Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Greek Villa, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 18гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna(2015)
Разпознаване и корекция
egesihora(2015)

Издание:

Джудит Гулд. Гръцка вила

Американска. Първо издание

ИК „Компас“, София, 2004

Редактор: Любен Любенов

ISBN: 954-701-160-Х

История

  1. —Добавяне

30.

Маями, Флорида

— Няма никой — обърна се Клиф към Брайън Бигс.

— Казвам ти, че тая курва никога не си е в къщи.

Той тъкмо опитваше вратата на Трейси Съливан в Коконат Гроув, звънна на звънеца, но не направи опит да влезе.

— Заключено е отвсякъде — продължи той. — Ако питаш мене, от известно време никой не се е мяркал насам.

— Мислиш ли? — попита го Брайън.

— Да — кимна Клиф. — Със сигурност. Пердетата са дръпнати, някои кепенци са спуснати, няма никакъв живот, казвам ти. Видях, че една друга мадама — определено не Трейси — дойде веднъж за няколко минути.

Бяха паркирали в една сенчеста странична улица близо до къщата на Трейси и Брайън нетърпеливо затрополи с ръце по волана.

— Шибана работа — изруга той и запали колата. — Може да е на работа.

— Може — кимна Клиф, — но ако е на работа, хич не ми се струва, че се прибира да спи тук.

— Ще разберем — каза Брайън и подкара по улицата. — Ще идем до телевизионната станция и ще видим.

Той се запровира из улиците на Коконат Гроув и излезе на магистралата. Брайън следеше движението, но в същото време хвърляше странични погледи към Клиф, седнал до него. Този тип е така дяволски обикновен, че може да изчезне в тълпата, мислеше си той. Никой няма да е в състояние да го идентифицира. Висок като върлина, но не прекалено. Средно тегло. Средни дрехи. Всичко му е средно, дори и шибаното му име. Клиф, Клиф кой? — зачуди се Брайън. Вероятно това не бе истинското му име, но Брайън не го и питаше. Не беше сигурен, че иска да знае.

Брайън предполагаше, че на тази обикновеност на Клиф се дължеше част от успеха му като наемен убиец. Не се обличаше нито заплашително, нито крещящо. Изобщо не изглеждаше страшен, нито пък грозен. Не беше неимоверно едър или с мощна структура като множеството бодигардове, които припечелваха допълнително като наемни убийци, нито пък беше жилав дребен маниак като някои кривокраки мошеници с камшици в ръка, каквито Брайън беше виждал и които моментално можеха да ти светят маслото. Клиф изобщо не приличаше на убиец. Приличаше на обикновен гражданин — една от основните причини, поради която Брайън го нае да отстрани стария Съливан, подкрепена от успешното му досие на наемник.

Тази му обикновеност отблъскваше донякъде Брайън, но в същото време го плашеше малко, като вземеше предвид и миналото му. Имаше доказателства, че този тип е истински убиец с много изпълнени задачи. Така че в негово присъствие Брайън винаги се чувстваше принуден да пристъпва по-наперено, да важничи и да преиграва малко с мъжествеността си, все едно, че не е просто богаташ, който може да си позволи да наеме някой да му свърши мръсната работа, какъвто всъщност беше и каквото в действителност правеше.

Брайън спря на паркинга на телевизионната станция и угаси мотора. Слезе от колата и се наведе към Клиф.

— Остани в колата — заръча му той. — Това тук е моя територия. Мога да се ориентирам и ще постигна повече, понеже някои ме познават. Особено мацките — смигна Брайън. — Повечето от тях са ми навити.

Клиф се изсмя прегракнало.

— Като те слушам, излиза, че всяка мадама в Маями ти е навита.

Какъв гъзар, каза си в същото време Клиф.

Брайън закрачи наперено и нахакано заради Клиф. Когато се върна в колата след няколко минути, походката му вече не бе така важна.

От изражението му Клиф предположи, че мисията му не е била много ползотворна.

Брайън влезе в колата и тръшна силно вратата.

— Проклятие! — изсъска той. — Тя вече не работи там. Можеш ли да повярваш?

— И къде казват, че е?

— Нищо. Никакъв адрес за препращане на пощата, нищо. — Той даде на заден ход със свистене на гумите.

— А сега какво? — попита Клиф.

— А сега ще идем на гости на най-добрата й приятелка. Една испанка на име Марибел. Тя не ме харесва особено, но ще разберем какво знае. И ако някой изобщо знае къде е Трейси, то това е Марибел. Ако проговори.

