Рик Риърдън
Синът на Нептун (29)

XXVIII. Пърси

Старецът беше точно там, където го бяха оставили — в средата на паркинга, между камионите с храна. Седеше на скамейката за пикник, опънал краката си с чехли във формата на зайци, и ядеше мазни шишчета. Косачката беше до него, а хавлията му бе изцапана с лекета от сос барбекю.

— Добре дошли отново! — извика той весело. — Чувам пърхането на нервни малки крилца. Донесохте ли ми харпията?

— Тук е — каза Пърси, — но още не е твоя.

Финий изсмука соса от пръстите си. Млечнобелите му очи изглеждаха втренчени в точка точно над главата на Пърси.

— Виждам… всъщност не виждам, понеже съм сляп. Значи сте дошли да ме убиете, така ли? Ако е така, късмет с подвига ви.

— Дойдох да залагам.

Устата на стареца потрепера. Той остави шишчето си настрана и се приведе към Пърси.

— Да залагаш… Колко интересно. Информация в замяна на харпията, така ли? И победителят печели всичко?

— Не — отговори Пърси. — Харпията не влиза в сделката.

— Сериозно — изсмя се Финий. — Може би тогава разбираш колко е ценна.

— Тя е живо същество — каза Пърси. — Не се продава.

— Стига, моля ти се! Ти си от римския лагер, нали? Рим е построен от роби. Така, че не ме гледай отвисоко. А и тя не е човек. Тя е чудовище, дух на вятъра. Слугиня на Юпитер.

Ела изкудкудяка. Довеждането й до паркинга бе огромно предизвикателство, а сега тя започваше да се оттегля, мърморейки си под нос.

— Юпитер. Хелий и водород. Има шейсет и три спътника. Но не и слугини. Никакви слугини.

Хейзъл прегърна Ела през крилете. Тя единствена съумяваше да докосне харпията, без да я накара да запищи и затрепери.

Франк остана до Пърси. Бе приготвил копието си, в случай че старецът ги нападнеше.

Пърси извади керамичните съдове.

— Имам обаче друга оферта. Имам две стъкленици кръв от горгона. Едната убива. Другата лекува. Изглеждат съвсем еднакво. Дори ние не знаем коя коя е. Ако избереш правилната, ще прогледнеш.

Финий протегна ръце нетърпеливо:

— Нека ги докосна. Нека ги подуша.

— Не бързай толкова — каза Пърси. — Първо трябва да приемеш условията ми.

— Условията ти… — Финий преглътна. Пърси виждаше колко му се иска да приеме офертата. — Пророческа дарба, съчетана със зрение. Ще бъда непобедим. Ще завладея този град. Ще си построя замък тук, обграден от храна. Лично ще уловя харпията!

— Неее — нервно каза Ела. — Няма, няма, няма.

Трудно е да се засмееш зловещо, когато носиш розови пантофи, но Финий успя да го направи.

— Хубаво, геройче. Какви са условията ти?

— Ти избираш стъкленицата — каза Пърси, — но няма да я отваряш или миришеш, преди да я избереш.

— Това не е честно! Аз съм сляп.

— А аз нямам толкова чувствителен нос — отговори Пърси. — Ти ще държиш шишенцата. Кълна се в река Стикс, че те са съвсем еднакви на вид и са това, което ти описах — кръв от горгона. Едното е пълно с кръв от лявата страна на тялото й, другото — с кръв от дясната. Кълна се също, че никой от нас не знае коя коя е.

Пърси погледна към Хейзъл.

— Ти си специалистка по отвъдното. С тези промени около смъртта клетвата остава ли… ъъ… в сила?

— Да — отговори тя без колебание, — не нарушавай такава клетва. Просто недей. Има и по-лоши неща от смъртта.

Финий поглади брадата си.

— Значи аз избирам от кое мускалче да пийна. А ти изпиваш съдържанието на другото. И се заклеваме да пием едновременно, така ли?

— Точно — отвърна Пърси.

— И загубилият умира, това е очевидно — добави Финий. — Отрова като тази ще задържи дори мен далеч от живота… поне за известно време. Моята същност ще бъде пръсната, разградена. Рискувам много.

— Но ако спечелиш, печелиш всичко — отвърна Пърси. — Приятелите ми се заклеват, че ако умра, няма да те закачат повече и няма да отмъщават за мен. Ще прогледнеш отново — дар, който дори Гея ти отказа.

Изражението на стареца стана кисело. Пърси разбра, че е засегнал болна тема. Финий искаше да прогледне. Колкото и много да му бе дала Гея, той мразеше това, че е останал в мрака.

