Поемата за моя Сид (2)

Втора песен. Сватбите на дъщерите на Сид

64

Сид тръгва срещу земите на Валенсия

1085         Тук започват подвизите на моя Сид от Бивар.

1087 Моят Сид завзе Алукатския проход,

остави Сарагоса и съседните земи,

остави Уеска и земите на Монталван.

1090 Той започна да воюва откъм соленото море;

слънцето изгрява на изток и той се обърна натам.

Моят Сид превзе Херика, Онда и Алменар

и завладя всичките земи на Бориана.

65

Превземане на Мурвиедро

        Помогна му Създателят, господарят, който е на небето.

1095 Освен всичко това той завзе и Мурвиедро;

моят Сид виждаше, че бог му помага.

В самата Валенсия владее не малко страх.

66

Маврите от Валенсия обсаждат Сид. Той свиква своите воини. Реч

        Жителите на Валенсия се натъжиха, знайте, това не им харесва;

решиха на съвет да го обсадят.

1100 Цяла нощ бяха в поход и сутринта призори,

близо до Мурвиедро, се готвят да разпънат шатрите си.

        Моят Сид ги видя и почна да се чуди:

1102 (б)        „Хвала на теб, духовни отче!

Ние сме на техните земи и им нанасяме всякакво зло,

пиеме виното им и ядем хляба им;

1105 ако дойдат да ни обсадят, напълно са в правото си.

Работата няма да мине без бой;

да се пратят вестители до тези, които ни дължат помощ,

едните в Херика, другите в Алукат,

оттам в Онда, после в Алменар,

1110 да дойдат тук веднага хората от Бориана;

ще започнем тази битка на открито поле;

надявам се на Бога, че те ще увеличат нашето предимство.“

        На третия ден всички се събраха,

този, който се роди в добър час, почна да говори:

1115 „Слушайте, дружини, Създателят да ви пази.

Откакто напуснахме земята на честните християни,

— това бе против нашата воля и ние изнемогвахме —

нашите работи, слава богу, тръгнаха добре.

Жителите на Валенсия ни обсадиха;

1120 ако искаме да останем в тези земи,

трябва да им дадем добър урок.

67

Край на речта на Сид

Когато премине нощта и настъпи утрото,

бъдете готови на конете и се въоръжете;

ще нападнем тяхната войска.

1125 Като изгнаници в чужда страна,

тогава ще се покаже кой заслужава своята заплата.“

68

Миная дава плана на битката. Сид печели нова битка на открито поле. Превземане на Себоля.

        Чуйте, какво каза Миная Алвар Анес:

„Кампеадоре, да сторим това, което е вам угодно.

Дайте ми сто рицаря, не ви искам повече;

1130 вие с останалите нападнете ги отпред!

Добре ще ги биете, в това няма никакво съмнение,

аз със стоте ще вляза в бой от другата страна

и, както се надявам на Бога, бойното поле ще бъде наше.“

Предложението на Миная се харесва на Кампеадора.

1135 Беше вече утро и те се готвят да се въоръжат,

всеки от тях знае, какво трябва да прави.

        Призори моят Сид ги напада:

„В името на Създателя и на апостола свети Яков,

бийте ги, рицари, смело и сърцато,

1140 защото аз съм Руи Диас, моят Сид от Бивар!“

        Вие бихте видели, как се късат въжетата на палатките,

как се изскубват коловете и падат от всякъде подпорите на шатрите.

Маврите са многобройни и гледат да се задържат.

Алвар Анес нахлу в техните редове от другата страна;

1145 колкото и да им е мъчно, трябваше да се предадат или да бягат;

1151 в галоп избягват тези, които могат да се спасят.

1147 В преследването те убиха двама мавърски царе,

до Валенсия продължи гонитбата.

Голяма е плячката, която взе моят Сид;

1152 те разграбиха стана и се приготвят да се връщат.

1153 Влязоха в Муравиедро с плячката, която отнасят;

1146 голяма е радостта, която се носи на това място.

1150 Те превзеха Себоля и цялата област отсам;

жителите на Валенсия са обзети от страх и не знаят какво да правят;

мълвата за моя Сид, знайте, гърми навсякъде.

69

Сид нахлува в земите южно от Валенсия

1156         Мълвата гърми и се прехвърля от другата страна на морето;

Радва се Сид с всичките свои дружини,

че Бог му е помогнал и му е дарил тази победа.

Те изпратиха разезди и извършиха нощни походи,

1160 достигат Кулера, пристигат в Хатива

и още по-долу до крепостта Дения;

той ограбва смело мавърдската земя до морето.

Завладяха Пеня Кадиеля, изходите и входовете.

70

Сид в Пеня Кадиеля

        Когато Сид Кампеадор завладя Пеня Кадиеля,

1165 жителите на Хатива и на Кулера се натъжиха,

а скръбта на Валенсия е безгранична.

71

Завладяване на цялата Валенсианска област

        В страната на маврите, вземайки и завладявайки,

почивайки през деня и вървейки през нощта,

моят Сид употреби три години да завладее тези градове.

72

Сид обсажда Валенсия. Призовава християните на война

1170 Те дадоха добър урок на маврите от Валенсия;

те не смеят нито да излязат, нито да се срещнат с него;

той им изсичаше градините и им правеше голямо зло;

всяка година моят Сид ги лишаваше от хляб.

Жителите на Валенсия горчиво се оплакват, понеже не знаят ни що да сторят;

1175 отникъде не им идваше хляб;

бащата не може да помогне на сина със съвет, нито синът на своя баща,

нито приятелят да утеши своя приятел.

Голяма неволя е, сеньори, да се нуждаеш от хляб

и да гледаш, как жени и деца умират от глад.

1180 Пред очите си те виждат своята беда, но не могат да я облекчат;

те решиха да потърсят емира на Мароко;

но той водеше тежка война срещу този на Монтес Кларос

и не им даде никакъв съвет, нито им дойде на помощ.

Моят Сид узна това и от сърце се зарадва;

1185 една вечер излезе от Мурвиедро, за да направи нощен поход;

зората го завари в земите на Монреал.

Той се обърна с призив към Арагон и Навара,

а в земите на Кастилия изпрати своите вестители:

Който иска да няма грижи и да се обогати,

1190 да дойде при Сид, който обича да воюва

и иска да обсади Валенсия, за да я даде на християните:

73

Призивът се повтаря (Сходна строфа)

„който иска да дойде с мен да обсадим Валенсия,

— нека дойдат всички доброволно, никой не се принуждава —

ще го чакам до три дни в Канал де Селфа.“

74

Воини се отзовават на позива. Обсада и предаване на Валенсия

1195 Така говори моят Сид, верният Кампеадор.

Той се върна в Мурвиедро, който беше завладял.

Неговият призив, знайте, се разнася по всички страни,

желанието за плячка ги кара да не губят време,

много хора се присъединяват към него от добрата християнска земя;

1200 богатството на моя Сид от Бивар все повече се умножава;

когато видя събрани всичките си войски, той се зарадва.

Моят Сид дон Родриго не пожела да се бави повече,

той се отправи за Валенсия и я нападна;

моят Сид я обсади напълно, без пролука;

1205 (на жителите) не им позволява нито да излизат, нито да влизат.

Славата му се разнася по всички страни;

повече са тия, които идат при моя Сид, от ония, които го напущат.

Определи му срок в случай, че някой би дошъл да им помогне.

Остана пред града цели девет месеца, знайте,

1210 и когато настъпи десетият, те трябваше да го предадат.

        Голяма бе радостта, която се разнасяше на онова място,

когато моят Сид превзе Валенсия и влезе в града.

Тези, които бяха пешаци, стават конници;

златото и среброто, кой би могъл да го изчисли?

1215 Всички, колкото са там, стават богати.

Моят Сид дон Родриго прибра своята пета част,

падат му се тридесет хиляди марки в пари,

а другите богатства, кой би могъл да ги преброи?

        Зарадва се Кампеадорът, а с него и хората му,

1220 когато главното му знаме се развя над крепостта.

75

Севилският емир иска да си върне Валенсия

        Моят Сид вече си почиваше с всичките си дружини,

когато до емира в Севиля стигна вестта,

че Валенсия е превзета и че не са могли да му я запазят,

той дойде да ги нападне с тридесет хиляди въоръжени.

1225 Двамата влязоха в бой при Уертата;

моят Сид с дългата брада ги разби.

Преследването продължи до самата Хатива;

при преминаването на Хукар вие бихте видели безпорядък

и маври, легнали по гръб, да пият вода против волята си.

1230 Севилският емир се спасява с три рани.

Моят Сид се върна с цялата си плячка.

Голяма бе тя, когато превзеха града Валенсия,

но по-голяма бе тя, знайте, при тази победа:

на всички обикновени воини се паднаха по сто сребърни марки.

1235 Вие вече виждате, как напредват работите на рицаря.

