Джудит Гулд
Гръцка вила (27)

27.

Маями, Флорида

Разстоянието между Санторини и остров Стар в Маями можеше да се измери в хиляди мили или в десетки милиони.

Долара.

Тъй като гръцката икономика се нареждаше на предпоследно място в Европейския съюз, имението на Урания възлизаше само на около един милион долара — и то изцяло заради пораждащата завист гледка към калдерата.

Но остров Стар е феноменът на Маями Бийч — съвършено овален изкуствен остров в залива Бискейн, където се намират най-скъпите жилища в света. Той се гордееше със своя собствен път по мост, водещ директно към надлеза Макартър, а обитателите му бяха изключително заможни и притежаваха огромна власт и влияние.

Строителните парцели бяха неимоверно големи, а единственото двулентово шосе, водещо до сърцевината на острова, осигуряваше на всеки собственик имение на брега със свой собствен дълбоководен кей. Като израз на крайно излишество някои от тях се красяха от лъскави изящни яхти с много палуби и струващи няколко милиона долара. На други бяха закотвени по-консервативни спортни яхти по шестдесет фута, или символът на кризата през средната възраст, морската версия на Ферари — бързи, лъскави Магнум, Сансийкър и Ферети.

Самите жилища също бяха огромни — и на три етажа. Повечето от тях изградени в средиземноморски стил — стени с гипсови замазки, чардаци и вълнисти ребра по покривите с червени глинени плочки. Многобройни гаражи и дворове подслоняваха цяла флота от лимузини. Неизменно присъстваха пристройките за прислугата, къщите за гости, тенис кортовете и басейните.

Това най-скъпо и ценно от всички притежания, самостоятелността, се допълваше още и от безбройните дворове, перголи, живи плетове, умело избрани природни релефи и най-съвременните мерки за безопасност. Остров Стар бе нещо повече от убежище за малцината избрани. Той бе де факто масивна и всяваща респект крепост, луксозно маскиран бастион, както и социална, финансова и физическа бариера между богоизбраните и останалия свят.

В тази лятна вечер в имението на Бигс се провеждаше малко вечерно тържество. Техният имот бе най-големият на острова и заемаше единия край на остров Стар. Стена от коралови камъни и внушителни порти го отделяше от другите парцели. Имението бе разположено на най-хубавото място, заобиколено от залива от трите си страни. При влизане се минаваше през кордон от частни, въоръжени охранители.

Но след като минеше покрай тях, човек се сблъскваше лице с лице с истинските пари. Те личаха в яхтата с четири палуби, лъскава като футуристичен космически кораб, която си съперничеше на височина с посадените големи кралски палми. Отразяваха се в големия черен хеликоптер, почиващ си на своя собствена площадка, готов да полети на минутата, в която пожелае собственикът му. Виждаха се в батальоните от ролсройсове, бентлита и лимузини, натъпкани в сенчестия павиран двор за коли, както и в шофьорите с ливреи и снажни бодигардове, събрани на групи, разправящи си шепнешком клюки и вицове и прикрито пушещи цигари.

Фасадите на сградите в имението бяха оформени от ревностен последовател на Адисън Мизнер, Мариън Симс Ует или Морис Фатио. Представляваха вертикална каша от архитектурни стилове, свързани от множество арки в едно смислено, макар и безредно цяло. Сърцето на къщата бе отворено към небето и в същото време затворено за външния свят: тук се намираше уединеният, приличен на храм централен двор, в който четириъгълният басейн се скриваше напълно от заострените, идеално подкастрени чемшири с височината на теле, които създаваха илюзията за декоративен мавритански фонтан.