— Ако загубя — каза старецът, — ще съм мъртъв. Няма да мога да ти дам информацията, която знам. Какво печелите вие от това?

Пърси бе доволен от това, че бе обсъдил този проблем с приятелите си предварително. Франк бе предложил решението.

— Ще напишеш къде се намира Алкионей предварително — каза Пърси. — Ще държиш листчето в себе си, но ще се закълнеш в реката Стикс, че отговорът е верен и конкретен. Трябва също да се закълнеш, че ако загинеш, харпиите ще са свободни от проклятието ти.

— Това са високи залози — изръмжа Финий. — Рискуваш живота си, Пърси Джаксън. За една харпия. Няма ли да е по-просто да ми я предадеш?

— Няма такъв вариант.

— Значи разбираш колко е ценна — усмихна се студено Финий. — Но трябва да знаеш, че прогледна ли веднъж, ще я уловя лично. Който контролира харпията… ще ти кажа само, че някога бях цар. С нейна помощ отново ще стана такъв.

— Поставяш тигана, а рибата е още в морето — не се впечатли Пърси. — Правим ли сделката, или не?

— Не мога да видя изхода от тази игра — почеса се Финий по носа. — Дразнещо, нали? Неочакван залог, който замъглява бъдещето. Но все пак ще те посъветвам нещо, Пърси Джаксън. Дори да оцелееш днес, няма да харесаш бъдещето си. Предстои ти голяма жертва, а ти няма да имаш смелостта да я направиш. Ще страдаш много. Светът ще страда много. Ще е по-лесно сам да избереш отровата.

В устата си Пърси усети нагарчане, все едно бе пил от зеления чай на Ирида. Щеше му се да вярва, че старецът просто го плаши, но нещо му подсказваше, че Финий говори истината. Помнеше предупреждението на Юнона, когато бе решил да отиде в лагер „Юпитер“: „Ще изпиташ болка и печал, загуба, каквато не си и сънувал. Но ще получиш шанс да спасиш старите си приятели и семейство, да върнеш стария си живот.“

Харпиите накацаха по дърветата около паркинга, сякаш усещаха за какъв залог става дума. Франк и Хейзъл наблюдаваха Пърси притеснени. Той ги бе уверил, че шансовете му не са петдесет на петдесет, че има план. Разбира се, планът можеше да не проработи. Шансът му за оцеляване можеше да е сто процента. Или нула.

Но не им беше казал за последното.

— Правим ли сделката, или не? — повтори той.

Финий се ухили.

— Кълна се в река Стикс, че приемам условията такива, каквито ги описа. Франк Занг, ти си потомък на аргонавт. Доверявам се на думата ти. Ако спечеля, ще ме оставиш ли на мира заедно с приятелката си Хейзъл? Обещаваш ли да не търсиш отмъщение?

Франк бе стиснал юмруци толкова силно, че Пърси се уплаши да не счупи златното копие. Накрая обаче изръмжа:

— Кълна се в реката Стикс.

— Аз също — добави тихо Хейзъл.

— Кълна се — промърмори Ела. — Ако кълнеш се в тази непостоянница, която сменя лика си всеки месец^[1]…

— В такъв случай — изсмя се Финий — ми намерете нещо за писане. Да започваме!

Франк зае салфетка и химикалка от щанда на най-близкия камион. Финий написа нещо на салфетката и я прибра в джоба на хавлията си.

— Кълна се, че там е написано къде се крие Алкионей. Не че ще живееш достатъчно дълго, за да го прочетеш, но…

Пърси извади меча си и разкара цялата храна от масата за пикник. Финий седна от едната страна. Пърси от другата.

Финий протегна ръце.

— Нека докосна съдовете.

Пърси погледна към хълмовете в далечината. Представи си сенчестото лице на спящата богиня. Изпрати мислите си към земята под него, с надеждата, че богинята го слуша.

Хубаво, Гея — помисли си той. — Нека видим колко сериозна беше, когато каза, че съм ценна пионка. Казваш, че имаш планове за мен, че ще ме пощадиш, докато стигна севера. Но кой е по-ценен за теб — аз или старецът? Един от нас трябва да умре.

Финий изви пръсти алчно.

— Да не те хвана шубето, Пърси Джаксън? Дай ми мускалите.

Пърси му ги подаде.

Старецът сравни тежестта им. Прокара пръсти по керамичната повърхност. Сетне ги сложи на масата и постави ръка върху всеки от тях. Земята леко изтътна — слабо земетресение, достатъчно, за да накара зъбите на Пърси да затракат. Ела изкряка тревожно.

