Клей Харви
Идеален ден за убиване (30)

28.

Нежно докосване. Устни, които се допряха до моите.

— Обичам те. Стана ли полунощ?

Погледнах с едно око часовника. Четири и трийсет и една.

— Честит рожден ден.

— На пет ли съм вече?

— На пет си.

— Ура!

Кълън скочи върху мен и заби колене в стомаха ми.

— Ох!

— Извинявай. Може ли да си получа подаръка сега?

— Не, не и преди всички да са станали. Това би обидило всички, особено Уеб.

— Може ли да ги…

— Не! Четири и половина сутринта е, синко. Твърде рано е за ставане, освен за господин Гудал. Връщай се в леглото.

— Не мога. Искам да знам какво си ми купил за рождения ден.

— Машина за правене на сеното на бали.

— Не е вярно.

— Не е ли?

— Не. Господин Гудал вече е събрал сеното на бали. Освен това, твърде малък съм, за да карам такава машина. Все още.

— Предполагам, че това е вярно, макар да си вече на пет. Какво всъщност искаше?

— Жълтия камион пожарна.

— Не беше ли червения?

— Не, жълтия със сирената и клаксона, дето вика бибип-бибип, като го натиснеш.

— Ако си тих като мишле и не събудиш никого, ще видим когато всички станат.

— Веднага ли?

— Какво веднага ли?

— Щом всички станат.

— При условие, че ти не ги принудиш да станат.

— Да ги принудя ли?

— Като надуеш ловджийски рог или подпалиш кухнята.

— Ама аз нямам ловджийски рог.

— Точно затова нямаш.

— Може ли да гледам телевизия?

— Нищо няма да правиш толкова рано. Пък и господин Гудал няма кабелна телевизия.

— А „Красавицата и Звяра“? Снощи го гледах до половината.

— Намали звука.

— Добре.

— Наистина го намали.

— Добре.

— Ако огладнееш…

— Татко.

— Какво?

— Вече съм на пет години.

— О, извинявай.

Докато той се радваше на изгрева в деня на петия си рожден ден, аз отново заспах.