Джудит Гулд
Гръцка вила (28)

28.

Санторини, Гърция

Трейси мина покрай бутик за бански костюми и реши да влезе да разгледа. Хубав бански костюм винаги щеше да е от полза за една жителка на Маями. Но скоро откри, че цените бяха безбожно високи. Уха, помисли си тя, предполагам, че това е пример за новата единна икономика, за която чувам.

Известно време разглеждаше, спирайки се ту на една, ту на друга примамлива дреха, но в крайна сметка реши, че ще се задоволи с бански костюм. Какво ми става? — запита се тя. Защо не се издокарам с нещо за разнообразие? Все пак се бъхтя като вол. Тя забеляза малко консервативен, но хубав черен цял бански, вдигна го и го погледна на светлината.

— За бога, не си достатъчно стара за това нещо — чу тя зад себе си глас, който не можеше да сбърка. — Може и да не си ексхибиционистка, но пък не трябва и да си консервативна.

Трейси се обърна.

— Марк — усмихна се тя в отговор на неговата усмивка. — Мислех, че няма да те видя преди вечеря.

— Свърших много неща и реших да се разходя из града. Надявах се да те засека някъде — добави той.

Трейси усети вълнението да стяга гърлото й. Интересът определено бе прераснал в привличане, помисли си тя. Ако то не е било там през цялото време.

— О, обзалагам се, че Мария Стефану те е изпратила да ме контролираш — пошегува се Трейси.

— Не, разбира се, че не. Видях Прометей и той ми каза, че си тръгнала да разглеждаш градчето, така че реших да те потърся. После те забелязах през витрината и ето ме тук — усмихна се Марк. — Имаш ли нещо против да ти правя компания?

— Надявам се, че Урания няма да има нещо против, че… правим разни неща заедно, ако разбере — погледна го Трейси.

— Да ти кажа честно, пет пари не давам какво ще каже — сви рамене Марк.

— Ах — въздъхна Трейси и кимна с глава. — Значи, когато котката я няма, мишките лудуват. Така ли е, а? — Погледна го в очите.

Той също я погледна.

— Денят е прекалено хубав, за да го разваляме с мисли за Урания. — Замисли се за момент и добави: — Прометей каза, че може да ходиш с кораб до калдерата.

— Да — кимна Трейси. — Мислех да отида.

— Имам по-добра идея. Ела с мен. — Марк я хвана за ръката и се запъти към вратата на магазина.

— Ами… ами банския ми костюм… — възпротиви се Трейси.

— Зарежи го — отвърна Марк и внимателно я повлече след себе си. — Няма да ти трябва там, където ще отидем.

— А къде ще отидем?

— Просто върви с мен — каза Марк загадъчно. — Аз ще подготвя всичко.

Той я поведе бързо в посока към вилата на Урания, но изведнъж се спря и се обърна към нея.

— Пейджърът ти в теб ли е? — попита Марк.

— Мария Стефану не ме пуска без него — отговори Трейси.

— Може ли да го видя?

— Естествено. — Трейси затършува из чантата си. Намери го и му го подаде.

— Благодаря — каза Марк и го взе. Приближи се до най-близкия казан и го хвърли.

— Какво правиш? — извика Трейси. — Мария Стефану ще ме убие.

— Не, няма. Просто й кажи, че си го загубила. Пък и това е най-сигурния начин да не ни безпокоят.

— Тя ще се разфучи — настоя Трейси.

— Мария Стефану може да притежава по-голямата част от вилата — поясни Марк, — но това не й дава право да контролира живота ти.

— Какво искаш да кажеш? Мислех, че вилата принадлежи на Урания.

— Мария Стефану притежава петдесет и един процент. Според изискванията на гръцкото правителство, ако американец реши да купува имот тук, той трябва да си го подели с някой грък и гъркът да е собственик на по-голямата част. Санторини се смята за гранична територия.

— Нищо чудно, че понякога се държи така, сякаш тя е шефът.

— Да, но както казах — повтори Марк, — това не й дава право да контролира живота ти.

— Е, щом така казваш…

— Така казвам — усмихна се Марк.

— А ти? — попита Трейси. — Носиш ли пейджър или мобилен телефон?

Марк се усмихна още по-широко.

— Оставих ги във вилата и възнамерявам да ги оставя там, когато си стегнем багажа и сме готови да тръгнем.

— Да си стегнем багажа? Готови да тръгнем? Готови за къде?

— Ще видиш — отговори Марк. — Остави всичко на мен.

При тези думи той я поведе още по-бързо и те почти се затичаха към вилата.

