Джудит Гулд
Гръцка вила (31)

31.

Санторини, Гърция

Трейси и Марк, преметнали саковете си през рамо, влязоха в имението на Урания с доволен и отпочинал вид, въпреки обикалянето из Атина и правенето на любов почти цялата нощ преди сутрешния им полет.

Ще ми е невъзможно да изтрия усмивката от лицето си, мислеше си Трейси щастливо, докато слизаха по стълбите към терасата. А ако Урания започне да разпитва или заподозре нещо като се върне, няма да се притеснявам за това. Марк определено не изглеждаше обезпокоен какво ще си помисли Урания. Дори не бе споменавал за нея.

Но усмивката на Трейси моментално изчезна при вида на Мария Стефану, която излезе с маршова стъпка на терасата и се втренчи в тях. Жената кипеше от гняв и когато слязоха по стълбите веднага ги нападна.

— От известно време мадам непрекъснато ви телефонира и изпраща съобщения на пейджъра — изстреля тя към Марк. — А вие и на мен не сте се обаждал. Искам да зная защо.

— Защото — отвърна Марк спокойно и уверено — оставих мобилния си телефон и пейджъра тук. — Устните му се разтегнаха в усмивка.

Сега Мария Стефану се обърна към Трейси.

— А вие? На вас също пусках съобщения на пейджъра, но неуспешно. Не ви ли казах изрично, че трябва да го носите по всяко време?

Трейси се изчерви и се почувства малко виновна. Тя просто стоеше и гледаше как Марк изхвърля пейджъра й.

— Опасявам се, че… сигурно съм го забутала някъде — излъга тя.

Мария Стефану я изгледа подозрително.

— Абсолютно безотговорно от ваша страна. — Тя въздъхна ядно и отново насочи погледа си към Марк. — Веднага се обадете на мадам.

— Благодаря. Ще го сторя веднага щом се оправим с багажа — кимна той, прегърна Трейси през кръста и се насочи към вратата.

— Ами — каза Трейси — няма да е зле да се преоблека и да се захващам за работа в офиса.

— А аз ще се свържа с Мадам — отвърна Марк, имитирайки начумерената Мария Стефану.

Те се разсмяха весело, а той я придърпа към себе си и я целуна.

— Искаш ли да обядваме заедно след малко?

— С удоволствие — отговори тя.

— Хубаво. Ще се видим по-късно.

Трейси се обърна и тръгна нагоре по стъпалата към мелницата, едва удържайки това ново щастие. Всичко вътре изглеждаше наред. Бързо разопакова дрехите от сака си, обу чифт удобни шорти, навлече една тениска, забърза към офиса и се захвана за работа.

Така се задълбочи в ръкописа, че подскочи стреснато, когато по-късно телефонът иззвъня и с изненада откри, че бяха минали повече от два часа. Вдигна слушалката.

— Марк е.

— Здрасти — отвърна тя и на устните й машинално се появи усмивка.

— Как върви? — попита той.

— Много добре. Направо летя без непрестанните прекъсвания на Урания. Напреднах неимоверно много.

— Чудесно. Все още ли искаш да обядваме край басейна? — попита той.

— Разбира се.

— След петнадесет минути?

— Ще дойда — каза Трейси и затвори. За нищо на света не бих го изпуснала, каза си тя.

Трейси запамети промените в компютъра и се отправи към банята да измие ръцете и лицето си. Погледна се в огледалото, постави малко свежо червило и руж и се среса. В мелницата отвори вратата на гардероба да избере чиста дреха. Нещо различно от обикновена тениска, каза си тя. Избра семпла, но елегантна бяла памучна риза, облече я и я подпъхна в късите гащета.

 

 

Трейси и Марк лудуваха в басейна — пръскаха се игриво и си крещяха весело, когато Урания се появи величествено, натоварена с пазарски чанти — плячката й от Хонконг. Ставрос я посрещна на летището и поръча такси за огромния й багаж и пакети. Той я следваше по петите и постави на терасата огромния си товар, след което се върна на паркинга за друг.

