Пиер Корней
Сид (16) (Трагедия в пет действия)

Първа поява

 

ЕЛВИРА

Нещастнико, какво направи? Где отиваш?

 

ДОН РОДРИГО

Следя печалния поток на свойта орис.

 

ЕЛВИРА

Отгде е тая смелост, тая нова гордост

да се явяваш там, где скърби си посял?

Как? Идеш да скверниш тук сянката на графа?

Не го ли ти уби?

 

ДОН РОДРИГО

                                За мене беше срам

животът му: честта ръката ми принуди.

 

ЕЛВИРА

Ала подслон в дома на мъртвия да дириш!

Нима е някога убиец спирал там?

 

ДОН РОДРИГО

И тъкмо ида аз на съд да се предам.

С учудено лице недей така ме гледа;

самин я причиних и диря аз смъртта.

Мой съд е любовта, мой съдник е Химена;

заслужих й гнева, сега заслужвам смърт

и удар, и присъда ида да приема

от нейната ръка като последен дар.

 

ЕЛВИРА

Избягай по-добре и скрий се ти от нея,

от нейните очи, от буйния й гняв:

не се излагай сам на първите вълни,

които пламенна скръбта й ще извика.

 

ДОН РОДРИГО

Не, милото дете, което огорчих,

не може с буен гняв да ме наказва строго;

но бих го удвоил, за да умра по-рано,

да можех да избягна всяка друга смърт.

 

ЕЛВИРА

Химена е в двореца, потопена в сълзи,

и придружавана оттам ще се завърне.

Родриго, моля те, не ме мъчи — избягай!

Какво ще кажат, тук ако те види някой?

Всред туй нещастие нима ще трябват хули,

че тук убиеца на татка си търпи?

Тя скоро ще се върне; виждам я, че иде:

поне за нейна чест, Родриго, скрий се!