Вера Коуи
Двойствен живот (16)

Глава шестнадесета

Марк Стивънс влезе с бърза крачка в кръчмата и веднага се насочи към мъжа край масата до прозореца, разтворил днешния брой на „Дейли Телеграф“.

— Съжалявам, че толкова закъснях… но тъкмо излизах от кабинета, когато ми позвъниха по телефона. Открили още един труп, но този път в графство Хеърфорд. Четиринадесетгодишно момче. Доста време е престоял в земята и досега не успяха да идентифицират самоличността на жертвата.

— По същия начин ли е бил умъртвен?

— Да, удушаване, съпроводено с изнасилване, както при досегашните случаи. Няма съмнение, че се касае за содомия. Има и белези от мъчения. — Лицето на Марк се изопна. — Що за хора са тези, които са способни да изпитват наслада от такива извратености? Имам нужда от нещо за пиене. Искаш ли и ти?

— Добре, дай по едно, но тъй като днес следобед имам ангажимент по следствието на един сериен убиец — адвокатите му се мъчат да го изкарат шизофреник — главата ми трябва да е бистра. Той е истинско копеле и дяволски сполучливо се преструва на луд. Белята е там, че е доста начетен — май е изгълтал цялата литература за шизофренията и другите тежки психози, за да се изкара болен от най-остра форма на неизлечима шизофрения. А всъщност страда само от пълна липса на морал и нравственост. Абсолютно безскрупулен тип, при това много арогантен.

— Искам да се възползвам от професионалните ти познания — продължи Марк, след като им донесоха питиетата. — В хода на разследването за онези порнофилми с участие на непълнолетни ми се наложи да се срещна с една жена, която доброволно ни предостави изключително ценна информация. Но за огромна моя изненада попаднах в задънена улица, защото не успях да си обясня причините, поради които тя се беше свързала с нас. Може би съм слаб психолог или нещо подобно… — Той замълча за минута. — А ти си най-добрият психолог, когото лично познавам, затова си помислих, че можеш да ми помогнеш да си изясня тази загадка.

— Доколкото си спомням, по време на курса в Брамсхил ти вече успя да изпробваш теориите ми — отвърна психологът Джери Пиърс. За пръв път той се срещна с Марк Стивънс преди години, когато го бяха поканили да изнесе цикъл от лекции в полицейската школа. Марк беше един от най-будните курсанти в групата, събрана, за да бъдат усъвършенствани познанията на полицаите за особеностите в човешкото поведение. Дотогава Джери Пиърс лично бе разпитвал поне двадесетина убийци, повечето от тях психопати — серийни убийци, садисти, маниаци, убийци на деца. Двамата с Марк се бяха увлекли в анализиране на причините за тези ужасяващи отклонения в поведението на задържаните, като Марк му изброяваше случаите, с които вече бе успял да се сблъска в практиката си. Но сега за пръв път старши детектив Стивънс искаше от психолога Джери Пиърс съвет за конкретен случай.

— Някакви анормални характеристики в поведението й? — заинтересува се Пиърс.

— Като начало мога да ти съобщя, че й доставя удоволствие да играе едновременно ролите на три различни жени.

Марк забеляза как във воднистосините очи на Джери припламна пламъчето на любопитството.

По време на обяда Марк накратко разказа на Джери историята на Нел Джордан и на нейните две превъплъщения.

— Нима искаш да ме убедиш, че тази твоя информаторка се вживява превъзходно в тези две роли, които си е измислила, при това без никаква чужда помощ, и не забравя нито за миг, че играе едната от двете си любими роли? — запита Джери.

— Да. Този случай не е като онзи в пиесата „Трите лица на Ева“. Клео Мондейн е била създадена от Нел и от жената, която е взела Нел под крилото си, напълно преднамерено, като куртизанка от най-висока класа. Но Елеонор Джордан е собствена, бих казал „запазена марка“ на Нел, нейна приумица. Може дори да се каже, че Нел се е вживяла в доста странната роля на създател на живи образи, образи от плът и кръв. — Марк се оживи и се приведе към събеседника си. — Искам да разбера защо й е нужно на една жена да си измисля още две самоличности, при това с абсолютно различни функции, с тотална разлика в стиловете им на живот? Да не забравяме, че в миналото тя се подвизаваше на улиците и като Нел, и като Ели.

