Вера Коуи
Двойствен живот (18)

Глава осемнадесета

— Следващата седмица започват снимките — съобщи му Нел.

— Някакви проблеми? — запита той. Гласът му прозвуча напрегнато, но делово. С нищо не издаваше скритите му вълнения. Говореха по телефона и тя не можеше да отгатне изражението на лицето му. Нел си помисли, че Марк още не може да й прости как се бяха разделили в онази кръчма зад Скотланд Ярд.

— Никакви. Всъщност, както го спомена и ти при последния ни разговор, от цялата работа може да приключа със солидна печалба. Защото сега Тони е на върха на бизнеса си. И не скри одобрението си още щом ме огледа от главата до петите.

От другия край на линията не се чу отговор.

— И къде ще се правят снимките? — дрезгаво попита той след продължително, тягостно мълчание.

— Е, това не знам. Наредиха ми само да се явя в клуба му в десет часа. После ще ме заведат на снимачната площадка. Щяло да бъде някъде наблизо, в някаква изоставена фабрика… Тони спомена, че нямал намерения да се отклонява от сценария.

— А той каква роля е поел? На продуцент или на режисьор?

— С режисурата се е заел някакъв тип на име Бил Майер, но в крайна сметка решаващата дума принадлежи на Тони.

— Няма ли следи за някаква друга дейност?

— Абсолютно никакви. Само подозирам, че истинските порнофилми се създават от друг екип и хората от него нямат нищо общо с тези, с които аз ще работя. А онези тясно специализирани видеозаписи, предназначени само за педофили, се заснемат от трети екип, до който има достъп само Тони Панакулис. Поразпитах тук-там за този Бил Майер. Според двама от познатите им той се ползвал с уважението на колегите си от филмовата индустрия. Дори го поканили в Холивуд, но хероинът го провалил. От осем години имал проблеми с наркотиците, но ако се улучи период, в който не е безнадеждно закъсал, можел да направи сносен филм по-бързо от всеки холивудски режисьор. За късометражен филм обикновено му стигала само една седмица.

Отново последва пауза.

— А колко ще ти платят?

— Зависи как ще се справя с ролята на Констанс Чатърлей.

— А това, от своя страна, ще зависи от мъжа, който ще играе Мелърс.

Нел за пореден път се изненада от реакцията му. Нима Марк я ревнуваше дори и от партньора й във филма?

— Някакъв мъж на име Хари Хол. Суперменът от всички досегашни продукции на Тони Панакулис. Нещо като мистър Свят. Видях го в няколко сцени и вече не си задавам въпроса защо жените така са полудели по филмите му — този мъж има бронирана гръд, само мускули, без капчица мозък.

„Престани да се заяждаш с мен, мистър старши детектив — мислено се помоли тя. — Точно сега нямам никакво настроение да споря с теб! Достатъчна ми беше срещата с Тони Панакулис.“ Затова, когато чу следващия въпрос на Марк: „Сигурна ли си, че не те е страх да се заемаш с тази рискована операция?“, тя разбра, че всъщност той се страхува повече от нея.

— Нали ти ме убеждаваше колко полезна ще бъда за проклетото ти разследване! Ти ми предложи да се срещна с онази досадна и надменна проститутка, със Синди Люис, нали ти…

— Достатъчно!

Резкият му тон охлади възбудата й.

— Направих го само заради една-единствена причина — за да им върна поне част от ужасите, които преживях. Лично аз не съм суеверна, но покойната ми покровителка вярваше, че всеки се подчинява на сляпата си съдба. Елизабет бе убедена, че ако не си помогна сама, и Господ няма да може да ми помогне. И ако веднъж изпусна някой удобен шанс, после дълго ще трябва да чакам да се появи повторно. Е, сега имам възможност да се разплатя с тях. Говоря за порнографията с деца, за секс с малолетни, за изнасилвания и убийства… Това е нещо много по-различно от всичко, с което съм се занимавала досега. Но нека да не говорим повече за тези ужасни неща. Сега трябва да изпълня ангажимента си за този филм, за да не събудя излишни подозрения. Освен това, според мистър Панакулис аз съм наета като творческа личност в създаване на висококачествено произведение на изкуството — довърши тя и се засмя.

— Изглежда, че вече сте имали първата творческа дискусия с Панакулис?

— Опитах се да изкопча нещо повече от него.

„Не! — помисли си Марк. — Не ти, а той се е опитал да изкопчи нещо от теб.“

— Отваря ми се прекрасна възможност да проникна в едно от свърталищата им, да подслушвам, да наблюдавам. Навреме съобразих и се заех да ги убедя, че за да създам правдоподобен образ на Констанс Чатърлей, ще ми трябва повече време. На Тони бе достатъчен само един поглед, за да разбере, че е попаднал на най-подходящата изпълнителка за главната роля. Разбира се, ще играя с руса перука…

— Защото той си пада по блондинки, затова ли?

— Не. — Нел се изненада от спонтанната му реакция. — Не знаеш ли, че в действителност Констанс Чатърлей била блондинка?

— О, да, да, разбира се, как можах да забравя… — Марк стисна зъби, опитвайки се да заговори отново със сух, официален тон. — И така, освен че си ангажирана за главната роля, друго нямаш какво да ми съобщиш, така ли?

— Е, това е още само началото, нима не разбираш?

— Но пак те моля, бъди нащрек. През цялото време! Това не ти е…

— Отлично зная в какво се набърквам, мистър старши детектив. Ще се постарая да измъкна колкото е възможно повече сведения, като се възползвам от положението си, без, разбира се, да допускам компромиси. Ще поддържаме връзка.

Изминаха пет дни. Тя му позвъни в петък вечерта и в началото на Марк му се стори, че долавя нещо обезпокоително в тона й.

— Всичко ни е в кърпа вързано. Днес в пет следобед приключихме със снимките.

— И как мина?

Нел отговори с такъв тон, че той нагледно си представи как тя свива небрежно рамене:

— Нищо особено.

„Гласът й звучи потиснато — реши Марк. — Дори обезсърчено. А това може да означава само едно — нещо не е наред!“

— Откъде се обаждаш? — попита той и неспокойно потропа с ръка по бюрото си.

— От къщи.

— Ще бъда при теб само след двадесет минути.

— Както желаеш.

Изглеждаше точно така, както си я представяше по време на разговора по телефона — унила и бледа, но може би последното се дължеше на липсата на грим. Интуицията му, изострена от годините в полицията, веднага му подсказа, че е достигнала онзи опасен миг, когато отчаянието, този най-лош от всички наши съветници, е надделяло у нея.

— Искаш ли кафе, или предпочиташ нещо по-силно?

— Кафе, моля.

Марк свали сакото си, метна го на дивана и седна до него. Тя се върна с две чаши, подаде му едната и се настани, с кръстосани крака, на отсрещното канапе. В обичайното си домашно облекло, в джинси и тениска, с боси крака, пред него отново бе неговата Нел, такава, каквато най-много я харесваше. Косата й бе вързана небрежно на тила й.

