Джудит Гулд
Гръцка вила (38)

38.

Погребалната служба край гробището беше кратка, последвана от ранна вечеря в имението на Урания. Свещеникът си тръгна, а помощният персонал се зае със задачите си. Трейси, Марк и Урания седяха в хола, където Урания разгръщаше албума за пореден път, откакто Трейси го бе свалила долу.

Телефонът звънна, но никой не го вдигна. Мария Стефану се появи на прага на стаята.

— За теб е, Трейси — обяви тя с новопоявило се уважение в гласа й. — Марибел от Маями. Да й кажа ли да звънне по-късно?

— Не. Ще се обадя.

Мария Стефану натисна бутона за задържане на разговора.

— Един момент — каза тя и подаде слушалката на Трейси.

Трейси излезе на терасата, чудейки се защо ли Марибел звънеше отново. Вече й бе разказала за случилото се в Маями. Трейси се надяваше, че се обажда само да си побъбрят. Известно време можеше да мине и без повече драматични събития.

— Марибел?

— О, какви новини имам за теб, карина! — подхвана Марибел развълнувано. — Нали се сещаш за Селия Дун, дамата от агенцията за недвижими имоти в Коконат Гроув?

— Да? — каза Трейси с облекчение, че става въпрос просто за недвижимото имущество.

— Обади ми се и каза, че ти е пратила писмо по електронната поща, но не е получила отговор.

— Въобще не съм си проверявала пощата.

— Както и да е. Някой е направил предложение за къщата.

— И? — запита Трейси, без да се изненадва на съобщението, защото знаеше, че къщата ще се продаде незабавно.

— Предложили са един милион долара!

При тази сума Трейси замълча известно време.

— Там ли си или припадна? — попита Марибел ликуващо.

— Обади се на Селия и й кажи, че искам три — заръча Трейси.

— Три милиона долара? — попита Марибел изумено.

— Да, и нито пени по-малко. И, Марибел?

— Да?

— Благодаря ти много… за всичко… но трябва да затварям. Обичам те и ще се видим скоро.

— Добре — отговори Марибел.

Трейси натисна бутона за прекратяване на разговора. Това са Бигс, каза си тя. Независимо от чие име правят предложението, това са Бигс. Синът им навярно никога няма да излезе от затвора. Това е прекалено висока цена за такъв имот.

Тя се върна в хола.

— Всичко наред ли е? — попита Марк.

— Да. Направили са предложение за къщата.

— О! — възкликна Урания. — Купища и купища пари, надявам се.

— Разумно предложение — отговори Трейси.

— Не трябва да приемаш каквото ти се предложи, Трейси, скъпа — каза Урания поучително. — Може би няма да е зле, ако оставиш аз да говоря с онези хора. Нали знаеш, че много добре се пазаря, макар и сама да го казвам за себе си. Всичките тези години в развлекателната индустрия не са отишли напразно.

— Вече се погрижих за това — отговори Трейси, — но много благодаря за предложението. — Почувства потупването на Марк по бедрото си.

— Както искаш — погледна я начумерено Урания, — но послушай съвета на експерта. Тези от недвижимите имоти са крадливи кучета, точно както и продуцентите, а нали ми разказа как ония строителни предприемачи отчаяно искали да купят къщата на Том… на баща ти. Ще се възползват от това, че си млада и неопитна и ще се опитат да те ограбят.

— Ох, което ми напомня — обърна се Марк към Трейси, за да я спаси от затягащия се обръч на Урания. — Изпратих на Джулия Маркоф завършения ръкопис по електронната поща. И тя направо полудя по него.

— Не е ли вълнуващо! — прекъсна го Урания развълнувано. — Тя харесва написаното от мен, скъпа. Възхвалява го до небесата! Толкова се радвам, че работих така усилено да преработвам всички онези малки нещица, с които се опита да ми помогнеш. Знам, че го направи с добри намерения, но стана така, както и очаквах. Въобще нямах нужда от тебе. Джулия казва, че навсякъде усеща моя глас. Непогрешимо.

Трейси едва не се разсмя на глас и усети как Марк нежно стисна рамото й. Реакцията на Урания при тази новина бе… типична за Урания, каза си тя. Трейси знаеше, както и Марк, че Джулия Маркоф нямаше да хареса нищо, ако тя не се бе трудила така усилено да пренапише и пренареди сценария на целия роман, като през всичкото време спореше със звездата.

Тя се усмихна на Урания.

— Чудесно! Знаех си, че ще се справиш, Урания.

— Благодаря ти, скъпа — изгука Урания. — Наистина беше голяма борба, но мисля… може би ще започна нещо друго, щом толкова много харесват този роман. Може да напиша още една автобиография… — Думите й заглъхнаха и тя потъна в мисли.

— Но ти вече написа една автобиография — изтъкна Марк.

Урания го погледна със силно гримираните си очи.

— Разбира се, скъпи — произнесе тя властно, сякаш се обръщаше към безпомощен идиот, — но сега се прибавя цяла нова глава. Дори глави! Не разбираш ли? Убийството и всичко останало. — Тя присви очи. — И да не сте посмели да кажете и думичка пред пресата за онова, което се случи тук — предупреди ги тя. — Светът ще чуе историята направо от мен и ще трябва да плати цяло състояние за това.

Урания рязко се изправи.

— Мисля да се прибера в стаята си и да нахвърлям някои бележки — оповести тя. — Ще се видим по-късно, скъпи мои. — Тя им изпрати въздушни целувки. — И помнете. Нито думичка! — След кост излезе величествено.