76

Сид оставя брадата си неподстригана. Богатството на неговите хора.

        Голяма е радостта на всичките тези християни,

(които са) с моя Сид Руи Диас, родилия се в добър час.

Сега вече брадата му пораства и става по-дълга;

защото моят Сид със собствената си уста бе казал това:

1240 „От любов към краля Алфонсо, който ме изгони от страната,

не ще влезе ножица в брадата ми, нито ще отрежа косъм от нея,

и (кълна се, че) маври и християни ще говорят за това.“

        Моят Сид дон Родриго си отдъхва във Валенсия,

с него е Миная Алвар Анес, който не се отделя от него.

1245 Обогатиха се тези, които бяха изгонени от земите си;

на всички тях прославеният Кампеадор им даде във Валенсия

1246 (б)        къщи и земи, от което те останаха доволни;

любовта на моя Сид те я чувствуваха сега.

Доволни са и всички ония, които дойдоха отпосле;

но моят Сид разбира, че с богатствата, които вземаха,

1250 ако можеха да си отидат, биха го сторили на драго сърце.

Ето, какво заповяда моят Сид, Миная го беше посъветвал:

никой от неговите (хора), които бяха спечелили нещо с него,

1252 (б)        да не си отива и да не му целува ръка;

и ако могат да го хванат или да го настигнат,

да му вземат каквото има и да го набият на кол.

1255 Ето всичко това бе много добре уредено от него;

той се посъветва с Миная Алвар Анес:

„Ако сте съгласен, Миная, бих желал да зная броя

на тези, които са тук и които спечелиха нещо с мен;

ще ги запиша и всички да бъдат преброени,

1160 ако някой се укрие или липсва,

ще трябва да ми върне взетото и да го предаде на тези мои васали,

1261 (б)        които пазят Валенсия и бдят над нея“.

Тогава Миная каза: „Това е умен съвет.“

77

Преброяват се войските на Сид. Той приготвя нов дар за краля

        Той им заповядва да дойдат в двора и всички да се съберат;

когато ги намери, нареди точно да се преброят;

1265 моят Сид от Бивар имаше три хиляди и шестстотин воини;

сърцето му се зарадва и той се усмихна:

„Слава на бога, Миная, и на дева Мария, неговата майка!

Ние излязохме от замъка Бивар с много по-малко войска.

Сега сме богати и ще станем още по-богати нататък.

1270 Ако ви е приятно, Миная, и ако не ви тежи,

искам да ви изпратя в Кастилия, където са нашите имения,

при краля Алфонсо, моя законен господар;

от тази моя плячка, която взехме тука,

искам да му дам сто коня, а вие идете да му ги отведете;

1275 после целунете му ръка от моя страна и настоятелно го помолете

за моята жена доня Химена и за моите законни дъщери,

ако той благоволи, да мога да ги прибера.

Ще пратя за тях, а вие запомнете, какво ще кажете:

жената на моя Сид и дъщерите му инфантите

1280 така ще бъдат доведени, че да дойдат с голяма чест

в тези чужди страни, които можахме да завладеем.“

Тогава Миная каза: „На драго сърце“.

Като се уговориха така, те започнаха приготовленията.

Сто воини даде моят Сид на Алвар Анес,

1284 (б)        за да му бъдат в услуга из пътя,

1285 и нареди да отнесе хиляда сребърни марки в Сан Педро,

от които петстотин да даде на абата дон Санчо.

78

Дон Херонимо пристига във Валенсия

        Докато всички се радват на тези вести,

откъм изток пристигна един духовник;

дон Жероме се нарича епископът по име,

1290 много е учен и твърде разумен,

пеша или на кон, той е много силен.

Побърза да се осведоми за подвизите на моя Сид,

копнее да се срещне с маврите на бойното поле;

ако му се удаде да се сражава на воля и да им нанася удари,

1295 за цял живот не биха го оплакали християните.

Когато моят Сид узна това, той остана много доволен:

„Слушайте, Миная Алвар Анес, от любов към небесния отец,

понеже Бог иска да ни помогне, трябва да му благодарим:

В земите на Валенсия искам да основа епархия

1300 и да я дам на този добър християнин;

когато отидете в Кастилия, ще занесете добри вести.“

79

Дон Херонимо е назначен за епископ

        На Алвар Анес се хареса това, което каза дон Родриго.

Този дон Жероме веднага назначават за епископ;

дадоха му във Валенсия (епархия), където може да стане богат.

1305 Боже, как се радваше цялото християнство,

че в земите на Валенсия има един сеньор епископ!

Зарадва се Миная, сбогува се и замина.

80

Миная се отправя за Карион

        Понеже в земите на Валенсия царува мир,

запъти се за Кастилия Миная Алвар Анес.

1310 Ще оставя нощувките му, не искам да ги изброявам.

Попита за Алфонсо, къде би могъл да го намери.

До неотдавна кралят бил в Сант Фагунт

Върнал се в Карион, и там той могъл да го намери.

Зарадва се от това Миная Алвар Анес

1315 и със своите дарове отправи се за натам.

81

Миная поздравява краля

        Току-що се бе върнал от месата крал Алфонсо,

и ето че Миная Алвар Анес пристига навреме:

Коленичи пред целия народ,

пред нозете на крал Алфонсо той падна, силно съкрушен,

1320 целуна му ръцете и почна тъй мъдро да му говори:

82

Реч на Миная пред краля. Гарси Ордонес завижда. Кралят прощава на семейството на Сид. Инфантите на Карион са алчни за богатствата на Сид

        „Милост, сеньор Алфонсо, заради Създателя!

Моят Сид, силният на бран, ви целува ръцете,

нозете и ръцете, като на толкова добър господар,

за да му простите, и нека Създателят да ви пази!

1325 Изгонихте го от страната, няма той вашата любов;

макар и в чужда страна, той върши добра работа:

завладя Херика и (града) наречен Онда,

завзе Алменар и Мурвиедро, който струва повече;

същото стори със Себоля и по-нататък с Кастехон.

1330 и с Пеня Кадиеля, който е укрепена скала;

освен всички тези градове, той владее и Валенсия,

постави епископ със собствената си ръка добрият Кампеадор,

и пет пъти победи в битки на открито поле.

Голяма е плячката, която му даде Създателят,

1335 и ето доказателството, че ви казвам истината:

сто коня, силни и бързи,

всички са снабдени със седло и юзда;

Целува ви ръка и ви моли да ги приемете;

счита се ваш васал и ви (признава) за свой господар.“

1340         Кралят вдигна ръка и се прекръсти:

„За такава великолепна плячка, която е взел Кампеадорът,

кълна се в свети Изидор, от сърце се радвам,

и съм доволен от новините, които ми праща Кампеадорът;

приемам тези коне, които ми изпраща в дар.“

1345 Макар това да се харесва на краля, то много наскърби Гарси Ордонес:

„Изглежда, че в мавърската земя няма жив човек,

щом Сид Кампеадор върши там, каквото си иска!“

Кралят каза на графа: „Не говорете така,

във всеки случай той ми служи по-добре от вас.“

1350         Тогава Миная проговори като истински благородник:

„Сид проси тази милост, ако е вам угодно,

за своята жена доня Химена и за двете си дъщери

да излязат от манастира, където ги е оставил,

и да отидат във Валенсия при добрия Кампеадор.“

1355 Тогава кралят каза: „Съгласен съм от все сърце;

ще заповядам да ги снабдят с храни, докато пътуват по моята земя,

и те да бъдат защитени от обида, зло и безчестие;

когато тези благородни дами бъдат на границата на моята земя,

погрижете се да им бъдете в услуга вие и Кампеадорът.

1360 «Чуйте ме, стражи, и всички вие от моя двор!

Не желая Кампеадорът да загуби каквото и да било;

на всичките негови дружини, които го наричат сеньор,

понеже ги лиших от наследството им, аз им връщам всичко;

нека се ползуват от владенията си, където и да е Кампеадорът,

1365 гарантирам личностите им от зло и тежки вреди,

и правя това, за да служат на своя сеньор.»

Миная Алвар Анес му целуна ръцете.

Кралят се усмихна и любезно проговори:

«Тези, които искат да отидат да служат на Кампеадора,

1370 аз ги пущам и нека отидат по милостта на Създателя.

Така ще спечелим повече, отколкото с някаква ненавист.»

        Тогава инфантите от Карион почнаха да си говорят:

«Силно се разраства славата на моя Сид Кампеадор,

бихме се оженили за неговите дъщери в наш интерес,

1375 но не бихме посмели да предложим този проект,

(защото) моят Сид е от Бивар, а ние — от графовете на Карион.»

Те не откриват това никому и работата остана така.

        Миная Алвар Анес се сбогува с добрия крал.

«Тръгвате ли вече Миная? Идете по милостта на Създателя!

