включи магнетофона. Сега ще чуете записа. Достатъчно ли е това описание на обстановката?

— Да.

— Имате ли някакви въпроси?

— Първо ще го чуя. Улф се обърна.

— Хайде, Сол. — Сол стана и излезе, като си взе чашата с шампанското. Говорителят бе вече включен. След малко се чу пращенето и фоновият шум, а после моят глас:

— Спагетите тук са нещо изключително. Не е зле да ги опитате.

Нямаше смисъл да наблюдавам Креймър — той щеше да остане с поглед прикован върху Улф, стиснал устни и присвил очи, независимо какво чуваше. По-интересно бе да гледам Фред и Ори, които не бяха слушали записа и не знаеха почти нищо. Бяха обърнали глави към решетката. Фред си бе придал безизразен вид, но се усмихна широко, когато посъветвах Ейвъри да позвъни в прокуратурата. Ори критично наклони глава, за да прецени работата на колегата си, и от време на време ме поглеждаше, за да покаже, че тънкостите не му убягват. Усмихна се и кимна одобрително, когато изтръгнах от Ейвъри признанието, че е влязъл в къщата, а сви устни, когато му казах, че Улф го е опаковал и адресирал направо за ада — единствено от завист, защото съзнаваше, че такава изящна реплика бе далеч над неговата категория, последвана от думите, с които напусках сцената: „В ада ли предпочитате да идете, или ще дойдете с мен?“ Завеса.

Креймър помести крака, но не за да стане.

— Дявол да го вземе — рече дрезгаво той. — И дойде ли? Тук?

— Да. След като чу записа, ми предложи сто хиляди долара в брой, пред четиримата, срещу лентата и декларация, подписана от мистър Гудуин… Дай му я, Арчи.

Извадих листчето от джоба си, приближих се до него и му го подадох. Креймър го прочете и ме изгледа.

— Това неговият почерк ли е?

— Не знам. Вероятно.

Прочете го пак, сгъна го и го пъхна в джоба си.

— Известни са ми някои ваши ужасно фантастични изпълнения. Доколко фантастично е това?

— Ако под „фантастични“ разбирате „измислени от мен“, то в случая нямаше нищо фантастично. Като научих, че доктор Ейвъри е извършил две убийства, реших да докажа това. Тъй като бе невъзможно…

— Кога научихте? Знаехте ли го, когато… — Креймър млъкна, стана, отправи се към мен и тъй като знаех какво искаше, аз му отстъпих стола си да седне. Докато вдигаше телефона и набираше, аз си налях шампанско, а когато върнах бутилката в кофичката с лед, вече говореше със сержант Стебинс.

— Пърли? Аз съм при Улф. Намери доктор Ейвъри, прибери го и го задръж, докато се върна. Върви самият ти. Не чакай заповед за арестуване. Задръж го като важен свидетел по убийството на Калмъс, не се шегувам. Искам да е там, когато се върна… след половин час, може би малко повече.

Той стана, хвърли ми най-киселия поглед, с който някога ме е удостоявал, върна се при червеното кожено кресло, изгледа Улф по същия начин, ако не и по-лошо, и рече:

— А като си тръгна, ти и Улф ще дойдете с мен. За какви се мислите, палячовци такива! Гудуин излъга хладнокръвно в писмените си показания, а вчера сутринта вие ми заявихте, че аз съм бил по-добре запознат от вас с всички обстоятелства около смъртта на Калмъс. Как смятате да се отървете… дявол да го вземе, не ме гледайте с тази презрителна усмивка! Ще я изтрия от лицето ви!

— Ще ви спестя това усилие — отвърна Улф, без да се обижда. — Мистър Гудуин излъга доктор Ейвъри, не вас. Той не е наблюдавал къщата в сряда. Както ви е казал, там е пристигнал малко след десет часа, придружен от мис Блънт, така че не би могъл да види убиеца нито да влиза, нито да излиза. Изиграхме доктор Ейвъри. Тъй като беше невъзможно… — Този път не го прекъсна Креймър. Бе влязъл Сол с втора бутилка шампанско. Направи три крачки, спря и като видя, че Улф му отстъпва думата, продължи, взе празната чаша, напълни я и я подаде на Креймър, наля отново чашите на Ори, моята и своята, сложи бутилката в кофичката с лед и седна. Креймър, който бе поел чашата, без да обърне внимание, разля малко върху панталона си, изгледа я разярено, сякаш се питаше как се е озовала в ръката му, вдигна я, пресуши я на три глътки и я остави на масичката.

Креймър прехвърли яростния си поглед върху Улф.

— Не ви вярвам — каза. — За да ме накарате да ви повярвам, помъчете се да ми разкажете откъде сте знаели, че Ейвъри е влизал в къщата, след като Гудуин не го е видял. И откъде сте знаели, че той е убил Джерин. Да чуем.

Улф кимна.

— Там е работата, че не е просто.

— Сигурно не е никак просто. Ще се помъча да разбера. Е?

