Джудит Гулд
Гръцка вила (29)

29.

Атина, Гърция

Трейси отвори очи и в първия миг се обърка. Къде съм? — зачуди се тя, седна в леглото и се протегна. Един поглед към стаята, и си отговори на въпроса. Избелелите тапети, останките от някогашните фрески по тавана и двойната врата към терасата извикаха усмивка на устните й. Взе ръчния си часовник и погледна часа. Осем и петнадесет. Бързо скочи от леглото, нахлузи чифт шорти, отвори вратата на терасата и излезе навън.

Шумна какофония прониза слуха й — клаксони на коли, ръмжене на мотоциклети и мотопеди, автобуси, силните гласове на собственици на магазини и купувачи. Всичко това оформяше постоянния живот на Атина. Трейси веднага сбърчи нос заради изгорелите газове, изпълващи въздуха. Погледна нагоре и видя, че Партенонът все още бе на върха на Акропола, където стоеше от близо две хиляди и петстотин години.

Нетърпелива да закуси и отново да тръгне да разглежда града, Трейси влезе в стаята, взе си душ набързо, сложи си лек грим и надяна чисти дрехи. Чудеше се дали Марк се е събудил вече и се изкуши да почука на вратата му или да му звънне, но реши да не го безпокои, в случай че спи. Щеше да е хубаво да закусят заедно, помисли си тя, но нямаше нищо против да закуси и сама. Не можеше да седи вътре при този нов и вълнуващ град, който я очакваше.

Тя се спусна по витите стъпала към фоайето и се спря да погледне старите, поставени в рамки снимки на различни гръцки острови и руини. Панос не беше зад бюрото, но майка му, Мис Вики, както я наричаха всички, я посрещна в салона.

— Добро утро, госпожице Съливан. Спахте ли добре?

— Да, благодаря — отговори Трейси.

— Хубаво — каза Мис Вики и плесна с ръце. — И така. Готова ли сте да закусите?

— О, да — отвърна Трейси.

— Насам — каза Мис Вики и посочи към столовата. — Вече ви чакат. — Очите й заискриха весело и тя запристъпва леко.

Трейси влезе в столовата и видя Марк, който беше седнал на маса за двама и я гледаше. Свежестта и хубостта му отново я изумиха. Трейси се усмихна в отговор на усмивката му.

— Кафе или чай? — попита Мис Вики, докато Трейси сядаше.

— Кафе, моля — отговори Трейси и едва тогава за първи път забеляза останалите гости в малкото помещение.

— Добре ли спа? — попита Марк.

— Да — кимна тя.

— Чудесно — каза Марк и отпи от кафето си.

Сервитьорка донесе закуската на Трейси — малка каничка с кафе, сок, рохко сварено яйце, купа мариновани маслини и чиния с голяма питка и филийки хляб, а в отделна малка купичка — кайсиев мармалад.

Трейси започна да се храни, а Марк гледаше доволно как яде с удоволствие.

— Какво искаш да правим днес? — попита той. — Понеже нямаме много време, ще правим това, което искаш.

— Ти познаваш града — отвърна Трейси, — така че защо не решиш ти?

— Добре. Изяж си закуската, защото ще са ти нужни сили, и си сложи удобни обувки.

Трейси бе доволна, че послуша съвета на Марк. Привечер най-сетне се връщаха към пансиона. Денят бе преминал в обиколки на града, а съзнанието й се препълни с главозамайващи, донякъде преповтарящи се впечатления, предизвикани от множеството мраморни руини, древни бюстове, статуи, гробници и украшения, екзотични битаци, картини и мозайки, икони и тамян.

— Кое ти хареса най-много? — попита Марк, докато вървяха по мраморния тротоар към Дорик хаус.

— Невъзможно ми е да отговоря. Никога преди не съм виждала толкова красота само за един ден. Националният археологичен музей, Византийският музей, древната агора, църквите. Всичко ми се омеси.

— Пристигнахме — каза Марк. — Обзалагам се, че си изтощена.

— Но преизпълнена с радостни емоции — каза Трейси с весела усмивка.