1380 Вземете със себе си един офицер, мисля, че ще ви бъде от полза;

ако отведете дамите, нека да им се услужва по вкуса им;

до Медина да им се даде всичко, от което имат нужда,

а оттам нататък да се погрижи за тях Кампеадорът.»

Миная се сбогува и напуща двора.

83

Миная отива в Карденя при доня Химена. Други кастилци са съгласни да отидат във Валенсия. Миная — в Бургос. Обещава на евреите добро плащане на дълга на Сид. — Миная се връща в Карденя и тръгва с Химена. Педро Бермудос тръгва от Валенсия, за да посрещне Химена. В Молина се присъединява към тях Абенгалвон. Срещат се с Миная в Мединасели

1385         Инфантите на Карион се посъветваха помежду си;

1385 (б)        отидоха да придружат Миная Алвар Анес:

«Вас за всичко ви бива и в този случай постъпете така:

поздравете от нас моя Сид от Бивар,

на неговите услуги сме, доколкото можем да го сторим;

ако Сид ни обикне, от това нищо не ще загуби.»

1390 Миная отговори: «Това не ще ми бъде неприятно.»

        Миная си тръгва, а инфантите се връщат.

Той се упъти за Сан Педро, където се намират дамите,

Толкова голяма бе радостта им, когато го видяха да се появява.

Миная слезе от коня, за да се помоли на свети Петър,

1395 когато свърши молитвата, върна се при дамите:

«Поклон вам, доня Химена, Бог да ви пази от зло,

а също и вашите дъщери, двете инфанти.

Моят Сид ви поздравява оттам, където се намира:

оставих го здрав и много богат.

1400 Кралят в своята милост ми даде вашата свобода,

за да ви заведа във Валенсия, която е наше владение.

Ако Сид ви види читави и здрави,

той би се радвал и не би се измъчвал.»

Доня Химена отговори: «Да бъде по волята на Създателя!»

1405 Миная Алвар Анес избра трима рицари

и ги прати при моя Сид във Валенсия, където той се намира:

«Кажете на Кампеадора — бог да го пази от зло —

че кралят даде свобода на жена му и дъщерите му;

и че докато бъдем на земите му, ще ни снабдява с храна.

1410 След петнадесет дни, ако Бог ни запази от всяко зло,

ще пристигнем там аз, жена му и дъщерите му

и заедно с тях всичките добри дами, които са с тях.»

Рицарите заминаха, за да изпълнят поръчението.

Миная Алвар Анес остана в Сан Педро.

1415         Вие бихте видели, как рицари се стичат отвсякъде,

те желаят да отидат във Валенсия при моя Сид от Бивар;

Помолиха Алвар Анес да им бъде благосклонен;

Миная отговори: «Ще сторя това с удоволствие.»

Шестдесет и пет рицаря увеличиха дружината му,

1420 а той имаше вече сто, които бе довел оттам:

за придружаване на тези дами образува се добра охрана.

        Миная даде петстотинте марки на абата;

с другите петстотин ще ви кажа какво направи:

Миная намисли да премени доня Химена и нейните дъщери

1425 и другите дами, които им са в услуга;

това намисли добрият Миная,

с най-хубавите дрехи, които можа да намери в Бургос,

походни коне и мулета, за да не се представят лошо.

Като премени така тези дами,

1430 добрият Миная се приготви да тръгне;

но ето че Рахил и Видас се хвърлят в краката му;

«Милост, Миная, превъзходни рицарю!

Сид ни опропасти, знайте, ако не ни помогнете;

бихме му опростили лихвите, стига да ни върне капитала.»

1435 «Ще разгледам това със Сид, ако бог ме отведе там.

За стореното от вас ще има голяма награда.»

Рахил и Видас казаха: «Нека Създателят пожелае това!

Иначе ще напуснем Бургос и ще отидем да го търсим.»

        Миная Алвар Анес тръгна за Сан Педро;

1440 много воини се присъединяват към него и той се готви да потегли,

голяма е скръбта на абата при раздялата:

«Създателят да ви закриля, Миная Алвар Анес!

Целунете от моя страна ръцете на Кампеадора,

нека не забравя тази обител;

ако през целия свой живот й помага да процъфти,

Сид Кампеадор ще се радва на все по-голяма слава.»

Миная отговори: «Ще изпълня това с удоволствие.»

Вече се прощават и се готвят да тръгнат,

с тях е и офицерът от двора, който трябва да ги охранява;

1450 през кралската земя им дават много провизии.

От Сан Педро до Медина отиват за пет дена;

ето че дамите и Алвар Анес са вече в Медина.

        Ще ви кажа сега за рицарите, които занесоха вестта;

в часа, в който моят Сид от Бивар узна за нея,

1455 сърцето му се зарадва и той се развесели;

с устата си започва да говори:

«Който изпраща добър вестител, такъв трябва и да очаква.

Ти, Муньо Густиос, и ти, Перо Бермудос, вървете,

и Мартин Антолинес, верният бургосец,

1460 и епископът дон Жероме, превъзходният свещеник,

заминете напред със сто воини, готови за бой, ако стане нужда;

Минете през Санта Мария,

идете в Молина, който е разположен по-напред,

владее го Абенгалвон, мой мирен приятел,

1465 той сигурно ще ви последва с други сто конника;

идете в Медина колкото се може по-бързо,

жена ми и дъщерите ми с Миная Алвар Анес,

както ми казаха, ще можете да намерите;

доведете ги при мен с големи почести.

1470 И аз ще остана във Валенсия, която ми струва скъпо,

голяма лудост би било, ако я оставя без защита.

Ще остана във Валенсия, понеже тя е мое владение.»

Щом им каза това, те се приготвят да тръгнат,

и пътуват колкото се може, без да се спират.

1475 Те минаха през Санта Мария и пренощуваха във Фрончалес,

и на другия ден се спряха да починат в Молина.

Там мавърът Абенгалвон, щом узна вестта,

излезе да ги посрещне, много радостен:

«Вие ли сте, васали на моя верен приятел?

1480 Знайте, че това не ме мъчи, а ми доставя голяма радост.»

Муньо Густиос заговори, той не чака никого:

«Моят Сид ви поздравява и ви нарежда да вземете мерки

и бързо го подпомогнете със сто конника;

неговата жена и дъщерите му са в Медина;

1485 (той иска) вие да отидете за тях, да ги доведете тук

и до Валенсия да не ги изоставите.»

Абенгалвон каза: «Ще го направя с удоволствие.»

Оная нощ той ги снабди с много провизии,

на сутринта те се готвят да тръгнат;

1490 поискаха му сто, а той тръгна с двеста (конника).

Минават планините, които са диви и високи;

после минаха Мата де Таранс,

1492 (б)        така че от нищо не се страхуват,

мислят да се спуснат по склона към долината на Арбухуело.

        А в Медина са взели предпазни мерки;

Миная Алвар Анес, като видя въоръжени хора, се уплаши,

1494 (б)        изпрати двама рицари да узнаят истината;

те не се бавят, охотно ще изпълнят поръчението;

единият остана с тях, а другият се върна при Алвар Анес:

«Отреди на Кампеадора са дошли да ни търсят;

ето тук пред вас Перо Бермудос

1499 (б)        и Муньо Густиос, които ви обичат искрено;

1500 и Мартин Антолинес, истинският бургосец,

и епископът дон Жероме, верният духовник,

и управителят Абенгалвон, който води своите дружини,

както е пожелал моят Сид, за да му сторят голяма чест,

те пътуват всички заедно, ей сега ще пристигнат.»

1505 Тогава Миная каза: «Да отидем да ги посрещнем!»

Те побързаха да сторят това, понеже не искат да се бавят.

Тръгнаха оттам сто рицари с прекрасна външност,

яхнали здрави коне с копринени наметки

и гръдни ремъци със звънчета; те носят щитове на врата си,

1510 в ръцете си копия със знаменца,

за да узнаят другите, колко благоразумен беше Алвар Анес

и как той е излязъл от Кастилия с дамите, които води.

        Тези, които вървяха напред, за да разузнават,

веднага хващат оръжията и започват игри;

1515 по бреговете на Халон стават големи веселия.

Когато другите пристигат, те се прекланят пред Миная.

Когато пристигна Абенгалвон и забеляза Миная,

с усмивка на уста той се завтече да го прегърне,

целува го по рамото, че такъв е техният обичай:

1520 «Какъв честит ден с вас, Миная Алвар Анес!

Вие отвеждате тези дами, а това е за нас голяма чест;

жената на „силния на бран“ и неговите законни дъщери,

всички ние трябва да ви почитаме, понеже такава е съдбата му,

макар и да му желаем зло, не ще можем да му навредим,

1525 във война или в мир той ще има от нашето (богатство);

смятам за голям глупец онзи, който не разбира тази истина.»

