Джудит Кранц
Пролетна колекция (22)

22.

— Помислих си, че ще искате да знаете — каза Франки веднага щом я свързаха с Жак Некер в офиса му, — мис Лоринг е на път за Париж.

— Сигурна ли сте?

— Тя ми се обади преди полета. Ще пристигне тази вечер местно време, което означава, че ще успее за утрешната репетиция с костюмите.

— Радвам се да чуя, че е добре и може да пътува — отговори той без никакъв ентусиазъм.

— Аз също. — Франки се учуди защо новината й не бе приета по-топло. Тя толкова се зарадва най-после да му съобщи нещо хубаво за Джъстийн, че веднага щом научи за пътуването, го потърси. А той, вместо да се радва и да въздъхне с облекчение, да изпита всички тези чувства наведнъж или поне едно от тях, тонът му прозвуча съвсем делово.

— Благодаря ви, че поговорихте снощи с Тинкър — реши се да добави Франки.

— Аз искрено се учудих как така е допуснала Ломбарди да се възползва от нея. Да черпи вдъхновение от нея за моделите е съвсем оправдано, но няма право да я държи на работа толкова дълго, с часове, отгоре на всичко я кара да взима и всеки ден уроци по танго. Направете нещо, за да сложите край на този маратон, мис Северино?

— Опитвах се много пъти, мистър Некер, повярвайте ми. Но Тинкър е вироглава, не можете да си представите колко, а аз не мога да се наложа със сила и да й забраня да работи толкова, колкото пожелае. Не минава и ден, без да я питам дали е добре, но тя винаги отговаря, че се чувства чудесно.

— Независимо от нейното вироглавство трябваше да ми се обадите.

— Не предполагах, че ще приемете да ви безпокоя… — Той не знае нищо за Том, помисли си Франки. А може би знае?

— Оставете на мен да преценя.

— Да, мистър Некер. Ще го имам предвид отсега нататък — съгласи се Франки смирено.

След като затвори телефона, Жак Некер остана известно време неподвижен, загледан в пространството, без да вижда нищо. Разбира се, Джъстийн идва в Париж едва сега, в последния момент, заради заплахата от страна на Дарт Бенедикт, по този въпрос той не си прави никакви илюзии. Но тя ще бъде тук, в неговия град, много близко до него. Между репетицията с костюмите и самото ревю ще се появят дузина естествени възможности да я види. Тя би трябвало да го знае, също като него.

Как да се възползва от този шанс? Неговата дъщеря и представа няма колко дълбоко е неговото разкаяние за грешката му в миналото. За него тя е чувала единствено от майка си, и то всякакви обвинения. Той бе прекалено упорит, за да го спре този факт, да го разубеди, дори да го посъветва колко много би трябвало да е настроена срещу него Джъстийн. Но не, той реши да действа и направи най-неразумното нещо, след което сам падна в капана си. От деня, в който той измисли своя план за ревюто на Ломбарди, всеки път, щом направи крачка към дъщеря си, пада в собствения си капан. Грешка след грешка! Онова проклето писалище също, трябва да е бил обезумял, за да й го прати! Сега вече знаеше за Джъстийн много, но никога не би разбрал нищо без Джордан.

Това, което му разказа досега, даваше представа на бащата за дъщеря му: оказа се, че Джъстийн е себична, обидчива, иска сама да си проправя път в професията и цени болезнено независимостта си. Тя държи на своите идеи и идеали, непреклонна е, предана е на своите приятели и има чувство за справедливост, което я прави непримирима към грешките. Некер я разбираше много добре, защото и той беше като нея. Или Джъстийн бе като него? Може ли характерът, недостатъците, както и уменията да се предават от баща на дъщеря, без помежду им да е имало връзка? Няма значение. Сега, когато престана да й се натрапва, той започна да проумява какво й бе причинило тираничното му преследване, уловката, нека да я нарече с точната дума, само бе направила всяка крачка към нея още по-невъзможна.

