Миле Марковски
Предупредителната телеграма

Тъкмо ме хвана сън и някой ми го отне.

— Вие ли сте Рамче? — попита ме млад, розов, красив делфин, който бе с цилиндър и велосипед.

„Докъде я докарахме, започнах и делфини да сънувам“ — помислих си, но за всеки случай отговорих:

— Аз съм! Аз съм Рамче!

— Имате телеграма! — рече младият, розов и красив делфин.

— Моля!

— Разпишете се. Ето тук — каза делфинът с цилиндър и се качи на велосипеда.

„Стига сънища“ — укорих се и… какво се оказа?

Нямаше го младия, розовия и красив делфин с цилиндър и велосипед,

но затова пък

наистина

ИМАШЕ ТЕЛЕГРАМА,

в която, както ви е известно, пишеше:

„ДО РАМЧЕ И РИБАТА С ОЧИЛА?

ТЪРСЕТЕ СИ ДРУГ ПЪТ ЗА СЛЪНЦЕТО.

ЗАБРАНЯВАМ ВИ ДА МИНАВАТЕ ПРЕЗ

МОЯТА СТРАНА В ПРОТИВЕН СЛУЧАИ НЕ ОТГОВАРЯМ ЗА ВАШИЯ ЖИВОТ!“

Подписът на подателя не се четеше, така и не разбрах за коя страна се отнасяше предупреждението.

Събудих Рибата. Нищо не можеше да измисли.

Накрая решихме:

връщане няма!

Щом сме тръгнали,

И ТО ЗА КЪДЕ,

връщане — в никакъв случай:

НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА!