Шенън Уейвърли
Романтичен полет (13)

Тринадесета глава

Ник се изтегна на пейката в подножието на хълма и се усмихна на Кейти, която се носеше с шейната по изкуствената пързалка. За щастие пистата все още не бе открита за туристи и нямаше опасност да помете някого.

— Хей, по-бавно — извика й той, свил ръце на фуния. — Ще излетиш навън.

Тя намали скоростта… за пет секунди.

Ник се отпусна и облегна глава на пейката. Небето бе побеляло и денят вероятно щеше да бъде топъл и напрегнат. Огледа хоризонта с надеждата да види балона на Челси. Вече бе придобил почти условен рефлекс.

О, Боже! Да върви по дяволите тази жена, изправи се ядосано той. Не се бе появявала от четири дни и се надяваше въобще да не я види. Заради нея си загуби ума. Заряза принципите си и Кейти пострада. Получи добър урок, но, слава Богу, всичко свърши.

Нямаше да се върне и при Грейс. Двамата се разделиха и той с облекчение се почувства свободен.

Кейти спря главозамайващо в долния край на пистата и се затича засмяно към него. Кракът й вече бе доста стабилен.

— Страхотно спускане! Може ли пак да опитам?

— Само още веднъж — погледна часовника си Ник.

— Чудесно! А миналия път почти не играх.

— Кога?

— С Грейс. — Кейти изплези комично език и завъртя очи.

— Ти не я харесваш, нали?

— Тя само се кара. Въобще не ми дава да мръдна.

Смътно подозрение се зароди в главата му.

— Онзи ден, преди да тръгнеш към пещерата… — Кейти се сепна, припомняйки си укорите му. — Какво правихте с нея?

— Нищо. Исках да изляза с колелото, но тя пишеше на машина. Накара ме да гледам телевизия.

— Колко време? — ядоса се Ник.

— Цял ден. Беше много заета.

— Не се и съмнявам — измърмори той.

— Извинявай за пещерата. Изплаших ли те? — протегна малката си ръка Кейти и го погали по главата.

— Много ме изплаши, дребосъче.

— Вече няма да ходя никъде, освен ако ти не ме заведеш. Може ли, татко?

Ник се взря в искрящите й сини очи.

— Екскурзията до пещерата май ти е харесала?

— Беше страхотно! — засия тя.

Мъжът изстена. По характер дъщеря му много приличаше на Челси.

— Само че не можех да сляза — призна си намръщено тя.

— Знаеш ли, наоколо има много интересни места. Ако обещаеш повече да не ходиш сама…

— Обещавам.

— Добре. Знам един чудесен водопад. Искаш ли да го видиш?

Тя кимна с широко отворени очи.

— Ще отидем в събота. Сега имаш време за още едно спускане.

Кейти помъкна шейната към седалковия лифт, където любезният служител й помогна да се качи. Ник отново седна на пейката, припомняйки си слънчевия следобед при водопада Баш Биш. Челси му липсваше. Много му липсваше.

Някой свирна с клаксон и го стресна. Обърна се и видя Чет Локуд.

— Хей, Чет, какво става? — приближи се той до колата.

— Взе ми думите от устата. Знаеш ли, че момичето на Лотън отива на работа в Ню Йорк?

— Челси?! — подскочи като ужилен Ник.

— Сутринта ми съобщи, че заминава.

— Нима се изнася от къщата?

— Не се изнася, а вече си замина. Не съм виждал някой да си опакова багажа толкова бързо. Не знаеше ли?

— Ами… Не. Каза ли нещо? — Хвана се за главата Ник.

— Не много. Работата била добра — в ски курорта Адирондак. Извини се, че бърза, но трябвало веднага да постъпи. Това е всичко.

— Значи си замина? — Запристъпва нервно Ник от крак на крак.

— Като вихър — щракна с пръсти Чет и излезе от колата. — Изглеждаш ужасно, знаеш ли?

— Прав си. — Ник огледа зеленото си поло и протритите джинси.

