Вера Коуи
Двойствен живот (19)

Глава деветнадесета

Нел кръстоса крака на дивана върху широката възглавница от индийски брокат — сувенир, донесен преди години от Лиз, когато един от най-богатите й клиенти я бе поканил да го придружава, изцяло на негови разноски, до индийския щат Кашмир. Върху масичката за кафе пред нея горяха две ароматизирани свещи. До тях стърчеше наполовина изпразнена бутилка скъпо шампанско, купено от нея по изрично настояване на Филип — Нел си позволяваше подобен лукс само при специални поводи. От компактдиска долиташе дрезгав глас, а в ъгъла двете котки я следяха зорко, докато тя се олюляваше и тананикаше:

„Това ли е всичко, което крие любовта?

Любовта, за която така се въздиша?

Или е нещо друго, нещо съвсем друго?

Нима най-после съм срещнала този,

който ще промени моята съдба?

Той докосна сърцето, недостъпно за другите.

Той се втурна в съня ми, преди да си поема дъх.

Нима това е любовта от пръв поглед?“.

— Не можете да ми отговорите на този въпрос, нали? — попита тя котките си. Бъндъл се опита да прояви съчувствие, като размаха опашка, ала Блосъм реагира само с дълга, равнодушна прозявка. — Исках да ви попитам защо чак сега успях да се влюбя? Защо през всичките тези години сърцето ми нито веднъж не трепна? Защо той пръв се престраши да ми предложи любовта си, докато всички останали ми предлагаха само тялото си, заедно с портфейлите си? Нито съм очаквала, нито съм търсила мъж, в който да се влюбя. Въобще не съм предполагала, че след смъртта на майка ми ще се реша да обикна друго човешко същество. Досега твърдо вярвах, че баща ми е успял да изтръгне от корен всяка надежда у мен да обичам и да бъда обичана, бавно, но методично и неумолимо, така както скубеше плевелите в градината пред къщата. Колко нощи не можех да заспя, не можех да мисля за нищо друго, освен за него, и по гърба ми пролазваха тръпки от страх… — От този спомен стомахът й отново се сви на топка. Объркана, изплашена, Нел беше готова да се хвърли на врата му, защото повече нямаше сили да крие чувствата си. Отношенията им вече бяха преминали границата, след която нямаше връщане назад.

Тя отлично съзнаваше, че той бе отгатнал чувствата й — понякога дори й се струваше, че за него тя е като разтворена книга.

— Защо? — отново се обърна тя към котките. — Защо се влюби той в мен? И защо сега? Никога не съм го очаквала. Това ме плаши. Не ми харесва идеята някой друг да влияе на решенията ми. Какво да правя сега?

Изля остатъка от шампанското във високата, кристална чаша и замислено отпи от нея.

— Аз съм виновна за всичко — промълви тя и огледа котките с присвити очи. — Знаех си, че така ще стане, дори бях сигурна, че този път всичко е много, много сериозно. И ето че сега се въртя в този омагьосан кръг, и то не защото съм пияна… Не, пияна съм от любов по него. — Сълзите бликнаха от очите й, но тя всъщност не плачеше. Тя се смееше. — За бога, и всичко това само защото ме целуна… — Прехапа долната си устна. — С толкова мъже съм лягала, но всичките те за мен не бяха нищо повече, освен необходимото зло, а споменът за тях не събужда нищо в мен, освен някоя прозявка. А този мъж ме целуна, и то само веднъж, а сега краката ми изтръпват, все едно че съм на шестнадесет години. Защо? — Изгледа котките с недоумение и възкликна изплашено: — На какво прилича това? — Гърлото й пресъхна, сърцето й заби учестено. — Отдавна съм се наситила на секс — замислено си каза тя, — но никога досега не съм знаела какво е да те обичат, какво е да си влюбена…

Млъкна, вперила поглед в пламъка на свещите, удивена от непознатото, необяснимо вълнение, надигащо се в гърдите й — тревожно, обаче сладко и обайващо. Облиза пресъхналите си устни, въздъхна дълбоко и замечтано сви рамене, преди да се сгуши до облегалката на дивана.

В този миг някой позвъни на вратата. Прободе я угризение и тя припряно остави чашата си на масата, ала тя се катурна на пода. Надигна се от дивана и котките веднага се втурнаха към другия ъгъл, когато Нел залитна, при опита си да духне двете свещи. Звънецът отново я стресна.

— Идвам, идвам…

„О, господи, та това е той!“ — сепна се тя и коленете й се подкосиха. Погледна към часовника си — наближаваше единадесет. Припомни си, че дежурството му свършваше в десет вечерта, макар че, строго казано, той не работеше на смени и понякога осъмваше в кабинета си. Още веднъж се позвъни, този път по-настойчиво. Нел сърдито стовари двата свещника върху поставката над камината, преди да се завтече към вратата. С едната ръка натисна ключа за осветлението в преддверието, а с другата избърса сълзите си.

— Добре, добре, знам, че си изгубил търпение, но… — Отвори вратата и гласът й секна.

— Слава богу! — изкрещя Синди и се втурна като вихър, помитайки смаяната домакиня от прага. — Ако не те бях открила, кой знае къде щях да се дяна! — Говореше неприятно високо, с трескаво ръкомахане. — Честно казано, Ели, като ме прихванат бесните, на всичко съм способна! — Отчаяно разпери ръце. Ноктите й бяха изрязани почти до кожата. — Едва успях да се изскубна от лапите му, и то след като опрях ножиците в пъпа му! Ще му го върна тъпкано аз на този простак! Никой не се е опитвал така да ме изпързаля… никой!

Крачеше напред-назад, като тигрица в клетка, така разярена, че въобще не обърна внимание на незасъхналите сълзи по лицето на Нел, нито на припрените движения, с които домакинята оправи копринения си пеньоар. Синди се появи с любимото си палто от леопардова кожа — „чак от Сомалия“, както се бе изфукала пред Нел, „макар да струва цяло състояние“, а под него носеше прилепнала бяла рокля, щедро осеяна с пайети. Прическата й беше нова, предизвикателна и дръзка, макар и поразчорлена след схватката с Тони, а това в очите на Нел — чийто опит с мъжете не беше по-малък от опита на Синди — бе недвусмислено доказателство, че Синди е възнамерявала да прекара вечерта в клуба на Тони в Сохо, когато е настъпил неочакваният поврат в отношенията им.

— Успокой се — утешително рече Нел. — Сега ще ти приготвя кафе. И без това и аз исках да изпия една чаша.

— Не, за мен — не, благодаря. Предпочитам да пийна нещо. Най-добре скоч, но чист, без лед, без сода.

Нел я настани на дивана, наля й чаша чисто уиски и Синди го гаврътна на един дъх.

— Е, сега е много по-добре. Даваш ли още една чашка?

С чашата в ръка тя последва Нел в кухнята.

— Поне едно е сигурно — заканително просъска Синди. — Това повече няма да се повтори! Има някои неща, които се случват само по веднъж. Мики Шонъси още проклина деня, в който си развалих маникюра, за да му одера мръсната мутра, а същото ще сполети и онова мазно копеле Тони Панакулис! Помни ми думата! Знам такива нещица за гаднярския му бизнес, че ще му държи мокро до края на дните му.

Злобата, която я лъхна от тези думи на Синди, мигом я принуди да изтрезнее.

— Внимавай с тези приказки — предупреди я Нел, след като реши, че в момента е най-разумно да се преструва на първа приятелка с някогашната си колежка. — И двете знаем, че нашият Тони не е от онези, пред които минават изтъркани номера. Сигурно си го предизвикала с нещо. Всички знаят колко държиш на маникюра си.

