Клей Харви
Идеален ден за убиване (2)

Пролог

Не исках да го застрелвам, наистина не исках. Сам си беше виновен. Не ми остави избор, след като насочи дулото на пистолета си право срещу мен и започна да крещи: „Излез от колата!“.

Бог ми е свидетел, вече съм убил достатъчно хора. Нощем често сънувам безплътните им сенки. Но винаги ясно виждам лицата им.

Вкъщи имам четиригодишно момченце, което ме нарича татко.

Преди шест месеца пиян шофьор прегази майка му.

Мина право през нея.

Три дни детето не обели дума. Когато на четвъртия проговори, само попита: „Защо?“.

Сякаш ме прободоха с нож.

А сега си имаме работа с човек, който можеше да убие баща му. Бум, без да му мигне окото.

Не…