Мечислав Домарадски
Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.) (2)

Хекатей от Милет и Херодот са първите автори, които най-общо определят разположението на обитаваните от келтите земи. Няколко десетилетия след смъртта на тези автори келтските племена се отправят на юг и започват военни действия в ареала на средиземноморската цивилизация. Тези събития събуждат интереса на класическия свят към тези племена, интерес, който се засилва особено много след нашествието им в Македония и Гърция. Данните за келтите, предадени от античните автори, невинаги са точни и верни. Отделяйки голямо внимание на военните действия, при описанието на келтските обичаи и култура те се опират предимно на устната традиция. Често информацията им е проникната от отрицателното отношение на цивилизованите автори към смелите, героични и много активни „варвари-келти“, които имали смелостта да посегнат на обитаваните от римляни, гърци, македони и пр. територии.

За съжаление произведенията на историците от елинистическата епоха в по-голямата си част не са запазени до наши дни. Но информацията, останала в някои по-значителни фрагменти (Мемнон от Хераклея) или само в откъси (Филарх), не е съвсем оскъдна. Най-точни данни за келтските обичаи, вярвания и култура има в произведенията на римските автори, пишещи по времето, когато римските легиони завладяват галските земи. Тук на първо място трябва да се спомене „Галската война“ на Юлий Цезар, който много обективно описва живота в Галия. Други автори пишат за обичаите на келтите в Мала Азия (Тит Ливий) и останалите части на средиземноморския басейн (напр. Иберия).