— И така… — започна тя, след като отпи от кафето си — сега навярно очакваш подробния ми рапорт. — Отново се събуди сарказмът й. — Тогава да започваме… Студиото се оказа всъщност изоставен склад, опразнен поради предстоящото застрояване на квартала откъм южния бряг на Темза, срещу Гринуич. Но парите не стигнали и застрояването се забавило. Горните етажи са в окаяно състояние, но ние използвахме само партера. Сградата принадлежи все още на някаква неизвестна на мен корпорация, нарича се „Атински инвестиционен фонд“. Предполагам, че е собственост на някакъв грък, сънародник на Панакулис. Очевидно още се използва като склад, защото не е прекъснато осветлението, както и отоплението, въпреки че беше ужасно студено през цялото време. Освен това реката е непосредствено до фасадата на сградата и е много влажно. В един от ъглите на партерния етаж уредиха нещо като снимачна сцена — имитация на къщата на Мелърс. Снимахме от понеделник до четвъртък — много припряна работа, защото всеки час струва хиляди лири, но много от сцените бяха подготвени предварително, а Бил Майер си разбира от работата. Предимно секс сцени. И после — пак секс. Без да се свенят от едрия план. Дотук за Тони и за неговото „творчество“. Всичко бе претупано набързо, нали целта е само една: как да се изкарат повече пари. С екипа нямаше проблеми, защото бяха доведени от Бил от някакво предишно студио. Никой не си отваряше устата, искам да кажа, че нямаше излишни приказки. Не знам дали това се дължеше на факта, че през първите два дни Тони неизменно присъстваше на заснемането на всяка сцена, но предполагам, че това е била причината. Но в петък отидохме на „обекта“, извън „студиото“, и можеш ли да познаеш къде се оказа?

Марк веднага схвана за какво намекваше тя.

— В Уилтшир? В имението на Реза Доминициан? За миг тя го зяпна с отворена уста.

— Как позна?

— Защото нещо в интериора на къщата му напомняше за залата, която видях като фон в един от конфискуваните порнофилми. Пък и какво по-сигурно място от това за външни снимки?

Изпълнени с подозрение, очите й се вторачиха в лицето му, но Нел продължи, след като се убеди, че Марк не се присмива на думите й:

— Точно така стана. Външни сцени. Заснехме два епизода: единият — в мраморния параклис, а другият — извън него. Този параклис го помня още от оня злополучен уикенд в къщата на Реза. Накараха ме да бутам инвалидната количка на сър Клифърд. Сцената беше доста продължителна и се уморих да позирам. После имаше още една сцена, но този път вътре в параклиса — става дума за прословутата сцена с цветята. По време на пътуването дотам тръпнех от страх — никой не си бе направил труда да ми обясни закъде пътуваме, но познах, че сме на пътя към имението в Уилтшир. За щастие, по-късно си припомних, че според сведенията ти Реза Доминициан още не се е върнал в Англия. Едва тогава въздъхнах успокоено.

— Той още е в Брюксел.

— Добре, но тогава е очевидно, че Тони се разполага в имението като собственик. И това очевидно става със знанието и разрешението на Реза, защото чух как двамата разговаряха по телефона. Вероятно разговорът им е бил строго секретен, защо един камериер повика Тони да говори от защитения срещу подслушване телефон в къщата, макар че Тони постоянно мъкне мобифона в джоба си. Когато се върна, съобщи на всички, че някаква неотложна задача го задължава да замине за Лондон и оставя Бил като свой заместник на снимачната площадка. Заминаха двамата, Тони и Синди. — Улови въпросителния му поглед и кимна утвърдително: — Да… през цялата седмица тя не се отделяше от снимачния екип. Както и да е, оттогава не съм виждала Тони, чак до днешния следобед, когато се върнахме в Лондон и той ни плати хонорарите в кабинета си. В брой. Мен ме оцениха на хиляда лири. Според него това били много пари… — Нел не можа да сдържи презрителната си усмивка. — Навярно Тони би могъл да си намери още десетина кандидатки за моята роля и няма да се разплаче, ако скъсам отношенията си с него, но ми се струва, че е останал доволен от играта ми, защото промърмори нещо за следваща продукция. Всъщност много повече ме ласкае мнението на Бил — той откровено беше във възторг от мен. Призна, че съм родена за актриса — сухо отбеляза Нел, сякаш се касаеше за нещо незначително. — Но не мисля, че имаше някаква полза за мен, защото нищо ново не научих. Те или не знаят, или не искат, или не смеят да се заемат с нещо по-сериозно. Отлично съзнават, че такива филми са забранени от закона, но нали печелят много и пазарът е гладен за порнография… една от причините е в това, че не могат да правят повече от един филм на всеки два месеца. За тях това е само доходен бизнес и нищо повече. Към мен проявиха интерес, защото съм нова в екипа им, а може би и защото искаха да ме изпробват, но вниманието им бе насочено главно към шампионата по билярд, с който запълваха свободното си време. Побъбрихме си и за Щатите, но на съвсем общи теми. Разказаха ми доста истории, някои от които бяха доста смешни: за дами от висшето общество, които навремето започнали кариерата си от порнофилмите. Но не забелязах признаци, че се опитват да скрият нещо от мен — искам да кажа, нямаше загадъчни знаци, които да си разменят членовете на снимачния екип, никой не напускаше снимачната площадка, с една дума, всичко се вършеше открито. — Тя въздъхна уморено. — Общо взето, само си изгубих времето.

В гласа й прозвуча нотка на разочарование, толкова явна, че Марк остави чашата си на масата и се доближи до нея.

— Може би не трябваше да те пускам с тях — съгласи се той. — Нали имаме вече потвърждение за връзката между Панакулис и Доминициан и знаем, че използват имението му като снимачна база за порнофилмите…

— Но аз бях длъжна да замина! В противен случай нямаше да имаме доказателства, че тези филми са тяхно дело! Нямаше да знаем кой ги създава, къде е, както го каза, „снимачната им база“. Нима искаш да кажеш, че съм пропиляла цялата тази седмица за нищо?

— Та аз пропилях месеци, без да постигна що-годе задоволителен резултат! От две години сме по следите на педофилския кръг, но още не знаем кои хора са в дъното на тази престъпна група. Само в киното престъпленията се разкриват за час и половина!

— Да, навярно е така — въздъхна Нел, но не изглеждаше убедена.

— Аз оплаквам ли се, че разследването се проточи толкова?