84

Пътниците си почиват в Медина. Те тръгват от Медина за Молина. Стигат близо до Валенсия

        На устата на Алвар Анес Миная се появи усмивка:

«Е, Абенгалвон, вие сте негов истински приятел!

Ако Бог ме доведе при Сид и го видя жив,

1530 нищо от това, което сте сторили за него, вие не ще загубите.

Да отидем да си починем, защото вечерята е готова.»

Абенгалвон каза: «Харесва ми това внимание;

преди да минат три дни, аз ще ви го върна двойно.»

Те влязоха в Медина, където Миная им услужваше;

1535 всички се зарадваха от приема, който им бе направен;

кралският офицер плати разноските;

почетен е моят Сид, който се намираше във Валенсия,

с толкова изобилните храни, които му изнасят от Медина;

кралят плати всичко и Миная си отива свободен (от задължения).

1540         Нощта премина, настъпи утрото,

изслуша се месата и веднага те яхнаха конете.

Излязоха от Медина и преминаха Халон,

нагоре по Арбухуело пришпориха конете,

а после прекосиха полето на Таранс,

1545 пристигнаха в Молина, която управляваше Абенгалвон.

Епископът дон Жероме, безгрешен християнин,

ден и нощ бдеше над дамите

с един добър кон от дясната му страна, който носеше оръжията му.

Той и Алвар Анес ездят редом.

1550 Те влязоха в Молина, хубав и богат град;

мавърът Абенгалвон ги прие много добре

и нищо не им липсва от това, което пожелаха,

дори той плати вместо тях смяната на конските подкови;

Боже, как той почете дамите и Миная!

1555 На другия ден сутринта веднага тръгнаха,

до Валенсия мавърът им беше в услуга;

той плащаше за всичко, от тях не вземаше нищо.

С такава радост и с такива почетни новини

1560 те пристигат точно на три левги от Валенсия.

1560 На моя Сид, който в добър час препаса меч,

изпратиха вест във Валенсия.

85

Сид изпраща хора да посрещнат пътниците

Развесели се моят Сид, както и колкото никога по-рано,

защото му дойдоха вести от тези, които най-много обичаше,

Той заповяда на двеста рицари бърже да тръгнат,

1565 за да посрещнат Миная и благородните дами;

сам оставаше във Валенсия, бдейки и пазейки я,

защото знае, че Алвар Анес взема всички предпазни мерки;

86

Дон Херонимо избързва към Валенсия, за да подготви една процесия. Сид отива да посрещне Химена. Всички влизат в града

ето че всички тези рицари посрещат Миная,

дамите и децата и другите придружители.

1570 Моят Сид заповяда на воините от своя дом

да пазят крепостта и другите високи кули,

всичките врати, входовете и изходите

и да му доведат Бабиека, който бе спечелил неотдавна

1573 (б)        при поражението на този емир на Севиля

моят Сид, който в добър час препаса меч, не знаеше още,

1575 дали (конят) ще бъде бегач и дали ще спира добре;

пред портата на Валенсия, където беше в безопасност,

пред жена си и дъщерите си той пожела да уреди военни игри.

Като бяха посрещнати дамите с голяма почит,

епископът дон Жероме избърза и влезе,

1580 той слезе от коня и се отправи към параклиса;

с всички, които можа да намери, приготвили се с часове по-рано

облечени в стихари и носейки сребърни кръстове,

те излязоха да посрещнат дамите и добрия Миная.

Този, който се роди в добър час, не се забави;

1587 облече туниката си; носеше дълга брада;

1585 оседлават му Бабиека, върху който турят покривало,

моят Сид се качи на него и взе копието и щита.

1589 Той язди коня, чието име е Бабиека,

1588 направи една обиколка и тя се оказа толкова стремителна,

1590 че като я завърши, всички се зачудиха;

от този ден Бабиека се прослави по цяла Испания.

В края на обиколката моят Сид слезе от коня,

пристъпи към жена си и двете си дъщери;

като го видя, доня Химена се хвърли в краката му:

1595 «Милост, Кампеадоре, в добър час препасахте вие меч!

Вие ме избавихте от много мъчителни унижения;

ето ни тук, сеньор, аз и двете ви дъщери,

благодарение на Бога и на вас, те са добри и възпитани.»

Той силно прегръща майката и дъщерите,

1600 от радост те всички проливат сълзи.

        Всичките му дружини бяха много весели,

хвърляха копия и поваляха дъсчените кули.

Чуйте, какво каза този, който в добър час препаса меч:

«Вие, доня Химена, мила и почтена съпруго,

1605 и вие, мои две дъщери, мое сърце и моя душа,

влезте с мене в града Валенсия, в това имение, което завладях за вас»

Майката и дъщерите му целунаха ръцете.

С големи почести те влязоха във Валенсия.

87

Дамите съзерцават Валенсия от крепостта

1610         Моят Сид се отправи с тях към крепостта,

там той ги изкачи на най-високото място.

Красиви очи гледат на всички страни,

съзерцават Валенсия, как градът се разстила,

а от другата страна пред очите им морето,

1615 те се любуват на градините, кичести и обширни

1615 (б)        и на всички други неща, които радват погледа;

те издигат ръце, за да възхвалят Бога

за тази тъй хубава и толкова голяма придобивка.

        Моят Сид и дружините му изпитват голямо задоволство.

Зимата е преминала и март е на прага.

1620 Аз искам да ви разкажа за страните отвъд морето,

за този емир Юсуф, който е в Мароко.

88

Емирът на Мароко идва да обсади Валенсия

        Емирът на Мароко е разгневен срещу моя Сид дон Родриго;

«Който нахлу със сила в моите владения,

и хвала за това въздава само на Исуса Христа.»

Този марокански емир свиква своите дружини;

1625 събра войска от петдесет хиляди въоръжени люде,

те влязоха в лодките, отплуваха

и отиват да търсят във Валенсия моя Сид дон Родриго.

Корабите пристигнаха, (воините) слизат на брега.

89

1630         Те пристигнаха във Валенсия, която моят Сид бе завладял,

разпънаха шатрите и уредиха лагер поганските люде.

Тези вести достигнаха до Сид.

90

Зарадва се Сид, като видя мароканските войски. Химена се страхува

        «Хвала на Създателя и духовния наш отец!

Цялото богатство, което притежавам, то е пред мене:

1635 с мъка спечелих Валенсия и я имам като мое ленно владение;

не мога да я изоставя, освен ако умра;

слава на Създателя и на майка му света Мария,

че дъщерите и жена ми са тук пред мен.

Радост дойде за мен от земите отвъд морето;

1640 ще вляза в бой, не мога да го избегна;

дъщерите ми и жена ми» ще видят, как се сражавам;

те ще разберат, как се живее в тези чужди страни;

ще видят с очите си, как човек си изкарва хляба.“

        Той покачи жена си и децата си на крепостта;

1645 те подигнаха очи и видяха опънатите шатри:

„Какво е това, Сиде? Създателят да ни закриля!

— «О, почтена съпруго, не се тревожете!

Това е голямо и чудесно богатство, което ни иде в повече;

малко след вашето пристигане те искат да ви поднесат дар:

1550 вашите дъщери са за омъжване, те ви носят зестрата.»

— «Хвала вам, Сиде, и на небесния отец.»

— «Жено моя, останете в този дворец, в крепостта;

не се страхувайте, когато ме видите да се сражавам;

с мене е милостта на Бога и на майка му света Мария:

1655 сърцето ми се укрепва, когато вие сте пред мен;

с божията помощ аз трябва да спечеля тази битка.»

91

Сид окуражава жена си и дъщерите си. — Маврите нахлуват във Валенсианските градини

        Шатрите са опънати, а ето и зората се появява;

много бързо забиват барабаните;

зарадва се моят Сид и каза: «Колко е хубав днешният ден!»

1660 Жена му изпитва страх и сърцето й като че ли ще се пукне,

същото става с дамите и двете й дъщери:

откак са се родили, не са чували такъв голям шум.

Добрият Сид Кампеадор хвана брадата си:

«Не се страхувайте, защото всичко е във ваша полза:

1665 след петнадесет дена, ако е угодно на Създателя,

ние ще вземем тези барабани;

1666 (б)        ще ги положат пред вас и вие ще видите, как са направени;

после те ще бъдат предадени на дон Жероме,

ще ги поставят в църквата света Мария, майка на Създателя.»

Този обет даде Сид Кампеадор.

1670 Развеселяват се дамите и малко по малко страхът ги напуща.

Маврите от Мароко напредват усилено,

и смело навлизат в зеленчуковите градини.

92

Християнската конница напада

        Наблюдателят от кулата ги видя и удари камбаната;

дружините от воини на Руи Диас са готови,

1675 те усърдно се въоръжават и излизат от града.

Където срещнат маври, веднага ги нападат;

изгонват ги много позорно от градините:

те избиха точно петстотин в този ден.