Вътре собствениците и техните гости се наслаждаваха на коктейлите си, полуизлегнати на широките, изпълнени с пух канапета и големи столове в една от няколкото богато обзаведени всекидневни. Тук, под чудно оформения с розетки таван, затворените двойни врати с прозорци в горния си край възпрепятстваха влизането на влагата, а в същото време разкриваха от едната страна на стаята чудесна гледка към природния релеф на двора, а от противоположния край на всекидневната — залива Бискейн и далечните многоетажни сгради на Саут Бийч. Тук, над масивните, облицовани с дървена ламперия в ренесансов стил камини, на двете крайни стени бе отредено място за чифт безценни белгийски гоблени от седемнадесети век. На триножник в единия край бе поставена картина на Гоя с позлатена рамка, изобразяваща принц в синьо кадифе и червен атлазен шарф с кацнала на пръста му пойна птичка.

Облеклото за този годеж бе черен костюм с вратовръзка. Изисканите господа бяха облечени официално, важно пушеха пури Боливар Беликозо Финос въпреки търговското ембарго с Куба, и създаваха работа за овлажнителите в стаята. Брайън Ръдърфорд Бигс определено даваше тона на събирането. Дори престолонаследникът Брайън Радърфорд Бигс, елегантен и красив като филмова звезда, се съобразяваше с баща си, поне в присъствието на другите.

Сред жените, по-младите съпруги (показвани като трофеи) бяха слаби, със сложни прически и елегантни тоалети, обкичени със скъпи бижута. Първите съпруги — обикновено по-възрастни и предполагаемо по-умни — бяха също така сложно фризирани, облечени и натруфени с великолепни бижута. Но независимо от размера на скъпоценностите им сред тях присъстваха две слънца, около които тези жени обикаляха като сателити.

Най-яркото и най-важното бе Лилиън Прескът Бигс, майката на Брайън — аристократка с орлов нос, чието лице спокойно можеше да украсява Маунт Рашмор. Тя не носеше друго, освен двоен низ от перли и обикновен златен сватбен пръстен.

Другото слънце носеше единствено годежния си пръстен — изумителен, огромен по размер и съвършено ясен. Това бе Джорджина Кауфман, красива блондинка на двадесет и две години, която скоро щеше да стане снаха на Лилиън. Лилиън и Брайън изцяло одобряваха връзката между сина им и Джорджина, тъй като Джорджина Кауфман бе благословена с най-важното условие за истинска красота в очите на бъдещите й свекър и свекърва: наследяване на търговската империя Кауфман. Сватбата бе съвременният еквивалент на някогашните кралски бракове. Тя свързваше в едно два гиганта в индустрията на недвижимите имоти.

Жените сърбаха отлежало шампанско Кристал. Мъжете пиеха скоч Обан. Лилиън обаче предпочиташе бърбън. Чист, без лед.

Мъжете говореха за бизнес, предимно за недвижими имоти, цени на строителството, пазара и разнообразяваха темите, шепнейки най-новите мръсни вицове.

Жените бъбреха за последните благотворителни фондове, обсъждаха модните тенденции, клюкареха парвенютата, които се опитваха да си пробият с лакти място в техните обществени кръгове, и, преди всичко, полагаха усилия да приобщят към разговорите си Джорджина — принцесата, която скоро щеше да стане кралица в обществото им, като я поемаха в колективния си скут.

Например:

— Джорджина, нали беше на ревюто след Оскарите в Бока? Мисля, че те видях там. Е, какво мислиш за есенната колекция?

Или:

— Вера Ванг ли ще ти шие сватбената рокля?

Или:

— Джорджина, ти си била кралица на красотата. Можеш ли да ни разясниш нещо веднъж завинаги? Как смяташ, коя е по-красива… Рийс Уидърспуун или Камерън Диас?

В този миг Брайън потупа баща си по рамото.

— Трябва да поговорим, татко — каза той тихо.

— Не може ли да почака? — попита баща му.

— Не. Сега.

Баща му прочисти гърлото си.

— Моля да ни извините за момент — обяви той с мелодичен глас. — Има нещо, което трябва да обсъдим като баща и син. Нали знаете как е, когато един младеж си избере булка. Няма да се бавим повече от няколко минути.

