Вера Коуи
Двойствен живот (11)

Глава единадесета

Когато с нея се свърза първият от клиентите по препоръка на Филип, Нел веднага протегна ръка към телефона, за да благодари на Филип, но след кратък размисъл се отказа от спонтанното си решение. От два месеца не се бе срещала с него, но това не само че не й пречеше, напротив, дори й помагаше да организира живота си поновому, като добре смазана чисто нова машина. Смени обзавеждането в къщата, изцяло според вкуса си, включително всички мебели, картини, огледала. На видно място — на масата до камината — постави сватбения портрет на Лиз в разкошна сребърна рамка, дело на прочутата Дороти Уайлдинг, а до портрета постави скъпа порцеланова ваза с любимите на Лиз розови азалии. Другата значителна промяна в живота й бе решението да не остава сама в къщата — първият й питомник беше едно прелестно сиамско коте, с толкова смешно и трудно за произнасяне име, че Нел веднага го промени — нарече го Блосъм (цвят на плодно дърво). Четиримесечното котенце, кълбо от пух с очарователни очички, като златисти астри, напълно заслужаваше новото си прозвище. Заведе го на ветеринаря да го ваксинира, а той я посрещна с весела усмивка — още от вратата хареса сиамското котенце, дори сподели, че е прелестно като самата китайска императрица.

Винаги бе обожавала котките, но баща й нито веднъж не й позволи да си вземе някоя котка. Кучетата вонели непоносимо, а котките драскали с нокти и съсипвали мебелите. Колко му се моли, колко плака, без да успее да прекърши волята му… Един ден се бе осмелила да домъкне в къщата им някакъв бездомен, рошав котарак, ала баща й нареди незабавно да го отведе на ветеринаря.

— Но там ще го затворят в клетка! — отчаяно проплака детето. — Моля те, много те моля, нека да го задържим! Аз, само аз ще се грижа за него, той въобще няма да те безпокои. Та това е само едно бедно изоставено котенце!

— Такива котаци има навън колкото щеш! Размножават се както им скимне и са само едни жалки твари. Не трябва да им обръщаш внимание и да си губиш времето с подобни глупости!

Нел никога не успя докрай да разбере баща си. Преди да заспи, свита на кълбо, дълго плака и се закле, че един ден… един ден ще има свое котенце и никому няма да позволи да го докосне.

Сто и двадесет лири плати в брой за Блосъм, но си струваше — вече не се чувстваше самотна в голямата къща, затова потърси мъжа на пазара, от когото бе купила Блосъм, за да го попита дали не му е останало някое от братчетата или сестричетата на новия й любимец. За щастие, продавачът измъкна от задната стаичка още едно коте, обясни, че е братче на Блосъм, и Нел веднага го купи и него. Нарече го Бъндъл (вързопче). Но Блосъм го посрещна с настръхнала козина и веднага се свря под леглото на господарката си. Едва на третия ден се престраши и се подаде изпод леглото, но Бъндъл се нахвърли върху него — беше по-едро, ала Блосъм се оказа по-подвижна и бързо му отскубна снопче косми, с което завинаги спечели уважението на съперника си. След като установиха приятелски отношения, двете котета заживяха наистина братски — спяха в голямата кошница в ъгъла, макар че през нощта често рипваха в края на леглото на Нел. Играеха и палуваха по цял ден, без да скучаят нито за миг, дори и когато господарката им не беше в къщата. Ако имаше ангажимент за повече от едно денонощие, тя наемаше една от съседките, която също като нея обичаше животните. Котетата свободно излизаха и влизаха, защото Нел бе повикала един дърводелец, за да им измайстори специална вратичка, ниско долу на задната врата. Винаги, когато се прибираше в дома си, я посрещаше шумът от подрусването на звънчетата, които бе окачила на герданчетата им — котетата буйно скачаха от леглото й, където се излягаха и търкаляха в нейно отсъствие, за да се втурнат презглава надолу по стълбата и да я приветстват на прага. После, когато тя се отпускаше в дълбокото кресло до камината, те се сгушваха в скута й, а тя оглеждаше владението си и щастлива въздишка се отронваше от устните й. Всъщност за какво още би могла да мечтае? С работата си почти нямаше затруднения, от липса на пари не можеше да се оплаква, притежаваше разкошно жилище. Толкова бе щастлива… И нито веднъж, когато пред телевизора си отваряше бутилка вино, не забравяше да отсипе малко от чашата си в памет на Лиз.

В нейния кръг традицията изискваше да й представят нови клиенти само според стриктни препоръки, всъщност повечето от тях се познаваха отдавна и така се гарантираше, че няма да попадне на някой неконтролиран тип, от когото никой не знае какво може да се очаква. Сега един от най-старите обожатели на Лиз й предложи ново име, напълно непознато на Нел — новият се увличал по леки форми на перверзия, особено по боя по задните му части, при това неизменно с четка за коса — с иглите към кожата му. Когато се срещна с младия, представителен, и доста богат бизнесмен, по нищо не личеше, че изпитва скрита склонност към садомазохизма или „S & M“, както съкратено го наричаха в Англия. Оказа се, че съпругата му се ужасявала само при споменаването на думата „садизъм“, за нея това било по-ужасно от седемте смъртни гряха, затова и дума не можело да става да задоволява извратените му копнежи. От Нел се искаше да се преоблече като бавачка — с каквито бяха свикнали децата от елита на британското общество — и да се държи строго и безмилостно. Ще сервира обяда и непрекъснато ще му напомня, че няма да получи пудинг, ако не си обере чинията с говеждото. Той, разбира се, няма да се подчини и тя ще бъде принудена да прибегне до наказанието с четката за коса. „Е — каза си Нел, — не е много трудно за хиляда лири, при това само за няколко часа, пък и вече съм разигравала подобен сценарий…“ Затова веднага прие щедрата оферта. Облечена в бледосиня униформа, с бяла престилка и черни чорапи (специално бе уточнено предварително, че чорапите трябва да бъдат копринени, с ръбове, от най-фините, с максимално дение, тънки като паяжина, а обувките — с високи токчета). „Никак не приличам на бавачка!“ — засмя се Нел, докато се оглеждаше в голямото огледало. Униформената синя престилка бе много по-къса от обикновените, поне дванадесет сантиметра над коленете й, затова при всяко нейно навеждане се разкриваше свежата й плът между краищата на чорапите и ръбовете на пликчетата й. „Мъжете са толкова лесни за отгатване“ — помисли си тя и за миг изпита нетърпение по-скоро да приключи с този ангажимент и да си получи парите. Върза косата си на кок, постави шапчицата отгоре, колосана и украсена с дантела. За да се допълни илюзията, беше си купила старомодни очила, кръгли като очи на бухал, доста строги, но без увеличителни стъкла.

Отмести се от огледалото, след като видя в него как котките я следяха напрегнато от леглото.

— Този път няма да трае дълго — успокои ги тя. — И вие ще получите пая си. Откъде, според вас, идват пилешките дробчета? — Целуна ги по главичките, с радост чу нежното им мъркане, след което спокойно слезе на долния етаж, за да изчака таксито.

