Джейн Ан Кренц
Най-дългата нощ (45)

44.

На следващата вечер Айрини заедно с Люк, Аделин Грейди и Дънкан Пен, единствения фотограф „Гладстон Коув Бийкън“, стояха в сянката на една палма в глинена делва и оглеждаха препълнената бална зала на хотела.

— Много е лъскаво — отбеляза Люк. Той беше облечен в костюм и вратовръзка и носеше куфарчето с лаптопа. — Никой не ни спря, когато минахме през вратата.

— Защото имаме журналистически акредитации — обясни Айрини.

— Между другото, как се сдоби с тях, Ади?

Аделин, ниска, закръглена и великолепна в яркочервения си костюм от панталон и сако, се залюля на токчетата си със самодоволно изражение.

— Най-лесното нещо на света е да получиш акредитация за политическа галавечеря за набиране на средства. Организаторите на кампанията се натискат за медийно присъствие. — Махна с ръка към масите, отрупани с всевъзможни деликатеси. — Защо мислите, че осигуряват такава солидна паша?

— При това не са някакви евтини калорични боклуци — додаде Дънкан. Млад, слаб и с крехко телосложение, той изглеждаше така, сякаш всеки миг ще се строполи под тежестта на фотоапарата и камерите, увесени около врата му. Огледа канапетата, тънките резени сирене и миниатюрните сандвичи, натрупани върху чинията в ръката му. — Давам на бюфета за кампанията на Уеб седем, дори осем по десетобалната система.

Айрини погледна към Аделин.

— Не мислех, че „Гладстон Коув Бийкън“ е особено популярен сред организаторите на кампанията на Уеб, имайки предвид статията за смъртта на Памела.

Аделин отпи от шампанското си.

— Може би е възникнало малко недоразумение, свързано с точното име на вестника, когато се обадих с молба за акредитация.

Люк огледа пластмасовата картичка, окачена на шнура около врата му.

— Това навярно ще обясни защо тук пише, че сме от „Бийкън Хил Банер“.

— Малко недоразумение, дължащо се на временни проблеми с телекомуникационните връзки, което с удоволствие ще коригирам.

— Аделин зарови в голямата си чанта, измъкна четири журналистически карти и им ги раздаде. — Ето, това са новите ви акредитации.

— Стават и недоразумения — промърмори Люк и извади картата на „Бийкън Хил Банер“ от пластмасовото калъфче.

— Стават наистина — съгласи се Аделин. Погледна към Дънкан. Ще подържа чинията ти, докато поставяш картите.

— Благодаря. — Дънкан й подаде препълнената чиния и се зае да пъха новите карти.

Аделин изяде един от сандвичите и бързо посегна към втори.

Айрини смени картата и отново насочи вниманието си към залата.

— Изглежда, никой тук не оплаква ненавременната кончина на Хойт Иган.

Аделин сви рамене и си избра нова хапка от чинията на Дънкан.

— Новият ръководител на кампанията на Уеб направи изявление днес следобед. Нарече смъртта на Иган ужасна трагедия и заяви, че случилото се за пореден път доказва, че е дошло времето да се предприемат сериозни мерки срещу престъпността и че Райлънд Уеб възнамерява да направи точно това.

— И преди съм го чувал — обади се Дънкан. Той свърши със смяната на картите и протегна ръка, за да си вземе чинията. Огледа с ужас съдържанието й. — Хей, това беше моята храна, шефе!

— О, нима? — Аделин невъзмутимо си взе последната апетитна наденичка и му подаде чинията.

Люк погледна към Айрини.

— Как се чувстваш като разследващ журналист на прага на най-сензационното си разкритие?

— Във вените ми сигурно тече само адреналин — призна тя. — Обикновено не трептя като струна, докато отразявам сесиите на общинарите в Гладстон Коув.

Ади потри ръце.

— Ти не си единствената, която тази вечер включва на високи обороти, хлапе. Трябва да призная, че тази твоя история ще бъде наистина голям, много голям удар.

Айрини пъхна ръка в чантата си, извади миниатюрния магнетофон и го закачи на широката дръжка. Включи го, за да се увери, че работи.

— Тези машинки имат навика да се развалят тъкмо когато започваш някое интервю. Готов ли си с камерата, Дънкан?

— Готов и тръпнещ от очакване. — Младежът погледна с копнеж към бюфета. — Има ли време да си напълня отново чинията?