Нямам право на друга грешка, реши Жак Некер. Ще остави Джъстийн на мира. Няма и пръста си да помръдне за сближаването им. Освен ако не се наложи да се изправят лице срещу лице от някои непредвидени обстоятелства, той не ще направи ни най-малък жест, само ще й изпрати букет цветя в хотела.

Джъстийн имаше на разположение няколко месеца, за да разбере що за човек е баща й, знаеше колко далеч може да стигне той в опитите си да се добере до нея. И все пак нито веднъж не пожела в сърцето си да му даде възможност. Нито пък бе чела писмата му поне от любопитство. Ако така тя бе изразила своите чувства към него, той реално нямаше никакъв шанс да ги промени. Следващата стъпка бе нейна. Ако имаше място за следваща стъпка.

 

 

Джъстийн пристъпи към действие веднага с пристигането си в „Плаца“ Пиколото едва бе внесъл багажа й в спалнята, а тя вече звънеше на Ейприл, за да я помоли да дойде незабавно. Момичето се подчини и от удивление, че чува гласа й, не посмя да спомене за срещата си с Мод — двете се бяха уговорили да отидат някъде на късна вечеря.

— Каква изненада — отбеляза Джъстийн и я целуна. — Не съм сигурна дали щях да те разпозная на улицата, но този образ ми харесва.

— Наистина ли? Аз се опасявах да не се ужасиш — въздъхна Ейприл облекчено, нейната самоувереност в присъствието на Джъстийн се изпари.

— Не, съвсем не съм ужасена. Понякога външност и лице като твоето натрапват един шаблонен образ, който заслепява хората и не им дава възможност да те видят в друга светлина. Аз все си мислех, че ти ще си поредната велика класическа блондинка, но такава, каквато си я представя всеки. А сега в теб не е останало нищо класическо. Ти си постигнала образа, който никоя друга не притежава, а това е единственото най-ценно нещо за топмоделите. Съжалявам, че самата аз не го открих.

— Мод смята, че изглеждам странно — избърбори Ейприл.

— А, така ли? Но тя все пак не е в бизнеса — отговори Джъстийн решително. — Работата е там, че ти не си просто една изумителна платиненоруса жена, ти си огнена блондинка, която омайва като мускус и никой не е в състояние да устои на този чар. Трябва да оправиш единствено прическата си, иначе си великолепна. Косата ти е подстригана почти по хлапашки, а ние сме вън от тази възраст и не искаме да се връщаме към нея, нали? Дай да видя какво всъщност е измайсторил този фризьор. — Джъстийн зарови пръстите си в щръкналите по дивашки коси на Ейприл, които доскоро бяха чудесни, разреса ги на една страна, после на друга, но все не успяваше да укроти фризурата й, сякаш бе излязла от комиксите. — А след изрусяването и подстригването накъдриха ли те? Не? Само оформиха прическата, така ли? Невероятен късмет. Както изглежда, хубаво са я тупирали. Франки, виж в несесера ми, имам гел и гребен.

Когато Франки се върна, трите жени влязоха в една от баните и Ейприл седна на капака на тоалетната чиния, а Джъстийн навлажни косата й, за да намаже грижливо платинената разруха с гел.

— Знаеш ли, Ейприл, не бива да подчертаваш прекалено много неща от вида си, хората не могат да преценят кое по-напред да гледат. Твоите устни и твоите очи са направо динамит, затова ще среша косата ти към тила. Ще ти придам вид на джентълмен от времето на Ароу Колар… винаги ми е харесвал този красавец.

Тя среса косата на Ейприл на път отляво и към тила, така че лицето й остана открито. Имаше достатъчно коса, за да се оформи къса прическа с мека линия тип „Помпадур“, благодарение на която фините ушенца на Ейприл оставаха също видими, открои се красивият овал на лицето й. И изведнъж комбинацията между тежкия грим, който бе нанесла Ейприл, ултрамодерния цвят на косата и прическата образува един цялостен, силно въздействащ образ.

