Кати Хопкинс
Двойна беля (2)

Втора глава
Момиче на зодиака

През междучасието Лилит отиде да се обади на мама и татко, за да им съобщи новината за наградата, а аз тръгнах към библиотеката. Беше ред на осмокласниците да използват компютрите и госпожа Андрюс — нашата приличаща на Мардж Симпсън^[1] библиотекарка — ни позволи да посърфираме в интернет и да разгледаме каквото пожелаем, стига да е бегло свързано с някой от училищните ни проекти.

До мен вървеше Мери Стюарт. С нея сме смешна двойка, защото аз съм висока един и седемдесет и съм от италиански произход, а Мери е миниатюрна блондинка, метър и двайсет, и е типична англичанка. Изглежда по-малка и това я вбесява, особено когато се опитваме да си купим билети за някой филм, забранен до дванадесет или шестнадесетгодишна възраст.

В нашия клас момичетата са с разнообразни мерки. Някои са високи като върлини, като Джинет Бейли — тя е един и осемдесет и е най-високата. А има и такива миньончета като Мери. Лилит твърди, че Мери е като малко кутре и че вдига много шум, за да компенсира ниския си ръст. Както и да е, важното е, че ме разсмива. Харесвам я, защото е забавна и наперена и е единственият човек, когото познавам, който смее да се опълчи на сестра ми, щом почне да раздава команди.

Докато вървяхме по коридора, заговорихме за Лилит и за всички нейни постижения.

— Само не разбирам — рекох, щом тя ме хвана под ръка, — при условие че с Лилит сме близначки и двете сме зодия Скорпион с един и същ хороскоп, родени в един и същи ден на едно и също място, как така съдбите ни са толкова различни? Например Лилит все е победителка, а аз съм повече от смотана — направо съм невидима.

— Не е вярно, просто си различна — изтъкна Мери, — за което вероятно си има причина.

— Каква например? Мама е взела грешната близначка от болницата? — пошегувах се аз.

— Не, може би сте с различни изгряващи знаци.

— Изгряващи знаци? Какво значи това? — попитах.

— Някога съставяли ли са ти рождена карта?

— Какво, нещо астрологично ли?

— Да.

— Проверявам хороскопа ни в списание „Градско момиче“ всяка седмица — винаги е един и същ и за двете. И двете сме родени на двайсет и шести октомври, значи сме Скорпиони.

— Да, обаче астрологията е по-сложна наука. Сестра ми Джейн е много навътре в тази материя и ми е обяснявала разни неща. За да се изготви точна рождена карта, са нужни датата, мястото, както и часът на раждане.

— Защо? Какво значение има?

— Голямо — отвърна Мери. — Явно астрологията не е свързана само с определяне на зодията, която е нещо като твоя главен знак, и не се изчерпва с хороскопите по вестниците. Ти например си Скорпион, нали? А аз съм Водолей. Е, това е само малка част от тази наука. Зодиите са дванайсет — грубо, по една за всеки месец.

— Е, и?

— Има и други планети, които оказват влияние на хороскопа ти, като Луната, Марс, Венера и тъй нататък — мисля, че според Джейн са десет. Докато Слънцето сменя зодиите всеки месец, Луната ги сменя на всеки два дни — така че на различните хора Скорпиони луните им са в различни зодии, схващаш ли? Ако пресметнеш за един месец, или трийсет дни, значи, че Луната сменя зодиите…

— Около петнайсет пъти.

— Да.

— И?

— И според Джейн, Луната в хороскопа определя емоциите ти. Например някой с Луна във Водолей ще е прибързан и понякога безцеремонен в изразяването на емоциите си, защото Водолеите първо се хвърлят напред, после гледат къде скачат. Ако Луната ти е в Риби, ще си по-чувствителна, защото Рибите са тъкмо такива.

— Гледай ти! За пръв път чувам подобно нещо. Къде ли е моята Луна? А тази на Лилит?

— Можем да разберем това, както и изгряващия ти знак.

— Тогава какво представлява изгряващият знак?

— Това е тази част от хороскопа, която определя подробности относно външния ти облик. За разлика от зодията ти, която представлява твоята вътрешна страна, изгряващият знак, или асцендентът, както го наричат понякога, показва как те възприемат околните.

— Значи е нещо като лице за пред хората? — попитах тъкмо когато стигнахме библиотеката. Вътре миришеше на чипс със сирене и лук и на застоял въздух, понеже нямаше прозорци, които да се отварят, а и радиаторите обикновено работеха на пълна пара, затова винаги смърдеше на онова, което някой последно си е хапнал вътре.

— Да, а Слънцето преминава от зодия в зодия през два часа.

— През два часа? Тогава значи… боже… сега разбирам защо предполагаш, че с Лилит може да имаме различни изгряващи знаци?