Но Синди само присви небрежно рамене, все едно че става дума за някаква дреболия, за която дори не си заслужава да се говори.

— Онзи ревнив простак, Спайдър Костас, ме натопил пред Тони, че съм го била зарязала заради Хари. Този Спайдър винаги ме е мразил. Ревнив до побъркване. Не може да понася, ако Тони се прехласва по някой друг, а не по него. Но само туй да беше, пак се търпеше, ама не! Той се имал с Тони отдавна, знаят се де, и то още от детските си години, в някакво мухлясало сиропиталище за сираци в Кипър. Та значи са стари другарчета.

— Ти си се опитала да играеш някаква игра с Хари зад гърба на Тони?! — Нел се постара да добави към удивлението си и солидна доза възмущение.

— Но само когато Тони го нямаше! — кресна ядосано Синди. — Което напоследък не се случваше много често. Не мога да отрека, че Тони умее да намира всичко, което е необходимо за бизнеса му. Той ми осигури доста клиенти, пък и не е скъперник, но в леглото хич го няма. Но тази вечер се държа с мен като с някаква начинаеща хлапачка, че направо побеснях! Какво си въобразява това гръцко копеле — че съм негова собственост, част от вещите в скапаното му студио ли! Казвам ти, Нел, така ми е накипяло, че не знам какво ще направя! А с Хари е съвсем друго… — Изгледа я подозрително, лукаво. — Може би не ти съобщавам кой знае каква новина, а, Нел? Защото, откакто ти се появи на снимачната площадка, моят Хари изведнъж се промени, започна да играе много по-добре, така да се каже… с вдъхновение. Никога досега не го помня толкова весел, оживен и амбициран.

Нел безучастно сви рамене.

— Аз съм добра актриса, даже много добра. Но никога не се намесвам в чужд периметър.

— Е, може би ще потвърдиш, че е много надарен в леглото. Докато пишката на Тони е колкото кутрето ми, дори когато се наблъска с наркотик! Защо тогава непрекъснато сменя партньорките си? Какво си въобразява — че ще намери някоя, която да го накара да се почувства като супермен? Ха-ха! — Синди се изхили презрително, скочи от стола и закрачи из кухнята. — И когато онзи гаден дребосък, Спайдър, ме натопил пред Тони, че си имам вземане-даване с Хари, Тони кипнал и се заканил да ме научи на послушание и ред! Той ще ме учи! — Синди внезапно сведе поглед към обезобразените си нокти и избухна в неистов плач. — Виж на какво съм заприличала… Ще го убия! Кълна се, ще го пратя на оня свят, заедно с онзи смърдящ дребосък! Или той, или аз! Защото никой, който се е опитвал да изиграе Синди Люис, досега не се е отървал безнаказано! Никой! Чуваш ли? Никой!

Нел се постара в очите й да заструи искрена симпатия към терзанията на Синди, докато в същото време умът й трескаво диреше изход от заплетената ситуация.

Ако по някакъв начин тя успее да насърчи Синди, за да се разприказва за най-важното — за педофилския кръг, организиран от Реза и Тони — ще може да помогне на разследването, оглавявано от Марк Стивънс. Тези мисли й подсказаха, че волно или неволно тя наистина здравата се е обвързала със старши детектива от Скотланд Ярд, и то по такъв начин, че рискуваше да се прости с уредения си живот. Защото беше изправена пред две опасности като между Сцила и Харидоа — ако не я залови Тони Панакулис, може да я погуби любовта й към Марк Стивънс.

Информацията за следващото сборище на педофилския кръг — ето, това ще бъде нейният подарък за Марк Стивънс, доказателството за нейната любов. Разбира се, ще се наложи да впрегне всичките си умения, за да накара Синди да се разприказва още по-охотно, но това предизвикателство само я насърчи още повече. Сърцето й заби ускорено, все едно че беше пробягала пет километра на стадиона. Винаги бе обичала предизвикателствата. Само мисълта за очакващата я награда бе достатъчна, за да вдигне адреналина в кръвта й.

— Съмнявам се, че Тони ще зареже порнофилмите — преценяващо подметна Нел, като се постара да изглежда по-загрижена от всякога. — Най-вероятно той ще се укрие, но само временно, докато всичко поутихне, а освен това ще възложи ролята си на продуцент на някого другиго. Някой, който е в състояние да го замести за месец или два. Но сега не съм загрижена толкова за него, Синди — нека да си говорим честно, защото знам, че никога няма да се върнат онези дни, когато ние двете работехме за Мики. Въпреки всичко аз продължавам да си мисля, че Тони Панакулис не е глупак и добре си върти бизнеса. А има и още нещо — не забравяй, че гърците са много отмъстителни и при тях кървавите отмъщения са стара традиция, още от Агамемнон и Клитемнестра.

На лицето на Синди първо се изписа недоумение, но то бързо се замени с хитра, лисича усмивчица.

— Въобще не говоря за порнофилмите! За Тони това е скромен източник на странични доходи. Не, миличка, той се е набъркал в такава каша, че ако се поразсмърди, ще се озове на топличко за цял живот! Да, рискът е огромен и той неслучайно пръска луди пари за охраната. Защото ако мръсните му афери излязат на бял свят, няма да се намери съдия, който да му друсне по-малко от двадесет годинки. Сега ясно ли ти е? — Синди се усмихна зловещо и студени тръпки полазиха по гърба на Нел. — А в това време аз ще съм някъде много, много далеч. Забрави ли, че навремето и Мики не успя да ме стигне? Знам как да изчезна от хоризонта. А само мисълта, че онова кипърско копеле ще се пържи в нагорещения тиган, който е приготвил за мен, ще ме стопля през дългите и студени зимни нощи.

— Ако е нещо толкова тайно, от къде на къде ще го споделят с теб? — Нел умело поведе Синди в желаната насока на разговора.

Синди се усмихна още по-загадъчно и Нел, веднага схванала намека й, се провикна възторжено:

— Пак си подслушвала зад вратата! — Отдавна знаеше, че Синди има този опасен навик. Спомни си предупреждението на Паула: „Тя е усойница. Ако искаш някому да отровиш живота, само го запознай с нашата Синди и после стой по-надалеч“.

— Всяко момиче е длъжно да се грижи за бъдещето си, права ли съм? И аз, естествено, се старая да съм в течение на всичко около мен, защото, както много добре знаеш, хич не съм вчерашна. Ако сама не се погрижа за себе си, никой няма да си мръдне пръста за мен, особено в нашия занаят, а аз съм в него от петнадесет годишна… Затова понякога залепвам ухо към ключалката, но внимавам много да не ме заловят, разбира се, и ето, че знам нещичко, за което Тони не подозира, че е стигнало до ушите ми! — Тя изсумтя насмешливо. — А онези типове си въобразяват, че могат да скрият нещо от Синди Люис!

Нел предпазливо доля уиски в чашата на Синди. Алкохолът бе единственото средство да я накара да развърже езика си. Може би ще се наложи да пожертва цяла бутилка двадесетгодишно „Джони Уокър“, от онова с черния етикет, но си струваше — сведенията, които ще измъкне от Синди, могат да се окажат безценни за Марк Стивънс. Но преди това Нел трябваше да изиграе докрай коварната си роля.

— На твое място доста бих се позамислила, преди да продам Тони на ченгетата — предупреди я тя. — Освен ако не разполагам със сигурни доказателства.