То я отведе пред внушителна къща на Кенсингтън скуеър, а тя остана на отсрещния тротоар, както гласеше инструкцията. Прекоси улицата едва когато таксито се скри от погледа й. Върна се петдесет метра назад, до номера, който се посочваше в писмото. С него беше получила ключ. Пак според указанията тя заключи отвътре и се изкачи на третия етаж, където видя ивица светлина, процеждаща се под затворената врата. Почука и влезе. До камината стоеше един мъж, а пред него се виждаше маса, на която бяха оставени прибори за двама, редом до количката, натоварена със съдовете с вечерята. Мъжът се обърна и Нел успя да се сдържи да не ахне единствено благодарение на умението да не се издава при никакви обстоятелства, пък и още с излизането си от дома бе започнала да се концентрира върху новата си роля. Защото лицето на мъжа се оказа познато. Запита се дали да не направи почтителен реверанс, но веднага си припомни, че с тази фатална грешка може да провали цялото представление. Вместо това само хладно промърмори:

— Добър вечер.

— Здравей, нани^[1].

— Готов ли си да си изядеш вечерята? И да не би да си забравил преди това да си измиеш ръцете?

— Да, нани. — Той послушно протегна ръцете си към нея. Нел разкопча палтото си и го метна на стола до вратата, сетне пристъпи напред и намести шапката си, килнала се леко настрани, докато изкачваше стъпалата. Провери добре поддържаните му ръце, с безупречен маникюр. Той бе облечен в раирана пижама, тъмносива, с червено и бяло по краищата, пристегнат с коланче на кръста си. От него я лъхна на нещо познато — веднага си спомни, че този сапун използваше баща й в хирургическото отделение.

За миг споменът наруши концентрацията й, но тя бързо се окопити и решително продължи:

— Да, виждам, че си ги измил. А сега, хайде да се залавяш с вечерята. Ако я изядеш, искам да кажа цялата, до последната хапка, ще ти разкажа една прекрасна приказка. Но ако не я изядеш…

Тя видя очите му, светлосини и странно зачервени, които пламнаха, докато й отговаряше:

— О, да, нани, разбира се, нани, всичко ще си изям. Обещавам.

— Да се надяваме, че това не е лекомислено обещание. Защото знаеш как се огорчавам, когато те хвана, че ме лъжеш.

Гласът й се изостри и за миг тя видя изненадата в погледа му. Затова продължи малко по-меко:

— Хайде, започвай. Нали не искаш да пострадаш?

— Да, нани. — Той пое единия стол и остави втория, откъм количката, за Нел. Очевидно тя щеше да сервира вечерята. Повдигна първия капак — менюто беше най-обикновено: грах, моркови, варени картофи и месо, само че не можа да разбере дали е говеждо, или агнешко. Взе една от порцелановите чинии и постави от всичко вътре, докато оформи порция, нормална за едно дете. На колко ли годишен бе решил да се преструва, зачуди се тя, и реши, че се е вживял в спомените си от осемгодишна възраст. Следователно е редно вече да може сам да се храни, но все още не може без бавачка. Посегна към кристалната чаша и му наля вода.

— А сега започвай. Като добро и послушно момче си длъжен всичко да изядеш.

— Да, нани.

Започна добре, дори прекалено ентусиазирано, ала това не трая дълго — разпръсна храната извън чинията и не след дълго в стаята се разнесе нетърпеливото му потропване по пода.

— Спри! Веднага спри!

— Но аз нищо не правя, нани.

— Само не ме лъжи! Момчетата, които лъжат, винаги си получават наказанието. Изяж всичко, ако искаш да опиташ от пудинга.

Тя се наведе, за да бутне към него изтласканата чиния, и познатият аромат на сапун отново я облъхна.

— Не искам повече.

— Как така смееш да ми се противопоставяш! — потрепери гласът на Нел. Видя как очите му отново пламнаха. Той очевидно харесваше гнева й. Но въпреки това не посегна към чинията, а започна да избутва храната върху чистата покривка. — Спри, веднага спри!

Изкрещя тъй силно, че той остана със зяпнала уста. Воднистосините му очи помръкнаха и зениците му се разшириха. Видя как едната му ръка се шмугна, сграбчи вилицата и я скри в скута му.

— Казах ти да спреше това! Колко пъти ще ти обяснявам какво ги очаква момчетата, които си играят с онова?

— Ръцете им ще окапят — сломено промълви той.

— Точно така! А сега си изяж всичко като послушно момче.

— Не искам — още по-плахо, но всъщност предизвикателно прошепна той.

— Ще преброя до три! Ако не си изядеш вечерята, нищо друго не ми остава, освен да пристъпя към наказанието.

— Не ме е грижа! — размирно отвърна той и ръката му отново се шмугна под масата.

Нел сърдито отмести стола си.

— Много добре. А сега марш в леглото!

С приведена глава и озъртащ се поглед, той нетърпеливо тръгна пред нея. Нел смъкна шапчицата си, откопча фибите си и разтърси косата си. Настъпваше часът на разплатата. Беше си научила встъпителната част много добре — трябваше само да следва това, което ще й подскаже клиентът, и от време на време да го успокоява, ако започне да прекалява. Ако е доволен, ще й се подчинява напълно, но ако не е, повече няма да я потърси. Не се съмняваше, че ще се справи с него — той вече бе смъкнал пижамата до глезените си и легнал по корем очакваше ужасяващите удари да се посипят по разголения му задник, докато стискаше с двете си ръце набъбналия си член.

Тя се позабави малко, за да го накара от нетърпение да стигне до етапа, от който нататък щеше да го очаква само бурната, но кратка кулминация. Когато й се стори, че той повече не може да изтрае, тя влезе в спалнята и завари всичко така, както очакваше. Той не се обърна, когато чу стъпките й, но тежката четка със сребърна дръжка и корави влакна бе оставена на леглото до него. Тя я сграбчи и реши да внимава повече от друг път, защото лесно можеше да съдере кожата.

— Наведи се — заповяда тя с глас, на какъвто бяха способни най-строгите английски бавачки. Той с радост изпълни заповедта й, но тя побърза да го предупреди: — Ако ми кажеш, че съжаляваш, може и да ти опростя наказанието.

— За нищо не съжалявам! — предизвикателно извика той.

— Много добре. — Замахна, но не с пълна сила, защото разбираше, че той бе на ръба на възбудата и може би ще стигнат само четири-пет удара, защото той не спираше трескавото мърдане с ръка. Но не постигна облекчение дори и при седмия удар. Тя увеличи силата, но нищо не се промени дори и след двадесетия удар. „Боже мой — стресна се тя, — може да пострада доста сериозно, ако продължавам все така. Та сега аз го налагам с все сила!“ Чуваше ръмженето му, сякаш бе достигнал кулминацията си, но той все още продължаваше бясно да мастурбира. Нел си каза, че е заплашена репутацията й, и се наведе напред, за да види лицето му — беше зачервено до неузнаваемост, изпотено, а устатата му — отворена, но членът му не се отпускаше. „Сигурно се занимава от години с това“ — помисли си тя. Ръката й се измори, вече не помнеше броя на ударите. Хълбоците му се бяха зачервили до кръв, дори на няколко места кожата му бе охлузена. Той усети как тя се стресна и диво изкрещя:

— По-силно, проклетнице! За какво, по дяволите, ти плащам толкова пари!