— Клео се е издигнала на непостижима висота над утайката на обществото, сред която преди това е живяла Ели Литъл. Затова не е необичайно тя да е решила да стори всичко, което е било по силите й, за да забрави за мрачното минало. По-сложен е въпросът с тази Елеонор… Защо е избрала образ, рязко контрастиращ, противоположен на образа на Клео — свръхпочтена, застаряла мома, непривлекателна за мъжете, задоволяваща се само с най-необходимото, живееща тихо и скромно? Пък и Нел… създателката на тези два образа… С какво се занимава Нел? Другите две си имат професии, печелят пари… наистина разликата в доходите им е шокираща, обаче напълно обяснима с оглед на диаметрално противоположния им социален статус. А какво върши Нел по цял ден? Планира ходовете на другите две, обмисля всеки детайл от поведението им? Може би това я прави щастлива, изпълва я с чувство на самоуважение? Или просто стои настрани и се наслаждава на усещането, че тя дърпа конците на своите две марионетки? С други думи — обича да упражнява власт, макар и върху две измислени създания, които, поради липса на други актриси, тя самата се е наела да играе? А може би ръководи не само двете, но и трите роли? Нали Клео сама избира клиентите си, докато Елеонор е погълната от работата си в кабинета на онзи пластичен хирург — освен ако сведенията ти не са точни?

— Тези сведения ги получих от самия хирург, под претекст, че съм представител на една банка и съм длъжен да проуча клиентката ни, преди да решим дали да й отпуснем заем. Не спря да я хвали през целия ни разговор. Много работлива и старателна, незаменима като секретарка и какво ли не още: тиха и дискретна, скромна и спретната, себеотдайна до самозабрава. От онези жени, които никога не забелязваме, но без които никой специалист не може да поддържа документацията в изрядно състояние. И на всичкото отгоре — никакви отсъствия, всеки вторник, сряда и четвъртък мис Джордан била на работното си място, точно навреме, без никакви изключения. За толкова години нито веднъж не изкръшкала в работно време — нито на фризьор, нито за пазаруване. И никакво досадно бърборене с приятелки или роднини по телефона по цели часове, никакви романчета на коленете под бюрото или флиртове с мъжете на клиентките на лекаря. Точна била като швейцарски часовник и с нея той не се страхувал дори и при най-силния наплив от посетителки.

Джери кимна разбиращо.

— Да, в такъв случай бих казал, че тази особа умее да се владее. А как е като куртизанка?

— Зашеметяваща! Клео притежава всичко, за което бедната Елеонор не може дори и да мечтае! Много е секси, облича се превъзходно, само според най-изискания вкус, а след себе си оставя незабравимо ухание, удивително женствено, на някой от онези страхотно скъпи парфюми, на които дори и аз не им знам имената. Сама решава с кого ще се свърже, къде и кога. При това абсолютно дискретно. Все още не разполагам с някакви сведения относно клиентите й, но съм задействал един специален екип и се надявам в най-скоро време да науча нещо повече за партньорите й. Изглежда, че не малко от тях са извън Англия.

— Излиза, че е доста добра в занаята си? Нещо като изтъкната специалистка, така ли?

— Няма съмнение, че е такава, но не е ориентирана към клиенти с подчертани садомазохистични наклонности. Успях да подразбера, че нейната „специалност“, ако може така да се каже, са сексуалните сцени, наситени с фантазии и артистични превъплъщения.

— Да… в днешно време това е доста търсена стока — съгласи се Джери, облегна се на стола и отпи от чашата си. — И как е успяла да се намеси в този криминален случай, който разследваш напоследък?

Марк му разказа накратко историята с Реза Доминициан.

— И ти считаш, че тя е мотивирана единствено заради състраданието, което изпитва към нещастните деца, жертви на безсърдечни типове от някакъв тайнствен педофилски кръг?

— Да. Според мен тя самата е била изнасилена в детските си години. И сега не желае други деца да бъдат подлагани на същите страдания, които тя е преживявала като невръстно момиче.

— Личи си, че си слушал внимателно лекциите — ухили се поласканият лектор. — Според мен си налучкал вярната следа. Именно затова тя се старае да отдели Клео от Нел. Защото Клео олицетворява развратницата, чиято поява на този свят се дължи на насилието, упражнено върху детето от баща му. Започнала е като улична проститутка под името Ели Литъл и сега е трябвало да измисли образа на Елеонор Джордан, за да балансира психичното си равновесие — иначе е рискувала да свърши в лудницата. Но ролята на мис Джордан е по-сложна и не се ограничава само с ролята на отдушник, на предпазен клапан — тя символизира онази сериозна и почтена жена, за която Нел тайно копнее, но й остава единствено шансът да стои в сянка и тайно да се гордее с постиженията на Елеонор Джордан. Това е нейното самонаказание.