Мъжете смигнаха разбиращо или се усмихнаха сред облака от ароматен син дим. Брайън Ръдърфорд Бигс-баща стана. Той бе висок, изискан мъж с гъста, побеляла коса и влиятелно присъствие, резултат от притежаваната огромна власт.

Синът му бързо допи скоча си и го поведе към вратата. Мъжете пристъпиха от хладното удобство на стаята към задушаващата влажна жега навън, а един прислужник затвори безмълвно вратата зад тях.

Закрачиха по избуялата зелена трева, която се простираше до парапета от бетонна стена на ръба на имота. Отвъд него, водата на залива Бискейн бе гладка като лист сребърно фолио. Лек бриз ги приветства, нагъна фолиото и раздвижи леко кралските палми. По съвършения килим от трева рехави сенки, подобни на екстравагантни коронки на танцьорки, имитираха люлеещите се отгоре клончета.

Бащата и синът не бяха прегърнати през рамо. Далеч от подмилкващите се гости нямаше нужда да позират, нито да поддържат маскарада.

— Хайде да се поразходим — предложи Брайън.

Баща му го последва по идеално окосената морава към брега.

Бигс, любопитен да узнае какво искаше да му каже Брайън, се обезпокои леко, но не искаше да го показва. Забави се няколко мига, преди да закрачи след наперения си син и го накара да чака до подпорната стена.

От там двамата се загледаха към Маями Бийч, а по-възрастният Бигс си припомни как изглеждаше навремето хоризонта с ниските постройки на Саут Бийч. Сега над вододела, извън междинната зона Со-Бе, от двете страни на която надлезът Макартьр се превръщаше в шосе Маями Бийч, бляскави нови многоетажни сгради изпълваха небето, а много други се строяха.

Брайън Ръдърфорд Бигс бе инвестирал стабилно, когато започна манията за постройки в стил арт деко и направи удар, като изкупи парцели извън междинната зона, срина до основи старото и сътвори новото. Най-чудесно от всичко бе, че възраждането на Саут Бийч и икономиката на Маями не бяха просто моментен подем. То продължаваше и до ден-днешен.

За щастие напоследък милиарди долари долитаха от Южна Америка и кацваха в сигурните пристанища на банките и недвижимите имущества в Маями. Пари от Бразилия и Аржентина и всички други хронически затормозени икономики на Латинска Америка.

Беше ли чудно тогава, че този мъж — и синът, застанал редом до него — преценяваше красотата според доларовата й стойност и гледаше на луксозните кули апартаменти като на най-красивите гледки, които някога е виждал?

— Е? — най-сетне попита той. — Искаше да поговорим?

Брайън вдигна брадичка и се обърна към баща си.

— Става въпрос за онзи имот в Коконат Гроув.

Баща му продължи да се взира отвъд водата. Нямаше смисъл. Магическият момент бе изчезнал. Издиша дълбоко и каза:

— Имотът на Съливан?

Брайън кимна.

— Каза ми, че ти ще се погрижиш за това. Че ще разчистиш всякакви пречки по пътя ни.

— И точно това правя — отвърна Брайън уверено. — Но има малко… развитие, за което исках да те уведомя. Малка пречка.

— И каква е пречката сега? — попита той. — Нали ми каза, че този Съливан се е самоубил.

— Тя — съобщи Брайън. — Дъщерята.

— Ако си спомняш, ти бе толкова сигурен в мъжката си неотразимост, че ни гарантира успех, ако се съгласим с твоя начин. — Той изгледа тежко сина си. — Бе напълно уверен в способността си да завладееш всяко женско сърце.

— Тя разбра за Джорджина и скъса с мен — обясни Брайън. — А сетне тази кучка успя някак да намери парите за ипотеките.

— Исусе! — избълва бащата. — И какво предлагаш сега? Някакви умни идеи?

Брайън разтегли устни в жестока усмивка.

— Да, но ще ни струва скъпо. А и ще ни дистанцира от тази… — той изрази неудовлетворението си чрез пръскащи движения на пръстите си, сякаш поръсваше със светена вода невидима публика — … тази объркана ситуация.