— Хубаво. Какво ще кажеш да си поемем дъх, да си вземем душ и да се преоблечем за късна вечеря? Можеш да подремнеш, ако искаш.

— Да подремна? Шегуваш ли се? Има толкова много неща за правене и гледане!

Въпреки протеста си, Трейси все пак поспа след душа. Тя се просна на голямото легло в стаята си, като остави отворена вратата на терасата, откъдето долитаха звуците на оживяващата Плака, и възнамеряваше да напише нещо на Марибел върху една от множеството картички, които купи през деня. Но малко по-късно силният звън на телефона върху нощната масичка я събуди.

— Ало? — промърмори тя сънено.

— Заспала си — констатира Марк. — Искаш ли да зарежем вечерята и да останем тук?

— В никакъв случай — извика Трейси и се събуди напълно. — Няма да се измъкнеш толкова лесно.

Марк се разсмя и я попита:

— Половин час стига ли ти да се приготвиш?

— Да. Искаш ли да се срещнем долу?

— Идеално. Ще те чакам в салона.

Трейси затвори и скочи от леглото. Влезе в банята, среса се и бързо си сложи грим — съвсем малко повече от дневния. Нямаше голям избор за облеклото и със закъснение съжали, че не си е взела повече дрехи. Трябваше да се задоволи с моряшки памучен пуловер и бели памучни панталони. Плюс шикозните й моряшки еспадрили.

Когато се облече, Трейси хвърли последен поглед в огледалото да види как изглежда.

— Още съвсем мъничко руж — каза тя на отражението си. Сложи го набързо, грабна ключа и излезе от стаята, притеснена да не закъснее.

— Имаш ли нещо против да повървим? — попита той, когато излязоха на застланата с мрамор алея.

— Даже така ми харесва повече — отговори Трейси.

Вечерта бе топла и влажна, но подухваше постоянен бриз, който освежаваше кожата. Тесните тротоари бяха претъпкани с хора и те се отправиха към ярките светлини на площад Синтагма и неговите ресторанти за бързо хранене и будки за вестници.

— Къде отиваме? — попита Трейси.

— Колонаки. В съседния квартал е. Мисля, че ще ти хареса.

Колонаки бе разположен нависоко и докато се изкачваха, Трейси забеляза, че влязоха в една съвсем различна Атина — богата и шикозна, с модни бутици и магазини за антики. Когато приближиха площад Колонаки, Трейси бе поразена от гледката на стотици хора, седнали на маси на тротоарите под огромните брезентови сенници на кафенетата, които заемаха площ като за няколко градски квартала, а след това започваха павирани алеи с лъскави магазини и ресторанти от двете страни. Тези алеи бяха перпендикулярни на главната улица.

— Боже мой! — изуми се Трейси. — Никога не съм виждала нещо подобно.

— Нали е прекрасно? Почти всички са атиняни, излезли да позяпат и да се покажат. При хубаво време всеки следобед и вечер е така.

— Прилича на много богата версия на Плака, само че без туристите или магазините за сувенири — отбеляза Трейси.

— Не и ако търсят Гучи или Прада и други подобни — каза Марк. — Насам! — И посочи павирана алея между поредица от кафенета.

Изящни магазини и ресторанти се издигаха един до друг. Красиви дървета, много от тях отрупани с дребни бели светлинки и луксозни растения, създаваха илюзия за джунгла. Под чадърите вечеряха хора, огрени от светлината на свещите, а от масите им се носеха чудни аромати на вкусни блюда.

— Направо е фантазия — каза Трейси. — Като магичен свят.

— Радвам се, че ти харесва. Мисля, че е много специален. Стигнахме.

Ресторантът бе типичен пример за постмодернизъм от висока класа, целият в мрамор, екзотична ламперия, стъкло и месинг.

— Италиански е — каза Марк. — Надявам се, че нямаш нищо против.

— Изглежда прекрасен.

Седнаха на маса отвън и Марк поръча бутилка шампанско Вьов Клико. И двамата избраха салата и макарони с морски дарове с вино, последвани от тирамису и еспресо. По време на вечерята обсъждаха местата, които бяха посетили, но с напредването на нощта разговорът ставаше по-интимен. Марк сподели за амбициите си относно агенцията и Трейси осъзна, че е много деен и работи усилено. Той я попита за нейните планове след Гърция.