Когато стигнаха до портата, Трейси зарови из чантата за картата ключ, но не можа да я намери. Къде ли е? — запита се тя. Сигурна съм, че беше в мен, когато тръгнах да търся госпожа Стефану и мисля, че все още бе в мен, когато седнах на сянка до стената.

— Не си прави труда да я търсиш — каза Марк. — Моята е под ръка. — Той отвори портата и те се спуснаха надолу.

Докато слизаха Трейси отново претърси чантата си, но картата ключ липсваше. Ох, въздъхна тя. Това, че Марк изхвърли пейджъра ми е едно, но да загубя картата ключ вече е съвсем друго. Не мисля, че в близко бъдеще ще съобщя за това на Мария Стефану.

 

 

Малкият самолет кацна плавно на летище Елефтериос Венизелос и едно такси Мерцедес ги понесе по почти пустата нова магистрала към Атина. Но Трейси откри, че както летяха с бясна скорост, така в следващия момент заседнаха в едно от най-ужасните задръствания, които бе виждала. Новата магистрала продължаваше само няколко мили, след което се вливаше в един стар и претоварен път.

— Старото летище много повече ми харесваше — каза й Марк. — Всички смятат така. Беше точно на брега, буквално срещу яхтеното пристанище. Оттам много по-бързо се стигаше до града и много по-скоро можеше да видиш Акропола. Но да оставим това настрана. Не можеш да прекараш известно време в Гърция, без да разгледаш Атина. Много хора не я харесват заради цялото това движение, шум и замърсяване, но е задължително да я видиш. Освен това, бил съм и на много по-лоши места.

След относителното спокойствие и спиращата дъха природна красота на Санторини, Атина наистина приличаше на недодялан градски кошмар, но във въодушевлението си Трейси все пак я намери за привлекателна. Беше малко резервирана относно това пътуване, но в крайна сметка нарастващото й увлечение по Марк преодоля всички бариери. Сега се радваше, че захвърли на вятъра всички грижи и отхвърли опасенията си и се наслаждаваше на заразния вибриращ пулс на града.

— Какви са онези там? — попита тя и посочи през прозореца на таксито. — Онези странни неща по всички покриви?

— Слънчеви панели и батерии — отговори той. — Има ги навсякъде из Гърция.

— Никога не би ми хрумнало.

Когато влязоха в центъра на града, Трейси се очарова от редицата неокласически сгради и я обзе благоговение, когато зърна първата истинска антична структура, извисяваща се величествено отдясно.

— Какво е това? — попита тя Марк.

— Храмът на Зевс Олимпийски — отговори й.

— А онова? — попита развълнувано.

— Арката на Адриан. Била е построена с лице към Акропола. Адриан парадирал с властта си.

— О, господи! — извика Трейси. — Виж, Мелина Меркури.

Марк кимна.

— А нейната скулптура са поставили така, че да гледа с лице към Арката на Адриан. — Марк се усмихна.

Изоставиха широкия булевард и започнаха да се движат по тесни странични улички.

— Мястото, където отиваме, не е луксозно или нещо подобно — предупреди я Марк. — По-скоро е малък семеен пансион на ръба на Плака, но мисля, че ще ти хареса.

— Убедена съм в това — отговори Трейси.

Скоро шофьорът натисна спирачката и спря в задънената улица Кудру.

— Ето че пристигнахме — обяви Марк и отвори вратата. — Дорик хаус.

Трейси изскочи от таксито преди Марк или шофьорът да й отворят вратата. Право пред себе си тя съзря павирано с мрамор платно, от двете страни на което се издигаха три- или четириетажни сгради. Дорик хаус бе отдясно — неокласическа сграда, построена през деветнадесети век, както повечето сгради в Плака.

Марк плати на шофьора и те нарамиха саковете си — целият багаж за краткия им престой. От хотелчето ги отделяха само няколко стъпки, после още няколко нагоре към малкото фоайе, но веднага след като влязоха Трейси почувства, че се е пренесла в друга, по-тиха ера. Стените и високите тавани бяха изписани в стилни фрески, а от лявата си страна забеляза малка столова. В салона отдясно имаше множество свежи цветя във вази, а двама-трима от гостите гледаха телевизия.

— Марк! — провикна се мургав мъж с прошарена коса и очила от другата страна на бюрото. Стана от мястото си, приближи се и се ръкува, а веднага след това обърна внимание на Трейси. — А вие навярно сте госпожица Съливан — каза той и я погледна преценяващо от глава до пети.

— Да — отвърна Трейси усмихнато.

Марк набързо ги представи.