— Погледни се сега в огледалото — каза Джъстийн. — Не, не така, в цял ръст, иначе няма да усетиш ефекта.

— О, боже мой! Прекрасно… Но не смяташ ли, че имам… прекалено… момчешки вид?

— Никога не си изглеждала по-женствена — призна Джъстийн. — Мъжка прическа за едно момиче с тези твои изумителни, пълни, едри устни и огромни очи на Дитрих пораждат фино сексуално влечение, каквото ти никога не си внушавала с къдриците или с дългата си коса. Видът ти е като на красавица от Берлин през трийсетте, мога да го потвърдя, но не и момчешки. Двусмислен, ето какъв е… двусмислен е и събужда неосъществима надежда. А сега ми кажи какви са тези приказки, които чувам за Дарт Бенедикт.

— Той ме преследваше по време на партито. Каза, че ако се реша веднага, ще ми даде корицата на „Вог“.

— И е способен да го направи. Само два дни след шоуто портиерът на този хотел ще ти донесе списанието, на чиято обложка ще бъде твоята снимка, защото „Вог“ ще те преследва, докато постигне целта си. Но не мисля, че ще намериш щастие в тази агенция.

— Точно така казва и Мод. Тя е чувала странни неща за Дарт.

— Всичките са истина, а има и по-ужасни неща. Ако искаш да узнаеш подробностите, ще ти ги разкажа. Във всеки случай, след като тази колекция бъде представена, аз ще ви оставя да се разпореждате сами със своята кариера. А дотогава ще съм ви благодарна, ако стоите настрани от Дарт.

— О, Джъстийн, аз не възнамерявам да те напускам! Никога! Аз не бих била сега в Париж, ако нямах договор с „Лоринг Моудел Мениджмънт“. Щях да съм си все същото някогашното празноглаво, объркано дете, със старата си погрешна представа за живота, за себе си.

— Но всичко това е само една измислена история, грим, костюми, не бързай да се възторгваш, Ейприл. — Джъстийн изглеждаше озадачена от внезапния словесен изблик.

— А… ами да… е… ще оставя на Франки да ти обясни някои неща. Бай, Джъстийн. Благодаря ти за тази прическа. Трябва да тръгвам. Мод ме чака.

Ейприл излетя от стаята, а Франки през последните минути едва се държеше да не избухне в смях.

— Ще престанеш ли най-после?! Какво толкова смешно има, дяволите да го вземат?

— О, господи — успя тя да изрече между изблиците смях, — о, господи, имай милост, тя се изпразни пред погледите на петдесет човека, но на тебе се страхува да ти каже коя е.

— Изпразни се? Става дума за „получаване на оргазъм“, нали? Ейприл? Ейприл е лесбийка?

— Поне засега.

— С… Мод?

— А с коя друга?

— Гръм да ме порази! Изпуснала съм цялата веселба. Можеше да ме открехнеш малко по телефона.

— Реших да те оставя сама да направиш това откритие. Няма смисъл да развалям парижките изненади на нашата група.

— Хъм… сигурно подсъзнателно съм усетила нещо, няма съмнение, иначе защо ще ми дойде наум джентълменската подстрижка?

— Ето че отново пое юздите, както виждам — отбеляза Франки така саркастично, както само тя умееше.

— Нали точно това искаш?

— О, Джъстийн, аз просто страшно се радвам да те видя. Не зная дали да ти разкажа всички гадости, или да ги подмина.

— Нито едното, нито другото, милото ми мишленце. Да взема да си поговоря сега с Джордан?

— За какво? Тя е единствената, която и за минута не ми е създавала ядове.

— Предполагам, че е прекалено късно да се заемем със случая на Тинкър.

— И да не беше така, тя не е тук. Тя е у Том.