Улф се облегна назад.

— Това бе извод, направен по дедукция, а не заключение въз основа на доказуеми улики, защото нямах такива. Дедуктивният ми извод почиваше върху три предположения. Първо, Блънт не бе убил Джерин. Както знаете, предварително бях допуснал това, а убийството на Калмъс го потвърди. Второ, никой от куриерите — Хаусман, Йъркис и Фароу — не бе убил Джерин. Вече се извиних на самия себе си за абсурдната си преструвка, че това наистина би било възможно; сега се извинявам и на вас. Как би било възможно, след като Джерин е седял там, подносът е бил до него, а останалите куриери непрекъснато са влизали? — Той махна с ръка, за да изтрие този спомен. — Пфу! Трето, оставаше единствено Ейвъри. Той бе имал не по-лоша възможност от Блънт, ако не и по-добра; забъркал е някаква смес, привидно горчична вода, и е накарал Джерин да я изпие. Възможно бе да е имал някакъв мотив — както е записано на онази лента, мистър Гудуин му каза, че Ейвъри не е изпитвал неприязън към Джерин, целта му е била да унищожи Блънт. Това не може да се…

— Защо да е искал да унищожи Блънт?

— Защото е искал да вземе съпругата на Блънт. Това не може да се докаже, тъй като единствените улики са вътре в самия него, но и не може да бъде опровергано. Предполагам, че сте разговаряли с мисис Блънт?

— Да, няколко пъти.

— Възможно ли е да предизвика несъзнателно нечий апетит?

— Дявол да го вземе, да!

— Значи мотивът е допустим. Но след като приемем, че е имал възможност и мотив, остават два въпроса: защо на Джерин му е прилошало толкова навреме, преди да повикат Ейвъри да го прегледа, и защо — пак толкова навреме — Ейвъри е носел със себе си арсеник? Всъщност насочих вниманието си към доктор Ейвъри едва когато след вчерашния си разговор с мистър Блънт в затвора мистър Гудуин намери отговорите на тези два въпроса. Съществува и трети въпрос: знаел ли е доктор Ейвъри предварително, че на Джерин ще му прилошее, но той е само част от втория, а отговорът е, че е било възможно и почти със сигурност е знаел. Казал му го е Калмъс. Това бе, което…

— Хайде стига! — прекъсна го Креймър. — Гудуин го бил научил от Блънт! Той лежи в затвора за убийство. На вас може да ви е клиент, но не и на мен!

— Ще стигна и дотам. Сега ви обяснявам защо се спрях на Ейвъри. Точно това нещо е накарало Калмъс да го заподозре и той е направил грешката да се заеме с него тет а тет — грешка, която му струваше живота. — Улф обърна ръка. — Така стана ясно. Когато мистър Гудуин ми докладва разговора си с мистър Блънт, вътрешно бях убеден, че убиецът е Ейвъри, но нямах и помен от улики, нито пък някаква надежда да намеря такива. Казвам — вътрешно убеден, но такава вътрешна убеденост не е сигурност, а аз исках да съм сигурен. Реших да изпробвам предположението си и направих грижливи приготовления. Помолих мисис Блънт да доведе тук всички — всички замесени, включително и доктор Ейвъри — и когато снощи се събраха, обявих, че съм уволнил мистър Гудуин, който не присъствуваше, и че се отказвам от случая. Върнах на мис Блънт хонорара, който ми бе дала. Тя бе посветена в плана. Разказах им как съм уволнил мистър Гудуин, тъй като е престъпил задълженията си — наблюдавал е къщата на Калмъс в сряда вечерта, напуснал е поста си за час и повече и затова не е видял убиеца да влиза и да излиза.

— Не познават Гудуин — измърмори Креймър, а аз повдигнах вежда към него.

— Сега вече го познават — отвърна Улф — или, поточно, сега вече Ейвъри го познава. Той позвъни на Ейвъри от една хотелска стая, каза му, че съм го уволнил и защо, каза му също, че не е напускал поста си, даде му да разбере, че го е видял да влиза и да излиза от къщата на Калмъс във вторник вечерта, и му каза да донесе сто хиляди долара на срещата им в ресторант „Пиоти“. Реакцията на Ейвъри, естествено, разреши въпроса. Ако не бе приел това предизвикателство, независимо дали бе виновен, или не, с мен би било свършено. Може ли да направя едно отклонение?

Креймър изръмжа:

— Непрекъснато правите разни отклонения.

— Във връзка със случая е, но не е съществено. Според мен той не би приел, ако освен от закона не се страхуваше и от нещо друго. Знаеше, че срещу него няма решаващи улики и че вероятността да бъдат намерени е много малка; само заради това, че са го видели да влиза и излиза от къщата, не биха го осъдили за убийство, дори ако повярват на думите на мистър Гудуин. Той не би могъл да има някаква подбуда да убие Калмъс, освен ако не бе убил Джерин — а вероятността да се докаже, че той е убиецът на Джерин, бе не само нищожна, а изобщо не съществуваше. Ейвъри изпитваше непреодолим страх не от закона, а от мисис Блънт. Дали тя би повярвала на мистър Гудуин? Или, нещо по-важно, дали нямаше да се усъмни в него? Ако само за миг се усъмнеше, неговата цел пропадаше. За него това бе непоносимо. Затова се уговори с мистър Гудуин и отиде на срещата. Чухте резултата. Улф скръсти ръце.