Клиф пукна кокалчетата на пръстите си и се усмихна.

— Не се притеснявай. Тази Марибел? За мен ще бъде истинско удоволствие да се погрижа да проговори.

 

 

Марибел отвори вратата и се сепна, когато видя на прага си непознат.

— Да? — попита тя и изгледа безличния мъж без интерес, готова веднага да затръшне вратата, ако се окажеше, че е търговски агент.

— Трябва да поговорим — каза мъжът. — За Трейси Съливан.

Марибел едва пое дъх. О, божичко, случило ли се е нещо с Трейси? — зачуди се тя.

— Какво има? — попита Марибел мъжа. — Тя добре ли е?

— Имате ли нещо против да вляза? — попита той. — Разбирате ли, става дума… ъъъ… за личен въпрос.

— Кажете ми дали се е случило нещо с Трейси — настоя Марибел. — И ми го кажете веднага.

— Не, не, няма нищо такова. — Той нехайно пъхна крака си между вратата и рамката, така че Марибел да не може да я затвори. — Трябва да разбера къде е.

В този момент Брайън се показа и се усмихна.

— Хей, Марибел. Наистина трябва да намерим Трейси — сви рамене той. — Важно е.

Марибел веднага превключи и застана нащрек.

— За какво ти е притрябвала, гадина такава?

— Кучка — озъби се Брайън в отговор.

Клиф се наежи при саркастичната й нотка в гласа и въпроса й, но реши, че може да е по-лесно да изкопчи информацията, ако запазеше спокойствие и използва малко чар.

— Успокой се — обърна се той към Брайън, а след това към Марибел. — Разбирате ли, трябва да обсъдя някои лични неща с нея — каза той меко. — Нали знаете, между мъж и жена.

Очите на Марибел засвяткаха, докато го оглеждаше от глава до пети. Трейси не би имала нищо общо с такава шушумига, каза си тя. Освен това, ако Трейси го познава, аз също щях да го познавам или щях да знам всичко за него.

Тя бавно поклати глава.

— Вие не познавате Трейси и нямам намерение нищо да ви казвам. — Марибел хвърли бесен поглед в посока към Брайън. — А вас, господин Голямата Работа, не бих ви и погледнала дори.

Тя понечи да затвори вратата, но Клиф се промуши в апартамента и едва не събори Марибел.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — кресна тя.

Брайън го последва и без да обръща внимание на Марибел, започна да оглежда апартамента за нещо, което да му подскаже къде е Трейси — нямаше и представа какво точно.

Клиф погледна Марибел безизразно.

— Има лесен начин и труден — поясни. — Искам да знам къде е Трейси и ти ще ми кажеш.

Марибел го изгледа неприязнено.

— Ти за каква ме мислиш, че да се занимавам с такива мръсници като вас? — изстреля тя с най-противния си глас.

Клиф продължи да я гледа, а лицето му леко почервеня и той сви юмруци. Щеше да му достави истинско удоволствие да се разправи с тази кучка, ако се наложеше.

— Надявах се да приключим по лесния начин, но виждам, че си избрала трудния.

Без никакво предупреждение той замахна с ръка и й зашлеви звучна плесница по бузата, при която Марибел се олюля и едва не падна.

Брайън се обърна, когато тя изпищя. Марибел запази равновесие и автоматично вдигна ръце да предпази лицето си.

— Копеле! — изръмжа тя. — Не бих ти казала…

Клиф отново замахна и я зашлеви, този път по другата буза. Сълзи се появиха в очите на Марибел, тя се препъна и без малко да падне, но се овладя и вдигна ръка към лицето си. По него имаше кръв. Носът й кървеше.

— Хей, хей, хей — викна Брайън към Клиф. — Виж какво намерих тук. — Той вдигна малък жълт стикер.

— Какво е това? — попита Клиф.

— Проклет да си — извика Марибел, спусна се към Брайън и понечи да грабне листчето. — Дай ми това!

— Това е телефонният номер на Трейси — засмя се Брайън. — В Гърция. Какво, по дяволите, прави тя в Гърция?

— На кого му пука — отвърна Клиф. — Да вървим.

Брайън отвори портфейла си и демонстративно напъха вътре стикера така, че Марибел да го види ясно.

— Довиждане, Марибел — каза й той.

— В пъкъла да изгниеш дано! — прокле го тя.

Те си тръгнаха и Марибел заключи вратата след тях. Por dios, каза си тя паникьосано. Трябва да се свържа с Трейси.