— Не, но нали имаш правото да ги арестуваш заради…

— Не, все още нямам това право. Полицейската работа е бавна и мъчителна. Трябва да задаваш стотици въпроси, да получиш отговорите поне на една десета от тях, да разриваш ями в гората, но от десет ями само в една ще откриеш труп, търпеливо да трупаш, най-дребните доказателства, докато най-после попаднеш на нещо по-значително, на което досега никой не е обърнал внимание, да променяш хипотезите си на сто и осемдесет градуса… През последните две години бяха намерени шест трупа, но все още не са открити три пъти повече изчезнали деца. Очевидно съзаклятието на педофилите е отлично организирано. Засега знаем само, че периодично се събират някъде, но нищо повече не ни е известно. Труповете са открити в зона с радиус над триста километра. Не е изключено този педофилски кръг да организира сбирки на свои членове от всички краища на страната по предварително уговорен график, след като подготвят набелязаната жертва. По-вероятно е обаче да се събират само при удобен случай, а не според старателно уточнен график. Струва ми се, че след като открием нов труп, престъпниците временно преустановяват дейността си, защото е трудно да примамят момчетата, изплашени от статиите и снимките в пресата. Онзи телефонен разговор между Панакулис и Доминициан, за който ми спомена, може би е свързан със следващите действия на педофилския кръг, но може и да няма никаква връзка. Панакулис е под непрекъснато наблюдение, но досега не е предприел нищо съмнително. Мога да ти покажа снимките на всичките му срещи. Кой знае, може и да срещнеш някоя позната физиономия…

— Съмнявам се — скептично промърмори Нел.

— А защо държиш непременно да се сдобиеш с неопровержимо доказателство за вината на Тони Панакулис?

— Нали това е крайната ни цел? Както ти е добре известно, не понасям хората, на които им доставя удоволствие да изнасилват малолетни. И от двата пола. Както и тези, които печелят пари от този мръсен бизнес! — Нел не можа да сдържи нервите си и рязко стана от стола. — Искаш ли още кафе?

Марк разбра, че е засегнал най-чувствителната й струна и побърза да добави:

— Хрумна ми нещо по-добро. Имаш нужда от някакво развлечение. Какво ще кажеш да вечеряме навън?

— Благодаря, но не желая — твърдо заяви Нел.

— Не се отчайвай само заради този временен неуспех. По-добре е да се опиташ да го забравиш и да се съсредоточиш върху следващата възможност, която, убеден съм в това, ще се появи в най-скоро време.

— Но аз бях сигурна, че ще открия нещо изобличаващо… — В гласа й преливаше отчаяние, толкова затрогващо, че му се прииска да я стисне в прегръдките си.

— За жалост, се случи така, че не по мое желание се озова в центъра на това смърдящо тресавище. Сега имаш нужда да забравиш, макар и временно, за онези негодници. По-добре да отидем в някой приличен ресторант, да прекараме вечерта в приятна и спокойна обстановка. Няколко чаши вино ще ти дойдат добре…

— Вече казах „не“! — извика Нел.

Резкият й отказ само още повече разпали желанието му и отприщи гнева му.

— За бога, наистина си костелив орех! Какво да направя, за да те убедя да излезем? Да те помоля да ме запишеш в списъка на клиентите си? Това ли искаш? Нима не си способна веднъж да нарушиш навиците си, да направиш нещо, без да искаш пари в замяна?

Погледът й блесна като мълния. Устните й се стегнаха. Вдигна ръка, за да го зашлеви, но той реагира светкавично и я сграбчи с такава сила, че лицето й се смръщи от спазъма. Разярената жена се опита да го удари с лявата си ръка, но и тя попадна в железните му пръсти. Сякаш я бе стиснал в челюстите на менгеме. Нел изохка отчаяно, но остана така, прикована към него, лице в лице, зачервена, останала без дъх. Не можеше да помръдне и от безсилие й идеше да се разплаче.

— С този гняв само ще навредиш и на себе си, и на мен, не го ли разбираш? Никой не ти е обещавал, че непременно ще успееш. Но жалко, много жалко… въобразявах си, че си по-корава, отколкото се оказа. Забрави ли думите ми — това не е криминален филм, а реалност — сурова, отчайващо трудна, чийто край никой не може да предвиди. И никога не се случва това, което най-много желаем. И не забравяй, че сега най-важното е да бъдем безкрайно предпазливи, защото животът ти е поставен на карта!

Тя се опита да се освободи от ръцете му, стегнати като клещи, пребледняла от ярост, но без никакъв успех — пръстите му я стискаха като стоманени белезници.

— Нел, моля те, изслушай ме! Ти не си свръхчовек, направи всичко, което бе по силите си… Нека сега да забравим за проблемите, да излезем навън и да отдъхнем поне тази вечер…

— Аз се нагърбих доброволно с тази мъка само и само за да ти помогна, а ето каква отплата получих! — студено процеди тя през зъби. — И то сега, точно когато съм така отчаяна, че не можах да постигна целта си…

— А аз оплаквам ли се? Нел, нима не разбираш, че е наивно да се очакват резултати още на първата седмица?

Нел още веднъж се опита да освободи ръцете си, но и този път безуспешно. Марк забеляза как в очите й се надигаше паника. Изплаши се, че ще избухне в истерия.

— Нел, Нел, скъпа, чуй ме! Опитай се да се овладееш, да се вразумиш! Нел, моля те… Събери си ума! Ако ти беше на мястото на Панакулис, щеше ли да разкриеш пред една непозната всичките си тайни, които си укривал с години от любопитни очи и уши? В тази мръсна игра са намесени доста влиятелни личности, сигурен съм в това, защото иначе Панакулис нямаше да се разхожда на свобода, без белезници на тлъстите си ръце… Те са непоправимо извратени, садисти и убийци, които не се спират пред нищо, за да задоволят отвратителната си похот! А ти се озова в това гнездо на оси и си въобразяваш, че те веднага ще ти се доверят! Защо си мислиш, че ще заслужиш специално внимание?

Нел се напрегна, с все сили, и успя да изтръгне ръцете си от челичената му хватка.

— Защото знам, много добре знам какво е да се изнасилва безпомощно дете! — кресна тя като подивяла. — Знам, защото съм го преживяла… и то от собствения си баща! Ето защо! — Нел се сепна и прехапа устни до кръв. Но вече беше късно, безнадеждно късно. Мъката й, дълбоко стаена от години, изплува на повърхността, а в стаята надвисна зловеща, черна тишина. От очите й бликнаха сълзи, тя побърза да захлупи с ръце лицето си, но и това не помогна — разплака се още по-силно. Марк се приближи плътно към нея и я прегърна плахо, както се обгръща нещо безкрайно крехко и драгоценно.

— Мое скъпо, нещастно момиче — едва чуто прошепна той. — Защо, за бога, не ми го каза? — Искаше му се да я сгуши в обятията си, но се страхуваше да не го възприеме като акт на съжаление.