— Не съм много сигурна — отговори тя и й стана драго, че проявява интерес. — Естествено, ще се върна у дома в Маями. Може да започна работа. В телевизионната станция сигурно ще ми намерят нещо.

— Ами писането? — попита Марк. — Не можеш да се откажеш. Много си добра. А отгоре на това си и дяволски добър писател призрак.

— Радвам се, че вярваш в мен — усмихна се тя. — Това наистина означава много за мен.

— Казвам истината. — Марк я погледна в очите и задържа погледа си. — Ами другата страна на живота ти? Предполагам, че си имаш приятел?

Трейси извърна поглед, прокашля се и отново го погледна.

— Аз… аз имах, но вече не.

— Какво се случи? — попита Марк. — Или съм прекалено любопитен?

— Не. — Трейси поклати глава и сви рамене. — Съвсем не. Казано с прости думи, той е излизал и с друга. И аз скъсах с него.

— Още ли те боли? — попита Марк тихо.

— Предполагам. Малко. Но най-много ме заболя, когато открих, че ме мами.

Трейси реши да му разкаже всичко, а Марк я слушаше съсредоточено, концентрирал цялото си внимание върху нея, и поглъщаше всяка нейна дума.

— Най-трудно ми е пак да си вярвам — заключи Трейси. — На собствените си инстинкти и преценки. Как можах да се излъжа така?

— Ако можех да отговоря на този въпрос, щях да съм милиардер, нали? — въздъхна Марк. — Когато сме влюбени, или си мислим, че сме влюбени, вярваме на всичко, не мислиш ли?

— Абсолютно — съгласи се Трейси.

— Но не можеш заради това да изопачаваш представата за себе си. Според мен имаш забележителен усет и си много зряла за тази възраст.

— Много мило от твоя страна — разсмя се Трейси, — но въпреки това се чувствам като глупачка.

— Аз също бих се чувствал така — призна той и също се разсмя.

Марк плати сметката и те тръгнаха бавно към пансиона. На претъпканите тротоари на площад Синтагма някой се блъсна в Трейси и тя загуби равновесие. Марк я улови, преди да падне.

— Хванах те и няма да те пусна.

Гласът му бе закачлив, но изражението на лицето му — сериозно.

На Трейси й стана приятно, когато мускулестата му и силна ръка я прегърна през рамо и не го отблъсна. Струваше й се естествено и правилно и тя бързо преодоля първоначалното притеснение.

Когато се върнаха в Дорик хаус, двамата спряха в коридора пред вратата на Трейси. Марк я прегърна с две ръце. Предната нощ Трейси копнееше за тази прегръдка, а когато погледна в тъмните му очи разбра, че иска да прекара цялата нощ с него. Той се наведе, целуна я нежно и я притегли, а Трейси отвърна на целувката му, наслаждавайки се на мъжкия му аромат и загорялото му силно тяло.

Марк я притисна още по-силно, страстта в целувката му се задълбочи, езикът му започна да изследва всяко кътче и да я възбужда, а тя му отговаряше със същата жар. Ръцете му нежно се движеха нагоре-надолу по гърба и я галеха, после се смъкнаха надолу по стегнатото й заоблено дупе, замилваха го ласкаво и го притиснаха към възбудената му мъжественост.

Трейси се отдръпна с въздишка на доволство, а Марк докосна с устни ушите й и се спусна надолу към шията, а дъхът му като едва доловим ветрец се приплъзваше по копринената й кожа.

— Някой… може да ни види в коридора — промълви задъхано тя.

— Значи трябва да влезем вътре — рече накъсано той. — Нали не искаме да безпокоим хората? — усмихна се Марк.

— Не искаме — кимна Трейси и неохотно се откъсна от обятията му, след което се опита да мушне ключа в ключалката.

— Нека аз — настоя Марк.