Айрини видя оживлението край вратата в дъното на залата. Уеб се беше появил. Алекса Дъглас беше до него. Нисък, нервен мъж се суетеше зад тях. Без съмнение — новият заместник на Хойт Иган.

— Забрави за храната, Дънкан — сряза го тя. — Уеб току-що пристигна.

Айрини излезе от сянката на палмата с бележник в ръка.

— Последвай ме.

— Двете най-плашещи думи в английския език — сухо отбеляза Люк.

Тя не му обърна внимание. Беше съсредоточила всичките си усилия върху това да си пробие път през тълпата. Райлънд Уеб бе заобиколен от група поддръжници и потенциални спонсори, но високият му ръст й помагаше да не го изгуби от погледа си.

Алекса Дъглас първа видя Айрини. По лицето й пробягна изненада, изместена от тревога. Тя бързо потисна и двете, замаскирайки ги с любезна усмивка, а след това прошепна нещо на Райлънд.

Главата му се завъртя рязко и той зашари с поглед из тълпата. Когато видя Айрини и придружителя й, заговори настойчиво на новия си помощник.

Ниският мъж забърза напред, очевидно възнамерявайки да я пресрещне.

— Госпожице Стенсън? — Помощникът се спря точно пред нея. — Боя се, че ще трябва да ви помоля да напуснете. — Погледна към Люк, Аделин и Дънкан. — Вие и вашите приятели.

— Искам да задам няколко въпроса на сенатора — каза Айрини.

— Тази вечер той няма да дава интервюта. Тази вечер сенаторът ще забавлява гостите си.

— Кажете на сенатор Уеб, че притежавам един видеоклип, заснет съвсем наскоро в Европа — продължи Айрини. — Предайте му, че историята на това негово частно пътуване, както и на още няколко други със същата дестинация, ще се появи в утрешното издание на „Гладстон Коув Бийкън“. Попитайте го дали би искал да направи някакъв коментар по въпроса.

По лицето на помощника се изписа недоумение. Погледна през рамото си към Уеб, който отново бе насочил вниманието си към малката група около себе си.

— По-добре не взимай прибързани решения, синко — посъветва го Аделин. — А това е доста важно.

Ниският мъж се поколеба за миг.

— Почакайте ме тук — рече накрая.

Завъртя се и се върна забързано при Райлънд, заобиколен от почитателите си. Айрини го наблюдаваше как предава съобщението с нисък глас.

Райлънд трепна, сякаш го бяха мушнали с остен. Извърна се бавно, за да погледне към Айрини. Трябваше да му се признае, че умееше да се владее — изражението му бе спокойно и не издаваше никакви емоции. Ала тя видя пламтящата ярост в очите му.

— Има вид на човек, готов да убива — промърмори Аделин. — Ако можеше да го стори с поглед, досега да сме купчинка димяща пепел.

— О, боже, изглежда здраво ядосан — обади се Дънкан видимо заинтригуван. Нагласи камерата. — Сцената би била страхотна за живо излъчване.

Райлънд каза нещо на помощника си и на Алекса. След това закрачи към Айрини.

— Време е за шоу — тихо промърмори тя и пристъпи напред, за да го посрещне, извисявайки глас. — Сенатор Уеб, какво ще ни кажете за последното си пътуване до Европа?

— Не тук. — Райлънд изгледа кръвнишки Люк, Аделин и Дънкан. Кимна по посока на коридора. — Ще говоря с вас насаме.

Тръгна през тълпата, без да дочака отговор. Айрини го последва веднага, а останалите вървяха непосредствено зад нея. Тя провери за последен път магнетофона, закачен върху дръжката на чантата. Дънкан смени камерата.

Райлънд продължи забързано надолу по коридора. В дъното спря и влезе в една малка зала за конференции. Айрини, Люк, Аделин и Дънкан се вмъкнаха след него. Той затръшна вратата и се завъртя, готов да се нахвърли върху Айрини.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — изсъска с глас, треперещ от ярост.

— Сенатор Уеб, „Гладстон Коув Бийкън“ се сдоби с няколко електронни документа, съдържащи компрометиращи факти и видеозапис, в който се вижда как изнасилвате малолетно момиче в един европейски бордей — каза Айрини. — Имате ли някакъв коментар?