— Нямам предвид дрехите. Напоследък сякаш си недоспал. — Ник сви безучастно рамене. — Хайде да поговорим. Не сме си казали нито дума, откакто се скарахте с Грейс. — Ник се стегна. Не искаше Чет да ги сдобрява. — Трябва да знаеш… Виж, добре направихте, че се разделихте. Исках да ти го кажа.

— Благодаря — внимателно го погледна Ник. — Не исках да я обидя. Нито пък теб.

— Знам. Ти си почтен човек. Трябва също да разбереш, че Грейс се чувства много добре. Цупи се ден-два, но после си възвърна доброто настроение.

— Така ли? — изненада се Ник.

— Винаги ми се струваше, че връзката ви е малко изкуствена. Не виждах искрата между вас. — Ник погледна учудено възрастния мъж. — Според мен дъщеря ми е доволна, че всичко свърши. Грейс бе поласкана от твоето внимание, но усети, че нещо не е наред. А не вярвам да иска половинчати неща.

— И не трябва. Тя заслужава най-доброто.

— Както и ти. — Ник отмести поглед. Копнежът по Челси замъгли очите му. — Време е да се отпуснеш и дадеш воля на чувствата си — продължи Чет.

— Какво искаш да кажеш?

— Вече споменах, че си много почтен. Имаш прекалено строги принципи. Ето защо с радост приех да сме съдружници. Но защо не се отпуснеш малко? Послушай сърцето си. То се опитва да ти каже нещо.

— Толкова ли съм прозрачен?

— Като стъкло — засмя се Чет. — Защо не й се обадиш?

— Има ли смисъл? Вече е взела решение и е започнала работа.

— Нали я обичаш. Или още не си го разбрал?

Ник си пое дълбоко въздух и го задържа, докато не го заболя.

— Грешиш! — И двамата се стреснаха от този изблик.

— От какво се страхуваш, синко? — На широкото лице на Чет се изписа съчувствие.

— Да се страхувам? Не, не ме е страх. — Още докато произнасяше тези думи, Ник усети, че не е искрен. Винаги бе нащрек с Челси. Тя му напомняше за Лора, а с нея бе сгрешил.

Но Челси не бе Лора! Имаше странна професия, но не бе разглезена и безразсъдна. Нямаше по-грижлива и по-внимателна жена от нея. Единствената прилика с Лора бе, че я харесваше. Не, не само я харесваше. Ето защо настоя да очертаят и отделят къщата й от Пайн Ридж. Реши да я купи и да не я включва в ски курорта. Представяше си как ще живеят там заедно. В някои моменти дори му се привиждаха деца — техните деца…

Внезапно нещо в него се пречупи. Разбира се, че я обичаше. Челси бе центърът на неговата вселена, огънят във вените му. Защо толкова се бе съпротивлявал?

— Вторият опит винаги е по-труден. По-страшен — тихо каза Чет, зареял поглед в хълмовете отсреща. — Особено, ако при първия си се опарил. Страхът от болката трудно се преодолява. Представяш си всякакви ужасии. Че нищо няма да се получи. Че ще се окаже по-различна от очакванията ти. Мислиш си, че може да те напусне… Извинявай, просто не искам да пропилееш щастието си.

Това бе самата истина. Ник просто се боеше — боеше се отново да обича.

Но той я обичаше. Повече от всичко на света! Още от мига на първата им среща в онзи студен априлски ден, но никога не посмя да й го каже. Дори когато Челси му призна чувствата си.

Прониза го остра болка. За нея залогът също бе много голям, но тя бе рискувала — и остана сама. Какъв страхливец бе той!

— Не се отчайвай — засмя се тихо Чет. — Положението не е чак толкова безнадеждно.

— Напротив.

— Не мога да повярвам, че ти, който можеш да се хвърлиш с главата надолу в бизнеса, няма да направиш никакво усилие за Челси.

— Какво да предприема? Освен неприятности, друго не е видяла от мен. Защо ще иска да се върне?

— Защото те обича.

Ник забеляза, че Кейти вече се е спуснала по пързалката.

— Трябва да тръгвам.

— Е, радвам се, че си поговорихме.