— Самонаказание ли?

— По-точно омраза към собственото „аз“. Няма по-силно и по-сложно явление в човешката психика от чувството за вина. Може би именно това е най-важната ни отлика от животните. Обяснението не е много просто — повечето бащи обвиняват дъщерите си, че те са ги съблазнили и подтикнали към престъпния акт на кръвосмешението, че не са могли да се сдържат и прочее. Така бащата сваля отговорността от плещите си. Но той е изнасилил именно Нел, а не Клео, нито пък Елеонор. Нел изпитва омраза към самата себе си, за това се стреми да изтрие самоличността си. Но не може да се живее дори и час без самоличност и ето че тя си измисля нова, дори не една, а две нови самоличности едновременно. — Джери кимна, щом забеляза изненадата, изписана по лицето на Марк. — Нел изпитва чувство на вина, защото баща й я е накарал да си мисли, че е съпричастна за кръвосмешението. Навярно й е казал, че ако продума само веднъж за случилото се, ще я изгони от къщата и повече няма да я погледне. Като дете тя не е могла да възпре злото, олицетворявано от собствения й баща. Да не забравяме, че според твоите думи по онова време тя вече е останала без майка си, а това е изключително важно и усложняващо обстоятелство. Но като зряла жена Нел изпитва омраза към себе си, защото е допуснала в миналото да бъде насилена. Така настъпва хаос в чувствата, отприщва се бентът, предпазващ индивида от мътната утайка на всевъзможни пороци, закърнява стремежът към благоприличие и човек стига дотам, че е готов на всичко. Виждал съм жени, които искат да сложат край на живота си, при това по колкото е възможно по-мъчителен начин, само и само да достигнат покоя на душата си. Мнозина от тях се подлагат на унизителни сцени с безразборно подбрани сексуални партньори в отчаяните си опити да подирят щастие в необуздания секс, след като са били лишени от любов и състрадание. А има и такива, които не понасят дори мисълта да бъдат докоснати от мъжка ръка. Има и жени, намерили утеха в чашата или в наркотиците.

Марк енергично поклати глава.

— Не, Джери, тя не взима наркотици, а пие съвсем умерено.

— Защото е избрала този път намирането на душевния отдушник, който е бил предопределен от постъпката на баща й — именно той я е превърнал в курва и сега тя се вживява в тази роля под маската на Клео, като по този начин оставя за Нел по-спокойния и целомъдрен живот. А за да забрави още по-силно живота на Клео, тя е измислила и образа на Елеонор. Все едно че иска да каже: „Виж, татко, какво послушно момиче съм…“.

— За бога! — извика Марк.

— Имаш работа с много сложен случай, Марк. Необходимо е много да внимаваш с нея.

— Знам — въздъхна Марк.

— Толкова ли ти е необходима за това разследване?

— Ако успея да я убедя, единствено тя ще може да надуши следите, водещи към ядрото на тази престъпна организация.

— Но ще бъде подложена на изключителен риск, нали?

— Не, ако не я изпускам от очи през цялото време. Можеш да бъдеш сигурен, че ще направя всичко, което е по силите ми, защото няма да си простя, ако тя пострада.

— Тя вече е достигнала стадия на емоционална парализа, Марк. Но има една надежда за изцелението й — тя иска да й помогнеш и с огромна радост ще приеме помощта ти. Чувството й за вина няма да й позволи да откаже да ти сътрудничи. Това също ще бъде израз на желанието си да се самонаказва. Щом има опасност, тя с жар ще се залови за тази задача, защото има нужда от пречистващо страдание. Разбира се, отначало ще се съпротивлява и упорито ще отхвърля предложенията ти — освен гузната й съвест и хаотичното й подсъзнание, в тази игра се включват още неизброимо много емоции и комплекси, но в края на краищата тя ще ти се подчини. Май не е съвсем честно да я използваш по този начин, Марк? Или има още нещо между вас, нещо извън чисто професионалната заинтересованост?

— Да — неохотно призна Марк, удивен от проницателността на Джери Пиърс.

