Ю Несбьо
Немезида (44)

Четиридесет и четвърта глава
Патрин

На следващия ден нямаше следа от последните остатъци от двудневния сняг. На сутрешната оперативна на Отдела по грабежите Иваршон констатира, че ако искат да постигнат напредък в случая с Екзекутора, имат една възможност: да се надяват на нов обир. Но пророчеството на Беате, че бъдещите му престъпления ще зачестят, за жалост се оказало погрешно. За всеобща изненада Беате не даде вид да се е засегнала особено от индиректната критика; само вдигна рамене и повтори категорично: било въпрос на време Екзекутора да експлодира.

Същата вечер на паркинга пред музея на Мунк спря полицейска кола. От нея слязоха четирима души, двама униформени полицаи и двама цивилни мъже, които отдалеч изглеждаха като вързани един за друг.

— Съжалявам за крутите мерки за сигурност — Хари кимна към белезниците. — Това беше единственият начин да ми разрешат начинанието.

— Ти май се измъчваш повече от мен, че сме вързани така — подхвърли Раскол.

Кавалкадата пресече паркинга и се насочи към футболното игрище и караваните. Хари даде знак на полицаите да изчакат отвън, а двамата с Раскол влязоха в малкия фургон.

Вътре ги чакаше Симон с бутилка калвадос и три чашки. Хари поклати отрицателно глава, отключи белезниците и се настани на дивана.

— Странно ли е усещането да се прибереш? — попита Хари.

Раскол не му отговори и Хари изчака, докато черният му поглед щателно обходи помещението. Хари забеляза, че се спря върху снимката на двама братя над леглото и му се стори, че меките очертания на устата му едва видимо се изкривиха.

— Обещах да се върнем в „Бутсен“ преди дванадесет, затова се налага да си дойдем на думата — напомни Хари. — Алф Гюнерю не е убил Ана.

Симон погледна крадешком Раскол, който се бе втренчил в Хари.

— Нито пък Арне Албю.

В последвалото мълчание шумът от автомобилите по „Финмарк“ сякаш се усили. Дали Раскол изпитва носталгия по дома, когато си ляга да спи в килията? Дали му липсва гласът от другото легло, миризмата, равномерното дишане на брат му в тъмнината? Хари се обърна към Симон:

— Ще ни оставиш ли насаме?

Симон погледна Раскол, който само леко кимна. Затвори вратата след себе си. Хари скръсти ръце и вдигна очи. Очите на Раскол светеха като на трескав.

— Досещал си се, нали? — тихо попита Хари.

Раскол допря дланите си една о друга, привиден белег за спокойствие, но побелелите връхчета на пръстите му говореха друго.

— Изглежда и Ана е чела Сун Дзъ — отбеляза Хари. — И е знаела, че първият принцип на всяка война е да заблудиш противника. И въпреки това ми е оставила отговора, но аз не успях да разгадая кода. А, кръстче, М, Е, Н. Дори ми е подсказала, че ретината обръща образа и трябва да гледаме нещата в огледало, за да ги видим такива, каквито са в действителност.

Раскол седеше със затворени очи. Сякаш се молеше.

— Майка й беше красива и луда — прошепна той. — Наследила е и двете й качества.

— Както виждам, отдавна си прозрял каква е анаграмата — заключи Хари. — В подписа й имаше А, после кръстче, което е знакът диез в музиката. После М, Е, Н. Ако го прочетеш в тази последователност, става АДИЕЗМЕН. Ако обаче го погледнеш в огледалото, на обратно, и размениш местата на „е“ и „з“, ще прочетеш Н-Е-М-ЕЗИД-А. Жената отмъстителка. Казала го е без заобикалки. Това е бил нейният шедьовър, с който да я запомнят.

Думите на Хари не звучаха победоносно, а само като констатация. Малкият фургон сякаш отесня още повече.

— Разкажи ми всичко — прошепна Раскол.

— И сам се досещаш.

— Ти ми го кажи! — изсъска той.

Хари погледна овалното прозорче над масата, вече покрито с влага. Илюминатор. Космически кораб. Внезапно му хрумна да избърше запотеното стъкло. Навярно ще открие, че се намират в космоса — двама самотни астронавти в Мъглявината Конска глава на борда на летящ фургон. Едва ли би изглеждало по-невероятно от онова, което тепърва се готвеше да разкаже.