Тогава тя осъзна, че за него най-важният проблем е затруднената кулминация. Нищо чудно да е поел нещо в паузата, когато тя се позабави, преди да влезе в спалнята — личеше си по изцъклените му, блестящи очи, по разширените му зеници и по пребледнелите му скули. Нел пусна четката и се дръпна назад.

— Не ми губете времето, защото повече нищо не мога да направя. Ако сте смъркали дрога, или сте използвали спринцовката…

— Коя си ти, мътните да те вземат, та ме обвиняваш, че взимам дрога? Не знаеш ли кой съм аз? Ще те обеся за жартиерите ти, ако не направиш всичко, за което съм те повикал и за което ти плащам. Хайде, ох, по-бързо!

Нел поклати глава. Той се бе надрусал до смърт и тя не можеше да стимулира сексуалното облекчение, защото всяка дрога забавяше процеса. Може би бе използвал кокаин, защото богаташите се пристрастяваха най-вече към него. Май ще се наложи да го натупа до припадък.

— Нагла кучка! — изрева той. И преди тя да разбере какво става, той вече бе изтръгнал четката от ръката й и се нахвърли върху нея с ожесточението на възбуден, но незадоволен самец. Нел вдигна ръце, за да се предпази от посипалите се удари по главата и раменете й. Ударите му бяха много силни и болезнени. Когато ръцете й закриха лицето, той започна да я удря по тялото, тя се изви и хукна да бяга, ала той се метна към нея и успя да я сграбчи за глезена. Двамата се стовариха на пода, но той продължи да я налага, без да спре нито за миг. С особена наслада замахваше към оголената ивица между чорапите и пликчетата й. Сега болеше още повече и преди да се опомни, зашеметена от ударите и замаяна от натрапчивата миризма на сапуна му, тя протегна ръка към онази негова част, която сама й се предлагаше — вкоравения му пенис. Приложи му онази хватка, на която я бяха научили, преди да я изпратят да проституира на улицата. Сграбчи го здраво, изви го наляво и надясно, а после рязко го дръпна надолу. „С това можеш да го ликвидираш“ — беше й обяснила Паула. И се оказа права. Той изкрещя в агония и тъй дълго очакваният му оргазъм изригна, всичко наоколо се изпръска, а членът му после още дълго вибрираше в треперещите му пръсти. Затъркаля се по пода, сви се като зародиш в майчина утроба и жалостно запъшка. Нел изпълзя заднешком, изплашена от кървавите белези по бедрата си, изпотена и задъхана. Едва не повърна, отвратена от миризмата на сапуна, напомнящ й за баща й. „Проклето, мръсно копеле! — процеди тя през зъби, докато се изправяше на крака. — Никак не ме е грижа кой си и колко пари имаш! Насини ми лицето, разкървави ми бедрата!“ Закуца към съседната стая, беше й натъртил десния глезен, болеше я много силно и не успя да се добере до вратата — тя се отвори и вътре влязоха двама мъже. Единият от тях, по-високият, й бе познат, защото именно той бе посредникът, с когото бе уговорила условията за сеанса, но с втория никога не се бе срещала досега. Първият мъж се наведе и прошепна нещо на ухото на спътника си и двамата се вторачиха в нея.

— Какво се случи? — хладно попита посредникът.

— Защо не ми съобщихте, че клиентът е наркоман! Или си е инжектирал, или се е насмъркал с нещо. Когато го скастрих, той се нахвърли да ме бие! — Нел потри с ръка зачервените си бедра. — Затова го спрях чрез единствения възможен начин, който ми е известен.

Той я огледа от главата до петите.

— Трябва да си поговорим, преди да напуснете тази къща.

Вратата се затръшна след двамата мъже, а Нел се отпусна на най-близкия стол и простена, защото стъпи на наранения си глезен. „Какво ще стане сега? — отчаяно си помисли тя. — Да не би да са решили да ме затворят в Тауър? Защото не съм спазила условията на договора? Или ще ме обвинят, че съм обидила една толкова изтъкната личност?“ В гърдите й се надигна страх, стомахът й се преобърна. Защо й трябваше да се занимава с високопоставени особи? Не знаеше ли, че с тях неприятностите са много повече, отколкото с не толкова известните бизнесмени? Наистина той бе най-младшият член на кралската фамилия, но младши или не, си оставаше принц. Притисна треперещата си ръка към челото си. Нали й казаха, че се касаело само за някакъв спомен от детските му години… От нея се изисквало само да изиграе ролята на строга бавачка, а после да го нашляпа по голия задник. И никакви импровизации! Няма що, никакви импровизации! Щеше да я пребие до смърт, докато тя се стараеше да го доведе до оргазъм.

Облегна се на стола и затвори очи. „Сега вече го загазих! — каза си тя. — Всичко пропадна, толкова усилия, толкова месеци! Може би ще се наложи да се разделя с работата си. Но откъде да знам, че се е надрусал с наркотици? Да, длъжна бях да го проверя, там ми е грешката! Нали още Лиз ми казваше всеки път да проверявам клиента за дрога? Но дойдох тук по препоръка на един от най-старите й клиенти. Тогава къде съм сбъркала? Ами още в мига, когато получи предложението, трябваше да се досетиш с какво се нагърбваш. Зад такива сложни уговорки, изпълнени с недомлъвки и потайности, винаги се крие някоя високопоставена особа, личност от най-знатен произход. Трябваше да се довериш на усета си, на шестото си чувство! Или пък да поискаш съвет от Филип. Но ти не направи нито едното, нито другото. Мислеше си само как ще изкараш на бърза ръка хиляда лири, най-много за половин час, там е цялата работа! И си въобразяваше, че къщата е пуста, а ето че се появиха двама телохранители. Нищо чудно да са ме заснели с някоя скрита камера.“

При тази мисъл сърцето й затуптя още по-тревожно. Скочи от стола и въпреки болките затършува из ъглите, но не намери нищо, което да й заприлича на обектив на видеокамера. Ами ако зад огледалото има скрит отвор към съседната стая? Загриза отчаяно нокти, затвори очи, за да се фокусира и отново впи поглед в стените. И тогава откри едва различим отвор над гардероба. Прехапа устни и изтръпна от страх. Как можа да нагази в тези потайни, дълбоки води, толкова млада, в началото на главозамайващата си кариера? И какво ще стане сега? В главата й се завъртяха вихри, пред очите й притъмня. Ами ако този отвор в стената се окаже съвсем безобиден и излезе, че напразно се е изплашила?