Мария излезе и започна да внася пазарските чанти, а Урания, подобно на видение в лилава коприна и бели диаманти, слезе по стълбите до терасата с басейна в лилавите си сандали с високи токчета. Към края на стъпалата спря и запали цигара.

Когато Марк и Трейси я забелязаха, те прекратиха играта и гласовете им замряха. Държаха се почти като виновни деца.

— Здравей! — провикна се Марк към Урания.

Трейси вдигна поглед и отново се изуми от неоспоримото обаяние и присъствие, което излъчваше Урания.

— Добре дошла у дома — каза тя.

— Е, е, е — припя Урания дрезгаво и затрака с токчета към басейна. Застана на ръба, смъкна очилата си и им се усмихна сладникаво. — Вярно е, нали, скъпи мои? Когато котката я няма, мишките наистина лудуват.

— Да, забавляваме се чудесно — отговори Марк. — Как мина пътешествието ти?

— Беше по работа — уточни Урания и в гласа й се прокраднаха гневни нотки, а червените й като на ферари устни се свиха заплашително. — Нещо, което явно само аз правя.

— Слушай, Урания… — започна Марк и излезе от басейна. От силното му, загоряло тяло се стече вода и той взе една хавлия да се избърше.

— Ти ме слушай! — изрепчи се Урания. — Ще трябва незабавно да си поговорим с теб в стаята ми. — След което тя насочи вниманието си към Трейси. — А що се отнася до вас, госпожице Съливан, не трябва ли да сте на бюрото си и да си изкарвате парите?

Трейси бе излязла от басейна след Марк и в момента се триеше с хавлия.

— Аз…

— Извини ме, Трейси — прекъсна я Марк и отново погледна Урания. — Тя през цялото време работи и напредна много с книгата, докато те нямаше. Определено не е стояла непрекъснато в басейна.

— С теб ще говоря вътре — изръмжа Урания. Тя хвърли цигарата си на терасата, обърна се и се прибра, а токчетата й бясно затропаха по пода.

— Съжалявам, че е толкова бясна — каза Трейси.

— Лошо е, но вината не е нито в теб, нито в мен. Ще ида да поговорим и ще се опитам да я успокоя. — Марк се наведе и я целуна. — Ще се видим по-късно.

— Довиждане — отрони Трейси учудена донякъде, че той я целува, докато Урания е във вилата. — И успех!

— Не се безпокой. Мога да се справя с нея — каза Марк и влезе вътре.

Трейси взе очилата си и романа с меки корици, обу сандалите си и тръгна към мелницата. Пое по външните стъпала и до слуха й достигна високия глас на Урания, долитащ от стаята й.

Когато се заизкачва по стъпалата за стаята си, гласът на Мария Стефану я спря.

— Госпожице Съливан! — извика й тя.

— Да? — каза Трейси и се обърна с лице към властната жена.

— Съветвам ви да си гледате собствената работа и да не се месите. Вие разстроихте мадам, а това не е позволено.

— Съжалявам, че мадам е разстроена — отговори Трейси, — но аз не съм неин роб, госпожа Стефану. Нито пък ваш. — Тя се обърна и тръгна, а Мария Стефану я изгледа стръвнишки.

Няма да й позволя да ме тъпче, каза си Трейси. И на Урания няма да позволя да ме тъпче. Тя усети с известна гордост, че засилващата се връзка между нея и Марк й дава неимоверни сили. В същото време се зачуди какво ли я очакваше сега, след връщането на Урания. Ще видим, каза си Трейси. Междувременно, да се връщам на работа до вечеря.

 

 

Урания запали цигара и подхвърли позлатената запалка, която шумно падна върху масичката. Изпусна голямо кълбо дим към тавана и се втренчи в Марк, който стоеше прав и се взираше в калдерата през вратата на терасата. Той бе все още по бански, с преметната през кръста си хавлия.

— Не исках да те разстройвам, скъпи — каза тя с почти, но не напълно извиняващ се тон. Но аз се претрепвам за някой и друг долар, а като се върна какво намирам? Ти и малката госпожица Нищо Особено си лудувате в басейна като млади любовници.

