Рик Риърдън
Синът на Нептун (33)

XXXII. Хейзъл

Затворът на амазонките бе на върха на склада, на височина осемнайсет метра. Кинзи я преведе през три различни стълбища, докато най-накрая стигнаха метално мостче. След това върза хлабаво ръцете на гърба й и я избута покрай наредени кутии с бижута.

На трийсетина метра пред нея, под неприятната светлина на флуоресцентни лампи, имаше редица от свързани с вериги клетки, които висяха от кабели. Пърси и Франк бяха в две от тях и си шепнеха нещо. Пазеха ги три отегчени на вид амазонки, които се бяха подпрели на копията си и зяпаха малки черни таблети в ръцете си, все едно четяха.

На Хейзъл й се стори, че таблетите са твърде тънки, за да са книги, но после й хрумна, че вероятно са миниатюрни… как се казваше… компютри. Тайна технология на амазонките, може би. Тази мисъл изнерви Хейзъл почти толкова, колкото и бойните мотокари наоколо.

— Мърдай, момиче! — нареди Кинзи на висок глас, така че охранителките да я чуят. Тя побутна Хейзъл в гърба с дръжката на меча си. Хейзъл ходеше колкото се може по-бавно, но умът й работеше бясно. Имаше нужда от гениален план, но не й хрумваше нищо. Кинзи бе вързала ръцете й така, че да може да се освободи бързо, но пак оставаше невъоръжена срещу три обучени амазонки, а трябваше да действа, преди да я натикат в клетка.

Мина покрай щанд, на който бяха наредени кутии с двайсет и четирикаратови пръстени със син топаз, а после и покрай такъв, на който пишеше: „сребърни гривни за приятелство“. Електронен надпис до тях гласеше: „Хората, които си купуват това, купуват също Градински дворен гном и Огненото копие на Смъртта. Купете и трите и ще спестите 12%“!

Хейзъл замръзна. Богове на Олимп, колко беше глупава.

Сребро. Топаз. Тя задейства силите си, търсейки ценни метали, и мозъкът й едва не експлодира от отговора. Стоеше до планина от съкровища. Пред нея обаче, където бяха охранителките, нямаше нищо освен клетките на затворниците.

— Какво става? — просъска Кинзи. — Движи се, или ще се усъмнят.

— Докарай ги дотук — промърмори Хейзъл през рамо.

— Защо?

— Моля те.

Охранителките се намръщиха.

— Кво зяпате? — кресна им Кинзи. — Ето я третата затворничка. Елате и си я вземете.

Най-близката амазонка остави настрана електронния си четец.

— Толкова ли те мързи да направиш още три стъпки, Кинзи?

— Ами…

— Оо! — Хейзъл падна на колене и направи физиономия, все едно страда от морска болест. — Лошо ми е! Не мога да ходя! Страх ме е.

— За това става дума — каза Кинзи на охранителките. — Сега ще я отведете ли, или трябва да докладвам на царица Хила, че не си вършите работата?

Най-близката амазонка направи гримаса и тръгна с нежелание към тях. Хейзъл се бе надявала и другите две да дойдат, но после щеше да мисли за това.

Първата охранителка я сграбчи за ръката.

— Хубаво, ще се погрижа за нея. Но ако бях на твое място, Кинзи, нямаше да разчитам толкова на Хила. Тя няма да е царица още дълго.

— Ще видим, Дорис, ще видим. — Кинзи се обърна с гръб към нея и си тръгна. Хейзъл изчака, докато стъпките й заглъхнаха по стълбите зад мостчето.

Дорис я дръпна за ръката.

— Хайде, стига. Идвай.

Хейзъл се съсредоточи върху бижутата до нея. Четирийсет огромни кутии със сребърни гривни.

— Не се чувствам добре.

— Да не вземеш да повърнеш върху мен? — изръмжа Дорис. Опита се да изправи Хейзъл на крака като малко дете, което се инати. Кутиите до нея започнаха да треперят.

— Лулу! — извика Дорис на една от охранителките. — Помогни ми да се оправя с това жалко момиченце.

Амазонки на име Дорис и Лулу? Хейзъл се удиви.

Втората охранителка се зададе тичешком. Хейзъл прецени, че моментът за атака е настъпил. Преди да я изправят на крака, тя извика:

— Оооооо! — и се просна на пътеката.

