Миле Марковски
Какво правят двойките, когато нищо не правят

Веднъж попаднах между двойките.

Между двойките не само от целия свят, ами и от целия Балкански полуостров.

И веднага ми стана ясно: два пъти в годината те се събирали в големия черен дворец, който се намира еееееей там — далече, много далече.

Пристигат те в края на първото и второто полугодие.

И в голямата зала (която е само за съвещания) правят своята конференция.

Аз, Рамче, присъствувах там и ето какво чух.

— Драги двойки, — започна председателят. — Днес ни предстои тъжно сбогуване. Нашата най-стара двойка ни напуска. Няколко месеца тя лежа в бележника на ученика Иван Симеонов. Но той я поправи вече на тройка. Затова — да се простим с нея!

Двойките станаха и тридесет и три секунди мълчаха, а след това започнаха да плачат. Много сълзи проляха, сбогуваха се и си отидоха.

А после разбрах и други неща:

не всички двойки са от местен произход — имало двойки и от английски, френски, немски, руски…

(Но между местните и вносните нямало разлика. Всички са еднакви пред закона на двойките.)

А той гласи: докато са двойки, да идват на съвещания и да получават еднаква заплата.

В края на всяка учебна година в тяхното царство се урежда голям банкет. Тогава най-старите двойки получават грамоти.

Но дали ще дойде време, когато няма да има вече такива банкети?

Аз не знам.

А вие?