Клей Харви
Идеален ден за убиване (1)

Благодарности

Тази книга се появи на бял свят, благодарение на следните хора:

Баща ми Оди, който ме надари генетично и с личния си пример с чувство за хумор.

Майка ми Леола, която винаги повдига самочувствието ми, когато проличат признаци на спад.

Съпругата ми Барбара, която ми даде любов, благословията да бъда баща, кураж и твърде дълго поемаше задължението да плаща сметките. Може би сега най-сетне ще купи онова канапе…

Синът ми Кристофър, който ме вдъхнови. Написах тази книга за него.

Сестра ми Ан, която ме укротяваше, когато налитах на бой като малък.

Макар че Господ ме е надарил с писателски талант, Ема Лий Лейн, учителката ми по английски в гимназията, ми отвори очите за този факт. И то по такъв начин, че да ме накара да пиша само за да й доставя удоволствие.

Приятелят ми Майк Холоуей, прототипът на Дейв Майкълс. Няма по-добър човек на света от него.

По азбучен ред: Дебра Бейкър, дребната дама с огромно сърце, която ме насърчаваше и съветваше по политическите въпроси; Нанси Холоуей, тиха и спокойна жена, която зарязваше всичко, за да даде мнение за напредъка на книгата ми; Деби Ортис, добросъвестен наблюдател за грешки, несъответствия в сюжета, граматически гафове и която винаги реагираше със смях на съответните пасажи; Бека Пауърс, поет, учен и драматург, която ме преведе покрай множество подводни рифове. Ако понякога съм пренебрегвал съветите на този ерудиран квартет, грешката не е тяхна.

Полицай Ед Хъмбърг, близък приятел, който стриктно проверяваше откъсите, свързани с полицейските процедури.

Малик Пиърсал, специалист по бойни изкуства.

Доктор Дейвид Бест преглеждаше медицинската ми езотеричност и отговаряше на въпросите ми по всяко време.

Елизабет Грант, приятелката ми от Тексас, която ме насърчаваше и ме запозна с главен агент Дейвид Смит. Всеки начинаещ писател би бил щастлив да познава човек като Дейвид.

И на последно място, но може би най-голяма благодарност изказвам на редактора ми Нийл Найрън. Дано книгата да оправдае доверието му.