— О, я не се лигави — започна Дорис, когато целият щанд с бижута избухна със звука на хиляда ротативки, ударили джакпота едновременно. Вълна от сребърни гривни заля пътеката и събори Дорис и Лулу от моста.

Щяха да загинат, ако не беше Хейзъл. Тя призова няколкостотин гривни, които се стрелнаха към охранителките и се увиха около глезените им. Така славните амазонки увиснаха с главата надолу от мостчето и запищяха като най-обикновени и не особено умни момиченца.

Хейзъл се обърна към третата охранителка и разкъса въжето, стягащо ръцете й. Беше малко по-здраво от тоалетна хартия. После взе едно от копията на победените амазонки. Не бе много умела с тези оръжия, но врагът й нямаше как да знае това.

— Оттук ли да те убия? — изсъска Хейзъл. — Или ще трябва да се разкарвам до теб?

Охранителката се обърна и побягна.

Хейзъл се обърна към Дорис и Лулу:

— Амазонските карти, моля! Дайте ги, освен ако не предпочитате да отвържа тези гривни и да ви оставя да полетите надолу!

Четири секунди и пет десети по-късно Хейзъл имаше две амазонски карти. Стигна клетките и ги прокара през тях. Вратите се отвориха.

Франк я зяпна.

— Това беше невероятно, Хейзъл.

— Ще знам да не нося бижута — кимна й Пърси.

— Освен това — Хейзъл му метна гердана — оръжията и припасите са в края на мостчето. Трябва да побързаме. Скоро…

В този момент из пещерата проехтя аларма.

— Това имах предвид — въздъхна Хейзъл, — да тръгваме!

Първата част от бягството мина лесно. Взеха си без проблем нещата, след което заслизаха по стълбите. Всеки път, когато амазонките пристигнеха да ги хванат, Хейзъл причиняваше взрив от бижута и погребваше враговете им в Ниагарски водопади от злато и сребро. Когато най-сетне слязоха, се озоваха в нещо като Деня на златния съд — навсякъде имаше амазонки, оплетени в огърлици или заровени в обеци. Един нещастен мотокар бе погребан от сребърни гривни.

— Ти, Хейзъл Левеск — обяви Франк, — си изключително и уникално невероятна.

Идеше й да го целуне на място, но нямаше време. Затичаха се обратно към тронната зала.

Срещнаха амазонка, вярна на Хила. В мига, в който видя бегълците, се обърна настрана, все едно бяха невидими.

— Какво… — отвори уста Пърси.

— Някои от тях искат да избягаме — отвърна Хейзъл. — После ще ти обясня.

Втората амазонка, на която попаднаха, не бе толкова дружелюбна. Тя бе в пълно бойно снаряжение и блокираше входа към тронната зала. Копието й полетя към тях със светкавична скорост, но този път Пърси очакваше атаката. Той извади Въртоп и влезе в битка, а когато амазонката се опита да го промуши, стъпи настрана, сряза оръжието й на две и я тресна по главата с дръжката на меча си.

Тя се строполи на земята като чувал с картофи.

— Всемогъщи Марсе! — възкликна Франк. — Що за техника беше това? Не съм виждал нищо подобно в лагера.

— Гърците си имат свои номера, приятелю — ухили се Пърси. — След теб.

Влязоха в тронната зала. Хила беше отзовала стражите си, както бе обещала. Хейзъл се втурна към клетката на Арион и прокара амазонската карта през ключалката. Жребецът веднага изскочи навън, цвилейки триумфално.

Пърси и Франк отстъпиха назад.

— Този… питомен ли е? — заекна Франк.

Конят гневно изцвили.

— Не мисля — отвърна Пърси. — Току-що каза: „Ще те стъпча до смърт, глупаво китайско канадче“.

— Говориш конски? — изуми се Хейзъл.

— „Китайско канадче“? — потресен бе Франк.

— Говоренето с коне е умение на Посейдон — обясни Пърси. — Ъъ, искам да кажа на Нептун.

— Тогава с Арион ще се разберете чудесно — зарадва се Хейзъл. — Той също е син на Нептун.

— Моля?! — пребледня Пърси.

Хейзъл щеше да се разсмее на физиономията му, ако не бяха в такава опасност.

— Важното е, че е бърз. Може да ни измъкне оттук.

— Трима души на един кон? — Франк не бе очарован от идеята. — Ще паднем, а може и да го забавим…

Конят отново изцвили яростно.