Ето, до това води желанието да бъдеш напълно независима — упрекна я вътрешният й глас, — без никакъв сутеньор. И сега пак сама трябва да изсърба всичко, което бе надробила.

Добре, уморено си каза Нел. Признавам, че сгреших. Вината е моя. Безкрайно съжалявам. Научих още един безкрайно полезен урок, а онази отвратителна сцена повече никога, никога няма да се повтори.

Но беше длъжна да мислиш по-задълбочено — неумолимо продължи вътрешният й глас, — след като си решила да се оправяш сама!

Но нали исках само едно — да бъда свободна. Нищо повече. И до вчера бях безкрайно щастлива.

Разбира се, че беше щастлива! Защото просто не беше попадала в такъв капан. Имаше късмет само през първата година и половина, но този път се провали, и то безнадеждно.

Едва сега тя осъзна колко е била самоуверена, като е считала, че може да плува уверено във води, гъмжащи от акули, без да помисли за най-елементарните предпазни мерки.

„Глупачка, истинска, непоправима глупачка! — яростно се упрекна Нел. — Лиз пак се оказа по-умна от мен. Неслучайно тя искаше да не оставам без надзора на Филип. Защото тя е знаела, и то много по-добре от мен, че за свободата винаги се заплаща скъпо и прескъпо.“

Нел потръпна. В камината гореше огън, но студът се надигаше отвътре, от сърцето й. За пръв път, след като успя да се изтръгне от примката на Мики Шонъси, се ужаси от страха пред неизвестността, но този път много по-силно. Благодарение на собствената си глупост бе попаднала в капан, много по-страшен и коварен от всичко, на което бяха способни сутеньорите на долнопробните улични проститутки.

Зарови лице в шепите си. Зашепна гореща молба. Обеща си, че ако успее да се измъкне невредима оттук, непременно ще потърси помощ от Филип и нищо няма да предприеме, преди да получи одобрението му. Само да можеше да се измъкне оттук…

Вратата се отвори и тя стреснато дръпна ръце от лицето си.

Появи се посредникът, но той само огледа бъркотията в спалнята, без въобще да й обърне внимание, и след минута се върна в съседната стая. После пак се появи, следван от непознат мъж. Нел забеляза, че непознатият носи лекарска чанта, и се досети за професията му.

Отново й се наложи да чака. Потръпна от хлад и отстъпи с две крачки към камината. Спомни си, че вече бе попадала в подобна конфузна ситуация, но тогава успя да се отърве, защото за нищо не носеше вина. Отново се закле мислено, че веднъж да се измъкне оттук, веднага ще потърси закрилата на Филип Фолкнър. И ако той й прости самоувереното й поведение, тя ще му обещае, че ще се вслушва в съветите му.

Новодошлият се приближи към нея и остави лекарската си чанта на пода, за да прегледа раните й.

— Нараняванията са повърхностни — констатира лекарят, но го каза повече на посредника, отколкото на самата нея. — Няма сериозни увреждания.

От израза на лицето му нищо не можеше да се разбере. И лекарят, и посредникът я гледаха безчувствено, както се наблюдава неодушевен предмет.

— Ето, вземете това. — Лекарят й подаде от чантата си тубичка с някакъв крем. — Намажете с него раните си, за да заздравеят по-бързо. — В този миг той й се стори добре настроен към нея. Нел трепна, когато пръстите му докоснаха лицето й. — Боли ли ви тук? — попита лекарят.

— Малко — смотолеви тя, но не му призна, че тъкмо там бе изкълчена челюстта след жестокия побой на Мики.

— Може би един или два дни ще ви боли, но след това няма да останат никакви белези — успокои я лекарят, затвори чантата си и заедно с посредника се отдръпна към вратата. Двамата мъже зашепнаха нещо, след което лекарят излезе от спалнята.

— Мога ли вече да си вървя? — попита Нел с най-благовъзпитания си тон.

— Но само след като подпишете това.

— Аз не си служа с документи. Взимам хонорари само в брой.

— Това не е разписка, а клетвена декларация, че пред никого — повтарям, пред никого, и при никакви обстоятелства няма да разкриете това, което се е случило в това помещение. — Гласът му и лицето му останаха непроменени, студени и надменни.

— Никога не споделям какво съм преживяла с клиентите си — резервирано отговори Нел.

— Радвам се да го чуя. Но въпреки това сте длъжна да подпишете тази декларация.

Нел я прочете. Беше напечатана на машина и тя проумя, че далеч не бе първата, на която връчват подобен документ. „Никак не са глупави — каза си тя, докато се подписа с името Клео Мондейн, — знаят как да се застраховат отвсякъде.“

Посредникът хвърли един поглед на подписа й и веднага й върна листа.

— Подпишете се с истинското си име. — От противния му глас по гърба й полазиха тръпки. Подписа се като Нел Джордан. Това бе триумф за нея, макар и съвсем дребен, но никой не можеше да й го отнеме — защото още не се бяха добрали до истинското й име. Мъжът взе листа, сгъна го акуратно и го прибра в дълбокия вътрешен джоб на сакото си, след което измъкна оттам издут бял плик.

— С оглед на… усложненията, за който съм длъжен да ви уведомя, че не бяха предвидени при първоначалния разговор, вашият хонорар се удвоява, за да се компенсират… хм… раните ви и стреса, на който сте били подложена. Повече контакти не се предвиждат.

Нел успя да скрие искреното си облекчение, само кимна хладно:

— Радвам се да го чуя.

Той се отдръпна към вратата.

— Надявам се, че няма да имате затруднения да се завърнете сама у дома си.

Нел грабна палтото си и тръгна към изхода. Едва в таксито започна да трепери. В къщата я посрещнаха двете изгладнели котки. Тя ги грабна в ръцете си, зарови лице в меката им козина и се успокои чак когато долови нежните им тръпки, придружени с блажено мъркане.

— Поне вие никога не ме упреквате — прошепна им тя и се просълзи. — Защото само вие ме обичате такава, каквато съм. А онзи принц снощи ме гледаше, сякаш съм хлебарка, изпълзяла от канала, макар че досега по-перверзно същество не бях срещала. Кое му дава право да ме презира? Аз поне не си въобразявам, че съм кой знае каква личност. А той има ли въобще професия?

Потопи се в горещата вана, заобиколена от мехурчета и успокояващия аромат на любимия си сапун. Никога не се бе завръщала така унизена, омърсена и пребита от досегашните си визити. Презираше и себе си, и неврастеничния си клиент. Още усещаше върху кожата си болезнено втренчения поглед на воднистите му очи, странно изцъклени.