— Така ли? — На устните на баща му се появи лукава и самодоволна усмивка и той наклони глава на една страна — И как ще стане?

Брайън не бързаше да отговори — чудеше се колко да разкрие пред баща си. Обърна гръб на хоризонта над водата и възобнови бавната си разходка със сключени на гърба ръце. Направи завой и се запъти диагонално към далечния бряг на имението, където буйни растения осигуряваха скъпоценно уединение.

Нарочно избра заобиколен маршрут. Той избягна чудовищната 164-футова трипалубна моторна яхта на баща си с постоянния единадесетчленен екипаж. На борда имаше прекалено много любопитни очи, твърде много наострени уши. Вместо това навлезе в зеления свят, сътворен от две надвиснали редици подкастрени плетове от фикус, строени от двете страни на тясна пътечка. В този освежителен мрачен тунел зеленият килим под краката им изведнъж стана по-тучен и по-гъвкав, а въздухът — по-хладен, наситен и изпълнен с аромат на най-различни растения. Птички цвърчаха скрити в клонките. Брайън долови зад себе си тежките стъпки на баща си.

В средата на цъфтящите от двете страни плетове пътечката рязко се разширяваше, а фикусните стени извиваха и засланяха образувания перфектен кръг. В центъра на това пространство изящен Меркурий от чугун бе застинал във вечен полет, неспособен да предаде стисналия в ръка списък. Той представляваше централната фигура върху двуслоен кръгъл фонтан, в който сребристи прозрачни водни завеси преливаха от по-малкия басейн към по-големия. Четири вити антични мраморни пейки гледаха една към друга — или щяха, ако не беше препречилият се пред тях фонтан. Това бе любимото място за кроене на интриги, разменяне на клюки и плануване на тайни любовни срещи.

Брайън спря толкова рязко, че баща му едва не се сблъсна в него.

— Та казваше, че…? — попита баща му раздразнено.

Брайън вдигна глава и го погледна печално.

— Не съм много сигурен, дали трябва да разкрия информацията, която искам да споделя с теб. От друга страна, длъжен съм да те уведомя как точно се развиват събитията, тъй като става въпрос за много пари.

— Да, разбирам — кимна баща му.

— С това ще се погрижим за Трейси Съливан и ръцете ни ще са чисти, дори и да струва скъпо. Много по-скъпо, отколкото ни излезе старецът.

— Но мислех, че старецът се е самоубил — възкликна бащата и погледна напрегнато сина си.

— Тъй да се каже… да — усмихна се Брайън. — Във всеки случай не смятам, че някой от двама ни е… ах… квалифициран да свърши онова, което изисква ситуацията.

— И? — Баща му вече губеше търпение.

Брайън се изкашля да прочисти гърлото си.

— Ще използвам същата връзка, която използвах и предния път. Само че този път цената е един милион долара.

— Един милион долара — простена баща му. — Убеден ли си, че тази твоя връзка ще се справи?

— Абсолютно съм сигурен — отговори Брайън. — Просто остави на мене и не поставяй под въпрос цената.

Баща му сви рамене.

— Е, какво са един милион, като се има предвид какво ще спечелим? Трябва да получим този имот. Ще уредя да се напълни куфарче с необходимите пари. Свържи се с връзката си.

Той направи кратка пауза и продължи:

— Трябва ли да ти напомням, че умната ти идея да се домогнеш до чувствата на определена личност пропадна, в резултат на което стигнахме до това положение?

Брайън направи гримаса.

— Трябваше ли да го споменаваш? — Той се надяваше, че баща му ще се гордее за това, че е направил необходимата връзка и че ще се погрижи за ситуацията.

Баща му се усмихна мрачно.

— Гостите ни чакат от доста време, не мислиш ли? В края на краищата, даваме тази вечеря в чест на теб и на годеницата ти. Или забрави, че това трябва да е радостно събитие?