— Ау — каза Пърси, — Франк, конят каза, че… Знаеш ли, няма да го преведа. Както и да е, според него има колесница в склада и той иска да я тегли.

— Там! — извика някой от края на тронната зала. Дузина амазонки нахлуха, следвани от мъже в оранжеви костюми. Когато видяха Арион, отстъпиха незабавно към бойните мотокари.

Хейзъл скочи на гърба на жребеца и се ухили на приятелите си:

— Помня къде видях тази колесница. Следвайте ме, момчета!

Тя насочи коня към по-голямата пещера и пръсна тълпа от слугите на амазонките. Пърси събори една от жените воини, а Франк повали още две с копието си. Хейзъл усещаше, че Арион няма търпение да развие пълна скорост, но имаше нужда от повече пространство. Трябваше да излязат навън.

Хейзъл попадна на патрул от амазонки, които побягнаха с ужас при вида на коня. И този път Хейзъл почувства, че мечът й е с правилна дължина. Тя го размахваше срещу всеки, дръзнал да я приближи, и нито една амазонка не се осмели да я предизвика.

Пърси и Франк тичаха след нея, докато най-после намериха колесницата. Арион спря до нея и Пърси му постави юздите и хамута.

— Правил ли си това преди? — попита го Франк.

Пърси не отговори. Ръцете му летяха. За нула време всичко бе готово. Той скочи на колесницата и извика:

— Франк, качвай се! Хейзъл, давай!

Зад тях се чу боен вик. Цяла армия амазонки се изля от склада. Отрера се бе качила на боен мотокар, а сребърната й коса се вееше, докато тя насочваше прикачения арбалет към колесницата.

— Спрете ги! — кресна тя.

Хейзъл пришпори Арион. Те ускориха през пещерата, пръскайки щандове и мотокари по пътя си. Покрай главата на Хейзъл профуча стрела, а нещо избухна зад нея. Тя обаче не обърна глава, за да види какво.

— Стълбите! — изкрещя Франк. — Няма как един кон да изтегли колесница по… О, БОГОВЕ!

За тяхно щастие стълбището беше достатъчно широко за колесницата и Арион дори не забави ход. Той се втурна нагоре по стълбите, а колесницата затрака нещастно подире му. Хейзъл няколко пъти погледна назад, за да е сигурна, че Франк и Пърси не са изпаднали по пътя. Кокалчетата на юмруците им бяха побелели от стискане на перилата, а зъбите им тракаха като на черепи за Хелоуин.

Най-сетне стигнаха преддверието. Арион мина през главните врати и изскочи на площада, събаряйки няколко бизнесмени в костюми.

Хейзъл почувства напрежението в гръдния кош на жребеца. Чистият въздух го подлудяваше, нямаше търпение да се затича. Но Хейзъл дръпна юздите му.

— Ела! — извика тя към небето. — Къде си? Трябва да бягаме!

За един ужасен миг тя се уплаши, че харпията е прекалено далеч и не може да ги чуе. Че се е изгубила или е пленена от амазонките.

Зад тях един боен мотокар се появи по стълбите. Носеше се към преддверието. Зад него имаше тълпа амазонки.

— Предайте се! — извика Отрера, а мотокарът надигна острите си зъбци.

— Ела! — извика Хейзъл отчаяно.

Тогава като вихрушка от червени пера Ела кацна в колесницата.

— Ела е тук. Амазонките носят остри предмети. Да тръгваме незабавно.

— Дръжте се! — предупреди Хейзъл, приведе се напред и каза: — Дий, Арион, дий!!!

Светът изтъня. Слънчевата светлина се изкриви. Арион се изстреля към центъра на Сиатъл и остави амазонките далеч зад себе си. Хейзъл се обърна назад и видя, че от асфалта, по който бе минал Арион, се вдигаше пара.

Той се насочи с тропот към пристанището, прескачайки коли и мостове.

Хейзъл извика с все сила, но не от ужас, а от радост. За пръв път в живота си — в двата си живота — се чувстваше непобедима. Арион стигна водата и, колкото и невероятно да беше, ускори още повече.

Ушите на Хейзъл изпукаха. Тя чу трясък, за който после разбра, че е означавал минаването на звуковата бариера, а Арион профуча над морето. Вълните се превръщаха на пара под копитата му.

Сиатъл изчезна зад тях.