„Е — каза си тя, след като източи водата от ваната, — с това приключва този начален период в практиката ми. Защото сега най-важното е да не се отчайвам. Най-лошото е опасността да плъзнат някакви зловредни слухове. А с какво аз съм по-лоша от него? Защо винаги споменават името му в почетните списъци и във всеки светски репортаж? Нима с това става по-достоен от такива като мен? Да, всеки се стреми да се добере до най-високото ниво, за да се смята за недосегаем. За него аз си оставам нещо като парцала, с който забърсват пода на кухнята. Не бих могла да го изтърпя, ако бях негова камериерка. Кое му дава правото да ме гледа извисоко — ето, това не мога да го проумея! Както и онзи гаден посредник… от къде на къде ще се държи с мен като с неодушевен предмет! Та какво толкова е той, в края на краищата? Нищо, освен един жалък сводник! Но само защото господарят му, онова извратено влечуго, принадлежи към каймака на висшето общество, на него всичко му е позволено, а мен… с мен могат да се отнасят като към измет!“

Отпусна се в леглото, а котките се сгушиха върху краката й, по-приятни от грейка, и гневът й постепенно затихна. Едва сега можеше да обмисли по-разумно досадната ситуация, в която се бе озовала. Имаше само един изход: час по-скоро да се обади на Филип, да му обясни всичко, без недомлъвки, без никому ненужния свян, да го изслуша смирено, да измоли прошката му и да разчита на добронамереността му. Той, разбира се, няма да пропусне да я уязви, но ще се наложи да преглътне сарказма му, защото се касае за бъдещето й. За съжаление, все още не се бе научила да познава хората — за това се изискваше време и опит, много опит. Следователно мъчителната среща с Филип Фолкнър бе неизбежното, но полезно зло, така както всяко лекарство е всъщност отрова, но в умерена доза.

Дори и да бе изненадан, Филип с нищо не го показа, нито пък подскочи от ентусиазъм. Само подметна с типичната си леко иронична интонация:

— На какво дължа удоволствието?

Беше съчинила внушително обяснение, с което се надяваше да го предразположи, но мигновено разбра по сърдечния тон, с който той откликна на обаждането й, че е излишно да го убеждава. Затова започна без всякакво предисловие:

— Попаднах в необикновена, доста деликатна ситуация, и то изцяло по моя вина. Но не бих искала да го коментираме по телефона. Би ли наминал към мен?

Опитният Филип веднага долови необичайно напрегнатите нотки в гласа й.

— Очаквай ме след двадесет минути.

Когато пристигна, Нел му разказа всичко — от игла до конец, без да пести подробностите, без да отрича, че е постъпила като наивна хлапачка.

— Първо трябваше да се консултирам с теб — мрачно заяви тя, след като стигна до края на историята. — Сега съжалявам безкрайно, но не мога да върна времето назад. Явно Лиз се оказа права — за някои по-деликатни въпроси имам нужда от съвети и защита, от някой, който да е по-опитен, по-мъдър от мен. Бих искала ти да си този някой… ако, разбира се, преди това ми простиш, че те бях пренебрегнала.

— Само ако не гледаш на мен като на някое добродушно, старо татенце, при когото можеш да изприпкваш винаги, когато надробиш поредната попара.

Притеснена, но надяваща се на помощта му, Нел се закиска смутено. Никога досега не бе изпитвала такова облекчение. Прииска й се да се метне на врата му и да го задуши в прегръдките си.

— Поне едно ми стана ясно дотук — загазила си, и то здравата — лаконично обобщи Филип. — Но в цялата тази бъркотия има нещо неясно… Защо не ми разкажеш всичко отначало, стъпка по стъпка, за да се опитам да измисля откъде да се захвана?

Тя изпълни молбата му, а той въздъхна замислено, преди да се заеме с анализа на крайно деликатната ситуация.

— Първата ти грешка е била в това, което един от партньорите ми отвъд океана нарича „игра на сляпа баба“. Не се страхувай от височайшия си партньор. Според мен отново ще го тикнат в така наречената клиника за възстановяване, което всъщност си е затвор, но от най-висш ранг, предназначен само за членове на най-знатните фамилии на Острова.

— Най-много ме безпокои дали притежава достатъчно власт, за да ме ликвидира като куртизанка.

— Надали, и то тъкмо сега, след тази криза, пък и влиянието му в неговите среди никога не е било чак толкова значително, защото е получил наследството си по женска линия. Разкажи ми по-подробно как те откриха, как се добраха до теб? — Тя веднага му разказа подробностите около началната фаза на договарянето за злополучния сеанс и Филип кимна разбиращо: — Да, на тяхно разположение винаги са били най-опитните посреднически фирми. Не е зле да ми опишеш как изглежда онзи, когото наричаш посредник. — Нел изпълни и тази молба на Филип. — Нещо ми напомня това описание, в момента не мога да се досетя за кого, но ще се поразровя в паметта си. За всеки случай ще прелистя и старите си бележници, изписани с десетки телефонни номера.

Филип се усмихна леко, но усмивката не вещаеше нищо добро за неизвестния противник.

— Ако подозренията ми се оправдаят, всички загадки ще си намерят твърде логично обяснение. Защото си мисля за един тип, стар познат, който винаги обичаше да се рови в калта и печелеше внушителни суми от изнудвания на знатни особи. Но едно не мога да си обясня — откъде е научил за теб? Обикновено се наемат проститутки с опит в деликатните садомазохистични сеанси, а ти не си от тях.

— Казаха ми, че той обожавал сцени с бавачки, обичал да го понатупат с четката за коса, но да не се прекалявало. Цялата работа била детинска игра — буквално това ми заявиха по телефона.

— Те? Нима не е бил само един посредник?

— О, намеси се още един, по-млад, много представителен, много… хлъзгав, бих казала. Обясни ми, че се касаело за инцидентна заявка, но държали да работят с изтъкната професионалистка. Изрично настояваха да им гарантирам пълна дискретност. Никога дотогава не бях водила толкова сложни и продължителни преговори, и то за един-единствен сеанс.

— Естествено. — Филип замислено присви устни, както винаги, когато изпадаше в размисъл. — Остави ме да се съсредоточа. Има нещо гнило в цялата тази загадка. Трябва да направя няколко дребни справки. — Но като видя как се напрегна лицето й, веднага побърза да я успокои: — Можеш да разчиташ на моята тактичност.

— Всъщност… май нямам друг изход.

— Но поне си извлече поука, нали? — укоризнено я изгледа Филип.

— Повече няма да повторя тази грешка — кимна тя.

След една седмица Филип отново я посети.

— Твоят въпрос се уреди — обяви той още от прага.

Нел го изгледа втренчено.

— Спомняш ли си, че след погребението на Лиз те запознах с една особа, за която ти обясних, че има много опит със садомазохистични сеанси?

— Беше някаква… о, не си спомням името й, но я наричаха съкратено Д.Д. Нали нея имаш предвид? Май се беше уредила да се ожени за доста богат чужденец.

— И оттогава е преустановила всякакви контакти с предишната си клиентела. Но въпреки това не изгубила интереса си към перверзните забавления и вложила доста пари в някаква агенция със съмнителен предмет на дейност. Според злите езици дори държала контролния пакет от акциите. А като оставим настрани официално обявената сфера на дейност, истинското предназначение на тази агенция била да набира проститутки за любителите на по-тръпнещи садомазохистични усещания. Два пъти в годината прелитала от Австралия до Лондон, за да следи как се оползотворяват доходните й инвестиции. Джентълменът, който те е наел, от няколко години сътрудничел на хонорар именно на тази агенция. Те са те препоръчали на камериерите на твоя височайши клиент.

