Джон Гришам
Звездният отбор (32)

32

След като се върна от дългия уикенд по случай Деня на труда, Уоли написа следното писмо на своята клиентка Айрис Клопек:

Скъпа Айрис,

Както знаеш, делото ни е насрочено за следващия месец, или по-точно за 17 октомври, но не бива да се притесняваш. Прекарах почти целия минал месец в преговори с адвокатите на „Варик“ и успяхме да постигнем доста добро споразумение. Компанията е на път да ни предложи два милиона долара за причиняване на смъртта на твоя съпруг Пърси. Още няма нищо черно на бяло, но очакваме да получим документите в следващите петнайсет дни. Знам, че сумата далеч надхвърля единия милион, който ти обещах. Все пак обаче се нуждая от разрешението ти, за да приема предложението, когато то ни бъде отправено официално. Гордея се много с малката ни бутикова фирма. Приличаме на Давид, който се е изправил срещу Голиат, и в момента сме на път да спечелим.

Моля те, подпиши приложения формуляр за съгласие със споразумението и ми го върни по пощата.

 

С уважение,

Уолис Т. Фиг, адвокат

Той изпрати подобни писма на другите седем клиенти от скромната му колекция със смъртни случаи и щом приключи, се отпусна на люлеещия се стол, вдигна краката си на бюрото и отново се замисли за парите. Мечтите му бяха прекъснати от Рошел, която връхлетя в кабинета и изсъска:

— Онази пак е на телефона. Моля те, поговори с нея. Побърква ме.

— Добре — отвърна Уоли и се втренчи в слушалката.

Диана нямаше да си отиде така лесно. Докато се връщаха от езерото Мичиган, той и бе вдигнал жесток скандал, завършил с тежки обиди. В сюблимния момент и съобщи, че с връзката им е свършено, а след това последваха два спокойни дни, в които двамата не си размениха и дума. После Диана се появи пияна в неговия апартамент и Уоли отстъпи, като я остави да спи на канапето. Тя му се извини, разкая се за случилото се и му отправи множество сексуални предложения. Уоли отхвърли всичките. Сега му звънеше непрекъснато и дори се бе появила в кантората няколко пъти. Но той беше непоклатим. Знаеше твърде добре, че парите от „Крейокс“ няма да му стигнат и за три месеца, ако тази жена се навърта наоколо.

Вдигна слушалката и троснато каза „ало“. Диана вече плачеше.

 

 

Ветровитият мрачен понеделник щеше да бъде запомнен в „Зел и Потър“ като „Клането в Деня на труда“. В тяхната кантора този празник не се уважаваше особено — те бяха професионалисти, а не трудоваци. Не че имаше някакво значение. Празниците и уикендите и бездруго не се зачитаха. Сградата бе отворена отрано и в осем часа коридорите вече гъмжаха от адвокати, които ожесточено се бореха срещу най-различни дефектни лекарства и техните производители.

Понякога обаче опитите им не се увенчаваха с успех. Битката не водеше доникъде. Кладенецът пресъхваше.

Първият удар бе нанесен в девет сутринта, когато доктор Джулиан Смицър, директорът на отдел „Медицински проучвания“, настоя да говори лично с Джери Алисандрос. Адвокатът нямаше време за подобни срещи, но не можеше да откаже, особено след като докторът подчерта пред секретарката, че случаят е „спешен“.

Доктор Смицър бе направил впечатляваща кариера като кардиолог и учен в клиниката „Майо“ в Рочестър, щата Минесота. Заради заболяване на съпругата му двамата се бяха преместили в Южна Флорида. След няколко месеца той се отегчи и случайно се запозна с Джери Алисандрос. Първата им среща доведе до втора и трета, и така, вече пет години доктор Смицър ръководеше отдел „Медицински проучвания“ във фирмата, за което получаваше един милион долара годишно. Длъжността беше доста подходяща за него, тъй като той бе прекарал голяма част от кариерата си в изследване на злините, причинени от големите фармацевтични компании.

В една фирма, пълна е крайно агресивни адвокати, доктор Смицър беше уважавана фигура. Никой не се съмняваше в мнението и опита му, а и работата му струваше много повече, отколкото му плащаха.

— Имаме проблем с „Крейокс“ — заяви той веднага след като зае място в просторния кабинет на Джери.

Джери си пое дълбоко въздух и каза:

— Слушам те.