— Ти, кучко глупава!… Как се осмеляваш да намекваш нещо подобно? Никога в живота си не съм изнасилвал никого. — Лицето на Райлънд стана моравочервено. — Ако изобщо разполагаш с такъв филм, гарантирам ти, че е фалшификат. И ако излезеш публично с тази история, ще съсипя и теб, и проклетото ти вестниче. Разбра ли ме? Ще те унищожа. — Погледна към останалите. — Както и всички вас.

Айрини кимна към Люк.

— Покажи му с какво разполагаме.

Люк остави компютъра върху масата, вдигна капака и го включи. Райлънд гледаше с израз на нарастващ ужас.

— Не можете да направите това — прегракнало изрече той. — Осъзнавате ли с кого си имате работа? Ще превърна живота ви в истински ад.

Аделин го дари с най-слънчевата си усмивка.

— Обичам заплахите. Толкова добре се котират. Този магнетофон работи ли, Айрини?

— Да, шефе.

Райлънд се втренчи с изкривено от яд лице в малкото устройство, прикачено към дръжката на чантата на Айрини.

— Изключи го! Веднага го изключи!

— Моят вестник, освен това притежава видеозапис, направен от дъщеря ви Памела — продължи Айрини, докато драскаше бързо в бележника си. — В него тя твърди, че сте педофил и че е била сексуално малтретирана от вас като момиче.

— Това е лъжа! — Райлънд стисна ръце в юмруци и пристъпи към нея. — Казах ти, че дъщеря ми беше психично болна. Ако отпечаташ този боклук, аз се кълна, че…

Люк се приближи и застана до Айрини.

— Не заплашвай репортер.

Райлънд се извърна към него.

— Правиш грешка, като се замесваш в това, Данер.

— В момента нямам по-интересни занимания — рече Люк.

Айрини чу как една от камерите на Дънкан забръмча. Тя написа нещо набързо, сетне вдигна глава.

— Памела е знаела, че ще се опитате да обявите видеозаписа за фалшив, затова е приложила копия от самолетните билети и извлечения от кредитните карти, които потвърждават, че сте пътували няколко пъти до града, в който се намира въпросният бордей. Вестникът, за който работя, е готов да ме командирова в Европа, за да проведа разследване по случая.

С ъгъла на окото си тя видя как Аделин примигна при това дръзко изявление.

— Ще съдя вестника ти до дупка — закани се Райлънд.

— Тези пътувания имат съвсем законни причини. Правени са с търговска цел. — На екрана се появи Памела и започна да говори. Райлънд застина като хипнотизиран.

— Изключете го. Чувате ли ме? Изключете това нещо!

Аделин проследи погледа му към екрана.

— За ваше сведение, ние сме направили няколко копия на компютърните файлове, сенаторе. Не искахме да рискуваме.

Райлънд се извърна към нея.

— Адвокатите ми ще те разкъсат на парчета!

Камерата на Дънкан продължаваше да работи, запечатвайки това, което според Айрини беше наистина историческа сцена — Райлънд, наведен заплашително над много по-ниската Аделин, изрича заплахите си, треперейки от гняв.

Сенаторът осъзна какво става и бързо се дръпна назад.

— Освен това Памела ви свързва със смъртта на Хю и Елизабет Стенсън, убити преди седемнадесет години — продължи Айрини. — Желаете ли да коментирате?

— Нямам нищо общо с тяхната смърт. Всички знаят, че баща ти е виновен. В пристъп на умопомрачение е убил майка ти и след това се е самоубил. — Райлънд започна да възвръща самообладанието си.

— Очевидно и ти не си съвсем с всичкия си, госпожице Стенсън.

— А какво ще кажете за убийството на помощника ви Хойт Иган? — попита Айрини. — Памела твърди, че той е направил таен запис на сексуалните ви забавления в онзи бордей в Европа и го е използвал, за да ви изнудва. Някакъв коментар?

— Имам коментар — процеди Райлънд. — Всичко това не е нищо друго, освен жалка постановка. Ти се опитваш да ме дискредитираш, защото мислиш, че съм убил родителите ти. Ти си една лъжкиня, която е скалъпила някакъв боклук с помощта на цифрова камера и компютър. Е, няма да ти се размине. Чу ли ме? Няма да ти позволя да съсипеш всичко, което съм постигнал. Тази страна се нуждае от мен.