Психологът замислено се почеса по носа, което подсказа на Марк, че е силно обезпокоен.

— Това може да се окаже опасно.

— Знам.

— А от нейна страна забелязва ли се интерес към твоята личност?

— Как да ти кажа… според мен в нея има интерес към мен, при това все по-задълбочаващ се, но ми се струва, че го потиска несъзнателно.

Джери кимна одобрително.

— Това е напълно логично. Само Клео е сексуално активна, и то само защото баща й я е подтикнал към тази съдба. Докато Елеонор е неутрална, а Нел е… На Нел не й е позволено да се радва на чувствата си. И това е част от комплекса за самонаказание. Не се съмнявам, че тя притежава внушителен сексуален опит, но е абсолютна невежа по отношение на нормалните човешки взаимоотношения, особено между един мъж и една жена. Може би, защото счита себе си за обречена на самота. В опитите й за преодоляване на тази емоционална бариера я очакват значителни трудности, защото доста от тези чувства са й неизвестни. Жените с минало обикновено си въобразяват, че не бива и не е възможно да останат привързани към един мъж до края на живота си. За тях мъжът си остава клиент, но не и любимо същество. А сексът си остава най-важното, за сметка на духовните преживявания. — Преди да продължи, Джери погледна изпитателно към приятеля си. — С нея трябва да се държиш много внимателно. Обикновено е доста трудно да се открие ключът към душата на една жена, която още като дете е била развратена от собствения си баща и това, още оттогава, е деформирало отношенията й към всички мъже, които тя ще среща в бъдеще. Не съм сигурен дали случаят с Нел Джордан е бил точно такъв, понеже нито веднъж не съм беседвал с нея. Разчитам само на сведенията, които чух от теб, за всичко, което тя е направила за теб, както и за впечатленията ти от срещите ти с нея. От досегашния анализ мога само да си направя извода, че тя е със силно увредена психика, с дълбоко наранена душа. Щом като е стигнала дотам, че да се вживява в три напълно различни роли… има опасност да се случи нещо тревожно, което да разруши така старателно изградения й модел за самоотбрана. — Той се усмихна многозначително. — Няма съмнение, че си чувал за жени, които са се влюбвали до полуда в своите психиатри. А какво ще стане, когато една проститутка се влюби, за пръв път в живота си, и то в едно ченге? — Вдигна поглед към пребледнялото лице на Марк. — И какво ще се случи с него?

Марк присви очи и кимна мрачно.

— Да, наясно съм, че може да се очакват такива последици.

„Но това няма да те спре!“ — помисли си Джери, безпогрешно отгатнал признаците на грижливо прикриваната страст.

— Ако се наемаш да се справиш с всички подводни скали по пътя си, с радост ще ти помогна с всичко, което е по силите ми като професионалист.

В небесносините очи на Марк за миг проблеснаха радостни пламъчета.

— Благодаря ти, Джери. Няма да забравя, че ми протягаш ръка в такъв труден момент.

— Че за какво са приятелите на този свят?

 

 

Останала съвсем сама — не можеше да става и дума да намесва в тази история безнадеждно болният Филип — Нел се видя принудена сама да се заеме с трудната и опасна задача. Досега винаги се бе радвала на здрав, несмущаван сън. Но напоследък не можеше лесно да заспива. По цели часове лежеше будна, заслушана в равномерното тиктакане на стенния часовник и в мъркането на котките. Понякога взимаше някоя книга и четеше до два след полунощ, докато клепачите й натежат, но след като загасваше лампата, тревожните мисли отново я обгръщаха в горещата си пелена.

Не че се страхуваше от срещата със Синди Люис. С нея можеше да се справи, защото грижите за маникюра й често заместваха стремежа към по-задълбочено мислене. Но истинският риск се криеше другаде — чрез Синди тя отново щеше да влезе в досег с онзи безмилостен, жесток свят, откъдето се бе измъкнала преди години с цената на толкова усилия и жертви. „Но какво чак толкова ще рискуваш? — насмешливо я попита Клео. — За бога, по-добре ще е да се представя на Синди в ролята на Клео, отколкото в някоя от другите ми две роли!“ Представи си за миг каква би била реакцията на Синди:

— О, та това е нашата Ели, не помниш ли? Онази малка уличница от щастливите дни на Мики Шонъси… Но ето, че е успяла да се измъкне от калта, сигурно си е намерила някой милионер… режа си главата, ако не е американец!