Марк се обърна и я погледна. Тя се бе отпуснала на канапето и го наблюдаваше.

— Защо говориш за нея по този обиден начин, Урания?

— Охо, веднага я защитаваме, така ли? — изрече тя с изпълнен със сарказъм глас.

— Това, че я унижаваш по този начин, ми говори, че ревнуваш и че си обидена, което със сигурност не те представя в добра светлина.

Урания изгледа добре оформените си и лакирани нокти (цветът им идеално съответстваше на цвета на устните й), въздъхна и отново вдигна поглед към Марк.

— Може и да ревнувам. Тя е млада и… свежа на вид и определено много те харесва. — Урания дръпна от цигарата, след което я загаси в пепелника.

— Виж какво, Урания — започна Марк раздразнено и леко повиши тон. — Откакто съм твой агент винаги съм те подкрепял морално. И емоционално. Направих всичко по възможностите си, за да подпомогна кариерата ти на писател. — Урания се размърда неудобно на канапето и Марк спря за кратко, след което продължи с по-тих глас: — Казах ти, че няма да те изоставя и наистина го мисля. Което обаче не означава, че ме притежаваш.

Урания се разсмя, но смехът й не бе никак радостен.

— Е, не съм искала да създавам впечатлението, че те притежавам, скъпи. Ако се държах по този начин, едва ли щях да те оставя тук да лудуваш с тази… с този призрак.

Марк простена на глас.

— Виждам, че разговорът ни доникъде няма да ни изведе — каза Марк безсилно. — Може би ще е най-добре да се върна в Лос Анджелис и да подхвана моите дела. Да ви оставя тук двете да довършите работата си. Обещах ти да изчакам само докато се върнеш.

— О, не, Марк! — извика Урания и скочи на крака. — Не можеш да си тръгнеш, скъпи! Не можеш! Какво ще правя без теб? — Тя го сграбчи неистово за ръцете. — Моля те, Марк! Тук ще съм съвсем сама без теб.

— Не е вярно — каза той спокойно. — Имаш Мария. И Ставрос, и Илики. И Трейси, независимо дали ти харесва или не, също е тук. Ще свършите повече работа, ако не ви се пречкам.

— О, господи! — изхлипа Урания и очите й се напълниха със сълзи. — Как ще… как изобщо ще свърша нещо?

— Ще се справиш, сигурен съм. Ето, седни, сега ще налея и на двама ни по едно силно питие.

Той я поведе към канапето и й помогна да седне, после се приближи до масичката с питиета, постави в две чаши лед от запотената сребърна кофичка, наля щедро водка и накрая прибави съвсем малко тоник. Разбърка ги бързо и поднесе едната на Урания.

— Благодаря — изрече тя покорно и отпи от питието, отпи още веднъж и остави чашата.

Марк седна на един стол срещу нея.

— Това наистина е най-доброто решение, Урания. Ще си ида само за малко. Напоследък наистина пренебрегнах задълженията си и трябва да се погрижа за много неща.

— Ами… ами не можеш ли по електронната поща? По телефона и факса? Не е необходимо да си в Ню Йорк или Лос Анджелис, за да работиш. Използваш го просто като предлог, за да си тръгнеш.

— Не, не е вярно — поклати глава Марк. — Има някои неща, които трябва да свърша лично. Например да се срещна с няколко редактора в Ню Йорк…

— Това са глупости — прекъсна го Урания. — Та нали Джулия дойде чак от Ню Йорк, за да говорим? Защо е нужно ти да ходиш до Ню Йорк?

— Ти не си обикновен писател, Урания. Един редактор може да пропътува половината земно кълбо, за да разговаря с теб, защото са замесени много пари и защото става въпрос за теб. Но това не важи за другите. Трябва да се срещна с редакторите от тяхно име. Освен това, има някои неща, за които трябва да се погрижа в Лос Анджелис. Нов материал, който е пристигнал, да се срещна с продуценти и други подобни.

— Все още не виждам защо да не можеш да го направиш от тук? — оспори го тя и се нацупи като дете.