— У Том ли? Том мъж ли е или жена, Франки?

— Едно много привлекателно приятелче, момче. Те двамата са, цитирам: „Лудо влюбени един в друг“.

— И кога започна тази любов?

— На втората вечер от пристигането ни.

— Франки, аз започвам да се съмнявам в твоята роля на пазач.

— Предупредих те, че грешката не е моя, не е като да не съм положила всички усилия да я предотвратя.

— Ще отидем да видим Тинкър сутринта. Междувременно, хайде да си поръчаме вечерята тук.

— Можеш да ме разпиташ всичко за Майк — нямаше търпение Франки.

— Това ще го оставим за накрая. Първо ще ти разкажа всичко за Ейдън.

— Какъв Ейдън?

— Моят бъдещ съпруг — отговори гордо Джъстийн. — Ейдън Хендерсън.

— Та ти дори не познаваш такъв мъж на име Ейдън.

— Познавам го почти две седмици.

— Всяка друга жена от която и да е планета може, напълно възможно е да си има гадже, което познава по-малко от две седмици, но не и ти, Джъстийн. Ти просто не си от този тип. Аз съм тази, която си има гадже, не ти. Престани да ме будалкаш.

— Приличам ли ти на човек, който те будалка?

Франки огледа хубаво Джъстийн за първи път от пристигането й. Промените, които не бе забелязала досега: нейната сияеща физиономия, начинът, по който казваше „Ейдън“, новата светлина, която излъчваше почти като ореол — всичко това сякаш струеше от нейната приятелка и се сипеше върху Франки, за да я убеди в една необичайна, но неоспорима истина.

— Карамба! — извика тя.

— Зная. И на мене не ми се вярва.

— Но… но… как така?

— Той съсипа парния ми котел и после… сложно е, но нещата следваха едно след друго. Всичко бе съвсем непредсказуемо.

— Аха, старата изпитана тактика на счупения котел! Защо не го каза веднага? Това е първичният инстинкт, плътското влечение на молекулярно ниво, ако въобще е имало някакво ниво. Добре, добре! Слушам те!

 

 

— Мисля си, откога ли е повреден асансьорът? — запита Джъстийн, когато двете с Франки поеха по стълбището към студиото на сеньора Варга на четвъртия етаж.

— Със сигурност, откакто аз започнах да идвам и вероятно цялото последно десетилетие. Нищо чудно, че сеньората е желязна. Ето, стигнахме. Недей да звъниш, тя държи вратата отворена и аз просто се промъквам вътре, за да дочакам благоволението й да разреши на Тинкър малка почивка.

Двете жени влязоха тихо и седнаха незабелязано. Наблюдаваха около пет минути танцьорките, преди сеньората да ги види и да я освободи неохотно с няколко похвални думи.

— Джъстийн! Ти дойде! — провикна се Тинкър. — О, толкова съм щастлива да те видя, не можеш да си представиш. Невероятно вълнуващо е, никога през живота си не съм била така въодушевена. Видя ли как танцувам? Днес е последният ми урок. Какво ще кажеш? Аз наистина се справям добре. Не знаех, че мога да го правя. Почакай само да видиш костюмите, Марко прави последните дребни промени, завършва работата. Направихме една репетиция с аксесоарите специално заради мен, о, Джъстийн, толкова много неща се случват, снощи не можах да мигна. Том ме накара да хапна пържола, но аз не можах да си взема и една хапка, ядох само супа и хляб, това е всичко, което моят стомах може да приеме, навярно заради ендорфините, от тях апетитът ми секва, всичките ми мисли са за другите момичета, как ще работя с тях довечера на репетицията с облеклата, Карен, Карла, Хелена. Знаеш ли, Некер най-после успя да ги привлече, дори Клаудия, Кейт и Линда, почти всичките топмодели, истински, той им плати три пъти повече, отколкото на всяка друга, защото те иначе няма да представят някакъв си непознат дизайнер. Разбира се, това е голяма отговорност, но аз съм сигурна, че ще се справя, защото шоуто така е запланувано. Излизам с първата рокля, почакай да я видиш само, той започва с вечерните облекла, с един удивителен коралов шифон, надиплени поли, различни дължини, огнена е, роклята се дипли, дипли, на гърба е изрязана до тук, а отпред — до тук, цял късмет е, че съм по-слаба от всякога, има тънки презрамчици, нося дълъг воал, направен само от стотици естествени рози в най-красивия бледо, бледо, бледожълт цвят, сякаш към мен са насочени прожектори, аз го свалям едва в края на подиума… не… не, какво говоря… не тогава, не преди да застана лице в лице с фотографите в края на пътеката, а дотогава не го пипам, както е било в старо време, повдигам го и го отмятам, за да покажа колко е лек, аз тренирах и тренирах…

