Миле Марковски
Рамче

Моля, да се запознаем!

Казвам се Рамче Мирният.

И наистина съм много мирен.

Щом се върна от училище, хвърлям веднага чантата в някой ъгъл на стаята и изхвръквам навън.

Там:

дърпам момичетата за плитките,

чупя крушките по електрическите стълбове,

опъвам котките за опашките.

Или пък препречвам крак на големите камиони!…

Минавам по улицата, когато светофарът свети червено, и си казвам:

— Рамче, ти си най-умното дете не само в света, но и на целия Балкански полуостров!

Признавам си: отличен ученик съм — имам десет двойки и една тройка!

Сресвам косата си понякога нагоре, понякога надолу и това го върша по два пъти през годината.

Къпя се на всеки 29 февруари.

Бръсна се… и тъй нататък.

Но да започна своите разкази за онова, което съм преживял, и за онова, което не съм.

Съгласни ли сте?

Добре, ще започна от края.

Не!

Ще почна оттам, откъдето обикновено се започва — значи, от началото.

Днес не трябва нито да уча, нито да пиша съчинение… затова си отивам до следващия разказ.

Дотогава чакам да ми пишете дали между вас има някой, с когото да си приличаме.

Хайде довиждане и бъдете… като мене.