Миле Марковски
Истинска приказка за един летен сняг

На плажа две деца се пръскат с вода.

Едното звънко се смее и изпраща дъга от капки към другото, което още по-звънко се смее.

Във въздуха се разминават две дъги. Слънцето милва мънистените водни капки.

— Не ми се играе вече — казва първото.

— Искаш ли да си играем на дворец? — предлага второто.

На плажа две деца строят дворец от пясък.

Слънцето наднича в тъмните коридори, но те са неприветливи. Една палава вълна иска да си отпочине в големия дворец. Децата я отблъскват с длани. Дворецът едрее. Извишава се над морското равнище. Морето се сърди. Дворецът, макар и от пясък ще му закрие хоризонта.

Морето повиква своите съветници.

Двете деца градят пясъчния дворец. В него има много коридори, стаи, големи врати и малки прозорчета.

Първото казва:

— Ще трябва да предвидим място за един голям салон. Там ще си играем с всички деца от плажа.

— И ще гледаме рисувани филми.

Морето каза:

— Не!

Една голяма вълна се изви във въздуха, но някой я повлече и тя не стигна до брега.

Морето разтвори ветрилото си.

Слънцето угасна. На небето имаше черна дупка.

После ветрилото изгони топлия въздух и той като балон полетя към простора. Планината настръхна и се облече в топла дреха.

Заваля сняг.

Първото дете възкликна:

— Летен сняг! Топъл сняг!

Другото каза:

— Дворецът ще бъде още по-красив!

Задуха леден вятър. Хората напуснаха плажа. На брега останаха двете деца и дворецът.

— Не ми се играе вече — каза второто.

— И на мен — каза първото. — Искаш ли да правим нещо друго?

— Книжни параходчета?

Децата се впуснаха в своята нова игра. Морето сви ветрилото си. Слънцето хвърли топлина.

На брега имаше хора, един дворец и две деца.

В простора лятото свиреше на електрическа китара.