— Никому не съм го казвала досега — изхлипа тя. — Защото не е за споделяне…

Той я притегли към дивана и коленичи на пода пред нея. Измъкна кърпата си, пъхна я в ръката й и я остави да се наплаче. Изминалата седмица за нея навярно е била истински ад — докато се е опитвала да открие нещо, което да насочи следите към престъпниците, тя е премисляла, отново и отново, защо бе стигнала дотук, опитвала се е да намери отговорите на въпросите, които я бяха измъчвали още от детските й години, отчаяно е търсела опора, за която да се впримчи, за да избегне срива. Нищо чудно, че накрая не издържа — защото единственото, което успя да постигне, се оказа нов изблик на жестоко самоунижение и болезнено съпреживяване.

Но въпреки това имаше напредък — защото едва сега Марк разбра, с болезнена яснота, че е длъжен да й помогне, че тя има нужда от него. За нея въобще не беше типично да споделя страданията си — тях Нел винаги пазеше единствено за себе си. Ала дълбоко в сърцето си тя си оставаше беззащитна, уязвима и ранима като всяка жена — въпреки бляскавата външност и несмутимото самочувствие, с които се подвизаваше под маската на Клео. „Тя е прекрасна жена, с чувствително и нежно сърце“ — каза си Марк, изненадан от бързината, с която рухна непоклатимата й фасада. Припомни си как още в самото начало на познанството им той остана поразен от самоувереността й, придобита от годините на практиката й като първокласна куртизанка. Изплаши се, че няма да може да я успокои, и в страха си я разтърси енергично за раменете, за да й помогне да се свести.

Нел избърса сълзите си и заговори без подкана, с глас, изтощен от вълнение:

— Всичко започна, когато бях на единадесет години. След смъртта на мама баща ми заяви, че аз трябвало да заема мястото й. И то изцяло. Отначало нищо не разбрах, макар да усещах инстинктивно, че нещо не е наред. Когато се престраших и се опитах да му възразя, той избухна. Това, което мислели другите, него никак не го засягало, защото той, като мой баща, ме бил създал и имал пълното право да върши с мен каквото пожелае. Аз бях по-голямата му дъщеря, а той бе останал самотен, без жена в леглото си. Следователно аз трябвало да заема нейното място — и в къщата, и в кухнята, и в леглото му. — Говореше с привидно безразличен тон, с кухи слова, сякаш изпразнени от съдържание, както се говори за някой непознат — трудно й бе да отгърне плътния слой, натрупан в нея след годините, пропити със самотни терзания, когато не е знаела към кого да се обърне за помощ, с кого да сподели мъката и униженията, да потърси съвет как да преодолее ужаса, сковал сърцето й.

— Не идваше всяка нощ в леглото ми, но скоро научих, че ако се опитам да проявя дори и най-слаба съпротива, веднага ще последва някакво наказание. Най-често ме заключваше в мазето, връзваше китките ми към металните халки на една от дебелите греди и ме оставяше да вися така в мрака, като краката ми едва се допираха до пода. Отначало крещях като обезумяла, ала той нито веднъж не дойде, затова постепенно се отучих от тези обречени на неуспех опити и висях на халките, стиснала зъби, за да не изохкам от болка. Нито веднъж не ме удари, нито пък приложи някаква друга форма на насилие. Защото неговото насилие не беше физическо, а емоционално. Едва когато станах зряла жена, се досетих, че за да умре майка ми толкова млада, сигурно и той е допринесъл, с непоносимия си характер. Помня само — бях съвсем малка — как майка ми пееше и свиреше на пиано, но баща ми държеше много да се пази пълна тишина в къщата, така че се стигна до деня, когато нейните песни секнаха. Тя започна да вехне като цвете в саксия, което са се отказали да поливат, смазана от властното държане на баща ми. Той държеше неизменно да се спазват педантичните му инструкции. Когато узрях и вече имах менструален цикъл и той не можеше да се възползва от тялото ми, не се посвени да ме научи как да го задоволявам с уста. Но се случи така, че забременях. И сега не мога да си обясня как стана това — нали всяка сутрин той ми връчваше поредното хапче и не се отделяше от мен, докато не го преглътна? Той ми направи аборта… И докато се възстановявах, той насочи животинският си нагон към по-малката ми сестра, Маргарет. Една нощ ме събудиха крясъците й. Изтичах в стаята й, но леглото се оказа празно. Той вече я беше отнесъл в леглото си… И както винаги, беше заключил вратата. Заудрях с юмручетата си като побесняла, завиках, а той изскочи от спалнята си и ме заплаши, че пак ще ме окове в мазето, ако не престана да буйствам. Тогава не издържах и му изкрещях в лицето всичко, което ми се бе насъбрало в гърдите. Бях станала на седемнадесет, а това мъчение продължаваше вече шеста година. Не исках да съсипе и нея. Затова, една сутрин, след като бе прекарал нощта с мен, аз се измъкнах от къщата ни и се завтекох към службата за социални грижи. Разказах им всичко. Нарочно не се бях изкъпала и им заявих, че по тялото ми още има следи от спермата му. А по-късно — след като изчаках да стане десет, когато започваше визитациите си по адресите — ги заведох у дома и им показах халките в мазето. Опитах се да накарам и Маргарет да ме подкрепи с признанието си, но тя само проплака: „Той ще ме пребие, страх ме е, ще ме пребие!“. Затова се заеха да я утешават и да чакат завръщането му. — Гласът й заглъхна. Марк остана безмълвен, само я притисна още по-близо към себе си, изплашен, че в следващия миг тя може би отново ще избухне в истеричен плач. Ала Нел се окопити и продължи: — Обаче той не отрече думите ми. Само им заяви, че след като е създал и мен, и сестра ми, има право да върши с нас това, което намери за добре. Заяви още, че никой нямал правото да му нарежда как да се държи с децата си. А преди да го отведат, ме изгледа пронизващо, с поглед, от който още изтръпвам, и ми рече само това:

— Разочарова ме, Елеонор. Мислех, че съм успял да те науча да си държиш езика зад зъбите.

Тя затвори очи. Изглеждаше смъртно изтощена. Но тръсна глава и се насили да продължи:

— Изпратиха ме в пансион, но след като научих, че сестра ми е на сигурно място в една от клиниките в града и баща ни никога няма да може да се добере до нея, аз избягах от пансиона. Стана много лесно — само грабнах сака с личните си вещи, имах и малко пари. Зарязах всичко — и къщата, и града. Заминах за Лондон и там станах проститутка — всъщност баща ми ме бе направил такава още преди седем години. Само че оттогава започнах да се продавам за пари. С баща ми беше безплатно, нали трябваше да си платя за храната, дрехите и квартирата… Нямах никаква професия, знаех само да готвя, да чистя, да мия и да шия. Изкарах по улиците повече от две години, когато срещнах Елизабет. Останалото ти е известно. — Клепачите й потръпнаха, устните й се свиха и той разбра, че му бе разказала всичко за себе си.