— Чудесно е, че и двамата сте тук — каза Панос. — Приготвил съм ви стаите.

— Хубаво — отговори Марк. — Ще се качим да се настаним.

Панос взе ключовете зад бюрото и ги подаде на Марк.

— Ще се видим по-късно — каза той и намигна.

— Насам. — Марк поведе Трейси по виещите се стъпала към горния етаж, където се озоваха в голям коридор с три или четири врати. Той отключи вратата на стаята й и я отвори широко.

Трейси влезе и се огледа. В малката предна стаичка имаше единично легло и скрин. От нея се влизаше в много по-голяма стая с двойно легло, тоалетна масичка и столове. Стените, издигащи се неимоверно високо, бяха облепени със стари, жълтеникави тапети. Всичко бе много употребявано, но чисто. Двойни врати извеждаха към балкон.

— Казах ти, че не е много луксозно — обади се Марк.

— Харесва ми — отвърна Трейси и се запъти покрай двойното легло към прозореца.

Трейси отвори вратата и излезе на балкона.

— О, Марк — извика тя. — Ела тук.

Марк се усмихна знаещо и я последва.

— Виж — каза тя и посочи наляво. — Същото ли е, за което си мисля?

— Определено. Поне част от него — кимна Марк.

— Акрополът… — Трейси си пое дъх замечтано. — Винаги съм си мечтала да го видя.

— Знаеш ли какво?

— Какво?

— Ако побързаш и се приготвиш много бързо, все още имаме време да се качим дотам, така че да го видиш целия.

— Нямам търпение.

— Краката ми се подкосяват от умора! — възкликна Трейси. — Но никога не са били по-щастливи. — Тя извади хартиена носна кърпичка от чантата си и попи потта, която покриваше лицето и шията й.

— Голямо катерене, нали? — разсмя се Марк.

— На мен слизането ми беше даже по-трудно от качването. Все едно си в космоса, заобиколен само от въздух. Но си струваше всяка минутка. Акрополът е едно от малкото чудеса в света, които съм виждала и които не са ме разочаровали. Всъщност е много по-голям, отколкото си го представях.

Те седнаха на малка маса в кафене на открито в Плака, заобиколени от покрита с пълзящи растения ограда. И въпреки тълпите туристи, които ден и нощ препълваха тесните, криволичещи алеи на търговската част, обстановката беше задушевна. На масата пред тях стояха задължителните бутилки минерална вода и две кафета фредо.

Тя прибра пакетчето кърпички обратно в чантата си. Марк седеше и я гледаше. На чувствените му устни играеше усмивка, а очите му грееха, озарени от вътрешен блясък.

Трейси го погледна за миг в очите, изчерви се и извърна поглед. Когато отново го погледна, той все още я наблюдаваше, но мълчеше.

— На какво се усмихваш? — попита тя с глас, който се надяваше да прозвучи нехаен и студен.

— На теб. На всичко това — той описа широка дъга с ръката си. — Радвам се, че ти доставя удоволствие.

Скоро отново станаха и закрачиха бавно из претъпканите улички на Плака и се наслаждаваха на гледката от туристически магазини и таверни. Мракът вече се спускаше, но решиха да вечерят по-късно и вместо това да пообиколят наоколо още известно време. От Плака се насочиха към околностите на площад Синтагма, където се насладиха на осветената сграда на парламента и на чудато, но възхитително облечените часовои. Продължиха да се разхождат и да се възхищават на паметниците, сградите и на особената магия, която пръскаха светлините на уличните лампи в нощта. Арката на Адриан и храмът на Зевс Олимпийски, които бяха видели през деня, сега бяха преобразени, а Акрополът, който можеха да зърнат от няколко подходящи места, нощем бе още по-хубав.

Когато най-сетне се измориха, Марк предложи да вечерят в малкото кафене, което Панос им беше препоръчал.

— Близо е до хотела, така че след като се нахраним няма да ни се наложи да вървим дълго и да се строполим някъде по пътя.

— Съгласна съм.

Намериха кафенето на втория етаж на стара къща, обвита с пълзящи растения в отдалечен район на Плака. Седнаха на скъпия му балкон на маса, осветена със свещи.

— На това място като че ли няма туристи — забеляза Трейси.

— Така е. Панос не би ни изпратил там, където е фрашкано с тях. Всички изглеждат местни. Студенти и хора на изкуството.

Избраха храната си от огромната табла, която донесе сервитьорът. На нея имаше няколко ястия и те посочиха ония, които желаеха. Октопод в сос, дребни сардини, изпържени цели, малки кюфтенца и салата от краставици, домати, лук и прясно сирене. Прокараха храната с червено домашно вино.

