Мечислав Домарадски
Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.) (5)

Периодизация на латенската култура

От средата на XIX в. редица учени работят върху доуточняването на основните етапи на развитието на латенската култура. След разделянето на желязната епоха на два периода от Х. Хилдебранд през 1885 г. О. Тишлер разделя латенската епоха на три фази въз основа на развитието на фибулите и мечовете. Това разделение е било много общо. През 1902 г. П. Райнеке, използувайки известните дотогава материали от цялата територия на латенската култура, предимно от Южна Германия, разделя периода от V до I в. пр.н.е. на четири фази. Тази система е опит за изработването на относителна хронология за целия ареал на латенската култура. Разликите в културното развитие между източната и западната част на келтския свят през V–I в. пр.н.е. пораждат нужда за съставянето на по-точни периодизации за тези два района на латенската култура. За западния кръг на латенската култура разработват хронологически системи Й. Дешелет (1914 г.) и Д. Виолие (1916 г.). Продължение на проучванията на тези двама изследователи е публикуваният през 1968 г. анализ на материала от най-големия келтски некропол в гр. Мюнсинген (Швейцария), направен от англичанина Ф. Ходсон. Поради спецификата на изворовата база в тази система раннолатенският период — ЛТ I, е разделен много подробно, а средният и късният са третирани много по-общо (ЛТ II и ЛТ III).

За източния кръг на латенската култура в средноевропейската археологическа наука се използува системата на П. Райнеке. През 1930 г. австриецът Р. Питиони започва да я доуточнява, разделяйки среднолатенския период (ЛТ Ц) на две подфази ЛТ Ц₁ и ЛТ Ц₂. Окончателния облик тази система получава след корекциите и доуточняванията, направени от редица учени и главно от германеца В. Кремер (1962 г.). В нея раннолатенският период е разделен на две фази (ЛТ А и ЛТ Б), които допълнително са разделени на подфази — първата на две, а втората в някои системи даже на три, а къснолатенският период (ЛТ Д) на три фази. През 1956 г. в монументалния си труд за културата на келтите в Средна Европа чехословашкият учен Я. Филип публикува нова хронологическа система на латенската епоха, различна от всички направени дотогава. Повечето учени възприемат тази система, но от края на 60-те години започва остра критика срещу нея, която довежда до бавното завръщане към системата на П. Райнеке. В настоящия труд е използувана системата на П. Райнеке — В. Кремер.

Значително по-сложен е въпросът за абсолютната хронология на латенската култура. Началото на раннолатенския период (ЛТ А) е добре датирано благодарение на значителното количество етруски и гръцки импорти, откривани в латенските комплекси в средата на V в. пр.н.е. По същия начин е датиран и преходът между първата и втората фаза на този период, който се отнася към първата половина на IV в. пр.н.е. Най-голям проблем е уточняването на началото на среднолатенския период. Липсата на южните импорти в латенските комплекси във „варварска Европа“ затруднява много неговото уточняване. Последните проучвания на Ф. Ходсон и В. Кремер, които обърнаха внимание на латенските изделия от средния период, откривани в комплекси на елинистическата цивилизация, а също и материалите от Тракия и Панония, разгледани от автора на тази книга, позволяват началото на среднолатенския период да се отнесе около средата на III в. пр.н.е. Краят на този период и началото на къснолатенския са добре датирани и се отнасят към края на II в. пр.н.е.