— Не бъди неразумна. Знаеш, че по никакъв начин не бих се намесил в кариерата ти и от теб очаквам същото професионално уважение.

Урания отпи още една глътка от питието си. Втренчи се в чашата и потъна в мисли за известно време, след което вдигна поглед със сериозно изражение на силно гримираното си лице.

— Имаш право — каза тя най-накрая. Държа се ужасно егоистично, но се чувствам толкова самотна, скъпи…

— Ще си заета с много работа. Трейси е далеч пред теб с промените, така че ще трябва да наваксваш.

Марк не пропусна гримасата на отвращение, която се изписа на лицето на Урания.

— Да — каза тя. — Госпожица Съливан наистина работи много бързо. Тя само усложнява работата ми двойно.

— Възможно е. Но не забравяй, че е важно да следиш в романа да се усеща твоят глас — допълни Марк в опит да я предразположи. Знаеше, че едно от основните оплаквания на Урания срещу Трейси бе това, че при промените ръкописът губел нейния глас.

— О, да! — кимна тя и охотно се съгласи. — Това е от първостепенна важност. Тя със сигурност не може да свърши тази работа, дори и да смяташ, че върши чудеса, така че трябва много да внимавам.

— Ето, така те искам — каза Марк и я потупа по рамото.

Урания се протегна, постави длан върху ръката му и силно я стисна.

— Нали няма да отсъстваш дълго? — изгука тя.

— Ще се върна веднага щом се освободя, но наистина нямам представа колко време ще ми отнеме.

— Моля те, побързай. Много ще ми липсваш.

Марк искаше да й каже същото, но не го чувстваше и не можеше да я излъже.

— Няма да се бавя много. А сега по-добре да си запазя място по телефона. — Той я потупа по ръката и се изправи. — Може би искаш да си починеш след пътуването.

— Да, така е. Мисля да подремна следобеда.

Марк бързо напусна стаята й и се прибра в своята, взе си душ, облече се и стегна багажа, преди да направи резервация за полета за Ню Йорк, където щеше да остане три дена, а след това да продължи за Лос Анджелис. Когато приключи, остана едно-единствено нещо, преди да тръгне.

 

 

Трейси седеше пред компютъра и пишеше бързо, а косата й, както обикновено когато работеше, бе вдигната нагоре и от нея висяха забучени на всички страни моливи. Така се бе задълбочила, че когато Марк почука тихичко и влезе, тя внезапно подскочи.

— Не исках да те плаша — извини се той.

— Не ме изплаши — извърна се тя към него и се усмихна. — Бях се отнесла в друг свят.

Марк постави ръце на раменете й, наведе се и я целуна по устните. Трейси веднага отговори.

— Хммм — измърка тя между целувките. — Взел си си душ.

— Как позна? — прошепна той, а устните му се плъзнаха по шията й.

— Защото миришеш на хубаво.

— Ти също. Харесва ми парфюма ти.

— Не съм си слагала парфюм — отговори тя.

— Знам. Ти самата миришеш хубаво.

— Много мило от твоя страна, че го казваш — разсмя се Трейси, — но не съм сигурна, че ще ти повярвам.

Марк се изправи и й се усмихна.

— Мога ли да открадна няколко минутки от времето ти? — попита я той. — Трябва да поговорим.

— Моля. Радвам се на всяка почивка.

Марк изтегли един стол и седна.

— Утре тръгвам за Ню Йорк. А после продължавам за Лос Анджелис.

— Работата те зове — каза тя. Стана й неприятно, че Марк си заминава, но не искаше да забележи разочарованието й.

— Да — кимна Марк. — Не зная колко време ще отсъствам, но наистина ще ми липсваш.

— И ти ще ми липсваш — отговори Трейси. — Беше… беше толкова чудесно.

— И отново ще бъде — каза тихо. Пое ръката й в своята и я погледна в очите. — Имаш ли нещо против да дойда в стаята ти тази нощ? Искам, преди да си тръгна да съм с теб.

— И на мен много ми се иска, но, реално погледнато, не мислиш ли, че е по-разумно да не дразниш Урания през тази последна нощ?