93

План на битката

        Това преследване трая до шатрите,

1680 те бяха извършили много нещо и мислят да се връщат.

Алвар Салвадорес остана там пленник,

Върнаха се при моя Сид тези, които ядяха неговия хляб;

и му разправят всичко, макар че той го видя с очите си.

Радва се моят Сид за всичко, което те са сторили:

1685 «Чуйте ме, рицари, няма да бъде иначе;

добър е днешният ден, утрешният ще бъде по-добър;

утре рано сутринта бъдете всички въоръжени,

1689 епископът дон Жероме ще ни даде опрощение на греховете,

1688 ще ни отслужи меса, а вие се гответе да яхнете конете:

ще отидем да ги нападнем, друг изход няма,

1690 в името на Създателя и на апостол свети Яков.

По-добре е ние да ги победим, отколкото те да ни вземат хляба.»

Тогава всички казаха: «с любов и воля».

Без да се бави, Миная отговори:

«Понеже Вие желаете това, на мене заръчайте друго нещо;

1695 дайте ми сто и тридесет рицари, за да се сражават, където стане нужда,

когато ги нападнете от едната страна, аз ще ударя от другата:

в двата случая или в единия, Бог ще ни помогне.»

Тогава Сид каза: «На драго сърце.»

94

Сид отстъпва на епископа първите удари

        Денят си отиде, настъпи нощта,

1700 християнските войски не закъсняват да се приготвят за битката.

При втори петли преди утрото

епископът дон Жероме им отслужи месата;

като свърши месата, той им даде всеобщо опрощение:

«Този, който умре тук, сражавайки се с лице към врага,

1705 аз му прощавам греховете и Бог ще приеме душата му.

На вас, Сиде дон Родриго, който в добър час препасахте меч,

аз ви отслужих меса тази сутрин;

искам ви една милост и нека тя ми бъде дадена:

да ми позволите да нанеса първите удари.»

1710 Кампеадорът отговори: «Още отсега да ви бъдат възложени.»

95

Християните излизат, за да се сражават. Поражение на Юсуф. Необикновена плячка. Сид поздравява жена си и дъщерите си. Той дава зестра на дамите на Химена. Разпределение на плячката

        Всички излязоха въоръжени през кулите на Куарто,

след като моят Сид даде добри наставления на своите васали.

Те оставят на вратите много верни хора.

Моят Сид яхва бързо своя кон Бабиека;

1715 той е много добре въоръжен с всички отбранителни оръжия.

Изнасят знамето и всички бързо излизат от Валенсия,

със Сид начело вървят четири хиляди души без тридесет,

смело те ще нападнат петдесетте хиляди маври;

1719 Алвар Алварес и Миная ги нападнаха от другата страна.

1720 Угодно бе на Създателя те да ги обърнат в бягство.

        Моят Сид си послужи с копието, а после хвана меча;

той убива толкова много маври, че не могат да се преброят;

кръвта се стича надолу по лакътя.

1725 Той нанесе три удара на емира Юсуф,

мечът му падна на земята, понеже конят му препускаше много бързо;

той се укри от него в Кулера, една прекрасна крепост;

моят Сид от Бивар стигна до там в преследването

с други свои добри васали, които го следват.

1730 Оттам се върна този, който се роди в добър час,

много се зарадва от това, което те спечелиха;

тук той разбра колко струва Бабиека от главата до опашката.

Цялата тази плячка остана в ръцете му.

Направи се точна сметка за петдесетте хиляди:

1735 спасили се не повече от сто и четири души.

Дружините на моя Сид разграбиха стана;

намериха три хиляди марки в злато и сребро,

останалата плячка не можаха да я преброят.

        Радваха се моят Сид и всичките му васали

1740 за това, че Бог бе милостив и те спечелиха битката;

след като разбиха така мароканския емир,

Сид остави Алвар Анес да направи точна сметка;

със сто рицари той влезе във Валенсия,

открито бе лицето му, понеже бе свалил бронята,

1745 така той влезе на Бабиека с меч в ръка.

        Посрещнаха го дамите, които го очакваха;

моят Сид се спря пред тях, хвана поводите на коня:

«Покланям ви се, дами, спечелих за вас голяма слава;

докато вие пазехте Валенсия, аз спечелих битката на открито поле;

1750 Бог и неговите светии пожелаха това така да стане,

понеже с вашето пристигане те ни дадоха такава плячка.

Вижте окървавения ми меч и запотения ми кон;

така се побеждават маврите на бойното поле.

Молете Създателя да поживея за вас още някоя година,

1755 от това вие ще добиете повече почит и ще целуват ръцете ви.»

Това каза моят Сид, като слезе от коня.

Когато го видяха на земята и че слезе от коня,

дамите, дъщерите и благородната му жена

преклониха колене пред Кампеадора:

1760 «Ние сме във ваша власт, бъдете жив още дълги години!»

        Те влязоха заедно с него в палата

и отидоха да седнат с него на богато украсени скамейки:

«О, моя жено, доня Химена, не искахте ли от мен нещо?

Тези дами, които доведохте със себе си и които ви служат тъй добре,

1765 искам да ги омъжа за някои от моите васали;

на всяка от тях давам двеста марки,

за да знаят в Кастилия кому са служили тъй добре.

Що се отнася до вашите дъщери, това ще стане след известно време.»

Всички станаха и му целунаха ръцете.

1770 Настъпи голяма радост в палата.

Както каза Сид, така бе сторено.

        Миная Алвар Анес беше останал на бойното поле

с всичките си дружини, записвайки и пресмятайки;

в шатри и оръжия и скъпи дрехи

1775 те намират толкова много, че е просто неизмеримо.

Ще ви спомена само най-важното:

те не можаха да пресметнат всичките коне,

които се скитат оседлани и които няма кой да ги улови;

спечелиха нещо и маврите от тази земя;

1780 все пак на славния Кампеадор

се паднаха хиляда бързи коне;

щом на моя Сид се падна толкова много,

1782 (б)        то и другите трябва да са останали доволни.

Колко красиви шатри с богато украсени подпори

е спечелил моят Сид и всичките му васали!

1785 Шатрата на мароканския емир, най-хубавата от всички,

бе поддържана от две подпори, украсени със злато;

моят Сид, славният Кампеадор, заповяда

шатрата да остане цяла и никой да не я премести оттам.

«Такава шатра, като тази, дошла от Мароко,

1790 искам да я изпратя на Алфонсо Кастилски,

за да повярва на вестите за моя Сид, че е спечелил нещо.»

        Влязоха във Валенсия с тези големи богатства.

Епископът дон Жероме, доблестният духовник,

когато се умори да се сражава с двете си ръце,

1795 не знае вече колко много маври е убил;

неговата част от плячката беше грамадна;

моят Сид дон Родриго, който се роди в добър час,

му отстъпи и една десета от своята пета част.

95

Християните се радват. Сид изпраща пое дар на краля

        Радват се християнските войски във Валенсия,

1800 те имаха толкова много богатства, толкова коне и оръжия;

радват се Химена и двете й дъщери

и всички други дами, понеже се смятат за омъжени.

Моят Сид, този храбрец, не се забави много:

«Къде сте, благородни? Елате тук, Миная;

1805 за това, което ви се падна, не ми дължите благодарност;

от моята пета част, говоря ви откровено,

вземете, каквото поискате, другото оставете.

И утре сутринта ще тръгнете непременно

с конете от тази пета част, която аз спечелих,

1810 със седла и юзди и с препасани мечове;

от любов към моята жена и двете ми дъщери,

защото той така ги изпрати тук за тяхно задоволство;

тези двеста коня ще му бъдат поднесени в дар,

за да не каже крал Алфонсо нещо лошо за този, който управлява Валенсия.»

1815 Той заповяда на Пер Бермудос да придружи Миная.

На другия ден сутринта те бързо тръгват,

водят със себе си двеста души,

с поздравите на Сид, който му целува ръцете:

от тази битка, която моят Сид е спечелил,

1819 (б)        той му изпраща в дар двеста коня,

1820 и винаги ще му служа докато съм жив.“

97

Миная отнася подаръка в Кастилия

        Те излязоха от Валенсия и тръгнаха на път;

те отнасят такива богатства, че трябва да ги пазят.

Пътуват ден и нощ, без да почиват,

и преминават планината, която разделя двете земи.

1825 Те почват да разпитват за крал Алфонсо.

98

Миная пристига във Валядолид

        Те преминават планини и хълмове и реки,

и пристигат във Валядолид, където се намираше крал Алфонсо;

Пер Бермудос и Миная му изпратиха вест

с молба да нареди да се приеме тази дружина;

1830 моят Сид, този от Валенсия, му изпраща своите дарове.

99

Кралят излиза да посрещне хората на Сид. Гарси Ордонес проявява завист

        Зарадва се кралят, никога не бяха го виждали толкова весел,

заповяда на своите благородници бързо да яхнат конете;

кралят беше от първите и излезе навън,

за да види пратениците на този, който се роди в добър час.