— Разбира се, че ще докажа всичко! За каква ме взимаш, за слабоумна хлапачка ли? Така се случи, че узнах къде и кога се събират, а има хора, които ще пожертват мило и драго, за да научат тази тайна. Мога да продам тази информация в замяна на гаранция, че косъм няма да падне от главата ми. Да, точно така ще постъпя! Плюс обещание, ама под клетва, че Тони задълго няма да види слънцето. — Синди отново огледа изпочупените си нокти и с мрачна въздишка посегна към уискито. Нел своевременно й бе доляла чашата, за трети път тази вечер. — И той няма право да ми се сърди и заканва. Знае колко държа на маникюра си… нали по това се отличава една лейди, нали? Ако беше измъкнал колана си, щях да го намушкам с ножа! И след всичкото това ме нарече с какви ли не думи… от най-обидните… та мъжете от улицата не са ме наричали така, Нел! Добре, че напипах онези ножици, добре, че не попаднах на някой по-остър нож. Сега щяха да ме опандизят за убийство… Този път Тони го прекали, този път отиде много далеч. Това не мога да му го простя… никога… — Отново изпразни чашата си. Нел предпазливо изчака няколко минути, преди да я напълни догоре за четвърти път.

— Нямам никакво намерение да се връщам при него — изхълца разплаканата Синди, след като пресуши четвъртата доза. Започна да я избива на сълзи — сигурен признак, че скоро ще клюмне глава на масата. — Пет години се влачих с него… цели пет годинки. Никога, ама никога да не се застояваш толкова дълго с един и същи мъж, чуваш ли?

— А какво реши за онази история? Ще му дадеш ли урока, който си го е заслужил?

Синди примига като бухал.

— Че защо пък не? — Войнствено се надигна тя от стола, ала в следващия миг отново се отпусна. — След всичко, което ми причини? Ако иска да се върна при него, длъжен е да ми се извини. Да се домъкне тук и да падне на колене пред мен… но ако не ще… Е, тогава ще си поговорим другояче, нали така?

— А защо му е на Тони да ти се извинява? И ти имаш вина. Знаеш, че гърците са много докачливи за такива неща. Може би първо ти трябва да му се извиниш.

— Аз ли? — Синди изрева като ужилена, а Нел побърза да се възползва от удобния миг, за да й налее още уиски в чашата. Доля и в своята, но значително по-скромно.

— Тогава ти остава само едно — да го изтъргуваш с ченгетата. Но само ако разполагаш с тайни сведения, които ще ги заинтересуват.

— Имам, имам! И то какви!

Но се спря, протегна ръка към чашата и зарида върху нея, без да успее да я поднесе към устата си. Нел отново пое ролята на съчувстваща компаньонка и продължи да й говори за нуждата да си отмъсти, само и само да успее да измъкне ценните сведения от Синди. Ала всичко трябваше да се извърши крайно предпазливо, с кадифени ръкавици, за да не се усети Синди, винаги мнителната и любопитна Синди. Нел не предполагаше, че я очаква още едно изпитание — най-неочаквано Синди се озлоби и се нахвърли върху нея:

— Мислиш се за по-умна, за по-хитра от всички… а знам, че ако Тони реши да се заеме с теб, нищо добро няма да те очаква. Винаги си била надменна. Но виж аз докъде стигнах — имаш ли такива диаманти, визонови палта, имаш ли палто от леопардова кожа, чак от Сомалия, а? А сега какво да правя… да не би да искаш сама да си сложа главата в торбата и ченгетата да ми лепнат десет годинки на топло само защото съм се въртяла около сбирките на онези мръсници, с техните невръстни хлапета…

— Ако твърдо си решила да изтъргуваш Тони, тогава ето ти телефона. Звъни направо в Скотланд Ярд. И без да се страхуваш повече, им кажи всичко, което знаеш за тази мръсна игра. — Нел повиши тон, изпълнена с презрение към Синди. Вече й бе дошло до гуша да слуша пиянското й хленчене. — Или ще го направиш, Синди, или ще си затвориш устата! Повече не мога да те слушам! Уморих се, пък и стана много късно. Искам да си легна.

Синди се опита да стане от стола, но не й се удаде. Краката й отказаха да й се подчиняват. Погледът й се замъгли, езикът й подпухна и трудно се превърташе в устата й, но с последно усилие на волята успя да изпелтечи:

— Нямаш право да ми говориш така, ти, краво неблагодарна! След всичкото, което съм сторила за теб!

— А пък аз стоях тук с часове, за да търпя пиянските ти изстъпления, да слушам оплакванията ти, заканите ти, и то защо? Само защото Тони омаскарил скъпоценните ти ноктенца! А ти само плямпаш и нищо не вършиш!

Синди вдигна ръце, като драматична актриса, и отново се разрида:

— Ще го направя! — Плачът й прерасна в злобен рев. — Ще издрънкам пред полицаите къде ще се срещнат следващата седмица… в онзи склад до реката… във вторник, през нощта… къде е този шибан телефон? — С рязко движение се изправи, залитна, но успя да се хване за масата, разклати бутилката и двете чаши, пристъпи крачка напред и се стовари на пода като труп. Но съвсем не беше изстинала.

Нел скочи и я обърна по гръб. Синди лежеше отпусната, безчувствена като чувал с картофи. Нел я зашлеви с все сила. Синди простена глухо, опита се да се извърти настрани, но отново умората я надви. Нел се отказа от опитите да я свестява, остави я на пода и изтича на горния етаж. Спусна се към телефона и набра номера на Марк в Скотланд Ярд. Едва след две дълги минути телефонистът на полицейската централа я уведоми с уморен тон:

— От кабинета на старши детектив Стивънс не отговарят. Той е напуснал сградата преди около час.

— А знаете ли къде е сега? Може ли да ми продиктувате някакъв номер, на който да го потърся?

— Един момент, моля… — Отново последва пауза, преди да й отговорят: — Ако оставите името си и номера на телефона си, ще се постарая старши детектив Стивънс да се свърже с вас при първа възможност.

— Но въпросът е спешен! Изключително спешен!

— Ако оставите името си и номера на телефона си…

Нел сърдито тръшна слушалката. „Проклети бюрократи! Къде си, Марк, дяволите да вземат? — изохка тя. — Защо те няма?“ Погледът й попадна върху часовника на масичката. Току-що бе минало полунощ. Не е чудно, че не беше в кабинета си по това време. Сигурно си е у дома, а може би вече спи дълбоко. Как не се досети по-рано… Но и там никой не й отговори, ако не се брои автоматичният секретар. „Сега какво да правя?“ — замисли се тя. Междувременно си спомни за Синди и слезе долу. Отново се опита да я вдигне от пода. Едва успя да я довлече до дивана, смъкна й обувките и я зави с одеялото си. Утре сутринта ще се свести, но поне през първия половин час нищо няма да може да си спомни. След всяко преливане Синди твърдеше, че нищо не помнела. Това облекчаваше задачата на Нел — нямаше да й признае всичко, което бяха обсъждали предишната вечер, ще прояви още веднъж състраданието си след варварското държане на Тони и накрая двете, с дружни усилия, ще видят сметката на още една бутилка шотландско уиски. Но през това време Марк трябваше да разполага със сведенията, които тя изкопчи от Синди, за да предприеме спешни действия. „Моля те, господи, помогни да го намеря!“ — помоли се тя безмълвно, докато се миеше в банята. Към един часа пак позвъни в дома на Марк и пак попадна на проклетия, бездушен автоматичен секретар. Върна се в леглото си, но остана будна до два през нощта, когато отново му позвъни, ала и сега нямаше късмет. Този път реши да остави съобщение:

— Аз съм. Обади ми се веднага щом се прибереш. Много е спешно!