Мускалчето отляво сякаш потрепера малко по-силно от дясното.

Финий се ухили злобно и го стисна.

— Ти беше глупак, Пърси Джаксън. Избирам това. А сега — да пием!

Пърси взе мускалчето отдясно. Зъбите му продължаваха да тракат.

Старецът надигна своето.

— Наздраве! За синовете на Нептун.

Двамата отвориха мускалите и пиха.

Пърси незабавно се преви на две. Гърлото му изгаряше. Усети вкуса на бензин в устата си.

— Богове! — извика Хейзъл, която стоеше зад него.

— Нееее! — изграчи Ела. — Нее, нее, неееееееее!

Погледът на Пърси се замъгли. Можа да види само Финий, който се бе ухилил широко и изправил рамене, премигвайки нетърпеливо с очи.

— Да! — изкрещя той. — Всеки миг зрението ми ще се върне!

Пърси бе сгрешил. Беше постъпил невероятно глупаво, предприемайки такъв риск. Чувстваше се така, сякаш имаше натрошени стъкла в стомаха си.

— Пърси! — стисна го за раменете Франк. — Пърси, не! Не можеш, не трябва да умираш!

Пърси отвори отчаяно уста, за да си поеме глътка въздух… и зрението му внезапно се проясни. В същия миг Финий се преви, сякаш е бил ударен с юмрук в стомаха.

— Ти… не може! — изпищя старецът. — Гея, ти… ти…

Той се изправи, олюля се и се отдалечи от масата, стиснал с две ръце корема си.

— Аз съм прекалено важен! — отвори уста той, но от нея излезе пара. Отвратителна жълта пара се процеди от ушите, брадата и слепите му очи.

— Това не е честно! — изкрещя той. — Ти ме измами!

Опита се да извади хартията от джоба на хавлията си, но ръцете му се сгърчиха, а пръстите му станаха на прах.

Пърси се изправи несигурно. Не се чувстваше магически излекуван. Паметта му не се бе върнала чудодейно.

Но поне болката я нямаше.

— Никой не те е мамил — каза Пърси. — Сам направи своя избор. Просто държа да изпълниш обещанието си.

Слепият старец изпищя в предсмъртна агония. Той започна да се върти, докато пушеше и бавно се разпадаше. Накрая от него остана само една стара лекьосана хавлия. И чифт чехли с формата на зайци.

— Това — каза Франк — са най-отвратителните трофеи, които някога са оставали след битка.

В този момент Пърси чу гласа на жена в ума си: Хазартен тип си, а, Пърси Джаксън? — Шепотът бе сънлив, но и пълен с нещо като възхищение. — Принуди ме да избирам, а ти си по-важен за плановете ми от стария пророк. Но не се предоверявай на късмета си. Обещавам ти, че когато краят застигне и теб, ще е много по-болезнен дори от отравяне с кръв на горгона.

Хейзъл бодна хавлията с меча си. Отдолу нямаше нищо — Финий не се възстановяваше. Момичето погледна към Пърси със страхопочитание.

— Това беше или най-смелото, или най-глупавото нещо, което съм виждала някога.

Франк невярващо поклати глава.

— Пърси, откъде знаеше? Беше толкова сигурен, че той ще избере отровата.

— Гея — отговори Пърси, — тя иска да стигна до Аляска жив. Смята… не знам. Смята, че може да ме използва за своя план. Тя повлия на Финий така, че той да избере грешния мускал.

Франк погледна с ужас останките от стареца.

— Гея би убила собствения си слуга, само за да те опази жив? Това ли бе твоят залог?

— Планове — промърмори Ела, — планове и кроежи. Дамата в земята. Големи планове за Пърси. Полезно тофу за Ела.

Пърси й подаде чантата си и тя изкряка радостно.

— Не, не, не — започна да си пее тя. — Няма вече Финий, не. Храна и думи за Ела, да.

Пърси се приведе над хавлията и извади бележката, която старецът бе прибрал в джоба й. На нея пишеше ГЛЕТЧЕР ХЪБЪРД.

Целият този риск само за две думи. Той подаде бележката на Хейзъл.

— Знам къде е това — каза тя. — Доста е известно. Но ни остава още много, много път.

В това време харпиите по дърветата най-сетне преодоляха изненадата си. Те радостно запищяха и полетяха към най-близките камиони за хранене, влизайки в тях през прозорците и нападайки кухните отвътре. Готвачи се развикаха на различни езици.

Камионите се разклатиха, а навсякъде се разлетяха пера и кутии с храна.

— Да се връщаме при лодката — каза Пърси. — Не остава много време.