— Но… аз нямам нищо общо с нито една агенция… И нали уж ме е препоръчал един от най-старите клиенти на Лиз?

— Това няма никакво значение. Той захапал въдицата, а след него и ти. Очевидно от известно време насам височайшият ти клиент все по-трудно постигал сексуално удовлетворение.

— В това няма нищо странно, след като злоупотребява с наркотиците…

— Да, знам как влияе дрогата върху нормалния полов живот. Именно такъв е бил и неговият проблем.

— Тогава защо не са му прибрали наркотиците?

— Че кой би имал интерес от подобна намеса?

Нел го изгледа смаяно.

— Да, точно това е, за което си мислиш в момента. Той никому не е бил нужен и евентуална свръхдоза само би изтръгнала въздишка на облекчение от доста хора сред обкръжението му. От доста месеци го държат в изолация, но понякога го домъкват в столицата, за да го покажат в обществото… нали знаеш, че благородството задължава и така нататък. В замяна са му позволявали да си разиграва по някоя и друга сценка с грижливо подбрани партньорки.

— Но… — Нел озадачено вдигна рамене — защо тъкмо мен са избрали?

— А защо не? Нали си протеже на Лиз.

— Но Лиз е мъртва!

— Обаче ти не си.

— О, Филип, стига…

— Само защото ти не изпитваш злоба към останалите си колежки, това още не означава, че другите са като теб. Онази особа мразела Лиз, дори бих допълнил, че в случая омраза е доста блед термин. Ненавиждала я. Умирала е от завист, защото Лиз я е превъзхождала стократно, във всяко отношение. А ти наследи славата на Лиз и тя го е усетила. Вече нищо не е можела да стори на бедната Лиз, но ти си била подръка и при това доста неопитна и наивна. Нещо като дистанционно отмъщение, но сигурно е останала доволна от себе си. Сега може да си позволи да се оттегли за по-продължителен период от време. Сега схвана ли защо ти обяснявах още преди няколко месеца колко е важно да се разучава предварително всеки клиент?

Нел бавно кимна и унило промълви:

— Никога не съм очаквала, че някой може да е способен на такава подлост. Как да го кажа… умът ми не го побира!

— А помниш ли, че тъкмо това бе заглавието на една от любимите песни на Лиз?

Тя се усмихна печално.

— Да. — Облегна се на стола и надигна чашата си. — Излиза, че онази особа веднага ме е преценила, още от първия миг…

— Да, търсела, е и е намерила жертвеното агне. — След това Филип й спомена, че след инцидента нищо не се е чуло в светските кръгове за нейния злополучен клиент от височайше потекло. Или Филип не пожела да разкрие пред нея всичките си карти. Тя си спомни, че Филип винаги избягваше да отговаря на въпроси, които можеха да насочат следите към мрежата му от информатори. Всъщност той отдавна очакваше такъв благоприятен случай, за да наложи влиянието си над нея, останала сама, без покровител, след смъртта на Елизабет Уоринг. Наложи му се да обуздае нетърпението си, но нали, както се казва, по-добре по-късно, отколкото никога… Нел се замисли върху това обяснение на събитията и в душата й пролази хлад. Нима бе решил да я остави да трепери за бъдещето си и при най-незначителната опасност да търси закрилата му? А всъщност тя не подозираше с колко още заплахи можеше да се сблъска, ако продължава да упорства със солови акции сред елита на британското общество. Погледна я изпитателно и се запита има ли смисъл да й обяснява, че повечето от писмените договори не струваха дори хартията, изхабена за тях. Филип разумно прецени, че е още рано да я въвежда и в други тънкости на занаята. Отдавна бяха отминали дните, когато детективите на Скотланд Ярд бяха страшилището за всички любители на потайните пороци. Днес тяхната роля беше поета от жълтите вестници, главно от таблоидите, специализирани в скандални хроники, любимо четиво на милиони целомъдрени и неопетнени обитатели на предградията. Но Филип реши да й спести това обяснение. Нали вече бе усвоила най-важния урок в нейната деликатна професия?

— А какво ще ми кажеш за наркотиците? — тревожно попита Нел. Това бе друга опасност, която обаче можеше да й донесе не по-малко неприятности от първата.

— В това не си замесена и по тази линия нищо не те застрашава.

Стори й се, че камък падна от плещите й.

— Благодаря — промълви тя, изпълнена с признателност. — В бъдеще ще се съветвам с теб за всички нови клиенти, без изключение. Ще останеш ли да вечеряме заедно? Имам сочни агнешки котлети…

 

 

Това бе първата й по-сериозна грешка, дължаща се на прекалената й самоувереност, както и на липсата на опит. Това в никакъв случай не биваше да се повтаря, затова си припомни горчивия урок на Джени: „Отсега нататък на никого да не вярваш!“.

Връщаше се от последната си визита при един престарял клиент, който напоследък се оплакваше от усилващите се пристъпи на артрита си и дори не можеше да държи четката — защото любимото му занимание беше да я рисува по натура. Раздялата им беше тъжна, Нел машинално слезе от вагона на гара Падингтън и се огледа за такси. Докато се взираше сред пъплещите коли, тя не забеляза момичето зад нея, което се бореше с някакъв едър, татуиран тип, докато не проехтя отчаяният вик на момичето:

— Помощ! Помогнете ми, моля ви… помощ!

Нел рязко се обърна и с ужас видя, че минувачите страхливо се заозъртаха и бързаха да се отдалечат от неприятната сцена. Мъжът беше много висок, широкоплещест, с глава като гюле. От лявото му ухо се клатушкаха три позлатени обици.

Веднага проумя за какво е схватката. Достатъчно й бе да зърне тънката й китка, сграбчена в огромния му юмрук, страхът, изписан по детското й лице, паниката в изтънялото й гласче. Сякаш виждаше себе си само преди две години, в лапите на Мики Шонъси. Стори й се, че чува собствения си глас: „Недей, Мики, моля те… не ме удряй повече…“. А в следващия миг я връхлетя ужасяващият спомен от детството й: „Не, татко, не ме смъквай долу, моля те, татко… не ме мъкни в мазето! Там гъмжи от плъхове! Моля те… моля те…“. Никой не откликна на молбите й. Беше си заслужила наказанието. И така през всеки две седмици.

Въобще не осъзнаваше какво върши. Яростта замъгли очите й. Неочаквано за самата себе си, тя се озова сред борещите се и изкрещя с нетърпящ възражение глас:

— Пусни веднага момичето или ще повикам полиция!

Но той дори не я удостои с поглед:

— Я се чупи оттук!

— Не аз, а ти ще изчезнеш, ако не искаш да си изпатиш жестоко!

Този път той извъртя глава, измери я с поглед и се захили презрително.