Тя подаде ключа, той отвори и задържа вратата. Трейси влезе в стаята, а Марк я последва плътно. Той затвори и заключи, светна лампата, обърна се и отново я прегърна. Придвижи я назад към спалнята, впи устни в нейните и загали гърба й. Спря пред леглото, притисна я отново, прокара ръце под памучния й пуловер и леко поглади голата й кожа.

Трейси затаи дъх, когато пръстите му докоснаха гърдите й и започнаха нежно да ги масажират по посока към зърната й.

— Хммм — промълви той. — Нека да те съблека.

Трейси отстъпи назад, а Марк сръчно издърпа пуловера и разкопча сутиена й. Захвърли ги на стола и остана неподвижен, хипнотизиран от прекрасното й тяло. Протегна се и прокара леко пръсти по гърдите й, придвижи ги надолу към таза и отново се върна към гърдите, обхвана ги с длани и ги замилва, барабанейки с пръсти по зърната.

Трейси едва не изгуби съзнание при ефирното му докосване, по тялото й пробяга тръпка, каквато не бе усещала никога преди, с никой мъж. Тя вдигна ръце и ги плъзна под черния му пуловер, нетърпелива да усети тялото му под върховете на пръстите си.

Марк я улесни и бързо съблече дрехата си, която се спусна безшумно на пода. Притегли Трейси и тя потръпна при пламенния допир на топлото му и стегнато тяло. Марк се наведе и целуна вдлъбнатината между гърдите й, след това прокара език по зърното, придвижи се към другото, затанцува с език по него и го засмука, възбуждайки я все повече и повече.

Стояха голи един срещу друг, а ръцете им милваха, докосваха леко и изучаваха другия, докато той отново я пое в обятията си и притисна към нея мощното си тяло, което като нейното трепереше от чувствена наслада. Марк я положи на леглото, изправи се и я загледа, а тя намести възглавницата под главата си.

Трейси вдигна поглед към ясно очертаната му на бледата светлина мускулатура, към мъжествеността му, напрегната в очакване на задоволство, и към проблясващата усмивка на устните му, а в същото това време Марк поглъщаше с очи прекрасната й голота.

Той се качи на леглото и намести колене между краката й, а ръцете му се спуснаха по тялото й, спряха на гърдите, пригладиха ги с нежни милувки и продължиха надолу към венериното хълмче между бедрата, където усетиха влажната й готовност.

Трейси потръпна от желание, когато той докосна най-интимното й място и протегна ръце да го хване, да почувства члена му. Марк затаи дъх, а тя загали уголемения му пенис и тъмните, натежали кълба под него, прокарвайки леко пръсти, възбуждайки го както той нея.

В този миг той се отпусна върху нея, неспособен да издържа повече това разделение, а тялото му копнееше да се слее в едно с нейното. Зацелува я страстно и задиша учестено, а после влезе в нея бавно, за да продължи насладата им по-дълго, сдържайки желанието си да проникне буйно и страстно.

 

 

— Беше… беше направо чудесно — проговори Марк на пресекулки, галейки гърба й. — Толкова, толкова чудесно.

— Да — кимна Трейси. — Аз… аз никога преди не съм преживявала нещо подобно.

И тя наистина го мислеше — никога не беше правила любов, така дълбока и изпълнена с такова удоволствие.

Известно време разговаряха тихо, разговаряха за нищо и за всичко, смееха се, доволни, че са се открили, и всеки призна, че постепенно е започнал да се увлича по другия в Санторини. И двамата вече с нетърпение очакваха следващия път.

— Мисля, че трябва да стана и да си донеса четката за зъби — каза Марк малко по-късно. — Искам да кажа, ако ми разрешиш да остана. — Очите му заблестяха закачливо.

— Не зная — подразни го Трейси. — Това да си поставиш четката до моята ми звучи направо като признание.

Марк я погледна в очите.

— То си е така — каза той тихо, но твърдо.

При тези думи Трейси почувства как по тялото й премина внезапна вълна на гордост и радост и, да, любов. Той наистина го мисли, каза си тя учудено. Наистина го мисли.

Марк я прегърна и отново я целуна, а тя веднага отвърна. Само след минутки те отново се любеха и така продължиха цяла нощ.

Марк въобще не успя да стигне до съседната стая, за да си донесе четката.