— Ами да, възможно е. Освен ако не сте родени точно по едно и също време. А може и да сте с еднакъв изгряващ знак, ако сте родени в един и същ двучасов промеждутък, обаче има вероятност тя да е родена точно преди единият знак да премине в следващия, а ти — веднага след това. Тогава ще сте с различни асценденти. Предполагам, че е така, защото вие наистина сте много различни.

Мисълта, че все пак е възможно двете с Лилит да сме различни, беше особено вълнуваща.

— Ама това е върхът. Как да разберем?

Мери ми махна да отидем към компютърния отдел, който се намираше зад стъклена преграда вдясно от общото помещение.

— Чрез един уебсайт. Научих го от сестра ми. Знаеш ли в колко часа си родена?

— Двайсет минути след Лилит.

— Да проверим. Запиши данните си на един лист.

Хвърлих поглед на библиотекарката, която говореше с един ученик от мястото зад бюрото си.

— Ами госпожа Андрюс? Ако види, че не работим по учебния план?

— Не се тревожи. Ще я забаламосаме, ако вземе да пита, но тя и бездруго рядко проверява.

Окупирахме един компютър в ъгъла и докато аз записах рождените данни, своите и на Лилит, Мери пусна компютъра и влезе в сайта. След секунди страницата се зареди и на екрана изскочи една бланка, в която трябваше да се попълнят данните. От компютъра се разнесе звън на арфа и зазвуча някаква мистична астрална музика.

— Шшшт! — изшътка едно момиче до нашата маса и посочи към табелата на стената, която молеше хората да пазят тишина.

Мери кликна върху бутона БЕЗ ЗВУК и мелодията секна. Поставих листа с данните пред нея и тя започна да попълва бланката.

— Първо ще проверя моя, за да видиш как става — прошепна.

Наблюдавах я как отговори на въпросите, а после натисна ИЗПРАТИ. След няколко секунди се отвори една страница, изобразяваща нарисуван кръг с разни линии през него и изпъстрен с малки завъртени символи.

— Това е моята рождена карта — обясни Мери и посочи екрана. — Виждаш ли как кръгът е разделен на дванайсет сектора? Като парчета торта. Това са дванайсетте дома. Те представляват различни аспекти от живота ти — кариерата, целите ти, семейството, такива неща. А виждаш ли мъничките символи? — Напрегнах се да съсредоточа погледа си. — Това са планетите. Малкото кръгче с точката по средата е символът за Слънцето. А кръгчето с двете вълнообразни линии вътре в горната част на сектора е символът на Водолея.

— Това означава, че Слънцето е във Водолей, така ли?

— Точно. Сега — виждаш ли малкия полумесец?

Разгледах екрана и забелязах мъничката луна.

— Да, видях го.

— Луната е в парчето торта, над което е символът, приличащ на биволска глава — това е символът на Телец, което означава, че Луната е в Телец. Има и по един символ за всяка планета. Но още не ги знам всички. Сега се уча.

— А останалите планети също ли се сменят през няколко дни, или им трябва един месец, като Слънцето?

Мери поклати глава.

— При всички е различно. Чакай да си спомня. Хм! На Слънцето са му нужни 30 дни. На Луната — два. Марс — около шест седмици, ъъъ… Юпитер — дванайсет години, Сатурн — двайсет и осем…

— Двайсет и осем години?!

— Да, помня го, защото някои от тях се движат много бавно. При Нептун периодът е четиринайсет години. За другите забравих, но за всяка планета е различно.

— Брей! Това сигурно означава, че много хора са родени в промеждутъка, през който Сатурн е бил на едно и също място.

— Именно, както навярно и Нептун.

— И къде е твоят изгряващ знак?

— Виж тази завъртулка тук. — Мери посочи екрана. — Тя показва асцендента ми — Близнаци. Обаче не е задължително да разбираш от всичко това. Просто въвеждаш данните си и компютърът прави всичко вместо теб, като по магия, а после ти казва кое какво означава.

— Слава богу, защото не мисля, че някога ще го схвана. Звучи ми супер сложно.

— Не е чак толкова. Не е по-различно от останалите науки — само трябва да научиш правилата, след което ще можеш да разчиташ подобни карти от пръв поглед. Сестра ми много е задобряла в тези работи. Аз все още съм новобранка. Мога да познавам зодиите по рождените дати — това е фасулско, всеки го може. Справям се и с лунните и с изгряващите знаци. Всъщност се замислям дали да не стана астролог, като порасна. Или астролог, или мозъчен хирург, или танцьорка на екскурзионен кораб. Не знам още. Е, твоя хороскоп ли да проверим, или този на Лилит?

На устата ми беше да поискам моя, но после си помислих, че ще е хубаво първо да узная изгряващия знак на Лилит, за да разбера дали е различен от моя веднага когато се появи картата ми.

— На Лилит — рекох и посочих нейните данни на листа.