Нел стисна зъби. Момичето я погледна с надежда, без да спира опитите си да изтръгне китката си от лапата му. Надали имаше повече от петнадесет години, телцето й още не се бе разделило с детските очертания, гърдите й едва бяха напъпили. Между ръбовете на ботушите и края на късата й пола имаше разстояние от тринадесет сантиметра и ясно се виждаше, че мършавите й бедра не можеха да изпълнят кожените ботуши. Около левия й глезен се поклащаше позлатена верижка. Навярно никога не се бе хранила обилно, машинално си помисли Нел.

— Повече няма да се разправям с теб — дрезгаво изхриптя Нел, побесняла от ярост, измъкна от чантата си защитния спрей, който бе купила в Ню Йорк, и го напръска обилно. Той изрева, ослепен и замаян, но пусна ръката на момичето и започна да търка очи с двете си ръце.

Нел сграбчи ръката на момичето.

— Да бягаме! — заповяда му тя. — Хайде… да се махаме оттук… ето такси… онова до колоната с афишите… хайде, по-живо! — Напъха я в таксито, даде адреса в Западен Кенсингтън и се обърна, за да погледне към тротоара през задното стъкло. Мъжът се беше превил надве, още в шок, но никой не му обръщаше внимание. Около него се образува широко празно пространство, сякаш беше екраниран от невидимо, но мощно силово поле. Нел се успокои — когато пристигнат полицаите, те ще бъдат далеч оттук. Но в момента не се виждаше нито един от блюстителите на реда. Всъщност това бе за добро, защото употребата на тези опасни спрейове все още беше забранена в Англия. Тя не бе очаквала, че ще й се наложи да използва флакона със спрей извън САЩ, още повече посред бял ден, в пет часа, събота следобед. Момичето хлипаше сълзливо, затова Нел му подаде кърпичката си.

— Всичко е наред — утешително рече тя, — вече сме в безопасност. Той няма да те намери.

Между хлипанията момичето едва успя да изрече няколко фрази, пълни с оплаквания за заплахите му да я убие, ако се добере до нея, както и оправдания, че не била виновна, загдето бизнесът замрял. Събота следобед винаги е бил лош ден за нейната професия, защото повечето мъже излизали със семействата си и всички сутеньори признавали този факт, само нейният грубиян не можел да се примири със спада на печалбите. Колко пъти се опитвала да му го обясни, но той не разбирал от дума и тя вече се видяла в чудо, дори не смеела да се връща при него.

— Да се надяваме, че повече никога няма да ти се наложи — загрижено реагира Нел. — Между впрочем, на колко години си?

— На осемнадесет… — Сините й очи се опитаха да устоят на изпитателния поглед на Нел, но не издържаха и се сведоха надолу. — На петнадесет — глухо призна тя.

— А на колко беше, когато започна? Сигурно си избягала от дома си, нали?

— Откъде знаете? — Очите й се разшириха от изненада.

— Усещам акцента ти, някъде от околностите на Ливърпул. Много момичета от Севера бягат от домовете си и се включват в играта, млади и зелени.

— Не съм избягала от дома си — отчаяно изхлипа момичето. — Още когато бях на осем, ме пратиха в дом за изоставени деца. И оттогава никой не се е грижил за мен. А от онова сиропиталище всички бягаха кой както може. — Тя избърса сълзите от очите си и погледна през прозореца на таксито. — Къде отиваме?

— В моята къща. Ще дойдеш с мен.

Момичето се сепна и уплашено се дръпна.

— Не се бой, нищо лошо няма да ти се случи — успокои я Нел. — Искам само да ти помогна. Можеш да останеш при мен за тази нощ, ако няма къде другаде да преспиш, а утре ще потърсим едни хора, които могат да ти бъдат от полза, ако искаш да се отървеш от онзи отвратителен сутеньор.

Нареди на шофьора на таксито да спре до Ланкастър Гейт, плати му и за да прикрие следите си, взе второ такси, което ги отведе в дома й.

Най-важното бе да прибере изплашеното момиче в дома си, да го накара да се изкъпе, да го нахрани, а на следващия ден щеше да го заведе в някоя от многобройните благотворителни организации. Спомни си, че Лиз бе давала умерени, но редовни вноски в касата на една от тези организации. Нали именно Лиз я бе измъкнала от тинята. Сега бе неин ред да спаси това бедно създание. „Тя е само петнадесетгодишна! — каза си Нел. — А аз страдах, защото започнах на седемнадесет и си въобразявах, че няма по-нещастна от мен… Мили боже, та тя е на възрастта на Маргарет! — От спомена за сестра си Нел изтръпна. — Е, Маргарет, щом нищо не мога да сторя за теб, нека ощастливя поне това несретно създание. По-добре е да има някаква реална полза от парите ми, вместо да се вайкам защо се стигна дотук, какво би станало, ако…“ Сърцето й се разкъсваше от мъка по изгубената й сестра, особено когато си спомняше обещанието, което бе дала на майка си.

— Но къде отиваме? — проплака непознатото момиче и се огледа подозрително.

— Вече ти казах. Ще те заведа у дома.

— Но аз не ви познавам… какво искате от мен?

Нел се засмя, когато тя изплашено вкопчи ръката си в нейната.

— Първо ще се изкъпеш, после ще седнем на масата. А след като се наспим, утре рано ще ти потърсим нови покровители.

— Не желая отново да попадна в някое сиропиталище!

— Но аз не мога да се грижа за теб. Не съм от социалните служби.

— Тогава какво, по дяволите, искаш от мен?

— Нали ти обясних, че искам да те спася от онзи гаден тип и от такива като него.

От тези думи на Нел непознатото момиче се озадачи още повече. Очевидно за пръв й се случваше някой да й се притече на помощ. „Но не бях ли и аз изпълнена с подозрения, когато Елизабет ми предложи закрилата си? — припомни си Нел. — Непрекъснато си мислех в каква клопка ще попадна…“

Момичето не отрони нито дума по пътя до дома на Нел. Напрегнатият израз на лицето й ясно издаваше желанието й да избяга при първия удобен случай. Най-после пристигнаха. Нел веднага я завлече в банята и хвърли мръсните й дрехи в пералнята. Даде на Ким — това име й съобщи момичето, но не склони да сподели нещо повече за себе си — една от дебелите си хавлии, след което се погрижи за менюто: бекон, яйца, пържени картофи, две кани чай с много захар. Изгладнялото момиче на бърза ръка изпразни чинията си.

— Защо си толкова слаба, щом не можеш да се оплачеш от липса на апетит? — изненадано я попита Нел.

— И аз не мога да си го обясня. Никога не съм била дебела, макар че изяждам всичко, което ми се сервира. Но майчето не си падаше много по готвенето, затуй може би съм толкоз кльощава. — Тя отмести празната чиния. — Да ти се намира някой фас?

— Не пуша.

— А къде са ми дрехите? Имах един пакет в джоба…

— В пералнята. А цигарите ти ги оставих ето там, на онзи шкаф.

— О, ти си изпрала дрехите ми? Че защо? Не бяха мръсни!

