Пиер Корней
Сид (4) (Трагедия в пет действия)

Трета поява

 

ГРАФЪТ

И тъй, вий победихте, милостта на краля

издига ви до чин, на мене що дължеше:

на княза на Кастилия сте възпитател.

 

ДОН ДИЕГО

О, тоя знак на почит към рода ми сочи,

че справедлив е той, че минали заслуги

умее да цени.

 

ГРАФЪТ

                        Но колкото велики

кралете и да са, те всички като нас са

и могат да се мамят като нас; на всички

придворни този избор днес доказва, лошо

сегашните заслуги че се плащат.

 

ДОН ДИЕГО

                                                        Стига

за този избор, що ви дразни; той могъл би

на милост и достойнство да бъде дело;

но почит пред властта върховна ний дължим,

безсилни сме да съдим волята на краля.

Към тая чест на краля прибавете друга —

да свържем със свещени връзки моя род

и вашия: аз имам син, вий — дъщеря;

завеки с тоя брак приятели ще бъдем:

благоволете зет синът ми да ви стане.

 

ГРАФЪТ

За по-възвишен род той трябва да мечтае;

и тоя блясък нов на честното ви име

навярно е вселил у него нова гордост.

Да възпитавате, това е ваше право

на княза покажете как да управлява,

в подвластния народ да всява всъде трепет,

да вдъхва у добрите обич — страх у злите.

Да има добродетели на пълководец:

учете го в беди да се кали, да няма

в изкуството на Марса равен, да прекарва

и ден, и нощ на кон. Въоръжен да си

почива, както крепостта превзема, сам

победата всред боя да печели. С пример

учете го да бъде съвършен, като

с дела му поясните своите уроци.

 

ДОН ДИЕГО

Ще се поучи с пример той, макар да не

желаете; от тая хубави дела,

които са живота ми, ще види как

народите да покорява, как ще може

да взема крепости, войски да води — с подвиг

велик безсмъртната си слава да изгражда.

 

ГРАФЪТ

По-друга сила имат примерите живи;

по книга зле князете учат своя дълг.

И сетне, що е тоя брой години, който

не може се сравни с един от моите дни?

Ако сте храбър бил — аз храбър съм сега;

в ръката ми, за кралството добра опора,

щом блесне меч, Гренада, Арагон треперят;

стена е мойто име за Кастилия:

без мене друг закон тук щеше да владее,

врагът ви лесно щеше да ви стане крал.

Множи се мойта слава и всеки миг ми носи

победа след победа, лавър подир лавър.

Под сянката на моята ръка, всред боя,

до мене князът би опитал смелостта си;

като ме гледа победител, би научил

да побеждава и със свойто благородство

би видял…

 

ДОН ДИЕГО

Знам, вий вярно служите на краля:

началник съм ви бил, в сражение ви зная

щом старостта преля леда си в моите жили,

замести ме напълно рядката ви храброст;

и тъй да не хабим слова излишни вече,

аз нявга бях това, което днес сте вие.

Но вие виждате; че в тая надпревара

монархът между нас различие намира.

 

ГРАФЪТ

Отнехте ми това, което аз заслужвах.

 

ДОН ДИЕГО

Спечелил го е той заслужено от вас.

 

ГРАФЪТ

Способен който е, достоен също бива.

 

ДОН ДИЕГО

Но отказът тогаз е белег недобър.

 

ГРАФЪТ

Спечелихте, защото стар сте царедворец.

 

ДОН ДИЕГО

Делата бляскави застъпници ми бяха.

 

ГРАФЪТ

Кажете си, почете кралят старостта ви.

 

ДОН ДИЕГО

За мярка в случая той взел е смелостта.

 

ГРАФЪТ

Затуй се падаше на мене тая чест.

 

ДОН ДИЕГО

Отказали му — значи, не заслужвал чест.

 

ГРАФЪТ

Как, не заслужвал! Аз?

 

ДОН ДИЕГО

                                        Да, вие.

 

ГРАФЪТ

                                                        Дръзко старче,

безсрамието ти ще се възнагради.

 

ДОН ДИЕГО

0, довърши, вземи живота ми след тоя

позор, от който моят род ще се срамува.

 

ГРАФЪТ

Щом толкова си слаб, що мислиш ти да правиш?

 

ДОН ДИЕГО

О, Боже, немощен оставам в тая нужда!

 

ГРАФЪТ

Чуй, тоя меч е мой; но гордост е за тебе

да взема аз в ръка такъв трофей позорен.

Прощавай! — и макар да не желая, нека

от твоите подвизи да се поучи князът —

туй наказание, за твойта реч достойно,

не ще им бъде малко украшение.