Миле Марковски
Пристигането на чудните букви

Хвърлих дрехите си на един стол. Казах си:

— Ей, Рамче, ти си най-умното дете в света!

Поех дълбоко въздух.

Косата ми бе хубава, а аз още по-хубав — това ми казваше огледалото.

Накрая си легнах.

Нощта бе черна като котка.

Уплашихте се, а?

Тогава ще напиша: нощта беше получерна като друга котка, тишината бе като в манастир.

— Не може така!…

— Докога така?

— Защо така!…

Някакви непознати същества почнаха да влизат през прозореца. Наредиха се около кревата ми и тогава с ужас разбрах, че това са всички главни букви от азбуката.

Буквата А ми каза с писклив глас:

— Ти ли си Рамче Мирният?

— Ааааааааззззз — решително отговорих.

— Бунтуваме се против всички Рамчевци.

— Защо?

— П-с-с-т! Не ни прекъсвай!

Замълчах. А какво друго да направя? Хайде да го видя тоя юнак, който няма да се изплаши: в нощта да бъде сам с толкова главни букви.

— Чуй — казаха ми, — всеки си знае своето място. Пощаджиите са в пощите, футболистите са по стадионите, а ние — къде сме?

Един ученик ни поставя в края на изречението, друг — в средата. Някой никъде не ни пише.

Затова протестираме и искаме всички деца да научат къде да ни поставят.

В противен случай ще напуснем азбуката и нека има само малки букви.

Освен това ето ти и нашето предложение, разкажи го на всички деца.

Предложение от главните букви на азбуката

Настояваме учениците да ни пишат, където ни е мястото!

Настояваме писателите, журналистите, учителите да пишат следните думи само с главни букви:

ТАТКОВИНА

МАЙКА,

БАЩА,

УЧЕНИЕ,

ЧЕСТНОСТ,

ДРУГАРСТВО

… и тъй нататък.

Има някои други думи, които трябва да се пишат само с главни букви.

Цял месец за обсъждане на нашето предложение.

Главните букви излязоха през прозореца и се изгубиха в мрака.

А мене ме оставиха.

Не ми бе нито да спя, нито да не спя.