— Не искам да я дразня, но Урания трябва да свикне с мисълта за нас двамата. Освен това можем да сме дискретни, нали?

Трейси усети, че кима с глава и се чу да казва да, сякаш я контролираше някаква външна сила. Бих дала всичко, мислеше си тя, за да прекарам нощта в неговите обятия, да чувствам тялото му до моето и отново да се любим, преди да си е тръгнал.

 

 

Същата нощ Марк дойде в стаята на Трейси и й подаде малко пакетче.

— Какво е това? — попита тя радостно при вида на опакованата като подарък кутийка.

— Нещо, което взех за тебе. Малко след като пристигна.

— И си чакал толкова дълго, преди да ми го дадеш? — попита тя.

— Исках да изчакам подходящия момент. Няма ли да го отвориш?

— Разбира се. — Трейси развърза панделката от пакетчето и разкъса хартията в бързината си да види съдържанието. Когато отвори капака на кутията, тя възкликна ликуващо: — О, Марк, прекрасна е. Толкова е прекрасна. — Тя вдигна гравираната броеница към светлината. — Ще я нося като гривна, макар, че ги носят предимно мъжете. Постоянно премятат мънистата.

— Видях колко очарована остана, когато видя как ги използват мъжете в Атина. Надявах се да ти хареса, макар че е евтина изработка от една будка за вестници.

— Много ми харесва — каза Трейси, наведе се напред и го целуна. — Веднага ще си я сложа. — Тя омота броеницата около китката си и я закопча, след което вдигна ръка да провери как й стои. Мънистата се плъзнаха леко. — Виждаш ли, така ми пасва идеално, а металното пискюлче е направо великолепно така, както виси.

— Красиво — каза Марк. — Като теб.

Трейси се наведе и отново го целуна.

— Трябва да видя — каза тя. Стана и се приближи до огледалото над тоалетната масичка и се погледна. — Чудесно — каза и се обърна към Марк. — Никога няма да свалям броеницата, дори и да не се науча да я използвам като мъжете.

— Хубаво. Може да те пази от всичко лошо, докато ме няма. — Той стана и се приближи към Трейси, пое я в обятията си и я целуна страстно. Когато най-сетне се отдръпна, я погледна в очите и промълви: — Обичам те, Трейси.

Едва ли някога щеше да й омръзне да чува тези слова.

— И аз те обичам, Марк — отвърна тя.

Той я целуна отново, още по-страстно, и нежно прокара език по ушите и врата й, докосвайки леко с устни плътта й. Трейси простена от удоволствие и почувства как вълна от плътско желание се надига някъде вътре в нея. Ръцете му загалиха гърба й, стегнатото дупе, придърпаха я по-близо и се насочиха към гърдите, които бяха голи под тениската й.

— Хайде да се съблечем — прошепна той в ухото й.

Трейси кимна и побърза да се съблече, макар да се налагаше да се отдръпне от прегръдката на силните му ръце.

Марк й помогна да съблече тениската и развърза шнурчето на панталонките й. Когато Трейси остана гола, Марк затаи дъх и я загледа прехласнато. Събу обувките си, припряно смъкна ризата и панталоните си. Когато изу и слиповете, възбудения му вече пенис се изправи напред.

Трейси протегна ръка и го хвана, възхищавайки се на чувството при допира и на въздишката на наслада, която се отрони от устните на Марк.

— Хммм. Да идем в леглото — каза той, хвана я за ръка и я поведе.

Трейси се отпусна по гръб и се претърколи на една страна, когато Марк легна до нея. Ръцете му преминаха по тялото й, леко докосвайки меката й кожа, а устните му потърсиха нейните, преди да се насочат към гърдите. Той целуна и засмука зърната й и изпъшка тихо, когато те се втвърдиха при докосването.

Тя се притисна към силното му тяло и спусна ръка към члена му. Обви го с ръце и почувства пулсиращото му желание за нея, а настойчивата й нужда за него пребори желанието й да го поеме бавно, така че тази нощ на страсти да продължи възможно най-дълго.

— Моля те, Марк! Искам те вътре в мен. Сега! Моля те!