Одри Нифнегър
Пътешественикът във времето и неговата жена (3)

Човек извън времето

О, не защото има щастие —

печалба, изтръгната набързо от надвисналата загуба.

 

А защото да си тук, наистина е много, защото

всичко тук нуждае се от нас, светът мимолетен

зове ни някак странно. Нас, най-мимолетните от всичко тленно.

 

Какво ще вземем

във селенията други? Не изкуството да виждаме,

което усвояваме тъй бавно, не и онова,

което тук се случва. Нищо.

 

Единствено страданието. Най-вече тежестта,

това тъй дълго изживяване — любовта… все неща,

които няма как да изразиш.

Из „Девета Дуинска елегия“,

Райнер Мария Рилке