— От шест месеца анализираме изследванията на Макфадън и вече съм на мнение, че те са подправени. Не съществува еднозначно доказателство, че хората, вземали „Крейокс“, са изложени на по-голям риск от удар и инфаркт. Според мен Макфадън просто е фалшифицирал резултатите. Той е изключително талантлив лекар и учен, но очевидно някой го е убедил във вредността на лекарството и той е нагодил изследванията така, че да подкрепят тези твърдения. Хората, приемали лекарството, се оплакват от редица други проблеми — наднормено тегло, диабет, хипертония, атеросклероза и тъй нататък. Те са в ужасно здравословно състояние и фактът, че холестеролът им е увеличен, не е учудващ. Повечето вземат цяла шепа медикаменти всеки ден, като „Крейокс“ е само един от тях. Досега не успяхме да определим ефекта от комбинацията между различните лекарства. Статистически погледнато, вероятно — подчертавам тази дума — съществува повишен риск от инфаркт или удар при пациенти, употребявали „Крейокс“, но може и да не е така. За период от две години Макфадън е изследвал три хиляди пациенти — доста малък брой хора според мен — и е открил едва девет процента повишение на риска от подобни заболявания.

— Чел съм доклада много пъти, Джулиан — прекъсна го Джери. — Почти го научих наизуст, преди да поема делото.

— Ти го пое прекалено бързо, Джери. Лекарството е напълно безобидно. Говорих дълго с Макфадън. Знаеш колко много го критикуваха, след като публикува доклада. Той си е взел поука и сега е готов да се отрече от твърденията си.

— Моля?

— Да. Макфадън ми призна миналата седмица, че е трябвало да изследва повече пациенти. Разтревожен е също от факта, че екипът му не е използвал този период, за да проучи ефекта от комбинацията между различните лекарства. Макфадън смята да обяви публично мнението си и да се опита да спаси репутацията си.

Джери стискаше яростно носа си, сякаш бе на път да го счупи.

— Не, не, не — мърмореше той.

Смицър продължи:

— Да, да. И тепърва предстои да се развихри.

— Кога?

— След около деветдесет дни. Но нещата не свършват дотук. Ние изследвахме подробно влиянието на лекарството върху функциите на аортната клапа. Както ти е известно, проучванията от Пало Алто отдаваха отслабването на клапата на увреждане, причинено от лекарството. В момента твърдението звучи доста съмнително.

— Защо ме уведомяваш чак сега, Джулиан?

— Защото изследванията отнемат време и някои резултати излязоха съвсем наскоро.

— Какво смята доктор Банистър?

— Като за начало отказа да свидетелства.

Джери разтърка слепоочията си и се изправи. После отиде до прозореца и погледна навън, в нищото. Като служител на фирмата, доктор Смицър нямаше право да дава показания по никое от делата на „Зел и Потър“, нито в предварителните заседания, нито по време на самия процес. Едно от най-важните му задължения беше поддържането на мрежа от свидетели експерти — лекари на свободна практика, които бяха готови да се явят в съда срещу високи хонорари. Доктор Банистър беше професионален свидетел с дълга автобиография и склонност да се впуска в ожесточени дискусии с най-опитните адвокати в големите дела. Новината, че той се оттегляше сега, можеше да се окаже фатална.

 

 

Вторият удар дойде час по-късно, когато Джери вече кървеше и се гърчеше от болка. Един млад съдружник на име Карлтън дойде при него с дебел доклад в ръка и цял куп лоши новини.

— Нещата не вървят добре, Джери — започна-той.

— Знам.

Карлтън ръководеше изследванията на хиляди потенциални клиенти, а дебелият му доклад беше пълен с ужасяващи цифри.

— Не успяхме да открием значими увреждания. Досега направихме десет хиляди изследвания и резултатите не са впечатляващи. Около десет процента страдат от понижено аортно налягане, но това не е достатъчно. Открихме всякакви сърдечни заболявания — високо кръвно налягане, запушени артерии и други, но не можем да свържем никое от тях с лекарството.

— Похарчихме десет милиона за изследвания и не разполагаме с нищо, така ли? — попита Джери, допрял палци до слепоочията. Очите му бяха затворени.

— Поне десет милиона. И, да, не разполагаме с нищо. Неприятно ми е да го кажа, Джери, но по всичко личи, че лекарството е безобидно. Усилията ни са напразни. Предлагам ти да спрем дотук и да се оттеглим.

— Не съм те молил за съвет.

— Вярно, не си.