— Май добре ми се поскара? — усмихна се тъжно той и забарабани по ламарината.

— Разбира се — качи се в колата Чет и завъртя ключа. — Върни я Ник. Ти си умен мъж и вярвам, че ще успееш.

Ник се усмихна и му махна за сбогом. И той самият се надяваше да върне Челси, защото току-що бе разбрал, че има нещо по-страшно от това да обичаш някого. А именно — да живееш без него.

 

 

Челси се завъртя пред огромното огледало в банята. Банският й стоеше добре, но вече бе демоде. За съжаление нямаше време да си купи нов. След четвърт час трябваше да бъде при басейна.

Взе една хавлия от полицата и я напъха в сака. Вече цяла седмица ходеше на работа, срещаше се с колегите си, наслаждаваше се на удобствата и невероятния лукс на жилището си.

Макар и трудно, започваше да се приспособява, но знаеше, че никога няма да почувства апартамента като собствен дом, а колегите й ще си останат само познати.

Каква ирония! Най-сетне любимата професия й осигуряваше мечтаните удобства — имаше елегантен апартамент, независимост и сигурност. Но колко й липсваше старият начин на живот — чудноватата стара къща, полетите с балон и разбира се, нейните близки.

Но най-много й липсваше Ник. Непрекъснато мислеше за него и Кейти и копнееше отново да е с тях.

Все пак постъпи правилно. Оттегли се и остави Ник и Грейс да се разберат сами.

Ник трябваше спокойно да преосмисли живота си. От самото начало си играеше с нея и със себе си. Намираше я привлекателна, понякога се опияняваше от нейния чар, но не се отказваше от грижите на Грейс. Искаше и вълкът да е сит, и агнето цяло.

Да върви по дяволите! Не можеше да получи всичко! За нея бе добре, че напусна, реши тя и изтри една сълза от бузата си.

Звънът на телефона прекъсна мислите й. Изтича боса от банята и прекоси мекия килим.

— Ало, Челси?

— Ник? — олюля се тя. Наистина ли бе той? За момент и двамата загубиха дар слово.

— Здравей — чу се най-сетне гласът му. — Как си?

— Добре, а ти?

— Чудесно.

Краката не я държаха и тя се отпусна на мекия диван.

— А как е Кейти?

— Всъщност, обаждам се заради нея.

— Случило ли се е нещо? Да не е болна?

— Не, но положението е доста сериозно.

— Какво има, Ник?

— Говоря за терапията. Боя се, че изостава. Не разбирам защо, по дяволите! — Тонът му ставаше все по-възмутен, дори леко ядосан.

Челси подпря главата си с ръка и въздъхна, сякаш почувства известна вина.

— Лари не я ли качи на балона?

— Не — ядно отвърна той. — Непрекъснато е зает или в училище, или с други клиенти и не мога да й поръчам полет.

— Искаш ли да говоря с него?

— Ако искаш да знаеш — остро каза той, — проблемът е в теб, Челси. Кой знае защо Кейти настоява ти да управляваш балона. Държи се като истинско зверче.

— О, Ник. Надявам се, че ще я убедиш!

— Да я убедя ли? — изсумтя недоволно той. — Защо трябва да го правя? Естествено, не искам Кейти да преиграва, но много добре я разбирам. Тя се чувства предадена и изоставена и честно казано, смятам, че е права.

— Но аз се уговорих с Лари.

— Да не мислиш, че едно седемгодишно хлапе разбира от уговорки.

— Какво искаш да кажеш?

— Мисля, че трябва да изпълниш обещанието си.

— Но как?

— Нима нямаш свободно време?

Язвителният му тон я подразни и тя отвърна рязко:

— Разбира се, че имам. Ще се видим на моята поляна в сряда вечерта. Извинявай, исках да кажа на твоята поляна, ако въобще съществува все още. Доколкото си спомням, ти докара багери и бетонобъркачки и цялата я разкопа.

— Багерите са там, но има достатъчно място за твоя балон.

— Добре, ще се видим в сряда.

— Чудесно, но ще си платя полета.

— Не приемам никакви условия — затвори слушалката тя, без дори да се сбогува.