Да, само така ще спечели и доверието й, а също и завистта й, разбира се. И така ще обясни отсъствието си от сцената през последните десетина години и историята й ще прозвучи напълно убедително, защото Щатите са страната на неограничените възможности, нали?

Нел набързо съчини една напълно правдоподобна версия, за да обясни дългото си отсъствие от Лондон. Омъжила се е набързо за някакъв американски офицер, само два дни преди той да се върне от Англия в Калифорния. Тогава тя още не подозирала, че той е криел от нея, че отдавна бил женен за друга и че жена му живеела в Чикаго… При последвалото дело за развод жена му предявила сурови претенции за издръжката както за нея, така и за двете им деца. Нел скъсала с него и била принудена отново да излезе на улицата, но този път в Лос Анджелис. Даже си представи нагледно как би изглеждала като „Ели“ по второстепенните улички на огромния бряг на Западното крайбрежие. Дори умееше да имитира американски, по-точно южняшки акцент… Нямаше и затруднения с дрехите, защото от последните си пътувания до Калифорния бе донесла доста от тях, със запазени етикети на прочути дизайнери. „Да, ще се справя — рече си Нел и усети отдавна забравена тръпка. — Ще убедя Синди, че сега съм напълно свободна, не работя за нито един сутеньор. Само не бива да преигравам…“

Изправи се в леглото си, отмести котките и се запъти към гардероба.

— А сега да се заемем с първата репетиция!

 

 

Този уикенд Марк реши да прекара при майка си в Кеймбридж. Тя още живееше в голямата къща, останала от баща му, областен съдия, който, както и майката на Марк, обожаваше своя единствен син. Джоан, сестрата на Марк, пет години по-голяма от него, беше напуснала семейството при първата възможност и се бе постарала да избяга колкото бе възможно по-надалеч. Сега живееше в Хонконг със съпруга си, директор във филиал на една от британските банки в китайската колония.

Амбициите на мисис Мериън Стивънс по отношение на съпруга й постепенно се стопиха — оказа се, че бе сбъркала непоправимо, като се е надявала, че се е омъжила за бъдещо светило сред банкерите и юристите. Тя никога не прости на мъжа си, че не успя да я направи лейди Стивънс — другояче би звучало: „Съпруга на лорд-канцлера на Англия“, нали? И реши, че вместо да страда заради липсата на амбиции у съпруга си, трябва да съсредоточи усилията си за подготовката на бъдещата бляскава кариера на Марк. Но остана горчиво разочарована и от сина си, защото той не последва примера на баща си и се отказа да става правист, а вместо това се зароби в полицията. Когато Марк й съобщи за решението си, тя едва не получи удар — страдаше от диабет и от няколко години не можеше без спасителния инсулин. Но с течение на годините бе принудена да се примири, макар и крайно неохотно. Сега се утешаваше с мисълта, че след като единственият й син никога няма да стане лорд-канцлер, все пак няма да е опозоряващо, ако се издигне до заместник-шеф на Скотланд Ярд.

Но не продължи да му демонстрира огорчението си, загдето се бе отказал от бляскавата юридическа кариера. Не го похвали, когато той завърши с отличие полицейската школа, нито когато започна да се издига стремглаво сред съвипускниците си. Първите похвали се отрониха скъпернически от стиснатите й устни едва когато Марк получи пост, за който, според нея, вече не беше длъжна да се черви пред съседите. От свои източници майката узна, че Марк се е издигнал до длъжността старши детектив и дори го готвели, естествено, след години, за един от директорите на Скотланд Ярд. Тогава тя рязко смени тактиката си. Започна да му демонстрира безрезервната си поддръжка и дори заяви, че се гордее с единствения си син. Но упорито му отказваше да продадат голямата къща на Тръмпигтън Роуд и да се премести в апартамент, който можеше да бъде поддържан по-лесно.

— В тази къща съм се родила, тук прекарах целия си живот, тук родих двете си деца и тук ще си умра, когато Бог се смили над мен! — Никой не можеше да я разубеди и да я накара да промени решението си. — Мога да напусна къщата си само ако синът ми един ден доведе жена си тук и се окаже, че къщата ще е тясна за нас двете.

