Елизабет Лоуел
Да бягаш от страх (24)

Глава 23

Лас Вегас

3 ноември, сутринта

Сред помръкналите викове и задименото отчаяние в един от долнопробните барове от стария стил в Лас Вегас Слим Джон се бе втренчил в чека със заплатата си от „Златното руно“ и изгаряше от желание да го завре с телена четка в задника на шефа на охраната в казиното.

— За кого се мислят те? — попита той Мери-Клер, дилър на блекджек в „Здравей, Париж!“. — Уволняват ме, задето съм помогнал на едно работещо момиче, а после последното завоевание на всемогъщия мистър Танънхил пристига и прегръща сърдечно друга проститутка и двете поклащат задниците си на път към служебния асансьор.

Мери сви рамене и се понамести, така че изскочилите пружини на канапето да й убиват другаде. Бирата пред нея изглеждаше толкова жалка, колкото се чувстваше и тя самата. Всеки, който си въобразяваше, че раздаването на карти е лесен начин за изкарване на прехраната, можеше да заповяда на нейното място. В другите казина разрешаваха на жените дилъри да работят с всекидневно облекло и ниски обувки. Не и в „Здравей, Париж!“. Шефът там настояваше да са облечени като френски камериерки, включително с мрежести чорапогащи, които се врязваха в петите й като телени жици.

— Да, животът е скапан. — Мери се наведе напред и бързо си дръпна от цигарата на Слим Джон. Силно начервените й устни оставиха розов кръг по фаса. — Та с кого се чука Танънхил напоследък?

— Със своя служителка. — Слим Джон си взе цигарата обратно. Мразеше вкуса на червило, затова правеше секс с Мери, но рядко я целуваше.

— Коя? — попита жената.

— Риса Шеридън.

— Така ли? Не съм я чувала.

Той изсумтя презрително. Голямата страст на Мери бяха червилата и клюките. Мразеше да е лишена от което и да било.

— Не можеш да чуеш за всичко, което става във Вегас! Само си въобразяваш, че е така.

— Така ли? Поръчай ми още една бира и ще ти кажа как можеш да му го върнеш на Танънхил.

— Да му го върна ли? О, да, разбира се, веднага щом стана милиардер.

— Говоря сериозно.

Слим Джон се поколеба, вдигна една петдоларова банкнота, за да привлече вниманието на сервитьорката, и погледна към Мери. Бирата се появи със забележителна бързина. Мери си наля, наслади се на вкуса на прясното пиво и преглътна.

— Добре — подкани я Слим Джон. — Кажи ми как.

— Говори се, че доста важни хора му имат зъб. Не иска да им играе по свирката и това пречи на някои от големите казина.

— Направо ми късаш сърцето.

Мери присви розовите си устни.

— Да, виждам как кърви. Както и да е, ако подшушнеш нещичко на Фирензе, той толкова ще се зарадва, че обзалагам се, ще ти намери работа в своето казино.

— Какво, по дяволите, бих могъл да кажа на Карл…

— Не на него — прекъсна го Мери. — На чичото. Не че има някакво значение. И на двамата ще им свърши работа.

— Та какво ще кажа на Джон Фирензе?

Тя го изгледа развеселено.

— Слим Джон, наистина трябва да обръщаш внимание какво се приказва за онова, което става във Вегас под целия този блясък.

Той изръмжа.

— Е, казвай.

— Някои хора искат да намерят начин да изнудват Риса Шеридън.

— Защо?

— Кой го е грижа? Парите са си пари, независимо от причината. Фактът, че Шеридън е дружка на някаква проститутка, може да се окаже точно каквото им трябва. Знаеш ли как се казва проститутката?

— Да, едно от имената й.

Мери извади мобилен телефон от чантичката си.

— Хайде, обади се.

Той погледна телефона и сви рамене.

— Защо пък не? Какво мога да загубя?