— Седни, Тинкър — каза тихо Джъстийн.

— О, не мога да седна, по-лесно ми е да стоя на краката си, ако седна, мога изобщо да не стана, а сеньора Варга иска да се занимаваме още половин час, преди да ми позволи да отида при Марко. Тя е перфекционистка. Аз исках да науча още един танц, не само танго, но тя не ми разрешава, казва, че не съм готова, много е глупаво, но няма да мога да танцувам с някой мъж, защото зная само мъжките стъпки, мога само да водя, не е ли странно, толкова глупаво, няма да ми върши никаква работа на танцовата площадка, а най-глупавото е, че никой вече не танцува танго нали, Джъстийн?

Джъстийн се изправи, сложи ръце на раменете на момичето и се опита насила да я накара да седне:

— Хайде, Тинкър, ти си преуморена, сядай.

— Не, не, не съм уморена. — Момичето избухна в сълзи и продължи да говори, плачейки: — Казах му на Том, че не съм, а ти сега ми приказваш същите неща, ти искаш аз да съм уморена, ти не разбираш, аз не мога да съм уморена, невъзможно е, остава само един ден, пролетната колекция, тя е утре, няма да позволя къщата да се срути, така казва Марко, не мога да ги подведа, разбираш ли, Джъстийн, ти нали знаеш как е, ти разбираш, нали? Франки, не разбираш ли?

— Хвани я за другата ръка, Франки — каза Джъстийн, стиснала едната ръка на момичето. — Ще те отведем да си починеш малко, Тинкър, за да си свежа утре. Имала си предостатъчно репетиции, там ти е бедата. Трябва ти един ден и една нощ хубава почивка, само до утре и ти ще се почувстваш чудесно, разбираш ме нали, Тинкър?

— Но сеньора Варга…

— Аз ще й кажа „довиждане“ вместо теб, можеш да дойдеш и да я видиш след ревюто, ако искаш, а сега се връщаме в хотела и те слагаме да спиш.

— Но Том!

— Ние ще намерим Том и ще го доведем в хотела. Той ще остане с теб и ще ти помага, ще се грижи за тебе. Франки ще го доведе веднага щом си легнеш. Ако не си легнеш, Тинкър, Франки няма да отиде да го вземе. Аз ще разговарям с Марко, той ще разбере. Случва се често, те могат да направят репетицията с костюми с някоя друга вместо с теб. Ти вече си направила репетиция с аксесоарите, така че те нямат нужда сега от теб, не ти ли е ясно, Тинкър? Ето така, сега е по-добре, нали? Издухай си носа, добре, Франки, сега ни чакат онези шибани стъпала, грабвай палтото й, окей, хайде, връщаме се в хотела, ще си хапне топла супичка, до утре ще си добре, Тинкър, имаш нужда само да си легнеш.

— Но ти ще разговаряш с Марко, обещаваш, нали?

— О, аз ще поговоря с него, Тинкър, можеш да разчиташ на това.