Марк мълчеше, смаян и смазан от покъртителната й изповед, неспособен да повярва, че може да съществуват такива извратени родители, способни да прекършат психиката на невръстните си деца. Опита се да преглътне, но гърлото му беше пресъхнало от ужас. Целият бе настръхнал, стиснал юмруци до болка. „За бога — каза си той, — а аз си въобразявах, че в полицията съм се нагледал на всякакви трагедии!“

— Стига, скъпа — зае се Марк да я успокоява, притискайки я до гърдите си, — това отдавна е приключило и никога няма да се върне. А с мен винаги ще бъдеш в безопасност, кълна се във всичко свято.

Споделената й тайна, старателно укривана през всичките тези години, изтъка между тях невидима, но здрава спойка, за която в този миг дори и опитният детектив още не си даваше сметка.

— Благодаря ти, че ми разказа — тихо промълви той. — Благодаря ти, че избра тъкмо мен.

Но тя не го чу, защо вече се бе унесла в спасителните обятия на съня.

 

 

Нел спа непробудно три часа. Марк я зави с одеялото, което намери в скрина, и се отпусна изтощено на креслото до камината. После се надигна, донесе бутилката с уиски, сипа си и избра от библиотеката й нещо по-леко за четене — първия американски трилър, който намери сред книгите й. Но скоро се отегчи, защото сюжетът по нищо не напомняше на неговото ежедневие в полицията. В стаята се появиха двете котки и с неспокойните си движения недвусмислено му подсказаха, че са порядъчно огладнели. Марк намери в кухнята кутията с котешка храна и подели съдържанието й по равно между двете котки, без да забрави да им сипе и от млякото. Котките ометоха порциите си, доволни облизаха мустачките си и се върнаха във всекидневната, заблизаха лапи, вперили немигащите си сини очи в спящата си господарка, която дори не помръдваше в съня си. Накрая се покатериха в креслото на Марк и Блосъм се настани удобно в скута му, а Бъндъл се сгуши върху възглавницата. Котките тихо замъркаха и Марк усети тръпките им.

Отново се замисли за нея. Тя се бе постарала да си създаде домашен уют, несмущаван от ничие досадно присъствие — навсякъде по мебелите и книгите личеше изисканият й усет към красивото и изящното. Може би се е опитвала да си достави радостите, от които е била лишена в дома, в който е била принудена да преживее нещастното си детство. Но можеше ли да се каже, че въобще е имала детство? Майка й е била прикована в инвалидна количка още когато Нел е била само на седем години, а баща й е разрушил безмилостно всичките възможности да заживее като нормално дете. Марк си припомни колко надежди възлагаше на него амбициозната му майка и какви огорчения й бяха причинили отказът му да наследи кариерата на баща си, но поне не беше лишен от майчина топлота, а днес тя се гордееше с него. Както и баща му. Те бяха посветили живота си на двете си деца и макар че майка му имаше слабост към него, а баща му — към сестрата на Марк, той можеше винаги да разчита на подкрепата и на двамата. А след като изслуша покъртителния разказ на Нел, той се съмняваше дали д-р Джордан е бил способен да изпитва родителска любов. Вместо нея е изисквал сляпо послушание от двете си дъщери, защото е решил да ги подчини само на егоистичните си желания. Марк се усъмни дали целият съзнателен живот на Нел не е бил подчинен единствено на една-единствена цел — да се противопоставя на парещите спомени от бащиния й дом. Ще му е необходимо много време, много усилия и търпение, за да успее да я накара да забрави поне част от кошмара, превърнал детството й в низ от ужасни спомени.

Нел отвори очи, надигна глава, прозина се, изтегна се в леглото, а Марк с любопитство гледаше непресторените й мимики и движения. Тя се огледа смутено, дори смаяно, преди да заговори сковано:

— Съжалявам. Не съм имала намерение да заспивам, преди да си беше тръгнал.

Тонът й беше сдържан, нямаше и следа от вълнението, когато се бе изповядала пред него. Може би си спомняше за откровените си признания и сега горчиво съжаляваше за тях.

— Очевидно си се нуждаела от сън. Сега по-добре ли се чувстваш?

Нел само кимна мълчаливо, без да го погледне.

— Добре. Докато ти спеше, аз нахраних котките и си приготвих едно питие.

— Благодаря ти, Марк. — Тя се изправи и отметна косата си назад. — Така ми се иска да изпия една-две чаши горещ чай…

— Идеята не е лоша. Остави това на мен. Вече знам пътя към кухнята.

Изтегнат в скута му, Блосъм се опита да протестира, когато Марк се надигна, затова той го подаде на Нел.

— Ето, за разнообразие нека сега постои при теб.

— Нима през цялото време е лежал в скута ти?

— Да, а Бъндъл спа на възглавницата. — Той посочи с глава към Бъндъл, който сънено разтърка очи с лапите си.

— Мили боже, та ти си станал техен любимец! Дори и Филип не успя да спечели любовта им!

Марк отиде в кухнята, а Нел сграбчи Бъндъл, прегърна го и шеговито го упрекна:

— Предател! — Но всъщност в този миг се чувстваше безкрайно щастлива.

— Огладня ли? — долетя от кухнята гласът на Марк. За своя изненада, тя наистина беше огладняла. Остави Блосъм на стола и отиде при него в кухнята.

— Знаеш ли за какво си мечтая в момента? Само за бъркани яйца и няколко филийки препечен хляб.

— Да му сложа ли и малко бекон?

— Да не забравиш за гъбите…

Настаниха се на столовете до кухненската маса и тя се зае с бърканите яйца.

— О! Та ти си бил отличен готвач! — възкликна Нел и се обърна към Марк, който още се суетеше около тигана. — Този път няма да спазвам никакви диети!

Не говориха много — и двамата бяха огладнели порядъчно, затова се съсредоточиха единствено върху храненето. Накрая отнесоха чашите с чая във всекидневната. Завариха котките изтегнати пред камината.

— Не се ли притесняваш от всичко, което ми разказа за преживелиците през изминалата седмица? Нямам предвид неуспехът ти да се сдобиеш с нови сведения по нашия случай?

За миг тя го изгледа подозрително.

— Как разбра?

— Нали съм детектив? Забрави ли?

— А аз очевидно не ставам за детектив — кисело се усмихна Нел, но в следващия миг усмивката й помръкна. — Не мога да отрека, че открих една много неприятна истина: не мога да играя ролята на куртизанка пред публика. Кара ме да се чувствам като… както при първото ми излизане на улицата, като уличница, готова на всичко за шепа монети. Като мръсница, като презряна жена от утайката на обществото. И така се чувствах през цялото време. Беше и много студено, защото онези гангстери пестяха от отоплението. Но същевременно, кой знае защо, ме напушваше смях. Понякога едва се удържах да не се разсмея. Разкъсвана между отвращението и насмешката, постоянно трябваше да си напомням коя съм аз и къде се намирам. В съзнанието ми внезапно нахлуха спомени за случки преди години, които отдавна считах за напълно забравени. Нищо чудно това да е била причината за снощното ми избухване. Тези мъчителни мисли тайно са клокочели под повърхността на съзнанието ми, докато накрая са избликнали на открито като гейзер.