Въпреки богатия избор на кандидатки, тя не одобри нито една от тях, защото никоя не й се видя достойна за съпруга на бъдещия директор на Скотланд Ярд. Но Марк с нищо не доказваше, че е решил да се обвързва със семейния хомот. През този уикенд, когато тя очакваше пристигането на сина си, за да отпразнуват нейния шестдесет и осми рожден ден, тя бе длъжна да постави въпроса ребром, защото повече нямаше за кога да го отлагат — не след дълго той щеше да навърши четиридесет. Длъжен бе да се ожени, и то без никакво отлагане. Подобно на всеки от нас, и тя не се уморяваше да изтъква грешките на хората около себе си, без да забелязва своите, поради което без колебание пристъпи към избора на бъдещата си снаха.

Когато Марк пристигна, завари майка си във всекидневната, грижливо гримирана, с вчесана посивяла коса, със същото яркорозово червило, което помнеше от детството си. Беше облякла най-хубавата си копринена рокля, в морскосиньо, с перли на ушите и малкото диамантено колие на врата си. За него това беше безпогрешно предзнаменование, че се очакват важни гости.

— Кого очакваме този път? — попита я Марк, след като се наведе, за да я целуне по бузата, която тя му подаде заедно с аромата на „Флорис Лили“.

— Нищо особено, само Люси Холдинг и Мери Уортън приеха поканата ми за чаша чай. Понеже държиш утре на вечерята по случай моя рожден ден да бъдем само ние двамата, те се съгласиха да ме посетят днес. О, да, щях да забравя! Ще дойде също и някаква приятелка на Мери, с която Мери и Джордж се запознали при престоя си в Бахрейн.

„Разбира се, тя ще довлече и дъщеря си, на възраст тъкмо за женене — отегчено въздъхна Марк. — Все едно и също!“

Върху масата вече бе поставен подносът с чая, сервизът беше подреден старателно, а когато той се отпусна на креслото до камината, Дорис, която работеше от години при майка му и го познаваше още от дете, побърза да му донесе чаша чай.

Тогава Марк забеляза, че държи в ръката си чаша от най-скъпия сервиз на майка си — марка „Рокингхъм“, от най-фин китайски порцелан. „Да, този път предстои решителна битка“ — каза си той и вдигна очи към Дорис. Тя му намигна предпазливо. Никой не можеше по-добре от старата прислужница да предусеща плановете на майка му.

— Нищо не може да се промени — беше споделила с него Дорис преди няколко години. — Няма да се откаже от манията си да урежда неща, за които никой не я е молил. Винаги тя знае по-добре от другите кое заслужава одобрение и кое — не.

Всички в къщата трепереха в очакване на поредното решение на Мериън Стивънс да посреща видни гости — защото домакинята никога не забравяше да се разпореди педантично за всичко. И въпреки доста напредналата си възраст, майка му все още забелязваше и най-дребните пропуски при сервирането на чая. Но в този петъчен следобед дори тя нямаше в какво да упрекне прислугата.

Когато Дорис излезе от всекидневната, Марк се обърна към майка си:

— И така, днес коя ще бъде поредната ти жертва?

Майка му укоризнено сви устни и го изгледа неодобрително.

— Инструктирах Дорис да сервира от онзи пандишпан, който умее да прави до съвършенство — хладно заговори тя. — Не разбирам за каква жертва намекваш.

— О, мамо, стига си се дразнила! Всички знаем, че си неуморима сватовница.

— Моля те, ако обичаш, да не използваш такъв език в моя дом — сряза го мисис Стивънс. — Нима нямам право да желая единственият ми син да се омъжи за подходяща жена? Вече ставам на шестдесет и осем, Марк — въздъхна тя. — Не ми остава много време. Искам, преди да умра, да…

— Да подредиш всичко така, както ти го разбираш.

На лицето й се изписа израз, който според нея най-добре подчертаваше майчината любов.

— Искам само да бъдеш щастлив, Марк — рече тя и си позволи лека усмивка.

— Но аз съм щастлив. И ми харесва животът, който водя.

— Но нали вече не се срещаш с онази актриса?

Майка му разполагаше с доста осведомители, повечето от тях нейни познати още от времето, когато баща му беше жив, и бе отлично осведомена за най-новите светски клюки.

— Не. С нея отдавна приключих.

— Тогава защо да не ти потърся подходяща съпруга?

— Подходяща за кого? За теб или за мен?

— Е, за теб, разбира се — невъзмутимо отвърна старата жена. Наведе се напред, извади цигара от сребърната си кутия върху чаения поднос и я запали със сребърната си запалка. Отдавна лекарите й бяха забранили да пуши, но тя само намали цигарите до осем на ден и заяви, че й остават толкова малко удоволствия, че ще бъде грехота да се лиши и от тях.