Вратата зад него се отвори. Алекса Дъглас влезе в стаята и се закова на място.

— Какво става тук?

— Тези хора се опитват да ме унищожат с най-долни средства! — разпени се Райлънд. — Изобщо не бива да им вярваш. Това са пошли лъжи, с които смятат да ме изнудват. Веднага ще се обадя на адвокатите си, за да сложат край на всичко това.

Но Алекса се взираше като хипнотизирана в екрана.

— Това си ти, Райлънд — едва чуто промълви тя. — Какво, за бога, означава това?

— Абсолютен фалшификат — увери я гой. — Не вярвай на това, което виждаш.

На екрана Райлънд пое чашата. Влезе малката младоженка. Райлънд се изправи и взе ръката й.

Кадърът се смени и върху екрана се показа спалнята. Появи се голият Райлънд.

— Мили боже! — прошепна Алекса, напълно потресена. — А аз не й повярвах. Тя се опита да ми каже, но аз не й повярвах.

Райлънд улови ръката й.

— Памела е излъгала, скъпа. Каквото и да ти е казала, е било лъжа. Тя беше много, много болна. Ти го знаеш.

— Не говоря за Памела. — Алекса издърпа ръката си. — А за дъщеря си Емили. Преди няколко седмици тя ми каза, че си се опитвал да я докоснеш по начин, който тя нарече „лош“. Реших, че си измисля цялата история, защото не иска да има нов татко. Но тя ми е казала истината, нали?

— Аз ще бъда баща на Емили — с надут и важен тон занарежда Райлънд. — Съвсем естествено е да бъда мил с нея. Просто се опитвам да се сближим.

— Очевидно Емили е разбрала по-добре какво си се опитал да направиш, отколкото аз — промълви Алекса, сломена и объркана. Постави ръка на корема си. — Имам чувството, че ще повърна. Трябва да се махна оттук. Трябва да намеря Емили. Трябва да поговоря с нея, да й кажа, че разбирам всичко и че никога повече няма да позволя да я докоснеш. Как съм могла да бъда толкова сляпа?

Тя се спусна към вратата, дръпна я рязко и изтича навън.

Райлънд се извърна отново към Айрини. Гневът му се бе превърнал в ледена омраза.

— Ще се погрижа да си платиш за това — процеди той. — Нямаш абсолютно никакво доказателство. Никой няма да обърне внимание на фалшифицираните ти видеофилми.

— Мисля, че ще обърнат, но за всеки случай разполагам и с още нещо. — Айрини бръкна в чантата си и извади пакет със снимки, които Дънкан бе направил по-рано през деня. Разпръсна ги върху масата. — Памела се е погрижила да разполагам с достатъчно доказателства, за да потвърдя обвиненията й. В допълнение към компютърните файлове тя ми е оставила миниатюрна сватбена рокля, увита във вакуумиран найлонов плик. Имате ли някакъв коментар по въпроса?

Райлънд погледна снимките. Отначало лицето му изразяваше пълно недоумение. Сетне бавно проумя. Ченето му увисна и пребледня.

— Откъде си взела тази рокля? — едва успя да попита той, с прегракнал от страх и ярост глас.

— Памела я е запазила — обясни Айрини. — Тя заяви, че сте я принуждавали да облича тази рокля при определени случаи, когато е била малко момиче. Твърди, че сте се възбуждали и сте я изнасилвали, когато е била облечена в тази рокля.

— Не можеш да докажеш нищо, ясно ли ти е? — озъби се Райлънд. — Нито една проклета измислица!

— Освен това в заснет от нея самата видеофилм Памела заявява, че всяка една специализирана лаборатория би открила ДНК доказателство върху полите на тази рокля.

Райлънд изрева нещо неразбираемо и се хвърли към нея със свити юмруци.

Тя инстинктивно се отдръпна. Продължаваше да чува бръмченето на камерата на Дънкан, но виждаше само изкривеното от ярост лице на Райлънд, което се приближаваше към нея.

В този миг Люк се озова внезапно между нея и Райлънд. Движеше се толкова бързо, че тя не беше сигурна какво става, докато не видя Райлънд да лежи проснат по гръб на пода.

Люк се наведе над него.

— Казах ти да не заплашваш репортер.

— Искам адвокат — заяви Райлънд със странно овладян глас. — Смятам да ви смачкам един по един.