 

 

Трейси и Марк стояха на портата, готови да се изкачат по стъпалата към улицата. Марк имаше само една чанта, която бе преметнал през рамо, а Ставрос бе занесъл багажа на Трейси в миниатюрната кола Смарт.

Урания напусна сенчестата маса, където работеше, и закрачи към портата. Беше заръчала на Мария Стефану да донесе няколко тефтера и наострени молива и драскаше нещо с нечетливия си почерк.

— С удоволствие бих ви изпратила на летището — произнесе тя ефирно, — но нали знаете, че съм само едно бедно работещо момиче. Трябва да плащам толкова скъпи заплати. — Тя погледна към Трейси. — И толкова много ужасяващи комисионни на агенти. — Извърна стоманените си очи към Марк.

— Ще поддържаме връзка, Урания — усмихна се Трейси, — и наистина се надявам много скоро отново да се съберем.

След минутка острият поглед на Урания се смекчи, а очите й се натъжиха и се изпълниха със сълзи. Тя протегна ръце, прегърна Трейси и я целуна по двете бузи. Отдръпна се и я погледна.

— Толкова се вълнувам, че отново се завърна в живота ми — изрече тя, останала без дъх. — И наистина го мислех, когато казах, че се надявам да станем близки приятелки, Трейси. Като истинско семейство.

— И аз се надявам — отвърна Трейси. — Очаквам го с нетърпение.

— Е, хайде, тръгвайте! И се надявам този младеж да се грижи добре за теб, въпреки че аз съм изоставена.

— Никога няма да те изоставим, Урания — засмя се Марк. — Скоро ще се видим. А ти междувременно не спирай да работиш и се обаждай винаги, когато почувстваш нужда. — Той се наведе и я целуна леко.

— Да — отговори тя. — Ще намеря време. Хю ще се отбие довечера, а вдругиден двамата сме канени за няколко дни на парти в Патмос.

Ставрос им отвори портата и Трейси и Марк изкачиха няколкото стъпала към улицата, следвайки го. По средата се обърнаха и погледнаха надолу към имението. Урания им изпрати въздушни целувки, след което се обърна и затвори вратата.

— Можеше да бъде много по-трудно — промълви тихо Трейси. — Надявам се да не се почувства самотна, след като привикна към нашата компания.

— Не бих се притеснявал за това. Има да работи върху автобиографията си, стига да може да се заседи достатъчно дълго на едно място. Освен това нещо ми подсказва, че вече е впила зъбите си в сър Хю.

— Наистина ли смяташ така? — попита Трейси.

Марк кимна.

— Вечеря, парти в Патмос. А освен това той е доста по-млад, много красив и богат като Крез. Бих казал, че отговаря напълно на условията.

— Така изглежда — сви рамене Трейси, — за което наистина се радвам. По този начин се чувствам по-малко виновна, че скрихме от нея плановете си.

— Ако й бяхме съобщили, че ще се женим — каза Марк като спря и се обърна към нея, — нищо нямаше да я спре да се залови да планира всички приготовления.

Трейси го целуна по носа.

— Харесва ми идеята да избягаме в Лас Вегас и да се оженим там, след като приключим в Маями.

— Подозирам, че в тебе има нещо от леля ти — засмя се Марк. — Тя го е правила най-малко два пъти, струва ми се.

Изкачиха хълма и спряха да си поемат дъх, а Ставрос продължи към колата. Изведнъж от мини маркета от лявата им страна долетя водопад от гръцки думи, които пронизаха въздуха като гръм. Те се обърнаха да погледнат.

Грохналата старица с мръсните си черни дрехи седеше на обичайното си място пред магазина. Тя бе извърнала млечните си очи към тях и жестикулираше бясно със съсухрените си и набръчкани ръце. Кати излезе от минимаркета и се заслуша в думите й с усмивка на лицето.

— Какво казва? — попита Трейси.

— Иска да й върнеш амулета — обясни Кати и завъртя очи. — Казва, че сега някой друг може да се нуждае от него. Че те е предпазил от злите сили и е изпълнил задачата си. — Тя сви рамене снизходително.

Въпреки странната молба, или тъкмо поради нея, Трейси почувства как тръпки полазиха по гърба й.

— Можеш ли да разкопчееш огърлицата ми? — помоли тя Марк с тих глас.

— Разбира се.

Трейси вдигна косата от тила си, а Марк разкопча огърлицата и й я подаде. Трейси извади малкия амулет.

— Ще я сложиш ли обратно? — попита го тя. — Прометей ми я подари и не искам да се разделям с нея.

Марк я взе и я закопча на врата й.

— Готово — каза той.

— Благодаря.

Трейси се приближи до старата жена, наведе се, взе едната й ръка и тържествено постави амулета в дланта й.

Старицата го притисна силно с пръсти и започна да мърмори тихо, кимайки с глава към Трейси, която се изправи и се усмихна на Кати.

— Тя ти благодари — преведе Кати. — Казва, че й помагаш да запази живота на някой друг.

— Благодаря ти, Кати! Надявам се пак да се видим. И то скоро.

Старицата започна да мърмори по-силно и леко се залюля на стола си, а думите й ставаха все по-силни.

— Няма да мине много време — продължи Кати. — Тя казва, че това е първото от много следващи посещения. Че те очаква нов живот.

— Надявам се да е така — грейна Трейси, обърна се и се приближи към Марк. Махна с ръка към Кати и двамата се запътиха към малката кола, която ги очакваше.

— Вярваш ли на онова, което казва? — попита Марк.

— Бих искала — отговори Трейси.

— И аз — кимна Марк. Спря и я прегърна, след това я целуна по устата. — Особено онова, за новия живот, който те очаква…