 

 

Челси демонстрира прекрасно настроение пред Лари и Мими, като че ли да пропътуваш двеста километра, за да угодиш на едно малко момиченце, бе обикновена дреболия. Каза им, че е дошла да ги види, а междувременно е включила и Кейти в програмата си. Изглежда изигра добре ролята си, защото никой не се учуди.

Успя да запази спокойствие обаче само по време на разговора и ранната вечеря. Докато пристигнат на поляната, нервите й се опънаха до крайност. Непрекъснато се оглеждаше за синьото волво, устата й пресъхна, а ръцете й се изпотиха.

— Ето ги! — най-после извика Лари.

Лимузината се отби от пътя и спря до джипа на Челси.

Ник изглеждаше по-добре, отколкото бе очаквала.

Носеше синя памучна риза и леко протрити джинси, твърде необичайни за него. От два месеца не бе полагал грижи за косата си и тя бе паднала небрежно над загорялото му лице.

През последните дни Челси се успокояваше, че срещата с него няма да я впечатли. Каква глупост! Присъствието му веднага я завладя.

Очите му се приковаха в нея и тя замръзна. След секунда глупаво и неловко мълчание, все пак се насили да му махне за поздрав.

— Здравей, Ник.

Той кимна небрежно и се обърна към Лари. Челси въздъхна с облекчение.

Кейти се втурна към нея и силно я прегърна. Чудно! Нямаше признаци на изоставане. Кракът й сякаш бе по-здрав.

— Здравей, мъничката ми. О, колко ми липсваше! Как мина терапията тази седмица?

— Добре. — Кейти бръкна в джоба на лилавия си клин. — Виж, имам билет.

— Тогава можеш да се качиш.

— Готови ли сме?

— Напълно. Само теб чакаме, дребосъче.

— Хей! И татко така ми вика — засмя се Кейти и погледна към Ник, който си шепнеше нещо с Лари и Мими.

Челси потисна раздразнението си. Очевидно не искаше да говори с нея. Незнайно защо пренебрежението му я обиди. Трябваше по-скоро да е ядосана. Нали измина двеста километра само защото я обвини в безотговорност!

— Отивам да си взема якето. Ей сега ще се върна — пропя Кейти.

— Разбира се — обърна се Челси и влезе в коша. Секунда по-късно някой скочи до нея. Тя се обърна, но вместо Кейти видя Ник и ахна разтревожено.

— Какво правиш? И ти ли ще дойдеш? — Ник не отговори, а започна да развързва балона. Преди Челси да се опомни, той хвърли въжето на Лари и кошът започна да се издига.

— О, Господи… Чакай — зяпна тя. — Чакай, Лари. Кейти отиде за якето си.

Лари сякаш бе оглушал. Светкавично се отдалечи заедно с Мими и дори не благоволи да я погледне.

— Какво става? — слиса се Челси и се обърна изплашено към Ник. Той я гледаше спокойно и държеше с една ръка въжетата.

Челси посегна към изпускателната клапа, но Ник хвана ръката й. Опита с другата, но резултатът бе същият и тя разбра, че няма да се пребори с него. Сви примирено рамене и той я пусна.

— Излъгахте ме! Вие сте се наговорили! — извика дрезгаво тя, когато балонът мина над главите на коварните й роднини. Щом погледна през перилата, Ник отново сграбчи ръката й и я издърпа навътре. — Пусни ме! Няма да скоча. Иначе как ще се приземиш без мен?

Сълзите й бяха готови да потекат. Чувстваше се объркана и обидена. Всички бяха против нея. Като през мъгла видя Ник да разпалва самоуверено горелката.

— Хей, какво правиш?

— Упражнявам се — намигна й той. — Откакто замина, започнах да взимам уроци.

Челси зяпна.

Балонът се издигна високо и очите на Ник възторжено проблеснаха. Обхвана я странна възбуда. По дяволите, сякаш бе отвлечена и запленена от страстен тъмнокос пират. За момент най-безразсъдно й се прииска да се изсмее с глас, но се овладя навреме. Нямаше нищо смешно.