Мери изчисти своята карта от екрана и въведе данните на сестра ми. Картата й изникна след секунди.

— Еха! — възкликнах. — Бърза работа — впечатлена съм. И кой е изгряващият й знак?

Мери заби поглед в екрана, след което премина на следващата страница.

— Овен — заяви накрая.

— Какво означава това?

— Ами Овенът е първият знак в зодиака, така че…

— Типично за Лилит — прекъснах я. — Все трябва да е първа във всичко.

— Точно така. Овните обичат да са водачи, да са първи във всичко, а пък Луната й… — Тя обходи с поглед екрана. — … е в Рак.

— Да видим сега дали и аз съм с изгряващ знак Овен и Луна в Рак.

Мери отново изчисти екрана и въведе моите данни. След като се показа друга карта, тя прочете написаното и плесна с ръце.

— Виждаш ли? Ето го — изгряващ знак Телец. Знаех си! Знаех, че ще са различни.

— Луната същата ли е?

— Луната е същата — в Рак. Това вероятно означава, че за вас домът е важен и имате нужда от сигурност.

— А какво е типично за изгряващ знак Телец?

— Ами, първо, това е доста по-различна зодия от Овена. Овенът е огнен знак, а Телецът — земен… ето, прочети, обяснено е.

Приведох се напред, за да прочета какво пише.

„Асцендент Телец. Спокойни и преднамерени, мразите да постъпвате прибързано. Много сте практични и всяко ваше усилие трябва да има значение, иначе не бихте си мръднали пръста. Търпеливи, упорити и непоколебими, но много инати — мразите да ви пришпорват за каквото и да било. Външно изглеждате уверени, но потискате вътрешните си емоции. Излъчвате земна топлина, чар и доброжелателство, с които привличате хората към себе си. Обичате удобствата и цените добрите и красивите неща в живота. Може да си угаждате прекалено и на моменти да сте мързеливи и да е трудно да ви мотивират. По природа не сте инициативни и понякога е нужно да ви дадат стимул, за да се раздвижите“.

Докато четях, компютърът започна да вибрира.

Мери се притесни.

— О, боже, дано не изгърми.

А той започна да се тресе още повече. Изведнъж проехтя силен звук от тромпет. Мери направо подскочи на стола си.

— Леле майко!

Момичето до нас ни погледна кръвнишки и пак посочи знака за пазене на тишина, а бумтенето от тромпета се извиси до максимум.

— Нали изключих звука! — учуди се Мери и пак натисна бутона БЕЗ ЗВУК, но въпреки това компютърът не млъкна. — Не разбирам!

Изведнъж екранът се обля в цветове — червено, оранжево и жълто — и изскочи прозорче, на което пишеше: „Честито! Ти си Момичето на зодиака този месец!“.

— Божичко! — възкликна Мери. — Това е някоя от ония изскачащи реклами. — Тя започна неистово да натиска бутоните на клавиатурата. — След миг ще ги изчистя.

— Не спирай. Това не е шега, Момиииче на зодиакааа — разнесе се дълбок глас от компютъра.

Момичето на съседната маса се мусеше и пуфтеше неодобрително. Мери я погледна.

— Правя каквото мога.

Ева Палумбо, това е твоят месец — обяви един новопоявил се прозорец, а след миг се чу нещо като госпъл хор, който запя: „Момиче на зодиака, ти си звезда! Един месец с нас бъди и ще станеш тази, тази, тази, ТАЗИИИИИИ, която наистина СИИИИ“.

Още няколко души в библиотеката бяха забелязали суматохата покрай нас и ни загледаха. Дори госпожа Андрюс вдигна поглед от мястото си зад бюрото. Мери натисна бутона за изключване и екранът почерня. Шумът спря.

— Уф! — въздъхна с облекчение, щом в библиотеката отново се възцари тишина.

Станахме и бързичко се изнизахме навън.

— Какво беше всичко това? — попитах, щом се озовахме в коридора.

Мери сви рамене и се изкикоти.

— Не знам, никога преди не е пощурявал така, а съм го правила хиляди пъти за почти всичките ми познати.

— Сигурно е някаква реклама. Нали знаеш, от рода — вие сте стотният човек, влязъл в сайта — или нещо такова.

— Да, сигурно.

— Да — повтори Мери. — Но може да си спечелила нещо.

— Мислиш ли? — Никога не бях печелила нищо през целия си живот. Все Лилит обираше лаврите — но не тя беше Момичето на зодиака. Дали пък за пръв път в живота си аз, Ева Палумбо, не бях спечелила нещо? Дори да беше нещо незначително, какво от това — щеше да е първото.

— Заслужава си да пробваш пак — отбеляза Мери. — Нали имаш компютър у вас?

Кимнах.

— Да, имаме един за двете ни с Лилит.

— Тогава пак влез в сайта по-късно.

— Така и ще сторя — заявих.

Нямах търпение.