Карлтън излезе от кабинета и затвори вратата. Джери заключи и отиде до канапето, след което легна на него и заби поглед в тавана. Не за пръв път му се случваше да попадне на лекарство, което не беше толкова вредно, колкото бе предполагал в началото. Все още съществуваше шансът „Варик“ да са изостанали с една-две крачки. Вероятно шефовете на компанията знаеха по-малко от Джери. Покрай цялата суматоха около евентуалното споразумение акциите на „Варик“ постепенно се бяха вдигнали и бяха достигнали 34.50 долара предишния петък. Може би, но само може би, адвокатите щяха да успеят да подмамят компанията към по-бързо споразумение. Беше го виждал и преди. Огромните фирми с много пари и тонове лоши публикации срещу тях често искаха делата и адвокатите просто да изчезнат.

След няколко минути той се отпусна. Не можеше да мисли за Уоли Фиг и останалите — те бяха големи момчета, решили сами да подадат искове срещу компанията. Не желаеше да се тревожи и за всичките си клиенти, които очакваха тлъсти чекове, и то съвсем скоро. Нито пък се притесняваше за репутацията си — Джери беше неприлично богат и парите отдавна бяха удебелили кожата му.

Онова, което наистина го интересуваше в момента, беше следващото лекарство, наследникът на „Крейокс“.

 

 

Третият удар, който се оказа смъртоносен, бе стоварен по време на предварително насрочения конферентен разговор с един от членовете на Специализираната комисия. Родни Бърман беше мастит адвокат от Ню Орлиънс, който бе спечелил и загубил цяло богатство в съдебните зали. Благодарение на един нефтен разлив в Мексиканския залив се бе добрал до голяма сума пари и бе успял да събере повече жертви на „Крейокс“ от самите „Зел и Потър“.

— Нагазихме в лайната — започна приятелски той.

— Денят е достатъчно гаден, Родни. Не се притеснявай да го скапеш съвсем.

— Получих вътрешна информация от изключително конфиденциален и добре платен източник. Той е видял предварителен доклад, който ще бъде публикуван в Ню Ингланд Джърнъл ъф Медиснн следващия месец. Учени от Харвард и клиниката в Кливланд ще обявят на всеослушание, че любимото ни лекарство „Крейокс“ е здравословно като пшеничен зародиш и не причинява каквито и да било проблеми. Според тях то не води до повишен риск от инфаркт или удар, нито до увреждане на аортната клапа. А тези момчета имат автобиографии, които ще накарат нашите хора да изглеждат като знахари. Експертите ми избягаха панически. Адвокатите ми се крият зад бюрата си. Един от лобистите ни твърди, че Агенцията по храните и лекарствата смята да върне „Крейокс“ в търговската мрежа. „Варик“ раздават пари навсякъде из Вашингтон. Какво още искаш да ти кажа, Джери?

— Мисля, че чух достатъчно. Май е най-добре да скоча от някой мост.

— От моя кабинет се вижда един — заяви Родни и дори успя да се засмее. — Доста е красив. Минава над Мисисипи и чака само мен. Родни Бърман Мемориъл Бридж. Някой ден ще ме намерят в Мексиканския залив, подгизнал от нефт.

Четири часа по-късно шестимата членове на Специализираната комисия се свързаха в конферентен разговор, иницииран от Джери. След като той обобщи ужасните новини от деня, Бърман представи своята версия за случилото се. Всеки адвокат получи шанса да се изкаже и никой от тях не допринесе с нещо положително. Исковете се сриваха по всички фронтове, от едното до другото крайбрежие. Последва дълга дискусия относно информираността на „Варик“ и според общото настроение те, адвокатите, знаеха много повече от ръководителите на компанията. Това обаче щеше да се промени доста бързо.

Шестимата се разбраха да прекратят незабавно медицинските изследвания. Джери предложи да се свърже с Никълъс Уокър и да се опита да задвижи преговорите по споразумението. Юристите се съгласиха да купят голям брой акции от „Варик“, за да вдигнат цената им. Все пак компанията беше публична и стойността и на борсата имаше огромно значение. Ако от „Варик“ повярваха, че евентуалното споразумение ще успокои Уолстрийт, те можеха да решат да се отърват от бъркотията с „Крейокс“, въпреки че лекарството беше безобидно.

Конферентният разговор продължи два часа и приключи с доста по-оптимистичен тон от този в началото. Адвокатите щяха да притискат компанията още няколко дни, да се преструват, че всичко е наред, и да се надяват на чудо, но в никакъв случай нямаше да продължат да харчат пари по колективните искове. Играта бе свършила; трябваше да сведат разходите си до минимум и да преминат към следващата битка.

Никой не спомена и дума за делото „Клопек“, което предстоеше да започне след шест седмици.