— Виж, Ник. Да престанем с тези глупости — настоя тя. — Какво искаш?

— Реших, че това е най-доброто място за разговор. Няма кой да ни пречи и няма къде да избягаш.

— А Кейти? Историята с нейното изоставане…

— Извинявай, но не вярвах, че ще се върнеш само заради мен.

— Добре — въздъхна примирено, — за какво ще говорим?

— Най-напред искам да ти кажа, че двамата с Чет най-подробно обсъдихме въпроса за организиране на целогодишни полети в Пайн Ридж. Решихме, че ще бъдат невероятна атракция и искаме ти да поемеш работата.

— Какво?!

— Ще имаш ангажименти, подобни на сегашните. Гарантираме същото заплащане и всички придобивки, които са ти обещани.

— Що за нахалство! — скочи тя. — Какво си мислиш? Да не съм някаква марионетка, която да направляваш напред-назад? Защо не ми каза по-рано, а едва след като започнах работа и прекъснах всичките си връзки тук.

— Не знам — призна смутено той, — но мога само да ти кажа, че съжалявам. От доста време обмислях въпроса, но не подозирах, че си подготвила бомба и механизмът й цъка.

Балонът бе спрял да се издига и бавно се плъзгаше към сиво-зеления склон на Пайн Ридж. Един поглед към приборите й бе достатъчен да разбере, че всичко е наред. Вниманието й отново се насочи към мъжа — този вбесяващо приятен мъж, който само с присъствието си я лишаваше от всякакъв разум.

— Обсъдихме и други идеи — продължи той, — например групови полети или излети от хижите, за които говорихме. Разбирам, че може да нямаш време или желание за толкова обширна дейност, затова сама ще определиш обсега й.

Челси прокара ръка по челото си. Трябваше да помисли дали да променя бъдещето си. Напускането й вероятно няма да предизвика големи сътресения. Работеше само от две седмици и едва ли бе станала толкова незаменима. Освен това единият от пилотите имаше семейство и се нуждаеше от повече пари. Не бе чак толкова опитен, но спокойно можеше да я замести. Все пак…

— А къде ще живея?

— Къщата е на твое разположение.

— Да, но за колко време? — язвително подхвърли тя.

— Колкото искаш. Чет я отдели от Пайн Ридж и я продаде. Вече е частна собственост.

— Продаде я? На кого?

— На мен.

— И ти ще ми бъдеш хазяин? — разсмя се изумена тя. — Страхотно!

— Сигурно ще се споразумеем.

Доводите й започнаха да се изчерпват. Дали да се върне и да работи с Чет Локуд? Как би могла след конфликта с дъщеря му?

— Сигурен ли си, че Чет е съгласен?

— Луд е по идеята. И защо да не е?

— Ами… — изчерви се тя — … какво мисли Грейс…

Лека усмивка пробяга по устните му.

— Всичко свърши, Челс. Грейс вече не присъства в живота ми. И никога не е трябвало.

— А тя знае ли? — Усети, че ръцете й треперят.

— Да. Вече се разбрахме.

— И Чет не се разсърди?

Ник поклати глава, без да сваля очи от нея.

— Не. Нито пък Грейс. Двамата ще се радват да те видят отново при нас. Както и аз.

Тя усети, че съпротивата й отслабва. След последните думи не искаше нищо друго, освен да се хвърли в прегръдките му. Почакай, сепна се. Ник ти предлага работа, а не любовта си.

— Не знам — погледна тя безбрежните зелени хълмове и езерата, позлатени от залязващото слънце, — трябва да си помисля.

Той пристъпи напред и мислите й се объркаха.

Всичко бе така нереално. Виждаше небето, планините и изразителното му лице като през мъгла. Беше толкова хубаво да бъде отново с него, че от радост сърцето й щеше да се пръсне.

Наистина ли протягаше ръка към нея или тя просто сънуваше? Дори допира на пръстите му не я убеди. Усещаше само трескавия си пулс, а тялото й сякаш се рееше.

— Не те извиках само заради работата — погали я той по бузата. Блясъкът в очите му все повече я хипнотизираше. — Трябва да изясним едно недоразумение. Лари смята, че си се преместила заради хубавата работа, но аз мисля, че причината е в това, което стана в моя апартамент.

— Нима се случи нещо особено?

— Разбира се! Водихме по-специален разговор и ти каза, че ме обичаш.

На Челси й се искаше да потъне в земята от срам.

— Извинявай, беше нелепо. Не трябваше да го правя.

— Особено след като не ти отвърнах със същото, нали? — Челси се озърна, но нямаше къде да избяга.

— Мислех, че ако останем сами можем да продължим този разговор. — Той я привлече към себе си, а сълзите й най-безпричинно потекоха.

— Не търсех взаимност, Ник. Съзнавам, че не съм жената, с която смяташ да се обвържеш. Ти знаеш какво искаш и аз не отговарям на тези условия. Не представлявам нищо особено.

— Не говори така — притисна я той към себе си. — Повярвай, аз обърках всичко и много съжалявам. Тялото се опитваше да предаде чувствата на сърцето ми, но сега разбирам, че нещата трябва да се казват ясно.

Челси се дръпна леко назад и го погледна в очите. Не можеше да си обясни момчешкото нетърпение в гласа му. Изведнъж забеляза, че летят точно над Пайн Ридж и инстинктивно се обърна към пистите.

През клоните на дърветата прозираше огромен надпис, залепен върху бунгалото, в което се намираше офисът на Ник. „Обичам те, Челси“, обявяваше той на целия свят.

— О, Ник, какво си направил? — ахна тя и сложи ръка на устните си. — Как си могъл…

— Трудно беше — съгласи се сухо той. — Изразходвах всичката хартия.

— Не съм чувала за по-романтичен жест.

— Малко съм позакъснял. Досега познанството ни не бе особено идилично. Аз обаче съм един много романтичен мъж. Отсега нататък ще мислиш, че редом с теб е кралят на романтиката — усмихна й се мило, наклони глава и прошепна: — Липсваше ми, Челс.

— И ти на мен.

Той се наведе към нея и леко я целуна. Тя обви ръце около врата му и се притисна силно към него. Заедно с устните им се сляха и техните копнежи, любов и страст.

— Обичам те, Челси! Не мога да живея без теб! — отметна косата й той и изтри сълзите от бузите й.

Челси понечи да каже нещо, но още един плакат привлече вниманието й. Погледна към него, но в този миг Ник прошепна:

— Омъжи се за мен. — Сякаш прочете надписа, надничащ иззад дърветата. — Моля те, омъжи се за мен.

Наистина ли беше будна или всичко бе някакъв приказен сън? Срещна погледа му и разбра, че не сънува. В очите му съзря началото на съвместния им живот.

Тя едва успя да кимне, преди Ник отново да я целуне. Въпреки че бе като замаяна, Челси включи горелката, за да се издигнат на безопасна височина и насочи цялото си внимание към целувката, която я прониза и сякаш разтопи костите й. Очевидно Ник изпитваше същото, защото бързо се озоваха на дъното на коша.

— Голяма изненада, нали, Челс? — изпращя радиото и се чу смехът на Лари. — Заради табелите стояхме будни до късно през нощта. Днес съм като пребит.

— Ало, татко. Ало, Челси — весело извика Кейти.

После Мими се разбъбри как трябвало да пазят тайна и как се страхувала, че Кейти ще се разбъбри.

Челси и Ник се спогледаха и избухнаха в смях.

— Нали няма да ги вземем на сватбеното ни пътешествие? — попита той.

— Ще бъде доста трудно.

— Оставям на теб да се погрижиш — измърмори Ник и устните му докоснаха рамото й.

— Хей, вие горе, чувате ли ни? — попита Мими. — Лари, да не би радиото да се е повредило?

Челси знаеше, че все някога ще им отговори. Знаеше също, че балонът трябва да кацне. Но не сега. Двамата с Ник продължаваха да се носят в падащия здрач и въпреки че скоро щяха да стъпят на земята, сърцето й никога нямаше да се приземи.