Елизабет Лоуел
Да бягаш от страх (73)

Глава 72

Лас Вегас

7 ноември, следобед

Ейприл Джой влезе и огледа петимата, които седяха в кабинета на Шейн в различна степен на изтощение. Знаеше как се чувстват. Бе една дълга нощ, а за нея и още по-дълга сутрин.

Кофеинът не можеше да замести съня.

— Мисля, че имаме налице голяма каша — каза тя.

Нийл и Дейна я наблюдаваха и се питаха кога ще извади скрития коз. Не знаеха какъв е. Знаеха само, че блестящата, безмилостна госпожица Джой винаги има един коз в повече от това, което останалите очакват.

— Какво казва Гейл? — попита Шейн.

Не вярваше да е променила официалното си становище, но трябваше да е сигурен, преди да се опита да сключи сделка с много проницателната Ейприл Джой. По-раншният му разговор с Гейл бе строго поверителен и много конкретен — или да му помогне, или ще я съсипе. Тя знаеше, че той може да го направи.

И което бе по-важно — знаеше, че ще го направи.

— Същото, което каза и първия път — отвърна Ейприл. — Обадили й се. Тя се уплашила.

— Мога да гарантирам за това. Изобщо не е напускала сградата — каза Иън. — Прекара нощта в казиното в разговори с клиенти. Всичко е записано на видео.

Шейн започна да върти златната писалка из пръстите си, чуваше се „зън“ при срещата на злато със злато, тишина, тишина, „зън“.

— С кого е разговаряла Гейл веднага след като е решила да се откаже от сделката? — попита той Ейприл.

— С Морисън и Фирензе.

— Карл или Джон?

— С Карл. Той е върнал парите на Гейл обратно в трезора. Морисън си тръгнал, предполага се, за да прибере своите пари в собствения си трезор.

„Зън.“

— С кого е разговарял Карл за срещата? — попита Шейн Ейприл.

— С Гейл.

— С никой друг ли?

— Само с тях двамата — каза Ейприл.

„Зън.“

Ейприл погледна Риса.

— Сигурна ли си, че Шерил не се е обадила на Сокс за подкрепа?

— Да, сигурна съм. Тя не му вярваше, и с основание. Той изобщо не й даде шанс. Направо влезе и започна да стреля.

„Зън.“

Шейн погали Риса по тъмната коса със свободната си ръка. Тя въздъхна дълбоко и погледна ръцете си, сякаш очакваше да ги види покрити с ярка, артериална кръв.

— Ами Тим Сетън? — попита тихо Риса. — Той появи ли се?

— Не — отвърна Ейприл.

— Ако може да се съди по количеството кръв на прага пред къщата на майка му — обади се Иън, — едва ли е във форма да държи автоматична пушка достатъчно дълго, че да простреля няколко пъти приятелчето си Сокс. Адвокатите на Морисън могат да вдигат врява до небесата, все едно, може да бъде обвинен в предумишлено убийство. Когато го разбере, ще се разприказва.

„Зън.“

— Не разчитай на това, умнико — сряза го Ейприл. — Адвокатите на Морисън представят клиента си като примерен гражданин и герой, застрелял престъпник, който току-що бил убил една беззащитна жена и се канел да убие и друга.

— Даже и да успея да преглътна това, без да ми приседне — обади се Дейна, — какво изобщо е правел Морисън там по това време?

„Зън.“

Ейприл се усмихна сковано.

— Казва, че се е тревожел Гейл да не промени решението си и все пак да тръгне след златото. Бил там, за да я защити, ако се появи. После на сцената излязъл Сокс и започнал да стреля. Морисън го улучил три пъти само за да бъде прострелян на свой ред от някакви безразсъдни типове, дето си падат по стрелбата.

„Зън.“

Писалката проблесна и изчезна в джоба на Шейн.

— Тук имаме два различни проблема — каза той. — Друидското злато и фалшивата пералня за пари. И двата са свързани с мен. Също и с Гейл. А и с Морисън. Има някаква връзка.

— Каква връзка? — хапливо попита Ейприл. По тона й личеше, че има предвид „голяма каша“.

— Нищо от онова, което ще кажа, не може да бъде доказано по законен път, защото всички замесени са или мъртви, или изчезнали — каза Шейн.

Без да помръдва, Джой чакаше.

— По някое време миналата седмица Върджил О’Конър е бил убит в Седона — започна той. — Преди, по време или след това неговото друидско злато е било откраднато от Шерил, Сокс или Тим Сетън или и тримата.

— Каква е връзката? — рязко го прекъсна Ейприл.

— О’Конър е вярвал в посредничеството на медиуми — обясни Риса. — Шерил и Тим са се представяли за медиуми. Освен това… в наетата от Шерил стая в Седона намерихме три дървени кутии с неговото име и адреса му. Смятаме, но не можем да го докажем, че са дошли от неговата къща.

Ейприл си записа името на Върджил О’Конър.

Риса преплете здраво пръсти с пръстите на Шейн. Всеки път, когато затвореше очи, виждаше Шерил и кръв, толкова много кръв.

— ДНК пробите от кръвта на Тим, които са в досието му, съвпадат с ДНК анализа на кръвта, намерена на пода в заложната къща на Джоуи Клайн — продължи Шейн.