1835 Инфантите на Карион, знайте, бяха също там,

и граф дон Гарсия, злият враг на Сид.

Това се харесва на едни, а на други се зловиди.

Те забелязаха хората на този, който се роди в добър час,

мислят, че това е цяла войска, а не пратеници, които пристигат;

1840 кралят дон Алфонсо се спря, като се прекръсти.

        Миная и Пер Бермудос излязоха напред,

проснаха се на земята, като слязоха от конете;

пред крал Алфонсо преклониха колене,

целунаха земята и двете му нозе:

1845 „Милост, кралю Алфонсо, толкова сте почитан;

от името на моя Сид Кампеадор всичко това ви целуваме;

той ви нарича свой господар и се смята за ваш васал;

Сид цени много честта, която му направихте.

Неотдавна, кралю, той спечели победа:

1850 Мароканския емир по име Юсеф

със своите петдесет хиляди той ги победи на открито поле,

плячката, която взе, е много голяма,

всичките му васали се обогатиха;

той ви изпраща двеста коня и ви целува ръцете.“

1855 Кралят дон Алфонсо каза: „Приемам ги с удоволствие.

Благодаря на Сид, че ми е пратил такъв подарък;

дано да видя часа, в който той ще бъде възнаграден от мен.“

Тези думи се харесаха на мнозина и те му целунаха ръце.

        Те не се харесаха на граф дон Гарсия и той силно се разгневи;

1860 с десет свои роднини той се оттегли настрана:

„Учудвам се, че славата на Сид расте тъй бърже.

Чрез славата, която той има, ние ще бъдем обезчестени;

колко лесно е победил той царе на бойното поле,

и като че ги е намерил мъртви, докарва техните коне,

1865 с това, което върши, той ще ни навреди.“

100

Кралят се показва благосклонен към Сид

        Кралят дон Алфонсо заговори, ще чуете, какво каза:

„Хвала на Създателя и на сеньор свети Изидор

за тези двеста коня, които ми изпраща моят Сид.

За напред в моето кралство той ще може по-добре да ми служи.

1870 Колкото до вас, Миная Алвар Анес и вас Пер Бермудос,

заповядвам да ви облекат в скъпи дрехи

и да ви дадат оръжия, каквито си изберете,

за да се представите добре пред Руи Диас моя Сид;

давам ви три коня и вземете ги измежду тия тук.

1875 Както ми се струва и така ми казва волята,

всички тези работи ще се обърнат на добре.“

101

Инфантите на Карион замислят да се женят за дъщерите на Сид

        Целунаха му ръцете и влязоха да си починат;

(кралят) заповяда да им се даде всичко, от което имат нужда.

        А сега искам да ви разкажа за инфантите на Карион;

1880 като се посъветваха тайно, те си казаха:

„Работите на Сид вървят много добре,

да поискаме дъщерите му, за да се оженим за тях;

така ще бъдем на по-голяма почит и ще преуспеем.“

Отидоха при крал Алфонсо с тази тайна.

102

Инфантите изпросват от краля да уреди въпроса за женитбата. Кралят поисква среща със Сид. Миная се връща във Валенсия и осведомява Сид за всичко. Сид определя мястото на срещата

1885 „Просим милост от вас, като от крал и от сеньор;

искаме да постъпим, както вие ще ни посъветвате:

да ни сватосате за дъщерите на Кампеадора;

искаме да се оженим за тях за негова чест и наша полза.“

Кралят помисли и размисли един цял час:

1890 „Аз изгоних от страната добрия Кампеадор

и понеже му сторих зло, а той ми отвърна с голямо добро,

не знам дали тази женитба ще му хареса,

но понеже вие я желаете, да започнем преговорите.“

        Миная Алвар Анес и Пер Бермудос

1895 кралят дон Алфонсо нареди да ги повикат;

той ги отведе в една зала настрана:

„Чуйте ме, Миная, и вие, Пер Бермудос:

моят Сид Руи Диас Кампеадор е мой служител,

той ще има от мен своята прошка, понеже я заслужава;

1899 (б)        нека да дойде на среща с мен, ако обича.

1900 Тук в моя двор има други проекти:

Дидаго и Ферандо, инфантите на Карион,

желаят да се оженят за двете му дъщери.

Бъдете добри вестители и аз ви моля

да съобщите това на добрия Кампеадор:

1905 той ще придобие почит и славата му ще порасне,

ако се сроди с инфантите на Карион.“

Миная говори и Пер Бермудос го одобри:

„Ние ще запитаме Сид по това, което казахте,

а после нека той постъпи, както намери за добре.“

1910 — „Кажете на Руи Диас, който се роди в добър час,

че ще се срещна с него, където той поиска;

срещата ще стане на мястото, което той ще определи.

Искам да помогна на моя Сид с каквото мога.“

Те се сбогуваха с краля и се върнаха,

1915 те отиват към Валенсия, придружени от своите хора.

        Когато добрият Кампеадор узна това,

бързо яхва своя кон и излезе да ги посрещне;

усмихна се моят Сид и силно ги прегърна:

„Пристигнахте ли, Миная, и вие, Пер Бермудос?

1920 В малко земи се срещат такива двама мъже, като вас.

Какви вести ми носите от моя господар Алфонс?

Доволен ли е и прие ли подаръка?“

Миная каза: „От цялата си душа и сърце

е доволен и ви връща своята обич.“

1925 Моят Сид каза: „Благодаря на Бога!“

И след тези думи те поведоха разговор

по това, за което ги молеше Алфонсо Леонски,

да даде дъщерите си на инфантите на Карион;

щял да добие почит и славата му щяла да порасне,

1930 (кралят) от сърце и душа го съветвал (да се съгласи).

Като чу това моят Сид, добрият Кампеадор,

цял час мисли и размисли:

„Благодаря за това на Христа, моя господар.

Аз бях изгонен от моята страна, честта ми бе отнета,

1935 с голяма мъка спечелих каквото притежавам;

благодаря на Бога, че си възвърнах обичта на краля,

и че той иска дъщерите ми за инфантите на Карион.“

1937 (б)        „Кажете, Миная, и вие Пер Бермудос,

1937 (в)        какво мислите за тази женитба?“

1937 (г)        — „Каквото решите, това казваме и ние.“

1937 (д)        Сид отвърна: „Инфантите от Карион са от голям род,

1938 те са много горделиви и са от двора,

от тази женитба не бих имал удоволствие,

1940 но понеже съветва този, който е по-почитан от нас,

да поговорим по това и да запазим тайна.

Дано Бог от небето ни посочи най-доброто разрешение.“

— „Освен това Алфонсо ви казва,

че ще се срещне с вас, където ви е угодно;

1945 той би желал да ви види и да ви върне обичта си,

после вие ще можете да се разберете най-добре.“

Тогава Сид отговори: „Съгласен съм от все сърце.“

— „Къде ще стане тази среща“,

каза Миная, „вие трябва да кажете.“

1950 — „Не би било необичайно, ако крал Алфонсо пожелае,

ние да отидем да го потърсим там, където го намерим,

за да му отдадем голямата почит, като на крал и сеньор.

Но нека това, което той желае, да бъде и наша воля.

На брега на Тахо, която е голяма река,

1955 да се срещнем, щом моят господар го желае.“

        Написаха писмата, той грижливо ги подпечата

и веднага ги изпрати по двама рицаря:

това, което кралят желае, това ще направи Кампеадорът.

103

Кралят определя срок за срещата. Той се приготвя заедно със своите да отиде там

        Връчиха писмото на достопочтения крал;

1960 когато го видя, той се зарадва от сърце:

„Поздравете от мене моя Сид, който в добър час препаса меч;

нека срещата да стане след три седмици,

ако съм жив, ще отида непременно.“

Пратениците се завръщат при моя Сид, без да се бавят.

1965 От едната и от другата страна се приготвяха за срещата;

кой е виждал някога по Кастилия толкова красиви мулета,

толкова парадни коне с добър ход,

толкова силни и бързи коне без недостатък,

толкова хубави знаменца, надянати на здрави копия,

1970 толкова щитове, украсени със злато и сребро,

толкова мантии и кожи и коприни от Андрия?

Кралят заповяда да се изпратят много провизии

на брега на Тахо, където е уговорена срещата.

С краля има многобройни и прекрасни дружини.

1975 Инфантите на Карион пътуват много весели,

те ту вземат на кредит, ту плащаха;

и както мислеха, богатството им ще се увеличи

с всичкото злато и сребро, което биха желали.

Кралят дон Алфонсо пътуваше бързо,

1980 (както и) графовете и велможите с големи войски.

Инфантите на Карион водят със себе си големи дружини.

Кралят се придружава от леонци и галисийски войски,

а знайте, че кастилските са безбройни;

те отпущат поводите и се отправят към мястото на срещата.