Нел не допускаше, че Марк не е някъде навън по служба, но се оказа, че се е лъгала горчиво. Защото тази нощ той прекара в спалнята на Алисън Моди.

 

 

И през тази нощ тревожните мисли не й позволиха да се наспи до насита. Към осем, на следващата сутрин, Нел вече бе слязла във всекидневната на долния етаж на къщата. Синди все още спеше непробудно, а котките търпеливо очакваха закуската си. След като свари кана кафе — трябваше да се очаква, че Синди, след като се събуди, веднага ще поиска по-щедра доза. Нел отново се опита да набере номера на Марк. И този път попадна на автоматичния секретар. Значи до края на нощта не се беше прибрал в дома си… Веднага си каза, че може да е разследвал някъде следите, водещи към загадъчния педофилски кръг, но не намери нито ред за случая в сутрешните вестници. А може да има някакъв друг случай… Но нали тъкмо сега тя се нуждаеше от него, за да му съобщи сведенията за педофилите, които с толкова усилия успя да изтръгне от порядъчно пияната Синди? Къде си прекарал тази нощ? С какво толкова си бил зает? Или с коя… защо не ми звъннеш тъкмо сега, когато имам нужда от теб…

Към девет Синди се размърда и застена, но и този път не се събуди, а когато Нел се наведе над нея, Синди измърмори нещо неясно и пак се унесе в сън. Нел си спомни, че Синди не обичаше да става рано. Нищо чудно след така прекараната бурна нощ да спи чак до три следобед. О, Марк, къде си сега? Още веднъж набра номера на кабинета му в Скотланд Ярд. Още не бе пристигнал на работа, но се обадил от дома си, че тръгнал към управлението и щял да пристигне там към десет. Защо не й се бе обадил първо на нея, направо от домашния си телефон? О, да, как не се сети! Може да не е разбрал от кого е оставено снощното съобщение! Нел се притесни и закърши ръце. Нали й бе обещал, че винаги може да го търси и на домашния му телефон? По всяко време на денонощието, колкото и да е късно? Тогава защо не го завари в спалнята му?

Почувства се предадена, излъгана, използвана. Цяла вечер трябваше да седи пред бутилката уиски и да слуша пиянските брътвежи на Синди, за да измъкне от нея важните сведения, по-ценни от злато, за да му докаже, че е готова да му помогне, да му докаже, че държи на него. Трябваше да го подскаже в лаконичното си съобщение, което бе записано от автоматичния му телефонен секретар. Не, това е излишно, упрекна се тя. Той ще се досети. Защото знаеше, че тя го обича. Да, знаеше го. Нима не я издаваха очите й, гласът й? Тогава къде е бил, дяволите да го вземат? Да не би да е попаднал на някаква гореща, ценна следа? Може би и той сега е в същото объркано състояние, може би си мисли за мен… О, Марк, къде си, къде? Не ме оставяй да се измъчвам така, като птица в клетка! Захлупи лице с ръцете си и се подпря, отчаяна, на шкафа. Котките навярно бяха надушили отчаянието й, защото надигнаха глави и замъркаха силно, сякаш искаха да й кажат: „Не се измъчвай! Всичко ще се оправи, защото ние още те обичаме и няма да те изоставим…“.

В този миг се позвъни. Нел рипна чевръсто и се озова до вратата така бързо, както отдавна не й се бе случвало. Но се оказа пощальонът — подаде й внушителен пакет, който не се побирал в пощенската й кутия. Някакъв глупав, никому ненужен каталог с най-новите парфюмерийни артикули. Захвърли го сърдито в ъгъла на преддверието и се запъти към банята, за да се изкъпе и преоблече, когато отвън отново се позвъни.

— Сега пък кой е! — Намръщи се и тръгна към вратата. — Марк! — Облекчението веднага изтри умората от лицето й, за да го замести с гняв още в следващата секунда. — Къде, по дяволите, беше изчезнал? Не помня колко пъти ти звънях на домашния телефон… последния път беше към два след полунощ… търсих те и в кабинета ти… къде беше през цялата тази безкрайна нощ?

— Именно затова съм дошъл да поговорим. Аз…

Тя го хвана за ръката, вмъкна го вътре, затвори вратата и поднесе пръст към устните си:

— По-тихо! Синди е вътре.

Видя как в сините му очи проблеснаха познатите искри, които така я привличаха. Разбра, че той вече е проумял, че се е случило нещо важно. Тя кимна мълчаливо и зашепна на ухото му:

— Още спи, в кухнята. — Двамата се запътиха, на пръсти, към кухнята. Марк се спря на прага, поразен от гледката — Синди се беше скрила изцяло под одеялото, но кухнята кънтеше от звучното й хъркане. Погледна въпросително към Нел, а тя примирено вдигна рамене:

— Почти цяла бутилка „Джони Уокър“, и то с черния етикет!

Той примигна още веднъж учудено, но реши да не губи време с незначителни подробности, излезе заедно с Нел във всекидневната и там я попита:

— Ценни ли са сведенията?

— Няма да повярваш… — Нел се усмихна тържествуващо и побърза да затвори вратата към кухнята. — Просто така, за всеки случай. Не очаквам да се събуди до обяд, но всичко се случва. Никога не ми е вдъхвала доверие. Искаш ли кафе?

— Моля те… След тази изтощителна нощ…

Нел не дочака обяснението му — нямаше сили да чуе някаква разочароваща версия за изтеклата нощ — затова побърза да му разкаже как бе успяла да подмами Синди. Марк я изслуша, възхитен от успеха й.

— Това достатъчно ли ти е? Знам, че времето на срещата им не е точно посочено, но нали сега знаеш мястото? Ако поставиш постове наоколо, ще заловиш всичките тези престъпници… Но защо ме гледаш така особено?

— Защо ти си истинска магьосница! Цели две дълги, предълги години работя по това разследване, събирам информация късче по късче, само Бог ми е свидетел колко пъти сме попадали на погрешни следи, които ни водят в задънени улици. Търпелива, измъчена работа е нашата — не си въобразявай, че прилича на това, което показват по сериалите на телевизора. Нито на криминалните романи. И ето че се появяваш ти, като по чудо, от миналото, и веднага напипваш вярната следа. И всичко, до което се добираш, се потвърждава безпогрешно от другите наблюдения, до най-последната подробност! — Той се засмя, възбуден, зачервен от радост. Спусна се към нея и я целуна звучно.

Когато се съвзе, тя побърза да се увери, че не сънува:

— Излиза, че тези сведения са ти достатъчни, така ли е? За да ги арестуваш? Само не искам да се намесят репортерите, много те моля, Марк…

— Дали са достатъчни ли? Това е повече, отколкото ми е необходимо, за да ги натикам зад решетките, и то задълго! Умното ми момиче, никой не умее така добре, като теб, да се възползва от наранената суета на някоя друга жена, потъпкана от ревнивия й любовник, за да измъкне тези безценни сведения. И този път ти, а не аз, се оказа по-умната. Защото сега вече мога да ти призная, че отначало се отнасях много скептично към идеята ти да се включиш в онези проклети порнофилми. Но се оказа, че си била права. Вече съм напълно объркан и не знам с кое повече ме смайваш — с ума си или с красотата си… Никога не съм се считал за фаталист — замислено промълви Марк, след като седна на един от столовете в кухнята й, а Нел се настани върху коленете му. — Но сега ми се струва, че съдбата те изпрати при мен. Сякаш така ни е било писано, ти и аз, още от онази среща преди повече от десет години. Съдбата тъче неведомите си нишки, заплита паяжините си, а ние през цялото време се лутаме като слепи, преди да се заплетем в нишките й. И оттогава пътищата ни се сляха. Не мога да спра да мисля колко зло ти е причинил този безмилостен живот, но постепенно стигнах до извода, че повечето от събитията са били неизбежни. — Подхвана брадичката с пръсти и вдигна лицето й към своето. — Както и ти си моята неизбежна съдба. — За миг замълча, преди да продължи: — Искаш да знаеш с какво бях зает през тази нощ? Е, няма смисъл да го крия от теб. Обясних на една жена, за която, при друг развой на събитията, спокойно бих могъл да се оженя, че съдбата е пожелала нещо съвсем друго и че аз го приемам с цялото си сърце. Че ти си моята съдба и че всичко, което се случи между нас, вече премахна и последните капки съмнение в душата ми. Тази среща беше уговорена преди няколко седмици — посещение на театър и след това вечеря в ресторант, а после я изпратих до дома й и там си побъбрихме. По-скоро говорих само аз, защото й разказах всичко за теб. Разбира се, не й обясних как си се появила в живота ми. Само споменах, че се познаваме много отдавна и толкоз. Казах й най-важното: че те обичам, че не мога без теб… и от това, естествено, никак не й стана приятно, но какво да се прави… Споменах още, че си страхотно независима, умна и саркастична, енергична и пламенна, но уязвима, и то така, че събуждаш у мен желание да те защитавам до последния си дъх. Признах си, че никоя жена не ме е заинтригувала така силно, казах й още, че кожата ти е като кадифе, а устните — като гъсто вино…

— Стига! — извика Нел. — Ако продължаваш така, ще те халосам с ръжена!

Марк отметна глава и избухна в смях.

— Ето, виждаш ли! Именно затова толкова те обичам. Алисън никога, ама никога няма да го направи, защото го възприема прекалено лесно. А ти си упорита и никога не отстъпваш. Ако не беше такава, нямаше да се справиш с онази Синди. Защото притежаваш именно този дух, който на нея така й липсва, от който аз се нуждая. Но тя ме помоли да бъда откровен с нея и аз бях принуден да удовлетворя молбата й.

— Цялата нощ ли ти бе необходима, за да удовлетвориш молбата й? — Ревнивата нотка явно се долавяше в гласа й.

— Останах при нея докъм един след полунощ, когато ми позвъни моят сержант. Докладва ми, че са открили още един труп на дете, загинало при подозрителни обстоятелства.

— Как така? Още едно дете ли?

— Не. Оказа се, че е починало от катастрофа. Четиригодишно момче, изчезнало преди една седмица. Изгубило родителите си по време на пикник в гората Епинг, паднало в една яма, пълна с дъждовна вода, и се удавило. Но бяхме дължи да проверим дали няма съмнителни следи наоколо. Ето защо ме нямаше цяла нощ.

Но Нел мислеше само за предишните му обяснения.

— А тя, Алисън, остана ли засегната от думите ти?

— Струва ми се, че се примири с участта си. Защото нищо не е имало между нас. Всъщност майка ми ме запозна с нея. Мама се опитва да ме сватоса за някоя млада жена по свой избор, макар да знае прекрасно, че аз сам ще избера бъдещата си съпруга. Харесвах Алисън и няколко пъти излизахме заедно, но това бе, защото още не те бях срещнал — тогава всичко се промени. Именно това бях длъжен да й обясня.

— Спал ли си с нея?

— Да.

Нел замълча, но накрая събра сили колкото за една усмивка. А на Марк стомахът му се беше свил на топка.

— Досега не съм попадал на жена, която да ме отхвърли…

Тя се надигна от коленете му.

— Колко свободно време имаш?

— А на теб колко ти трябва?

 

 

Горе, в спалнята й, Марк я помоли:

— Моля те, не искам никакви сцени със сексуални фантазии. Искам само теб, такава, каквато си. Искам само Нел. Нито Клео, нито някое друго твое превъплъщение. Помниш ли, че ти бях казал — сексът и любовта са две напълно различни неща? Позволи ми да ти покажа какво съм имал предвид.

Освободена от второто си аз, Нел се чувстваше като съблечена пред него, макар да й харесваше това, че Марк не можеше да откъсне погледа си от нея. Неочаквано за самата нея по тялото й пробягнаха горещи тръпки, не знаеше къде да дене ръцете си, не смееше да го докосне.

— Само легни на леглото, за да изпиеш пълната с наслада чаша — прошепна й той.

Въпреки богатия й опит с мъжете, за пръв път в живота си Нел се притесни, дори се засрами, когато пръстите на Марк погалиха корема й и продължиха надолу към краката й. Дланите му нежно галеха меката плът между извивките на бедрата й. А когато плъзна ръце към гърдите й, у нея се надигна толкова гореща вълна, че се уплаши да не изгори в обятията му. Искаше й се да се протегне и да мърка, също като котките. Но внезапно Марк я сграбчи отзад и я надигна към себе си, за да я притисне към втвърдената си, топла мъжественост. Нел чу как той леко простена, когато усети треперенето й. Притисна устни към зърната на гърдите й, които веднага се втвърдиха, а тя се изви на дъга и впи ръце в силните му рамене.

За миг й се стори, че пропада в бездънна пропаст. Смаяно огледа навлажнената си кожа — та тя още не беше направила нищо! Едва тогава схвана, че това не е от изпотяване, а от свръхчовешкото напрежение, обтегнало мускулите й до крайност. Това никога не й се бе случвало. От гръдта й се разливаха възпламеняващи вълни до всички краища на тялото й, а после се отдръпваха и сменяха с нови, като приливите и отливите, пронизващи като светкавици, докато той зарови лице дълбоко под корема й.

Докато продължаваше със сладострастното си проникване, у нея се надигна нетърпение да му покаже, да му даде, да вземе всичко от него, да го върне при себе си, защото сега Марк беше на седмото небе и я увличаше със себе, неизвестно накъде. Струваше й се, че ще умре, ако той спре в следващия миг. Досега никой мъж не се бе досетил да целува пръстите на краката й, изпращайки огнени импулси по цялото й тяло, нито да я целува така нежно по гръбнака, докато дланите му галеха гърдите й, дразнеха зърната й. Устата му лакомо засмука плътта й, целуваше я навсякъде, като обезумял. Никога не я бяха любили така, с толкова покоряваща чувственост. По едно време дори се изплаши да не е изгубил разсъдъка си. Тя се замята под него из леглото, от гърлото й се изтръгнаха стенания и неспособна повече да се сдържи, затърси устата му, за да впие устни в неговите, да потъне в мекотата им, което я обсипа с нова поредица влудяващи импулси. Приличаха на удари от електрически ток. Отново и отново той я извеждаше до върха на насладата, преди да я потопи в прегръдките си, карайки я да стене от щастие. Умът й се замъгли, тялото й се изпоти, но никога не бе усещала такава остра, дори болезнена нужда да се отдаде на мъжа, който я притискаше жадно към гърдите си. Едва забеляза, че и неговата кожа бе станала хлъзгава, докато бедрата му се сплитаха с нейните. Странно какво импулсиращо въздействие й оказваше всеки негов аромат, дори и от пастата му за зъби и одеколона за бръснене. Сърцето й заби като бясно, когато ръцете му станаха още по-настойчиви, а устните — още по-властни. И двамата се задъхваха, въздухът не им стигаше, по устните им лепнеше сладка нега… Марк се приведе ниско долу, за да я вкуси още веднъж, а тя се изви около бедрата му. Ако някой бе изгърмял с револвер в този миг над главите им, сигурно нямаше да го чуят. Напълно глухи, слепи и неми за всичко, освен за докосванията, милувките и ласките на другия, те се притиснаха тъй силно един към друг, че гърдите я заболяха. И когато накрая Марк се премести върху нея, тя инстинктивно кръстоса крака върху силните му рамене, за да облекчи бавното му, нежно, но горещо проникване. Когато стигна до дъното й, Нел усети как я прободе пареща наслада, каквато никога досега не бе познавала. Нима това означавало „да се слеят телата“? Колко пъти бе лягала с мъже, ала винаги бе оставала, дълбоко в себе си, напълно безучастна. Беше с тях, но не и в тях. Отхвърляше всяка мисъл за наслада, защото досега й се струваше, че това е някаква масова заблуда, разпространявана, за да се подлъгват както мъжете, така и жените.

Шокирана до дъното на душата си, Нел най-сетне отвори очи и разбра, че той още е върху нея. Без да спират великолепно синхронизираните си движения, тя не можеше да откъсне поглед от омайно сините му очи, греещи от щастие — Марк най-после бе успял да й докаже, че любовта, искрената, лишена от фалш и корист любов е най-висшето благо в нашия тъй кратък живот. И за да го потвърди, с двете си ръце я прегърна още по-здраво през талията, за да проникне още по-плътно в нея.

За тях времето спря. Остана само мигът. Всеки отгатваше дори и най-неуловимите движения на другия — извиването на бедрата й, конвулсивните тръпки, разтърсващи утробата й, резките му напъни и нежното му оттегляне, задъханото му дишане. Ударите на сърцата им сякаш се сляха в общ, завладяващ ритъм. Той постепенно ускоряваше ударите си, докато най-сетне Нел първа стигна до оргазма — мускулите й се стегнаха, ръцете й страстно се впиха в гърба му и той разбра, че тя е готова. Едва тогава Марк позволи на кулминацията да го изведе до върха, а тя изтръпна, обезумяла от щастие, в последното си подлудяващо стенание, преди да се отпусне уморено на леглото, останала без дъх. Той се излегна до нея, изпотен, уморен, отпуснал лице на гърдите й. Най-после тя успя да прошепне:

— О, господи… — Гласът й не приличаше на нейния, толкова бе поразена от неочакваното изживяване. — Колко бързо минава времето… — И внезапно резки хлипания разтърсиха гърдите й.

Марк я прегърна, притисна я към себе си, изплашен от сълзите й.

— Извинявай — изхлипа тя, — това е толкова поглъщащо, че… нямах представа, че е толкова хубаво, защото досега никога… никога… никога не съм преживявала толкова щастливи мигове. Никога не ми е въздействало така. Бяха ме научили да се държа по напълно различен начин.

— Това е, защото досега не си познавала, нито за миг, нормалната, по човешки топлата любов, при която парите нямат значение. Защото преди мен само майка ти те е обичала, но ти си я изгубила още когато си била на десет години. А после си се впуснала сама в този жесток свят, в който никой не се интересува от твоето щастие, в който няма милост, няма топлина. Сега може би наистина трябва да си поплачеш. Бог ми е свидетел, че има за какво да съжаляваш.

Нел остана неподвижна, покъртена от топлите вълни на върховна наслада, които бавно заглъхваха в порите на кожата й. Гърлото й бе пресъхнало, очите й — замрежени. Чувстваше се като най-щастливата жена на света — омекнала и изтощена, уязвима, но и задоволена.

Марк бе успял да я измъкне от клетката, в която тя сама, доброволно, се беше затворила. Да освободи чувствата й след дълги години на самота, да я накара да го обича и най-важното — да се почувства обичана. Дори не бе подозирала, че съществува такава разлика между любовния акт с един мъж и платения секс сеанс, при който бяха уговорени дори и подробностите в интимния й тоалет, дори и в жестовете, мимиките и думите, които искаше от нея поредният й партньор.

След годините, погубени в живот без чувства, без любов, Нел сега се усещаше като новородена, с възкръснали надежди и мечти, страхове и възторзи. Като грозд, зреещ на лозата, очакващ милувките на слънчевите лъчи, наместо изсъхнал, мъртъв плод. „Нима съм погубила целия си живот, защото съм мислела, че не мога да обичам, че никой никога няма да се влюби в мен! Ето, че не се оказах само един бездушен манекен. Марк ми показа, че съм достойна да ме обича. Марк ми даде тъкмо това, от което съм имала нужда през всичките тези години… Марк ме върна на земята и сега разбрах за какво си заслужава да се живее този живот…“

Погледна към него с премрежени очи и разбра, че и той я наблюдава. Дори й се усмихваше. Без да отрони дума, тя притисна главата му към голите си гърди, за да го усети по-близо до сърцето си.

Измина доста време, преди той да заговори:

— Прощавай, любима, но аз трябва да… трябва да вървя. Днес ме чакат безброй задачи.

— Да, дните са твои, можеш да правиш каквото пожелаеш, но да знаеш, Марк, отсега нататък нощите ще са мои!

— Така се надявах да кажеш именно това.

Докато той беше в банята, Нел слезе на пръсти на долния етаж, за да провери какво става със Синди — за щастие тя все още спеше непробудно и нямаше признаци скоро да се събуди.

— Какво да я правя, Марк? Тя дори не помръдва…

— Нищо. Остави я да се наспи. Но бъди нащрек. В никакъв случай не бива да разбере, че снощи се е разприказвала повече, отколкото е възнамерявала.

— Ами ако пожелае да остане тук за по-дълго?

— Скрий я в къщата си, ако не може да й намериш друго убежище. По-спокоен ще бъда, като знам, че е на сигурно място, тук, при теб. Но ако се опита отново да се свърже с бившия си любовник, постарай се да чуеш за какво ще говорят, но само ако няма опасност Синди да те заподозре в предателство. Нали ми каза, че била много подозрителна? — Млъкна, зает със сакото си. — Ако започне да те разпитва… — Марк спря насред фразата. — О, защо ли си губя времето да ти давам съвети? Когато се наложи, ти импровизираш много по-ловко от мен. Сигурен съм, че ще измислиш нещо, ще изиграеш някаква нова роля.

— Но с теб не играех в някаква нова роля — възмути се Нел и го изгледа сърдито. Изведнъж за нея се оказа жизненоважно да се увери, че всичко, което се бе случило между тях, не е сън, не е театър, а истина, че това ще е само началото на тяхното щастие, че ще се повтаря още много, много пъти…

— Нито пък аз.

Погледите им се срещнаха и Нел смутено отклони очи, останала без дъх, смутена и виновна. Марк отчаяно си каза, че още много време ще изтече, преди да успее да я покори напълно, преди да я направи щастлива.

— Ще ми позвъниш ли? — попита тя, като се постара въпросът й да не прозвучи като молба.

— Да, обаче след като успея да се освободя от неизбежните служебни задачи. А днес те ще бъдат повече от всеки друг път! Очаква ме доста натоварен ден.

Марк тръгна към изхода, а тя го последва. По пътя той надникна във всекидневната, за да хвърли един поглед на спящата Синди.

— Когато свърши това мъчително разследване, ще имаме време само за нас двамата — обеща й той. — Но сега съм длъжен да се заема с куп неотложни задачи. Твоите сведения са много важни за нас и в най-скоро време ще се убедиш, че сме ти безкрайно признателни.

— Държа да ми бъдат изказани лично, от висш офицер от полицията, най-малкото от някой старши детектив!

— Не ме изкушавай! — Целуна я още веднъж, горещо и страстно, след което напусна къщата й.

 

 

Замислена, Нел се прибра във всекидневната, успокои се малко, като видя, че Синди още не се бе размърдала, и се качи на горния етаж. Хвърли се в омачканото легло и зарови лице във възглавницата, за да вдъхне мъжкия му аромат, който още се долавяше в леглото. Припомни си отделни мигове от тази незабравима сутрин, най-щастливата в живота й. Да, Лиз и този път се оказа права — Нел си припомни думите й за любовта: „Когато те целуне любимият мъж, това не е само целувка, това е свещенодействие“.

— А как мога да разбера кой е истински влюбен в мен?

— Ако бърза да смъкне чорапите ти, без да го е грижа, че още не си събула обувките си.

При този спомен Нел се усмихна на себе си.

„Точно така стана и с мен тази сутрин. Нямаше никакво значение, че не си бях обула чорапи. О, господи, какво ще стане, когато го споделя с Филип!“

Всъщност днес беше понеделник — денят, в който тя отиваше в болницата. Но мисълта да остави Синди сама в къщата я изпълни със смътна тревога. Измина почти цял час, през който Нел успя да се преоблече, да поразтреби и да прибере съдовете в миялната машина, когато тя най-после чу откъм всекидневната стоновете и охканията на пробудилата се Синди. Когато влезе, Нел завари Синди седнала на дивана, озъртаща се в недоумение. Очите й още бяха полупритворени, лицето й — сгърчено от болката в главата и оплескано със следи от червило и грим. От левия й клепач висеше краят на изкуствената мигла. Опитваше се да не разклаща главата си прекалено рязко, защото й причиняваше тъпа болка в темето.

— О, по дяволите — простена Синди. — Сякаш парен чук удря в черепа ми. — Примигна, като видя Нел, а после зяпна от изненада: — А ти какво дириш тук?

— Ами… тук живея, в къщата на покойната ми приятелка. Ти се домъкна при мен тук, късно снощи. Не помниш ли?

Синди се намръщи и заговори с усилие, което бе признак, че може би поне сега щеше да говори искрено, без обичайните за нея преструвки:

— О, да, да… така беше.

— Снощи не беше на себе си заради ноктите си — припомни й Нел.

— Ноктите ми? — Синди вдигна ръце. — О, господи, какво доживях! — захленчи тя, но този път много по-силно. — Ноктите ми… хубавите ми нокти… — Застена още по-високо. От размазаните й клепачи бликнаха сълзи. — Това копеле Тони! Сега си спомних всичко. Бях го наръгала с ножиците.

— И тогава дойде при мен, за чаша чай и за малко приятелско съчувствие, но предпочете уискито. Изпи почти цяла бутилка. А аз се наливах с вино. И накрая и двете се строполихме в креватите.

Лицето на Синди се проясни.

— Да, точно така. Спомних си. — И веднага подхвърли небрежно: — Нали не съм ти досаждала с много и излишни приказки?

— Не. Само заплака над чашата с уиски, защото си изгубила прекрасния си маникюр. После заклюма, а аз побързах да те завия с одеялото и те оставих да се наспиш. И аз току-що станах. Искаш ли чисто кафе, без захар, без мляко, без сметана?

— Предпочитам малко чай. Горещ и силен и с много захар.

— А какво ще кажеш за един хладен душ?

— Първо чаят. Докато не пийна малко чай, сутрин за нищо не ме бива. А, да, щях да забравя! И два аспирина. Имаш ли „Алка Зетцер“?

Стана, олюля се, но запази равновесие и се дотътри в кухнята до плота за сервиране. Облегна се на него и подпря главата си с ръце.

— За бога, сигурно съм била непоносимо досадна! Винаги става така, когато препия.

— Само беше много разстроена — успокои я Нел.

— И ти щеше да се чувстваш така, ако някой беше окепазил ноктите ти. — Горчивината в гласа й беше затихнала, но на нейно място се появиха мрачните мисли, типични за всеки, изпаднал в махмурлук. Може би обмисляше как да се справи с Тони Панакулис.

Нел реши да говори само най-необходимото, за да не предизвика ново спречкване. Остави я да изпие чая на спокойствие, приготвен според желанието на Синди — тъмен, горещ и сладък.

Най-после Синди наруши мълчанието:

— Нали Тони не е звънял, за да ме търси тук?

Нел се изненада от въпроса й.

— Нали ми каза, че след като сте се скарали жестоко, ти си изскочила навън и си тръгнала към мен, но без да му обясняваш къде отиваш? Тогава откъде ще знае, че си тук?

— Не те ли помолих снощи да му позвъниш?

— Не, нищо подобно. Само ми се оплакваше от него. Нали ти обясних, че снощи не беше на себе си.

— Но… нали не съм прекалила с нещо? — Нел схвана, че Синди се опитваше да разбере дали не е проговорила повече, отколкото й бе позволено.

— Не. Само каза, че той няма да те открие лесно и ти ще му посочиш пътя, ще го накараш горчиво да съжалява за стореното — излъга я Нел.

Лицето на Синди се успокои като небе след силна буря.

— Да, и така ще постъпя. Защото никой, нито той, нито което и да е друго копеле, няма право да се отнася така селяндурски с жена като мен!

— Е, ти пък си му го върнала тъпкано с Хари. Значи сте квит. И какво очакваше от Тони? Че ще се зарадва безкрайно на изневярата ти?

Синди я изгледа изпитателно.

— Аз си имам едно правило — каквото повикало, това се обадило. Много добре знам с какво се занимава Тони в бара. Там е пълно с начинаещи момичета и той редовно всяка по-засукана кандидатка вика на „прослушване“ — да, не се смей, точно тази дума използва, мръсникът му с мръсник! Ако Хари беше толкова добре с ума си, колкото е с онова, дето е между краката му, нямаше да се стигне до снощния скандал, но нали Тони си има други качества…

„Да — помисли си Нел. — Най-важното му достойнство е в това, че е по-богат от всички около себе си.“

— Струва ми се — отново заговори Синди, — че в тази нощ чашата окончателно преля. Ще го накарам да се поизпоти, да се потормози ден-два. Ще му покажа, че не може се отнася с мен като робиня в харем. А възстановяването на ноктите ми ще му излезе много скъпо. Да пукна на място, ако лъжа! — Синди се разпали, лицето й почервеня. — Така че ще можеш ли да ме приютиш за една, да кажем, за две нощи? Искам да кажа, имаш ли някоя излишна стая?

Нел видя как очите й пресметливо огледаха кухнята.

— Нали ти казах вече, че аз тук не съм си у дома — излъга Нел. — Къщата принадлежи на един мой приятел, който сега лежи в болницата. Всъщност точно днес следобед съм длъжна да отида при него…

— При него ли!

— Да. Той ми е много близък, познаваме се от десет години. Много ми помогна да се справя с клиентите, особено с тези от по-висока класа.

— Значи и той е в играта?

— Вече не. — Нел замълча, неуверена дали си струва да й го казва. — Заразен е от СПИН.

Синди реагира както при изстрел от револвер от най-големия калибър.

— СПИН! Господи, нямам никакво намерение да остана дори и секунда в къщата на болен от СПИН!

— Но той сега лежи в болницата! Нали ти го казах преди малко? И там позволяват да го посещавам.

— Винаги става едно и също, никога нямам късмет… Но щом ще ходиш на посещение при болен от СПИН, по-добре да не ти досаждам с присъствието си. Уф, как можах да забравя! Трябва веднага да посетя моята маникюристка. Не мога да се показвам никъде с тези отвратителни нокти! Нищо чудно да ми отнеме целия следобед. Ако ми дадеш резервен ключ, мога да се върна в къщата…

— Нямам резервен ключ — излъга Нел. — Имам само този. Ще се върна тук към четири и половина. — Никак не й беше приятна мисълта, че може да се наложи да остави Синди сама в къщата. Синди нямаше да пропусне възможността да прерови шкафовете и чекмеджетата й.

— Е, щом е така, добре. — Синди й подаде празната си чаша. — Налей ми още една чаша.

Излязоха заедно от къщата и поеха по улицата.

— Знаеш ли, хрумна ми нещо! Нали никой не знае, че си дошла при мен? А къде е сега твоят Хари?

— И той, като нас, беше в занаята, но играеше винаги на много по-високо ниво. Няма да повярваш какви прочути имена са записани в бележника му с телефоните.

— Значи е доста богат, а?

— Никога не съм го виждала да се притеснява поради липса на пари.

Синди така се изненада, че се закова на място.

— О! Чакай, чакай малко! Та аз съм останала без пукната пара! Може ли да ми заемеш някоя и друга десетачка, Ели? Честна дума, ще ти ги върна в най-скоро време. Само колкото да си платя за маникюра…

Нел й даде петдесет лири.

— Да, да, това ми стига напълно, благодаря. Ще ми останат и за такси. Че и за бакшиша на маникюристката ми. — Синди се спря отново и замаха на такситата. Когато най-после едно такси се спря пред нея, тя се обърна към Нел: — А ти накъде отиваш? Искам да кажа, къде е тази проклета болница? Не искаш ли първо да те оставим пред нея?

— Той лежи в болницата в Уестминстър, край Милбенк. Ако това е в твоята посока, всичко е наред.

— Е, добре, щом си натам… а пък оттам аз ще продължа до Бетърсий. — Побърза да изглади неприятното впечатление, че се запътва към скъпите магазини в центъра. — Имам там една приятелка, държи един сносен бутик, та съм решила да й поискам още малко пари назаем. Но и с нея ще се оправя в най-скоро време.

Когато Нел слезе от таксито, Синди се провикна отвътре:

— Ще се срещнем пак в четири и половина, нали?

Нел се прибра доста по-рано от уречения час. А Синди се появи едва към шест, с подновена фризура. Нел я чакаше на дивана, с празна чаша в ръка, загледана безизразно в пространството.

— Е, сега вече е по-добре — възкликна Синди и разпери ръце, за да може Нел да я огледа. — Не е ли готино? Излезе ми доста соленичко, ама пък си струва, нали? Като ме види, Тони отново ще настръхне и ще започне да ревнува като ориенталски султан, какъвто винаги си е бил между впрочем… — Внезапно забеляза, че Нел въобще не й обръща внимание. — Ели! Какво ти е? Да не си болна? — Вторачи изумен поглед в лицето на Нел.

— Филип е мъртъв — сломено промълви Нел. — Получил е сърдечен удар. Когато пристигнах, лекарите и сестрите още се суетяха около него. Чаках доста, но накрая един от тях дойде при мен и ми заяви, че нямало смисъл да чакам повече.

Синди се замисли. Винаги досега се бе старала да избягва всякакви мисли за смъртта. За нея смъртта се свързваше единствено с унили и удължени физиономии, с примирен шепот, черни тоалети, погребални обреди. А още по-зле й стана, като си припомни, че става дума за смърт, причинена от СПИН. Тръсна глава и се опита да се съвземе.

— О, така съжалявам, Нел — заяви тя, но повече от вежливост, отколкото от състрадание. — Все пак, нали при тази проклета, гадна болест се знае предварително какъв ще е изходът? Искам да кажа, поне няма колебания и разни там празни надежди… — Умът й просто отказваше да се блъска върху въпроса кое всъщност бе по-мъчително — когато знаеш или когато не знаеш какъв ще е изходът. — Затуй си мисля, че сега… как да го река… не бива чак толкоз много да се косиш, нали?

Нел въобще не й отговори.

— Да, май ти наистина си изгубила много. Искам да кажа, и родители, и близки, пък сега и това…

— Вече нищо не знам — съкрушено прошепна Нел. — Вече не искам да мисля за нищо. Имам телефона на нотариуса му. Мисля, че е по-добре да му се обадя, нали знаеш, има да се уреждат куп документи… ах, да, длъжна съм да съобщя и на приятелите на Филип. — Изглеждаше объркана, смутена. Надигна вяло чашата си, но тя се оказа празна. Остави я на масата. — Довечера трябва да отида в болницата, за да прибера вещите му.

— Е, след като така се развиха събитията, не искам да ти бъда в тежест — ловко извъртя разговора Синди. Всъщност се стремеше да облекчи единствено себе си.

Нел успя да се окопити след шока.

— Не, можеш, ако искаш, остани тук, колкото желаеш — уморено изрече тя. — Филип не би имал нищо против. — Усмихна се унило. — Той въобще не обичаше да пречи на останалите.

— Нямам такова намерение — тръсна глава Синди. — Ще се преместя при сестра си в Падингтън. Нека Тони се потормози малко. Аз няма да бързам да му се обаждам. — Потупа утешително Нел по рамото, без да пропусне да размаха пръстите на ръцете си, за да не остане незабелязан подновеният й маникюр.

— Добре, щом така си решила… Но как ще се оправиш с Тони?

— Не виждаш ли, че сега не съм в състояние да мисля и за него? Искам да го накарам да се поизмъчи малко, пък тогава ще видим… Ще се върна едва когато се пооправя и събера сили.

— Добре. — Припомни си съвета на Марк: да не притиска Синди прекалено, за да не събуди подозренията й.

Нел въобще не спомена за петдесетте лири, които Синди й дължеше — сега не беше в състояние да мисли за подобни прозаични грижи. Което искрено зарадва Синди — тя реши да ги мине по сметката за „оказани услуги“. Лошото бе в това, че в същото време дължеше още една стотачка на Кевин, още толкова на фризьора си, но както прецени практично, нали всички те зависеха от Тони. Ще успее да пооскубе сестра си с някоя и друга дребна сума — нали сестра й получаваше социални помощи, защото отглеждаше сама трите си деца, и трите от различни бащи. Сестра й, Трейси, никога не бе имала късмет с мъжете.

— Искаш ли този път аз да ти донеса чаша чай? — Синди щедро предложи услугите си.

— Не, благодаря.

— Е, тогава ще те оставя насаме със скръбта. — Беше прочела този израз в някакъв криминален роман и още тогава й се стори, че звучи много благоприлично, затова се бе постарала да го запомни наизуст. — След ден-два ще ти звънна, за да разбера как са нещата около теб, става ли?

— Да, разбира се.

„Явно този Филип й е бил много близък — каза си Синди, докато затваряше външната врата. — Напоследък Ели все повече ме шокира — изглежда смазана от мъка. Е, разбираемо е, нали си няма семейство…“ Синди огледа улицата пред себе си. Кой знае, може пък срещата й с Нел да е за добро. Да, това ще внесе промяна в отношенията й с Тони, защото няма да е принудена повече да търчи при него и за най-дребните суми. Той сигурно ще се ядоса и ще рече, че е недоволен, загдето Нел се изпречва на пътя му. Синди отлично знаеше плановете на Тони за бъдещето на Нел — искаше да я пази за главната женска роля в бъдещия му порнографски хит, с подчертано „класически“ стил. „Е, ще видим кой кого ще изиграе“ — закани се Синди.