— Това е всичко, мистър Креймър. По закон можете да вземете лентата единствено със съдебно нареждане, но няма да настоявам за такива формалности. Вземете я при условие, че ако се окаже необходимо, ще мога да уредя да я чуят мистър и мисис Блънт. Ще освободите ли днес мистър Блънт, или ще трябва да чака до утре?

— Това било всичко! — Креймър се сдържаше да не избухне. — Признавам, че не можем да задържим Блънт, прав сте — ще взема лентата, и вие чухте, че казах на Стебинс да прибере Ейвъри, но с какво ще разполагам, когато го прибера? Както споменахте самият вие, няма помен от улики. Имали сте сведения, които са сочели кой е убиецът, и какво направихте с тях?

— Глупости! — отвърна рязко Улф. — Току-що изказахте пренебрежението си към тези сведения, защото били получени от човек, затворен за убийство, а на всичкото отгоре и мой клиент. Длъжен ли съм да ви разкривам сведения, които моят клиент ми е доверил, за да извърша разследване в защита на интересите му?

— Това не е…

— Искам да ми отговорите. Длъжен ли съм?

— Не. Не сте длъжен. Поставяте капан на убиеца, карате го да изслуша тази лента и го пускате да си тръгне, преди да ми се обадите. Сега вече сте длъжен да ми предадете сведенията и аз ги искам. От какво му е прилошало на Джерин? От нещо, което е било в какаото? Кой го е сложил там? Откъде Ейвъри е знаел, че ще му прилошее? Какво е знаел Калмъс? Какво точно е казал Блънт на Гудуин? Е? Улф се обърна към мен:

— Арчи! Какво задължение пое към мистър Блънт?

Признавам, настроението ми бе леко приповдигнато. Рядко пия шампанско, когато съм на работа, за да мога съвестно да изпълнявам задълженията си.

— Всичко, което ми съобщи — заявих аз, — бе абсолютно поверително. Нямах Библия подръка, затова само се прекръстих и му се заклех. Ако го кажете на някой полицай, дори да е инспектор, аз загивам. Възможно е Сол, Фед и Ори, тримата заедно, да са в състояние да ме заместят.

Улф се обърна към Креймър.

— Мистър Гудуин си е пийнал. Но задължението, което е поел, важи и за мен. Съветвам ви, преди да освободите Блънт, да го помолите да ви даде сведенията, които е съобщил на мистър Гудуин, разбира се, поверително, и той вероятно ще изпълни молбата ви. Много добре знаете…

Телефонът позвъни, завъртях се със стола си и го вдигнах. След първите две думи от телефонната ми формула ме прекъсна един дълбок, мъжествен глас: „Дайте ми инспектор Креймър.“ Обърнах се към Креймър и му съобщих:

— За вас е. Стебинс.

При писането на тези документални разкази се стремя да не създавам впечатлението, че съм способен да виждам какво става зад дебели врати или зад ъгъла. Ако понякога имам някакво предчувствие, което от време на време ми се случва, обикновено не го споменавам, защото не мога да искам от вас да повярвате на честната ми дума. Но щом Улф може да нарушава правилата си, то и аз мога да наруша моите, и ето — едно отпада.

Когато подадох слушалката на Креймър, знаех какво ще чуе. Не подозирах, а знаех. Може би защото Пърли ме прекъсна и аз чух тона му, може би защото не попита дали Креймър е там, а направо поиска да говори с него… все едно, аз знаех и бях дори още по-сигурен, когато Креймър не каза почти нищо, само слушаше, няколко пъти изръмжа и зададе няколко въпроса. Така че не се изненадах, когато върна слушалката на вилката, обърна се към Улф и се провикна дрезгаво:

— Дявол да ви вземе и вас, и глупавите ви номера! Дявол да ви вземе!

— Мистър Креймър, ако вие…

— Престанете с това „мистър Креймър“! Смятате, че сте…не знам за какъв се смятате, но знам какъв сте според мен! Ейвъри е напъхал пистолет в устата си и си е пръснал черепа. Хайде, приберете си хонорара! Това ще ви достави удоволствие, нали? Доволен ли сте? — Той удари с юмрук по бюрото. — Доволен ли сте?

Улф се обърна, за да погледне стенния часовник. Четири и петнайсет. Щеше да закъснее за срещата си с орхидеите.

— Да — отвърна любезно той. — Доволен съм. Щом се поуспокоите, и вие ще се почувствувате доволен. Бяхте избавен от позора да осъдите един невинен човек и от неудобството да арестувате виновника, когото не бихте могли да осъдите.