— Как ти се стори? — попита Марк.

— Ами, ако трябва да съм честна, имах… малко проблеми с гръцката храна, но си изядох всичко.

— Точно като мене — разсмя се Марк. — Изядох всичко до хапка, защото бях ужасно гладен, но не ми се искаше да мисля какво ям.

— Нито пък аз — каза Трейси и също се разсмя.

— Искаш ли десерт? — попита Марк.

— В никакъв случай. Не и след цялата тази храна.

— Хубаво. Ще поискам сметката и можем да се връщаме в хотела. — Той помаха на сервитьора и се разплати.

В хотела спряха във фоайето да побъбрят с Панос и да си вземат ключовете.

— Харесва ли ви Атина, госпожице Съливан? — попита я Панос.

— Много ми хареса. Мислех, че ще е по-мръсна и шумна, както съм чувала.

— Почистваме за Олимпийските игри — усмихна се Панос. — А и хората започват да обръщат повече внимание на замърсяването на природата.

— Е, смятам, че е красива — каза Трейси и наистина го мислеше.

— Хубаво. Надявам се и двамата да прекарате чудесно.

— Със сигурност — отвърна Марк и тръгна нагоре по стълбите.

Когато се качиха на горния етаж, те се спряха и се загледаха в очите.

— Искаш ли да дойдеш да пийнем нещо преди лягане? — попита Марк. — Имам минерална вода.

— Навсякъде из Атина има минерална вода — разсмя се Трейси. — И аз имам, не се ли сещаш? Но смятам направо да си лягам. Толкова съм изтощена. — Трейси пъхна ключа в ключалката.

— Добре тогава — каза Марк, но се позабави и не тръгна веднага към стаята си.

— Ще се видим утре — обърна се Трейси към него и се усмихна срамежливо.

— Спи, докогато искаш — кимна Марк. — Поне аз така ще направя.

— Добре. — Трейси завъртя ключа и отвори вратата. — Лека нощ, Марк — додаде тя тихо.

— Лека нощ, Трейси. — Той я погледна, а после неохотно се насочи към стаята си и влезе.

 

 

Дявол да го вземе, изруга той на ум и тръшна вратата, само ако… само ако… Само ако какво? Не беше сигурен, но знаеше, че желае Трейси Съливан, че всъщност отчаяно я иска. Но нямаше намерение да насилва нещата от страх да не я прогони.

Очертава се една дълга, самотна нощ, каза си той, особено като знам, че тя е от другата страна на стената. Марк погледна към противната стена с избледнелите тапети и се начумери. Но намръщеното му лице скоро се озари от усмивка. Е, утре също сме тука и утре вечер. Може би, може би…

Той заклати глава и се приближи към климатика да го включи. Най-добре е да не мислиш за това сега, Марк. Може да имаш твърде големи очаквания.

 

 

Трейси отвори вратата на малката тераса и излезе. В далечината виждаше ярко осветените отбранителен вал и великолепния Акропол. Известно време ги гледа замечтано, после се обърна и влезе в стаята. Дръпна пердетата на прозореца и започна да се съблича, учудена от факта, че дрехите й бяха влажни. В Атина бе горещо и влажно, а двамата с Марк дълго се разхождаха. Бризът раздвижваше въздуха, а компанията й бе толкова приятна, че Трейси не бе обърнала внимание на личното неудобство.

Реши да затвори вратата на терасата и да включи климатика. След това изми зъбите си, лицето и ръцете и нахлузи дълга, износена тениска вместо нощница. Леглото изглеждаше примамливо, загаси лампата и легна. Затвори очи и напразно чака съня да я споходи. В съзнанието си тя виждаше Марк Варни. Марк Варни с красивото си лице и светла усмивка. Марк Варни с кавалерските си маниери и ведро настроение. Марк Варни, който бе отвъд тази стена.

За Трейси беше ясно, че Марк е увлечен по нея. Защо иначе щеше да я води тук? Беше сигурна, че не е само любезен жест.

Тя се въртя и мята в леглото в опити да подреди противоречивите си мисли и чувства, които се въртяха в главата и сърцето й. Трябваше да признае, че изпитва силно увлечение по Марк Варни. Никой преди не я бе привличал толкова силно. Повдигна глава и намести възглавницата си, след което отново легна. Но има нещо повече от това, каза си тя. Много повече от привличане.

Трейси погледна в тъмното към стената. Искам те, прошепна тя към стената. Искам те отчаяно.