— Предполагам, че се дължи на педантичните ми навици — излъга Нел. — Изпирам всичките си дрехи при всяко къпане. — Не й обясни, че дрехите й бяха доста измърсени, особено бельото й.

Момичето запали цигара, смукна дълбоко с маниер на опитен пушач и самодоволно издуха кълбо дим.

— Е, сега е по-добре.

— Искам само да те попитам откога се включи в голямата игра? — заинтересува се Нел.

— Нали вече ти казах. Избягах и туйто. И кат нямаше как инак да си изкарвам хлебеца…

Нел я изгледа изпитателно и малката уличница се смути, проумяла, че това оскъдно обяснение не е достатъчно.

— Ами… имах си една приятелка, а тя вече беше печена в този занаят, така че ме убеди да тръгна с нея. Тя ме запозна с онзи тип, който после го прибраха на топло заради прекалената му лакомия да се добере до по-евтина дрога. И докато той си кротува в килията, тя ме пое от него. Но онзи се закани, че щом се измъкне от пандиза, аз пак съм щяла да стана едно от неговите момичета… а не му остава да лежи дълго, щели да го изритат по-рано, отколкото очаквах, така че отново ще настъпят тежки дни.

— Коя е тази твоя „приятелка“?

— Че теб какво ти влиза в работата?

— Познавам един полицай, който тъкмо с това се занимава — с проститутки и сводници.

Нел бе чувала поне десетина пъти тази история. Познаваше момичета, които, макар да бяха пребити до кръв от своите сутеньори, отказваха да сътрудничат на полицаите, защото никой не можеше да ги разубеди, че след поредния пердах „техният човек“ няма да се разкае и да смекчи тона си. И до ден-днешен Нел не можеше да проумее защо повечето от проститутките не смееха да се опълчат срещу наглите и безсърдечни сводници, защо предпочитаха да бъдат бити, но да не излязат от играта. Може причината да се криеше в нерадостното детство на всяка от тях. Нел си спомни мрачните периоди, в които изпадаше баща й — не й говореше по цели седмици, дори избягваше да я удостои с поглед.

— Защо остана при него, щом той те бие едва ли не през ден? — попита тя.

— Защото без него е още по-зле. Никой няма да те остави сама да се оправяш с клиентелата. Няколко от нашите момичета се опитаха, но щом Еди узна, настъпи такава сцена, че не е за разправяне.

— А днес следобед защо се беше нахвърлил върху теб?

— Ами… рече ми, че съм го измамила… че съм изкарала повече, отколкото съм му снесла. — Ким се ухили самодоволно. — Не че не е вярно, но нали чактисваш… — Момичето се изкикоти многозначително.

— А откога си на улицата? — попита Нел, разочарована, че вместо да открие момиче, което да прилича на нея, бе попаднала на една от онези, които по нищо не се различаваха от Джени.

— Откакто навърших тринадесет.

— Ако искаш да се разделиш със занаята, мога да ти помогна.

— К’во! Да не си мръднала? Мразя ученето и кракът ми никога няма да стъпи в училище. Едва сричам рекламите по улиците, а първата работа, която ще ми нахлузят на шията, е да ме върнат пак в сиропиталището. — Ким решително тръсна глава. — В никакъв случай! Там повече няма да се върна, ако ще да ме опекат на шиш! Никой, който е бил там, не иска и да чуе за връщане.

„Аз също не бих се върнала“ — помисли си Нел и си припомни колко бе мразила общежитието.

— Е, тази нощ ще преспиш тук, а утре ще решим кое ще е най-доброто решение за теб.

— А теб какво те кара да си толкоз загрижена за мен?

Нел усети любопитството, стаено в погледа на момичето. Да, Ким решително приличаше на Джени. Няма да е зле да заключи вратата на спалнята си.

— Стига ми да знам, че съм извършила едно добро дело.

— Добро дело ли? — възкликна Ким. — Никога не съм чувала такава глупост!

И го доказа, като се измъкна от къщата рано на следващата сутрин, преди Нел да се е събудила, скрила в джоба си часовника, който стоеше на лавицата до камината, както и сребърната табакера, останала от Лиз, плюс сребърната купичка, в която Нел оставяше резервните ключове.

Освен това бе имала нахалството да си свари кана чай и да си препече филийки на тостера. Излишно е да се споменава, че никъде не се виждаше прощална бележка, преливаща от извинения.

— Дотук с добрите дела за днес — рече Нел на котките си, докато миеше мръсните чинии, захвърлени от Ким в умивалника. — Филип неведнъж ми е повтарял, че не ме бива в преценките за хората. Далеч не всяка проститутка ще постъпи като мен — да се залови за първата сламка, за да се махне от улицата. Нали познавах момичета, които бяха готови на всичко, за да се отърват от наглите си сутеньори, но само след месец се връщаха обратно. Крайно време е да си призная, че има момичета, които наистина харесват този начин на живот. Пък и какво всъщност ме прави по-добра и по-благородна от онази малка нещастница? Нищо чудно да ме е взела за смахната. А аз само се опитах да й помогна… Но тя очевидно не се е нуждаела от помощта ми. Имала е нужда само от часовника и от сребърните ми съдове. Ще ги продаде на бърза ръка и с парите ще се завтече при своя сутеньор, макар да се страхува до смърт от него.

Нел яростно затърка купата, от която Ким бе пила чай. Цялата бе оплескана с червило. Внезапен пристъп на гняв срещу собствената й наивност я накара да запрати купата в стената, за да я разбие на парчета. Не се сърдеше толкова на Ким, колкото на себе си. Отново се бе оставила да я измамят!

Стори й се, че чува леденостудения глас на баща си:

— Елеонор, ти просто не си в състояние да живееш сама.

— Така, като теб ли? — сърдито му се бе троснала тя. — Ти, с твоите цупения по цели седмици, с вечното ти неодобрение към всичко, което правя. Вечно ти си единствено правият! Дори не ми позволяваше да си поканя някоя приятелка на чаша чай. А когато най-после склони, ти така я изплаши, че тя разказа на целия град и вече никой няма да прекрачи прага ни. Зад намусеното мълчание винаги се спотайва неодобрение към всичко около теб. Чудно ли е, че аз търся отчаяно нечия подкрепа, след като не я намирам у теб?

— Каква полза от тези спомени — уморено въздъхна тя, избърса си ръцете и огледа спретната си кухня. — Явно е, че и този път сбърках. Но онази петнадесетгодишна хлапачка е много по-издръжлива от мен и въобще не се е нуждаела от помощта ми. Най-добре ще е още днес да сменя бравата на външната врата, преди да е довтасала заедно със сутеньора си.

Намаза ръцете си с крем и заговори на любимите си котки:

— Май Филип се оказа прав. Не умея да преценявам хората. Може би, защото непрекъснато си въобразявам, че те изпитват същите добри чувства като мен. Както и да е, това ще си остане последният опит да се намесвам в чужди работи. Отсега нататък ще се грижа само за себе си.