— Това е само въпрос на време. До голяма степен и аз съм виновен, че се замеси в тази бъркотия. Но съм уверен, че това никога няма да се повтори.

Тревожното изражение на лицето й го накара да я попита загрижено:

— Сега пък какво има?

— Тони иска да продължим със снимките. Забрави ли, че ти бях споменала за още един филм?

— Да вървят по дяволите тези порнографски филми! Ще си намерим друго занимание.

Нел го измери, за миг, с леденостуден поглед.

— Май ме бъркаш с някой от твоите подчинени, мистър старши детектив — иронично подхвърли тя.

— Да, длъжна си да ми се подчиняваш, щом като разчиташ на мен за защита. Може би пък ти си забравила, че се занимаваме с разследване на серия от жестоки убийства? — Ласкавият му тон отстъпи пред гнева, надигнал се в гърдите му. Сините му очи внезапно потъмняха.

За безкрайна своя изненада, тя не обърна внимание на спречкването, а продължи със замечтан глас:

— Струва ми се, че най-после съм намерила изход.

— Нищо не разбирам…

— Нали ти казах, че Синди през цялата седмица не се отдели от снимачната площадка? Е, това ни помогна да се сприятелим, доколкото това въобще е възможно с жена като нея. Поне я оставих да си въобразява, че е така. Нали знаеш колко обичат жените да си спомнят заедно за миналото, да се прекъсват една друга с възклицания като: „А помниш ли, когато…?“. Синди винаги е готова да се сприятели дори и с най-злия си враг, ако надуши някаква печалба. Внимавай, защото ще последва нещо, което живо ще те заинтересува! Тя е много близка с това дяволско изчадие, Тони Панакулис. Може би защото и двамата са толкова алчни и безскрупулни, че си подхождат като яйца с шунка. Не знам дали ще успея, но ми се струва, че ако успея да й вляза под кожата и да се науча как да гъделичкам суетата и грандоманията й, ще мога да измъкна от нея доста сведения за Тони — защото Синди от всичко на този свят най-много обича да се хвали — с тоалети и дрънкулки, с приятели и връзки в подземния свят, с какво ли не… Затова се заех да я обработвам, много предпазливо, без да щадя усилията. Но досега нищо не успях да изкопча от нея за Тони. Колко пъти се опитвах да насоча разговора в тази посока, тя си знаеше само едно: колко търсена била тя, какви успехи жънела навред… достатъчно било само да се появи някъде и всички мъже изоставяли компаньонките си! Е, досега не съумях да науча нещо съществено, но вече приказва с мен много по-охотно, отколкото в началото. А освен това не забравях да попивам всички клюки, които се носят за нея сред снимачния екип. А те никак не са малко, мога да те уверя в това. Но… да не би да те отегчих? Или ще ме оставиш да довърша?

Марк кимна одобрително и Нел продължи разказа си.

— Дотогава Синди не посещавала често снимачните екипи, освен ако тя не играела — разбира се, винаги в главната роля. Но напоследък все по-рядко й оказвали тази „чест“. Според злите езици, сега се отбивала почти всеки ден при режисьора и оператора само за да провери има ли опасност да изгуби парите си, вложени в поредната продукция. — Нел спря, за да подсили ефекта от следващите си думи. — Не, не мисля, че е идвала заради мен. Не се страхува, че мога да й отнема Тони, макар че той от самото начало ми намекна, при това доста явно, че не би имал нищо против да се позабавляваме… — Нел конвулсивно потръпна от отвращение. — Не бих му позволила да ме докосне дори с кутрето си! — Млъкна, задъхана, и изчака малко, преди да отпие от кафето си. — Не, сега Синди се интересува не от това дали ще й отнема нейния смрадлив грък, а от опасността да я изиграят при подялбата на печалбата. Напоследък се е увлякла по Хари Хил — и оттогава за нея друг мъж не съществува. Тя винаги се е мислела за по-хитра от всички и сега опипва предпазливо почвата — иска да се увери, че няма да посегна на новия й обожател. Иска да ме омотае в мрежите, но аз я познавам не от вчера. Винаги си е била потайна, затова я следя зорко. Спомних си как се умилкваше на Мики Шонъси, после и на Тони Панакулис, а сега се е залепила за този Хари Хил. Всъщност тя изневерява на Тони, а не той на нея. Имам доказателство, защото успях да я проследя в най-усамотената част на парка в имението, когато всички останали бяха на снимачната площадка. Беше се впила в него като ненаситна пиявица, сякаш бе решила да го изцеди до капка. Дори, по едно време, започна да го гъделичка със стъблото, което откъсна от тревата. Очевидно е решила, че нищо не бива да остане за мен. — Нел се ухили подигравателно. — Но в интерес на истината съм длъжна да призная, че успях да го възбудя, и то за съвсем кратко време.

Марк се преструваше, че не изпитва ревност, докато слуша разказа й, макар че едва сдържаше яростта си.

— И какво реши да предприемеш? — попита той, като се насили гласът му да прозвучи колкото бе възможно по-делово.

За негова изненада върху лицето й се спусна мрачна сянка, преди тя да процеди през зъби:

— Изнудване. Ще я накарам да ми разкаже всичко, което знае за бизнеса на Тони, ако не иска той да научи какво съм видяла в парка. Ще й обещая, че тази нейна малка тайна ще остане завинаги погребана, ако ми даде сведения за сборищата на педофилите. Но ако откаже, веднага ще си поприказвам с Тони. — Сега устните й се изкривиха в зловеща усмивка. — Синди е хлътнала до уши в онзи мъжествен киноактьор, чиято глава сигурно е пълна с мускули, вместо с мозък, но много повече обича диамантите и визоновите палта.

— Не те ли е страх, че в крайна сметка ти можеш да се окажеш жертва от предстоящото разчистване на сметки?

Между веждите й се вряза тънка черта, докато обмисляше въпроса му.

— Идеята ти е не само много опасна, но и доста ненадеждна — продължи разпалено той. — Нали ми разказа, че бащата ти често те е наказвал за неподчинението ти? Как, според теб, онези типове ще се разправят със Синди, ако разкрият, че тя ги е предала на полицията? Та те не се страхуват да убиват деца само заради похотливите си изживявания! Тя ще изгуби не само диамантите си и визоновите си палта. Ще плати с живота си. Същото те очаква и теб. Първото, което ще хрумне на Синди, ако се опиташ да я изнудваш, ще бъде да се обърне за помощ към Тони, но не заради неговата безопасност, а просто за да спаси кожата си. Нали самата ти ми съобщи, че тя била много продажна и пълна егоистка? Нима не си даваш сметка, че ако Тони попадне в задънена улица, няма да се поколебае да се раздели, и то завинаги, с бившата си любовница? Тя ще пострада, неминуемо ще пострада, защото знае прекалено много. Тя е от тези хора, които не се укротяват, ако не задоволят любопитството си. И при първия признак, че работите отиват на зле, тя ще изтича при своя покровител, който доста ще се позамисли, преди да й прости предателството.