104

Сид и неговите воини се готвят да отидат на срещата. — Те тръгват от Валенсия. Кралят и Сид се срещат на бреговете на Тахо. Кралят тържествено прощава на Сид. Угощения. Кралят поисква дъщерите на Сид за инфантите. Сид поверява дъщерите си на краля и той ги задомява. Срещата завършва. Сид дарява тези, които се сбогуват. — Кралят предава инфантите на Сид

1985         Вътре във Валенсия моят Сид Кампеадор

не се бави, а се приготви за срещата.

Колко силни мулета и прекрасни парадни коне,

колко богати оръжия и красиви бързи коне,

колко скъпи наметки, мантии и кожени палта;

1990 малки и големи носят пъстро облекло.

Миная Алвар Анес и оня Пер Бермудос,

Мартин Муньос, този, който държи Монт Майор,

1991 (б)        и Мартин Антолинес, превъзходният бургосец,

епископът дон Хероме, съвършеният духовник,

Алвар Алварос и Алвар Салвадорес,

Муньо Густиос, смелият рицар,

1955 Галинд Гарсиас, който беше от Арагон:

тези се въоръжават, за да отидат с Кампеадора,

както и всички други, колкото са там.

        На Алвар Салвадорес и на Галинд Гарсиас от Арагон,

Кампеадорът заповяда на тези двамата

2000 да пазят Валенсия от сърце и душа,

2000 (б)        заедно със всички други, които биха се намерили под заповедите им.

Колкото до вратите на крепостта, моят Сид нареди

те да не се отварят нито през деня, нито през нощта;

вътре са жена му и двете му дъщери,

които са за него цялата му душа и сърце,

2005 заедно с други дами, които им служат по тяхно желание;

той взе мерки като благоразумен човек,

никоя да не може да излезе от крепостта,

докато не се върне този, който се роди в добър час.

        Те излязоха от Валенсия, като пришпориха конете.

2010 Колко много бойни коне, силни и бързи!

Моят Сид си ги беше спечелил, никой не му ги беше подарил.

Сега той отива на свиждането, което бе уговорил с краля.

        Един ден по-рано пристигна кралят дон Алфонсо.

Когато видяха, че пристига добрият Кампеадор,

2015 те излязоха да го посрещнат с големи почести.

Като видя това, този, който се роди в добър час,

заповяда на своите да спрат,

освен на рицарите, които обичаше от цялото си сърце.

С петнадесет от тях той слезе от коня,

2020 както бе решил този, който се роди в добър час;

допря ръцете и коленете си до земята,

захапа полските треви със зъбите си,

като проливаше сълзи, такава голяма радост го облада;

така той умее да изрази почитта си към своя господар Алфонсо;

2025 По този начин той се хвърли в неговите нозе,

кралят дон Алфонс се опечали твърде много:

„Изправете се, Сиде, Кампеадор,

целунете ми ръцете, но не и краката;

ако не сторите така, не ще имате моята обич.“

2030 Кампеадорът остана на колене:

„Милост прося от вас, мой законен господарю,

и аз ще остана така, докато ми върнете вашата обич,

нека чуят това всички, които са тук.“

Кралят каза: „Така ще сторя от цялата си душа и сърце;

в този момент аз ви прощавам и ви възвръщам моята обич,

2035 от днес нататък ви приемам в цялото мое кралство.“

Моят Сид проговори и каза тези думи:

2036 (б)        „Милост, аз приемам прошката, господарю мой Алфонсо;

благодаря за това на Бога в небето, а после на вас

и на тези дружини, които са наоколо.“

Все още на колене той му целуна ръцете,

2040 после стана и го целуна по устата.

Всички други се зарадваха от това;

Алвар Диас и Гарси Ордонес се натъжиха.

        Заговори моят Сид и каза тези думи:

2043 (б)        „Благодаря на Създателя, нашия отец,

че придобих милостта на своя господар Алфонсо;

2045 Бог ще ми помага ден и нощ.

Бъдете мой гост, ако ви е угодно, господарю.“

Кралят каза: „не подхожда това днес;

вие сега пристигнахте, а ние дойдохме снощи;

гост ще ми бъдете вие, Сиде Кампеадор,

2050 а утре ще сторим, каквото вие пожелаете.“

Моят Сид му целуна ръка и се съгласи.

В този момент инфантите на Карион го поздравяват:

„Нашите почитания, Сиде, в добър час се родихте вие!

Ние ще сторим всичко, за да ви бъдем полезни.“

2055 Моят Сид отговори: „Да бъде по волята на Създателя!“

Моят Сид Руи Диас, който се роди в добър час,

в този ден бе гост на краля;

той не можеше да му се нагледа, толкова много го обичаше;

гледаше брадата му, която му бе пораснала тъй бърже.

2060 Всички, които са там, се възхищават от моя Сид.

        Премина денят и нощта настъпи.

На другия ден сутринта блесна светлото слънце,

Кампеадорът заповяда на своите

да приготвят ядене за всички присъствуващи;

2065 моят Сид Кампеадор така ги задоволява,

че всички се радват и са съгласни в едно:

че от три години те не бяха яли тъй добре.

        На другия ден сутринта щом изгря слънцето,

епископът дон Хероме им отслужи меса.

2070 Като излязоха от месата, всички се събраха;

без да се бави, кралят започна речта си:

„Чуйте ме, свита, графове и инфансони!

Искам да отправя една молба към моя Сид Кампеадор;

да даде Христос тя да бъде за негово добро.

2075 Моля ви, доня Елвира и доня Сол, вашите дъщери,

да ги дадете за жени на инфантите от Карион.

Този брак ми се струва почтен и много изгоден,

те ви молят за тях, а аз ви го препоръчвам.

От едната и от другата страна, колкото са тук,

2080 моите хора и вашите да подкрепят молбата;

дайте ни ги, мой Сиде, и нека Създателят ви помага!“

— „Аз не би трябвало да омъжвам дъщерите си“,

отговори Кампеадорът,

„защото им не достига възраст и са още малки.

Много знатни са инфантите на Карион,

2085 те подхождат за моите дъщери, дори и за по-благородни.

Аз дадох живот и на двете, а вие ги отгледахте,

те, както и аз сме вам подвластни;

ето ги във вашите ръце, доня Елвира и доня Сол,

дайте ги на когото искате и аз ще бъда доволен.“

2090 — „Благодаря“, каза кралят, „вам и на целия този двор.“

Тогава станаха инфантите на Карион,

отидоха да целунат ръцете на тоз, който се роди в добър час;

те размениха мечовете си пред краля Алфонсо.

        Кралят дон Алфонс заговори като добър сеньор:

2095 „Благодаря, Сиде, че сте толкова добър и преди всичко на Създателя,

че ми давате дъщерите си за инфантите на Карион.

Ето аз ги вземам за ръка, доня Елвира и доня Сол,

и ги давам за съпруги на инфантите от Карион.

Задомявам вашите дъщери с ваше съгласие,

2100 да бъде угодно на Създателя тази венчавка да ви зарадва.

Ето, във ваши ръце са инфантите на Карион,

нека те тръгнат с вас, защото аз се връщам.

Давам им по триста сребърни марки в помощ

за разноските по сватбата или за каквото искате вие;

2105 понеже всички ще бъдат под ваша власт във великата Валенсия,

зетьове и дъщери, те са всички ваши деца:

постъпвайте с тях, както ви е угодно, Кампеадоре.“

Моят Сид ги приема от него и му целува ръцете:

„Много ви благодаря като на крал и на господар!

2110 Вие задомявате дъщерите ми, не съм аз, който им ги давам.“

        Те се уговориха и си обещаха,

че на другия ден сутринта, при изгрев-слънце,

2112 (б)        всеки ще се върне, откъдето е дошъл.

Тогава моят Сид направи нещо забележително;

много силни мулета и прекрасни походни коне,

2116 много хубави, скъпи дрехи

2115 моят Сид почна да ги раздава на всеки, който ги желаеше в дар;

2117 кой каквото поиска, го получава, никой не отказва.

Моят Сид подари шестдесет коня.

Всички, които присъствуваха на срещата, останаха доволни.

2120 Готвят се да тръгват, понеже нощта бе настъпила.

