Одри Нифнегър
Пътешественикът във времето и неговата жена (34)

Тайна

Неделя, 12 октомври 2003 година

(Клер е на 32 години, Хенри — на 40)

Клер: Това е тайна: понякога се радвам, че Хенри го няма. Понякога ми е приятно да съм сама. Понякога вървя късно вечер из къщата и потрепервам от удоволствие, че не говоря, не докосвам, просто вървя или седя, или съм във ваната. Понякога лежа на пода в хола и слушам „Флийтуд Мак“, „Бангълс“, „Би-52“, „Игълс“, групи, които Хенри не понася. Понякога излизам на дълги разходки с Алба и не оставям бележка къде съм. Понякога ходя на кафе със Силия и двете одумваме Хенри, Ингрид или с когото там Силия се среща тази седмица. Понякога се мотаем навън с Шарис и Гомес и не говорим за Хенри, и успяваме да се забавляваме. Веднъж отидох в Мичиган и когато се върнах, Хенри още го нямаше, и аз така и не му казах, че съм излизала. Понякога наемам бавачка и ходя на кино или вече по мръкнало карам колело по алеята за велосипедисти покрай плажа на Монтроуз без никакви светлини: все едно летя.

Понякога се радвам, че Хенри го няма, но се радвам винаги когато той се прибере.