Докато Марк говореше и яростно ръкомахаше, челото й се смръщи още повече, а на лицето й се изписа смущение и объркване.

— Тогава какво друго ми остава? — запита Нел, без да вдига поглед от пода.

Той не обърна внимание на нотката на негодувание в интонацията й.

— Ще продължим да ги следим.

— Но колко ще трае това?

— Колкото е необходимо.

— Но нали ми обясни, че вече втора година се занимаваш с това разследване?

— О… не знам, никой не може да гарантира дали няма да са необходими още две години!

Тя го погледна недоверчиво, но побърза да отклони погледа си, а Марк си спомни, че желязото трябва да се кове, докато е горещо.

— Струва ми се, че последните ми думи никак не ти се харесаха? — попита той.

— Много добре знаеш, че не искам да имам нищо общо с полицията.

— Аз съм само един най-обикновен полицай. Но освен това съм и мъж. — Наблегна на думата „мъж“. — Нека да се успокоим и да обсъдим всичко по-грижливо и по-разумно. Старая се да те предпазвам от всякакви злини. И освен това ми се струва, че отношенията ни вече не са чисто формални, или се лъжа?

Тя хвърли още един подозрителен поглед към него, но не отговори на въпроса му. Марк усети, че сега никак не й е до анализиране на отношенията между тях двамата. Вече я познаваше добре и само от стойката й разбра, че Нел се е затворила в себе си и не желае да продължават с този мъчителен разговор. Нищо чудно да се е научила да се изолира от околния свят още в детските си години, когато баща й е започнал да я измъчва с похотливите си набези. Инстинктът на охлюва да се скрие в черупката си при надвисване на някаква опасност. „Може би го прави винаги, когато се сблъска с нещо, което не се поддава на овладяване или обяснение — помисли си Марк. — Също като мен.“

— Моля те, Нел, изслушай ме! — помоли я той и се приближи към нея, без да смее да я хване за ръката. — Не се скривай в своя свят. Това никак не ми харесва, пък и сега и двамата нямаме нужда от отчуждение.

— Разбрах какво искаш от мен — глухо промълви Нел, без да вдигне глава, — но съм длъжна да ти съобщя, че е невъзможно.

— Защо?

— Много добре знаеш причините.

— Моля те, обясни ми! Не ме измъчвай с догадки!

Тя го изгледа още веднъж преценяващо, като че ли си задаваше въпроса какво прави този непознат в къщата й, преди да се изправи и да закрачи нервно из всекидневната.

— Защото аз съм си такава, каквато съм.

— И какво от това?

— О, стига! Уморих се да споря с твърдоглави полицаи…

— Името ми е Марк. Защо не ме наричаш просто Марк?

Но тя не отговори и той се принуди да продължи вместо нея:

— Защото се страхуваш да не се сближим прекалено много?

— Аз съм проститутка, а ти си полицай, и то от висок ранг. Очакват те сложни дела, крупни разследвания. Контактът ни е само на професионална почва и това е всичко. И няма да трае дълго. Затова недей да очакваш нищо друго от мен, освен да ти помогна в това разследване, и то доколкото е по силите ми.

— Защото не можеш повече или защото не искаш?

Тя се обърна, разярена от мисълта, че той най-после бе успял да я притисне в ъгъла.

— И двете!

Той я измери с поглед.

— Знам защо си мислиш, че не можеш да направиш това, което искам от теб, но не мога да проумея защо не го искаш.

— Защото не желая да се замесвам. И то завинаги — отсече Нел.

— Това не е отговор на въпроса ми. Попитах те защо не искаш?

Тя затвори очи, като за молитва, отчаяна от настойчивостта му.

— Изслушай ме внимателно, много те моля! Точно сега за мен е много опасно да се забърквам в твоите игри на стражари и апаши. Прекарах една отвратителна седмица, а утре вечер ме очаква най-капризният от всичките ми клиенти. Просто се махни от очите ми и прави каквото искаш, само не ме забърквай повече! Остави ме да се оправям с живота си… — Това беше молба, но Марк знаеше, че Нел съзнателно бе споменала за утрешния си клиент — искаше да подложи бананова кора под краката му, за да го подхлъзне. Което означаваше, каза си опитният следовател, че тя прибягва до последните си резерви.

— А какво толкова лошо има в това да се преплитат пътищата ни? Нали ми каза, че Тони Панакулис те е харесал? Защо, тогава, не искаш да признаеш, че и аз мога да се увлека по теб? Или с този Панакулис играта е много по-важна за теб, защото няма да те е страх от него, ако се държи благосклонно с теб?

Тя го изгледа така ядосано, че Марк си спомни как в легендите магьосниците изпепелявали жертвите си само с един поглед.

— Да, да, разбрах, че искаш да се махна от живота ти… да стоя по-надалеч от теб. Но защо, за бога? Та нали и аз съм мъж, като всеки друг!

— Който, за мое нещастие, се оказа полицай!

— Това не е причина, а само опит да си намериш извинение.

— Това е дяволски важна причина и ти отлично го знаеш! Нали си посветил живота си само на кариерата си в Скотланд Ярд! В тази скъпоценна кариера няма място за проститутки, нали, мистър старши детектив? За какви извинения ми говориш? Не можеш да ме имаш, защото ще ти излезе прекалено скъпо!

— Какво трябва да стане с моята кариера… това решавам аз, само аз, и никой друг няма право да ми се меси!

— Но съдът ще издаде присъдата си и аз още отсега мога да ти я кажа: виновен, без право на обжалване! — Той замълча, обезсърчен, и това още повече я окуражи: — Ти ме съветваш да разчитам само на здравия разум, а сам не спазваш това златно правило! — Убедена, че е удържала победа, Нел внезапно смекчи тона си и заговори много по-тихо: — Нищо не може да има между, нас, Марк. Нито сега, нито в бъдеще.

— Какво? Искаш да ме убедиш, че не можем да продължим заедно? Не, с това никога няма да се съглася! Нищо на този, нито пък дори на онзи свят не може да ме убеди, че има друга причина да се отказваш от мен, освен една — страхът ти да излезеш от изолацията си и да застанеш открито пред хората. — Марк разочаровано поклати глава. — Може би имаш небивал успех като първокласна куртизанка, владееща какви ли не трикове, но още не си се научила да бъдеш жена.

— Моля те, ако обичаш, спести ми мнението си относно моите женски способности.

— Та имала ли си някога такива способности? Някога обичала ли си? Била ли си обичана?