— Откъде знаеш това? — попита Ейприл.

Той не й обърна внимание. Умението му да прониква през защитата на правителствените бази данни нямаше да бъде предмет на обсъждане. Освен това Фактоид, компютърният спец на „Реъритис Ънлимитид“, бе този, който бе проникнал в данните този път. Това обаче нямаше защо да стига до ушите на Ейприл.

— Приеми го като факт — предложи й Нийл.

Ейприл изобщо не отклони поглед от Шейн.

— Слушам те.

— От кръвта на пода тръгваха две различни следи — каза Шейн. — Едната бе оставена от Тим Сетън. Когато полицаите най-сетне се заемат и с това, сигурно ще установят, че другата е от Сокс.

— Е, и?

— Значи двамата са продали крадените златни предмети — каза Риса, — а после са убили посредника.

— Преди да умре, Клайн е продал предметите на Шапиро — допълни Шейн.

— Можеш ли да го докажеш? — попита Ейприл.

— Клайн не е водил отчет на сделките си, а Шапиро твърди, че компютърът му е изтрил всички файлове — обясни Шейн.

Черните й очи се присвиха.

— Продължавай.

— Единственият въпрос, който остава неясен, е защо Морисън е чакал на паркинга да види сметката на Сокс.

— Значи не вярваш в историята за рицаря на бял кон, втурнал се да защити двете жени, така ли? — поиска уточнение Ейприл.

— А ти вярваш ли? — на свой ред я попита Шейн.

— Не и ако не съм принудена да го направя.

— Другият въпрос е следният: защо някаква лимузина е закарала по тъмно Миранда Сетън и надупчения й като решето син някъде, където да се погрижат за него, без да се налага да докладват за това в полицията. — Шейн погледна Иън. — Беше ли в къщата й?

Той кимна и допълни:

— Свалям ти шапка, Танънхил. Позна от първия път.

— Какво? — попита Ейприл и се извърна като тигрица към него. — Изплюй камъчето, умнико.

Усмивката на Иън бе бляскава и мълчалива.

— Аз имам нещо, което ти искаш — обърна се Шейн към Ейприл. — Ти имаш нещо, което аз искам. Това е традиционната основа за сключването на сделка.

Без да се забави и миг, тя превключи на друга вълна, обърна гръб на Иън и попита:

— Какво имам аз, което ти искаш?

— Друидско злато.

— А ти ми предлагаш…

— Средство за проникване в триадата „Червения феникс“, което е далеч по-добро, отколкото бих могъл да ти осигуря аз. Интересува ли те?

— Продължавай да говориш и ще стигнем и дотам.

Шейн погледна Дейна.

— Госпожица Джой е правила сделки с много хора — каза Дейна. — Винаги спазва обещанията, които е дала.

— Ще сключим ли сделка? — попита той Ейприл.

— Откъде разбра, че правителството вече е предявило претенции върху златото, намерено в мотелската стая на Фокнър? — небрежно му подхвърли тя, докато светкавично обмисляше ситуацията.

Шейн не й отговори.

Тя не бе и очаквала отговор.

— Ще се погрижа златото да остане под твоя опека. А каква е връзката с триадата?

— Гейл Силвърадо ще отрича до последния си дъх, но най-накрая ми каза, че Рич Морисън стои зад опита да ме натопят в пране на пари. Той е свързан с „Червения феникс“. Ако се заровиш в компютрите му, обзалагам се, че ще откриеш следи от пране. Знам, че „Червения феникс“ е организирал проникването в компютрите ми и е оставил уличаващи следи към пари, които никога не съм взимал, в офшорни банкови сметки, които никога не съм отварял.

Настъпи тишина в продължение на миг, два, три.

— Интересно — промърмори Ейприл. — Ако е вярно.

— Говори с Миранда Сетън. Тя се е обадила в „Детелината“, когато синът й се е появил на прага й окървавен.

— Откога знаеш това? — попита Ейприл.

— Откакто накарах Иън да иде в дома й и да натисне бутона за повторно избиране на последния номер — отвърна Шейн. — Последното й обаждане е било до „Детелината“. Много бързо след това се появила черна лимузина и я отвела някъде заедно със сина й.

— Продължавай.

— Даже и една повърхностна проверка показа, че госпожа Сетън е толкова вдовица, колкото съм и аз — каза Шейн. — Не е работила, откакто се е родил синът й, а редовно получава тлъста сума в сметката си, все още се опитвам да проследя тези преводи. Бих се обзаложил, че Морисън е бащата на Тим Сетън и източник на парите на Миранда. Значи можеш да провалиш една прекрасна възможност, като се опиташ да докажеш всички връзки, които ти очертах, или пък да използваш това, което няма нужда да доказваш, като средство да превърнеш „героичния“ Морисън в патриот, който да предаде „Червения феникс“ на Чичо Сам. И ако имаш нужда от помощ по отношение на натиска върху него, можеш да се обърнеш към Миранда Сетън. Имам абсолютно сигурно предчувствие, че дамата има какво да каже за бившия си любовник.

За момент настъпи само изпълнена с очакване тишина. После Ейприл озари Шейн с усмивката си.

— Харесва ми начинът ти на мислене.

— Сега вече ме стресна.

— Само мога да си мечтая за това — отвърна му тя. — Сделката си е сделка, Танънхил.