Миле Марковски
Болната тетрадка

Аз съм една болна тетрадка.

Боледувам, защото в мен пише другарят Рамче.

Точно заради него често ходя при лекари. Дадат ми лекарства — оздравея.

Но… няма полза от това. Защото Рамче ще ме вземе отново, ще ме захвърли, ще ме смачка, а аз какво мога да направя?

— Хайде, тетрадке — викам си, — хайде пак при лекаря.

И така всеки ден.

Казвам ви: тежък живот!

Лекарите почнаха да се съмняват, че се преструвам.

— Анемия — определиха. — Ще те оправи само силната храна.

Хм, силна храна!… Откъде? Рамче рядко пише. А на моето анемично тяло му е нужно мастило, молив…

Понякога Рамче драска по мен чудновати работи. Ето например какво написа преди няколко дни:

„Аз бях на една вълшебна планета.

Пристигам там и гледам: много деца носят лозунги. Чета и не мога да повярвам.

— Предлагаме училищата да бъдат затворени девет месеца, а през останалите три месеца да се стягат за новата учебна година.

— Отличните ученици да се наказват с двойки, а повтарящите да получават шестици.

— Всички така да се трудим, че да бъдем най-лоши ученици.

Прекрасно! Това е само за мен! Но не зная защо не останах там…“

Такива работи пише Рамче.

И сега ви питам: нима не съм за съжаление?

Аз плача. Плача.

Една обикновена тетрадка плаче като малко дете.

И защо? Кажете ми защо?