Тя замълча за миг, свела поглед към пода, преди да изкрещи с изкривено от обидата лице:

— Ченге! Проклето, гадно ченге! Да, такъв си и такъв ще си останеш чак до смъртта си! А ти? Нима ти си се влюбвал някога? Нима може да се обича полицай до мозъка на костите? О, господи, защо така ме наказваш…

— Стига! Какво знаеш ти за мен? Преживях няколко влюбвания… едното беше само за десет месеца, ала другото изтрая цели десет години. Преживял съм какво ли не… и мен са ме съблазнявали, и аз съм съблазнявал. Веднъж се увлякох по една жена, чийто дом беше обран от крадци и разследването възложиха на мен. А по време на нощните дежурства, още в началото на службата ми, в мен се влюби отчаяно една проститутка, но после я изпратиха в лазарет за болни от СПИН. Оказа се, че съм се разминал като по чудо със заразата. Зная какво е да те обичат, и какво е ти да обичаш, да се надяваш или да се разочароваш, да тръпнеш пред неизвестността и да се укоряваш заради непоправими грешки. Докато ти се занимаваш само с безстрастни, добре пресметнати сцени, в които най-важното е колко ще ти платят накрая! В това е твоят проблем, нима досега не си го разбрала? Нищо, абсолютно нищо не знаеш за най-обикновените човешки чувства и не е чудно, че всячески се стараеш да се предпазиш, като от чума. Както и сега, с мен. Моля те, Нел, излез от черупката си, зарежи скривалището си, колкото и да ти се струва уютно! Възползвай се от шанса си, ето, аз съм пред теб, без намек от преструвки или корист… колко много може да ми дадеш и колко много мога аз да ти дам… Последният човек на земята, който те е обичал, е била твоята майка, но оттогава вече са изтекли двадесет години — това е прекалено дълго, за да продължаваш да живееш без топлина, без съчувствието на друго човешко същество, което да е винаги до теб.

Стисна здраво устни, с вид на човек, който със сетни сили се удържа да не изрече нещо, за което после ще съжалява безкрайно.

— Добре! — изсъска през зъби разярената Нел. — Ще ти кажа! — Тръсна глава и се опря на стената. — Никога не съм се влюбвала. Защото се заклех, още когато избягах от къщи, че на никой мъж няма да позволя да се разполага с живота ми, че всичко ще уреждам така, както аз желая, и повече никой няма да ме тъпче и унижава! И спазих клетвата си. За мен няма нищо по-скъпо от независимостта ми и сега също не виждам защо трябва да я пожертвам. — Внезапно се разхлипа и отчаяно закърши ръце: — Не, не мога… нима не виждаш, че не мога? Какво още искаш? Да ме смажеш докрай ли…

— Искаш да кажеш, че не смееш. А аз нямам никакво намерение да те превръщам в моя робиня. Не съм ориенталец, нали? И аз не обичам да виждам пред себе си само покорни и сплашени жени. Именно волният ти характер ме заинтригува, не, това е много слабо… ти ме покори още от първия ден, когато те зърнах… Обичам силните жени, а домашарките само ме отегчават. И никога не съм си мислил да те затварям като птичка в кафез. Не си ли чувала, че и мъжете се промениха през всичките тези години? Поне някои от нас. — Марк укоризнено поклати глава. — Моля те, Нел, глупаво е да избягваш щастието, когато то кацне на рамото ти! Защо се преструваш, че не ме обичаш, че не те привличам? Освободи душата си, отприщи пороя на чувствата си. И не се опитвай да ме залъгваш, че нямаш никакви чувства. Защото вече те познавам добре, по-добре от всеки друг. — Марк въздъхна, изтощен от вълнение. — Да, разбирам, че не желаеш да рискуваш, да провалиш добре подредения си живот. Защото с мен няма да ти бъде лесно… да, може би това те плаши най-силно… — Той се намръщи, замислен над думите си. — А защо си скъсала с другите мъже в живота си? Защото е имало и други, нали?

— Не. Никога!

— Нито един?

Удивлението му я накара внезапно да си спомни за Ню Йорк и за онзи дързък млад актьор, от когото едва успя да се отърве.

— Е… имаше един. Но се оказа доста досаден, защото беше прекалено глупав и самонадеян.

— Ако и аз така изглеждам в очите ти, по-добре ми кажи направо, без заобикалки, и то още сега. Не съм от тези, които се натрапват там, където не са желани. Но ме погледни право в очите и тогава ми кажи, че не ме желаеш.

Нел бе превъзходна актриса, но никога не бе лъгала човек, при това, без да откъсва очи от неговите. Марк си спомни един от уроците на Джери Пиърс — най-трудно е да излъжеш, когато гледаш другия в очите. Навярно психологът и в това бе прав, защото очите й потъмняха, зениците й станаха черни като антрацит и в дълбочината им Марк долови бягащи искрици — първите предвестници на паниката. Когато заговори, гласът й потреперваше — още един категоричен признак, че бе успял да докосне най-нежните струни в сърцето й.

— Усещам само, че не мога да го направя.

— Но аз те помолих за друг отговор.

Неумолимият му натиск я накара да изтръпне. Тя усети как коленете й омекнаха.

— Никога няма да ти дам това, което искаш от мен! — кресна му тя със сетни сили. — Не знам вече какво да правя! Досега съм се занимавала само с гол секс, без последствия, без увлечения, без любов!

Хлиповете й отекнаха в смълчаната стая като ехо от падащи скали. Покри лицето си с ръце, сякаш искаше да се скрие от него, и то завинаги.

— Емоционална девственица… — прошепна Марк в кънтящата тишина. — На която мъжете само са плащали, за да използват прекрасното тяло, но никой не е успял да те притежава, нали познах? Защото сърцето ти никога не е било предлагано за продан!

Смаяната жена с разширени от ужас очи изгледа разтворените му очи, хипнотизиращите му очи, сини като лазура. Вцепенените й нозе отказаха да й служат. Струваше й се, че времето бе спряло, а всичко около нея бе само сън.

— Ох, Нел, Нел… — обезсърчено въздъхна Марк. Тя отпусна ръце от лицето си, а той ги пое в своите, задържа ги за миг, преди да посегне към раменете й. Притегли я плахо към себе си, но тя не се съпротивляваше. Стояха изправени, застинали сред напрегнатата тишина, но само след миг, по-дълъг от вечност, ръцете й също се надигнаха и обгърнаха мускулестите му рамене. Странно, но Марк не се чувстваше победител. Заливаше го само безпределна, меланхолична нежност към нея, докато в мозъка му се завъртяха като вихрушка десетки и стотици напиращи въпроси, кой от кой по-тревожни и по-сложни, докато настъпи мигът, когато всичко си дойде на мястото като късчета от реставрирана картина. Едва сега я разбра напълно.

Леко я отдалечи от себе си, впи тревожен поглед в красивото, още мокро лице, бледо, озарено от смътни предчувствия, очакващо го, тръпнещо в прегръдката му. Тогава сведе глава и я целуна.