Джудит Гулд
Гръцка вила (36)

36.

Маями, Флорида

Слънцето се спускаше на запад и небето се оцвети в драматични краски на виолетово, розово и оранжево. Марибел се чувстваше по-щастлива от всякога — в ноздрите си усещаше острия мирис на солена вода, вятърът развяваше лъскавата й черна коса, а Рамон бе седнал от едната й страна. Дългият, сигнално червен катер, който управляваше, се носеше като торнадо по водите на залива.

Когато Рамон й се обади и се уговориха да се срещнат на кея в Саут Бийч, тя не зададе никакви въпроси. Вече го познаваше достатъчно добре, за да разбере, че имаше предвид нещо специално. Хванал кормилото с една ръка, той я прегърна през раменете и я притегли към себе си.

— Знаеш ли къде отиваме? — провикна се той над свистенето на вятъра и рева на мощните мотори на катера.

— Нямам ни най-малката представа! — поклати глава Марибел, — Пък и това, всъщност, няма значение, Рей, нали съм с теб? — усмихна се тя провокиращо.

Той се наведе и я целуна страстно, а сетне отново съсредоточи вниманието си върху водата.

— Виждаш ли онзи остров?

— Естествено. Това е остров Стар.

— Отиваме на малко тържество там — поясни Рамон.

— На остров Стар? — Марибел вдигна учудено вежди над очилата си с розови стъкла.

— Монтаг ми се обади — кимна той. — Покани и двама ни. Каза, че трябва да сме там около… — Той погледна часовника си. — Точно сега.

— Какво става? — попита Марибел, но още преди да чуе отговора, се досети. Ще арестуват Брайън Бигс, каза си.

— Ще приберат господин Брайън Бигс на топло — отговори Рамон с широка усмивка. — Той е в къщата на родителите си на голямо благотворително джамборе. Ще присъстват всички важни клечки на Маями. — Отново я целуна. — Какво ще кажеш за това?

Марибел вдигна ръце във въздуха.

— Да! — извика тя. — Да, да, да! Това е един от най-щастливите дни в живота ми! — Тя се обърна към Рамон и силно притисна устни към неговите.

— Така си и мислех.

Той намали скоростта, когато наближиха бреговата ивица на аристократичното имение на Бигс, след това даде на бавен ход и приближи катера възможно по-близо до стената.

Няколко други по-малки плавателни съда се бяха скупчили около огромната яхта на Бигс, закотвена на частния им пристан. Марибел се изправи, за да вижда по-добре. Забеляза, че на лодките има фотографи.

— Ох, ай, ай, ай, Рамон! — извика тя доволно.

— Виждам, че пресата е в бойна готовност.

— О, да! Шегуваш ли се? Утре снимката на този мошеник ще се появи на първите страници на всички вестници във Флорида. Заели са позиция тук и пред предните порти. Но реших, че от това място ще виждаме по-добре, защото най-вероятно той ще е навън, когато го арестуват.

— Обзалагам се, че според Бигс фотографите искат да снимат тържеството — каза Марибел. — Например за списание Оушън драйв.

— Да. Така им се пада — кимна Рамон.

От удобното им място Марибел забеляза, че в двора на имението бе разпънат голям бял сенник. Под него малък ансамбъл свиреше Моцарт и музиката долиташе над включените на празен ход мотори на лодките. Под сянката маси с бели покривки бяха отрупани с храна и напитки, а десетки елегантно облечени мъже и жени стояха на групички или се разхождаха по красивата морава с чаши за коктейл или шампанско в ръка. Сред тях сновяха сервитьори в бели смокинги, носещи табли с ордьоври и питиета.

— Каква забава! — каза Марибел насмешливо. — От онези тържества, които с удоволствие бих пропуснала.

— Даа, още не са започнали фойерверките — отбеляза Рамон. Той протегна ръка към жабката под таблото на катера и извади два бинокъла. — Ще ни трябват — каза и подаде единия на Марибел.

Марибел вдигна бинокъла към очите си и го насочи към тържеството.

— Уха! — възкликна тя, огледа нагоре и надолу, наляво и надясно и изведнъж спря. — Виждам Брайън и Джорджина. Едно лайно и една заблудена жена, които се държат така, сякаш притежават целия свят. Тя е облечена с къса рокля Валентино, каквато съм виждала в Бал Харбър. Много скучна. Навярно и тя е такава.

— Хей! — възкликна Рамон развълнувано. — Марибел, погледни! Виждаш ли двойните врати на терасата? Онези, към къщата?

Марибел премести бинокъла от моравата към терасата.

— Това е Монтаг! — извика тя. — И Стенли е с него!

— Да — потвърди Рамон. — Монти и Стенли ще получат почестите. Заслужават го. Онзи тип с тях е от „Убийства“.

— С кого разговарят? — попита Марибел, без да сваля очи от бинокъла.

— Това е старецът. Папа Бигс.

— Брайън и Джорджина дори не подозират какво става — разсмя се Марибел. — Дърдорят със сополивите си приятелчета.

Рамон и Марибел продължаваха да наблюдават, а бащата на Брайън поведе полицията, слязоха по стъпалата на терасата, прекосиха моравата и се насочиха към сина му и Джорджина. Хората започнаха да се извръщат към тях, любопитни към новодошлите с ежедневни дрехи.

— О, por Dios! — възкликна Марибел. — Виж! — посочи тя и стисна свободната ръка на Рамон. — Монтаг изважда белезници. Сега всички гледат!

В същия миг дочуха бръмченето на моторчетата на фотографските фотоапарати. Светкавиците им пронизаха приглушената вече светлина на ранната вечер.

— Сега му стягат белезниците — отбеляза Рамон. — Чак от тук виждам как копеленцето се поти.

Марибел заподскача.

— Ха така! — извика тя. — Ето ги, тръгват. Стенли е от едната му страна, а Монтаг — от другата!

— Даа. Изглежда е загубил цялата си борбеност.

— Не мисля, че някога е имал такава — заяви саркастично Марибел. — О, а сега старецът води Джорджина в къщата. Дори не придружава сина си. Извежда я встрани.

В този момент Брайън потъна в къщата със Стенли, Монтаг и полицая от отдел „Убийства“. Моторите на лодките край Марибел и Рамон заръмжаха и водата се раздвижи от образуваните вълни — фотографите тръгваха по други ангажименти.

— Е, купонът свърши — вметна Рамон. — Поне тук.

— Обзалагам се, че отпред са разположени телевизионните станции — каза Марибел.

— Там са — отвърна Рамон, смъкна бинокъла и се обърна към Марибел.

Тя го погледна.

— Откъде… — започна тя въпроса си, но думите й заглъхнаха и тя се разсмя. — Ти си се обадил, нали? По дяволите! Ти си направо чудесен! — Тя го прегърна и го целуна.

— Всичко за моята любима — отговори Рамон — и нейните приятели!

— Нямам търпение да разкажа на Трейси — каза Марибел ликуващо. — Ох, Рамон! За това нещо тя ще те заобича, колкото аз те обичам!

— Мислиш ли? — попита той с усмивка.

— Е… — усмихна се Марибел закачливо — може би не толкова, колкото аз те обичам. — Тя прокара ръце по раменете му и ги смъкна надолу към мускулестото му дупе. — И може би не по същия начин.

— Какво ще кажеш да се измъкваме от тук? — предложи Рамон. — Да се поразходим до някое закътано местенце?

— Хммм — кимна Марибел и добави тихо: — Звучи ми чудесно.

 

 

Малкото скалисто заливче, обградено от борове, ги скриваше от светлините на яхтите, плаващи към Джимбо — популярната хижа, известна със сушената си риба и разположена недалеч от ръкава. Рамон загаси мотора и хвърли котва, след това отвори бутилка шампанско Дом Периньон, което бе поставил в хладилна чанта. За изненада на Марибел, той се бе погрижил и за две кристални чаши, внимателно опаковани и скрити в една от жабките на катера.

— Толкова си предвидлив, Рамон! — каза му Марибел. — Наистина го мисля. Предвидлив и щедър.

Седнаха на тапицирания диван към кърмата. Рамон я прегърна през раменете и я притисна леко.

— Какво друго? — попита той. — Кажи ми още.

— Умен, красив и сексапилен — засмя се тихо Марибел.

Той остави чашата си и се обърна към нея, пое я в обятията си и я целуна нежно.

— За теб бих направил всичко, Марибел — прошепна той. — Всичко!

Прокара ръка под блузката й с гол гръб и загали гърдите й.

— Хммм — изстена Марибел, доволна, че не носеше сутиен. — Караш ме да се чувствам толкова добре.

— Я да съблечем това — каза той, докато устните му се спускаха по шията й към деколтето над розовата блуза.

— Да — отвърна тя. — Да направим точно това. Вечерта е много гореща.

Рамон се изправи и й помогна да изхлузи дрехата, след това съблече ризата си.

— Наистина е много горещо — съгласи се той.

Марибел прокара ръка по мощните му рамене и мускулестите гърди, след това я смъкна надолу към издутите му шорти.

— Аххх — изгука тя. — Какво имаме тук?

— Подарък лично за теб — отвърна той и прокара ръка под минижупа й.

Рамон пое рязко дъх, когато осъзна, че не носеше бикини, а тя разтвори крака, без да спира да милва през шортите възбудения му член.

Мисля, че съм умряла и съм в рая, помисли си Марибел и се задвижи в такт с него. О, да, това е раят…