— Вече съм достатъчно пораснал, мамо, и знам какво искам. И двамата знаем, че нищо няма да излезе от тази работа.

— Мъж с твоето положение, говоря не само за днешния ден, но и за бъдещето, се нуждае от подходяща съпруга. Колко пъти съм ти казвала, че една съпруга може да подпомогне кариерата на мъжа си, а може и да я провали. Тя трябва да може да сдържа…

— Моля те, не започвай отново! — прекъсна я Марк.

— Не те харесвам, когато ставаш невъзпитан — студено процеди майка му, но в този миг Дорис въведе първите посетители и на лицето й мигом се изписа приветлива усмивка.

 

 

Толкова дълъг уикенд Марк отдавна не бе преживявал. Прислужницата го уведоми, че майка му с нетърпение очаква операцията да завърши с пълен успех. Защото, според нея, новата кандидатка била от „послушните момичета“. Отгледана сред френски гувернантки, завършила един от най-реномираните колежи, вече била представена в обществото (майка му упорито отказваше да се раздели с някои изрази, останали още отпреди войната), но не „спряла погледа си върху никого, защото днес може ли да се намери достоен кандидат“, а вместо това се посветила на професията си — някаква галерия за „почтено“ изкуство. Майка й била от видно семейство, с проверен произход. Когато сред благосклонните погледи на двете майки Марк получи поканата да „покаже градината на младата лейди“, той възпитано я хвана под ръка и я поведе към алеята. Но още след първия завой, за негова изненада, младата жена първа го заговори:

— Не зная кой ще надделее в тази борба — твоята майка или моята. Те просто отказват да приемат, че тяхното време е отминало безвъзвратно и сега животът е променен до неузнаваемост. Вече никой не сватосва децата си, дори и да са кралски принцове.

Марк хареса стремежа й да разговаря с него честно, без никакви преструвки. И не можеше да се каже, че беше непривлекателна. Само че бе някак си… обикновена. Добре сложена, със стегната фигура, без грам излишно тегло.

— Обичам да бягам сутрин — беше му обяснила тя.

— И аз съм любител на ранните кросове. Тогава защо утре да не побягаме заедно?

Разбраха се на следващото утро да пробягат няколко километра. Марк с радост установи, че не изоставаше от него дори на крачка, нито се задъхваше към края на всяка обиколка. Облечена само по шорти и фланелка, спортната й фигура си заслужаваше още един поглед. Очевидно беше интелигентна, с лекота поддържаше разговор на всякакви теми, притежаваше и завидно чувство за хумор. Но защо тогава се влачеше след полата на майка си?

— Защото, поради грешна преценка, се увлякох по един мъж, който се оказа напълно неподходящ за мен. Оттогава не мога вече да изпитам същите чувства към никого. И загубих увереността си, че съм способна сама да избирам партньор в живота си. Той се постара да изхарчи всичките ми пари в банката, а когато му съобщих, че съм бременна, изчезна завинаги от хоризонта. След тайния аборт и десет месеца страдания сега съм в безизходица, защото непрекъснато ми се напомня „колко сме направили за теб, а ти как ни се отплати…“. Майка ми, а също и баща ми, отдавна са забравили, че някога и те са били млади.

Макар да бе полицай, комуто се бе налагало да се сблъсква с какви ли не опити да го излъжат, Марк остана потресен от откровения й разказ. Винаги бе ценял хората, способни на прямота и откровение, затова сърцето му се изпълни със симпатия към нея. Затова, когато я изпрати с колата си до прага на къщата й, той записа в бележника си номера на телефона й. Научи също, че през делниците тя пътувала до Лондон, където работела като организатор на делови срещи на бизнесмени и банкери от лондонското Сити, но всеки уикенд се прибирала в тихата къща в отдалеченото предградие.

— Не мога да понасям шума и тълпата в центъра — сподели тя с него. — Имам нужда от почивка, поне в съботите и неделите, за да събера сили и да издържа напрежението през предстоящата седмица.

Името й беше Алисън Моди, на двадесет и осем години. По време на празничния обед майката на Марк не скри възхищението си и не се умори да му повтаря, до края на уикенда, каква подходяща партия е за него младата мис Алисън.

Но през целия път обратно до Лондон той си мислеше единствено за Нел.