        Кралят взе инфантите за ръка

и ги предаде във властта на моя Сид Кампеадор;

„Ето тук вашите синове, понеже те са ваши зетьове;

от днес нататък заповядайте им, както искате, Кампеадоре;

2124 (б)        нека ви служат като на баща и ви почитат като сеньор.“

2125 — „Приемам вашия дар и ви благодаря, кралю;

Бог, който е на небето, добре да ви възнагради!“

105

Сид не иска да даде сам дъщерите си. Миная ще представлява краля

2131 „Аз ви моля за една милост, мой законни кралю;

понеже вие задомявате моите дъщери по ваше желание,

определете кума, който да ги предаде, щом вие ги вземате;

аз с моята ръка не ще ги предам и (инфантите) не ще се похвалят с това.“

2135 Кралят отговори: „Ето тук е Алвар Анес;

вземете ги с вашите ръце и предайте ги на инфантите тъй както бих направил аз, ако бъдех там с вас;

бъдете им кум при сватбата,

когато се срещнете наново с мен, ще ми кажете истината.“

2140 Алвар Анес каза: „Ето, сеньор, аз съм съгласен.“

106

Сид се сбогува с краля (Той му връчва) подаръци

        Всичко това се уреди, знайте, много грижливо.

„А сега, кралю, дон Алфонсо, достопочтени сеньор,

запазете нещо от мен, като спомен от тази среща.

Аз ви водя тридесет парадни коня с техните хамути

2145 и тридесет бързи коне добре оседлани;

вземете ги и аз ви целувам ръцете.“

Кралят дон Алфонсо каза: „Много ме смутихте.

Приемам дара, който ми поднесохте;

да даде Създателят и всичките негови светии

2150 това удоволствие, което ми правите, да бъде добре възнаградено;

Мой Сиде, Руи Диас, вие много ме почетохте,

вярно ми служихте и аз съм доволен;

дано да съм жив и аз, та и вие да получите нещо от мен!

Поверявам ви на бога и напущам тази среща;

2155 нека Бог от небето да доведе всичко до добър край!“

107

Много от хората на краля отиват със Сид във Валенсия. Инфантите се придружават от Педро Бермудос

2127         Моят Сид скочи на коня си Бабиека;

„Казвам го сега пред моя сеньор краля Алфонсо:

който иска да тръгне на сватба и да получи от мене дар;

2130 да дойде с мен; мисля, че ще има полза.“

2156         Моят Сид се сбогува със своя господар Алфонсо,

не иска той да го изпраща и веднага се раздели с него.

Вие бихте видели смело яздещи рицари,

да целуват ръце на краля Алфонсо и да се сбогуват с него:

2160 „Сторете ни тази милост и дайте ни позволение;

ще отидем под заповедите на моя Сид във великата Валенсия;

и ще бъдем на сватбата на инфантите на Карион

с дъщерите на моя Сид, доня Елвира и доня Сол.“

Кралят се съгласи и пусна всички;

2165 дружината на Сид расте и тази на краля оредява,

многобройни са хората, които отиват с Кампеадора.

Упътват се към Валенсия, която бе завладял в щастлив час.

Да наблюдават Фернандо и Диаго (Сид) заповяда

на Пер Бермудос и Муньо Густиос,

2170 — в дома на моя Сид няма други по-способни, —

които да познават характера на инфантите от Карион.

С тях е и Ансуор Гонсалвес, човек буен,

който има дълъг език, но за останалото не е тъй храбър.

Отдава се голяма почит на инфантите от Карион.

2175 Ето ги във Валенсия, която моят Сид завладя;

когато я доближиха, радостта се увеличи.

Моят Сид каза на дон Перо и на Муньо Густиос:

„Отредете жилище на инфантите от Карион

и останете с тях, така аз ви заповядвам.

2180 Когато настъпи утрото и слънцето изгрее,

те ще видят своите съпруги, доня Елвира и доня Сол.“

108

Сид съобщава на Химена за женитбата

Цялата онази нощ всички бяха по жилищата си,

моят Сид Кампеадор влезе в крепостта;

посрещнаха го доня Химена и двете и дъщери:

2185 „Дойдохте ли, Кампеадоре, опасахте вие добър меч!

Да можем дълги години да ви виждаме с очите на лицето.“

— „Слава на Създателя, пристигам, почтена жено!

Водя ви зетьове, които ще ни правят чест;

бъдете ми благодарни, мои дъщери, защото добре ви задомих!“

109

Доня Химена и дъщерите й се показват доволни

2190         Целунаха му ръце жена му и дъщерите му

и всичките дами, които им прислужват:

„Хвала на Създателя и на вас, Сиде, с прекрасната брада!

Всичко, що правите, е добре направено.

Докато сте жив, те не ще бъдат в нужда.“

2195 — „Понеже вие ни задомявате, ние ще бъдем наистина богати.“

110

Сид се опасява от женитбата

        — „Жено, доня Химена, благодаря на Създателя. На вас, дъщери мои, доня Елвира и доня Сол, казвам,

че с това ваше задомяване ще спечелим по-голяма почит;

но узнайте истината, че не аз го уредих:

2200 поиска ви и ви измоли моят господар дон Алфонсо

толкова силно и от цялото си сърце,

че аз в нищо не можах да му откажа.

Аз ви поверих в неговите ръце, дъщери мои, и двете;

повярвайте ми, той ви задомява, а не аз.“

111

Приготовления за сватбите. Представяне на инфантите. Миная предава съпругите на инфантите. Благословии и меса. — Празненствата в продължение на две седмици. Сватбите завършват; подаръци на поканените. Жонгльорът се прощава със своите слушатели

2205         Тогава почнаха да украсяват двореца,

покриха пода и стените с килими,

пурпурни и копринени платове и скъпи сукна.

Удоволствие би било за вас да живеете и да се храните в двореца.

Скоро всички рицари се събраха.

2210         Изпратиха да потърсят инфантите на Карион,

които, възседнали коне, се отправиха към двореца,

прекрасно облечени и богато въоръжени;

пеша и весели, Боже, колко спокойно влизат!

Моят Сид ги посрещна с всичките си васали;

2215 те се поклониха пред него и жена му,

после отидоха да седнат на богато украсена скамейка.

Всички хора на Сид са много разумни,

те не снемат очи от този, който се роди в добър час.

        Кампеадорът се изправи на крака:

2220 „Щом трябва да го сторим, защо да се бавим?

Елате тук, Алвар Анес, вие, когото тъй нежно обичам!

Ето моите две дъщери, поверявам ги във вашите ръце;

знаете, че така се уговорих с краля,

аз не искам в нищо да наруша споразумението;

2225 вие с вашата ръка ги дайте на инфантите от Карион;

нека те получат благослова и да свършим с това.“

Тогава Миная каза: „С удоволствие ще сторя това.“

Те стават и Сид ги предава в неговите ръце.

Миная се обръща към инфантите на Карион:

2230 „Ето ви пред Миная, вие и двамата сте братя.

Чрез ръката на крал Алфонсо, който така ми заповяда,

аз ви доверявам тези дами, — те и двете са благороднички, —

за да ги приемете като свои жени, честно и почтено.“

Те и двамата ги приемат с любов и благодарност,

2235 целуват ръка на моя Сид и на неговата жена.

        Като направиха това, те излязоха от двореца

и бързо се отправиха към (църквата) света Мария;

епископът дон Хероме се облече веднага (в одеждите си)

и застана пред вратата на църквата да ги чака;

2240 той им даде благословии и отслужи меса.

        Като излязоха от църквата побързаха да се качат на конете;

и препуснаха към пясъчния бряг на Валенсия;

Боже, какви хубави военни игри уредиха там Сид и васалите му,

Смени три коня този, който се роди в добър час.

2245 Моят Сид беше много доволен от това, което виждаше;

инфантите на Карион се показаха добри ездачи.

Те се връщат заедно с дамите, влизат във Валенсия;

в почтената крепост сватбите се отпразнуват пищно,

а на другия ден моят Сид постави седем дървени мишени:

2250 преди да отидат на обед, той ги надупчи всички.

        Те останаха на сватбите цели петнадесет дена;

към петнадесетия ден благородниците си отиват.

Моят Сид дон Родриго, този, който се роди в добър час,

в парадни коне, мулета, бързи коне,

2255 им подари стотина животни,

мантии, кожени палта и други дрехи в изобилие;

а пари — в несметно количество.

Васалите на моя Сид така се уговориха;

всеки от своя страна беше поднесъл своите подаръци.

2260 Всеки, който желаеше, биваше даряван;

богати се връщат в Кастилия тези, които бяха дошли на сватбите.

Всички тези гости се готвят вече да тръгнат,

вземайки си сбогом от Руи Диас, който се роди в добър час,

и от всичките дами и от благородниците;

2265 Разделят се, доволни от моя Сид и от неговите васали.

Споменават ги е добро, както е справедливо.

Дидаго и Фернандо бяха много доволни;

те бяха синове на графа дон Гонсалво.

        Те се върнаха в Кастилия, всички тези поканени,

2270 Сид и зетьовете му останаха във Валенсия.

Инфантите остават там близо две години,

тях обсипват с много големи любезности.

Радостен беше Сид, а също и неговите васали.

Дано света Мария и светия отец направят така,

2275 че да бъде доволен от този брак моят Сид, както и този, който го одобри.

        Стиховете на тази песен свършват тук.

Нека Създателят ни помага заедно с всичките свои светии!