Мечислав Домарадски
Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.) (12)

Структура на келтското общество

Основна единица на келтското общество е семейството. То е моногамно, но като последица от местните условия в някои райони има и случаи на запазена полигамия (Британия) или полиандрия (Бретония).

Рис. 20

Рис. 20. Възстановка на облеклото на галите (по Крута)

Сведенията на античните автори за характера на келтското общество са противоречиви. Това може да се дължи както на действително съществуващи различия, така и на нееднакво добрата осведоменост на отделните автори. Преобладават сведения — и това е вероятно действителната картина — за патриархално моногамно семейство, в което бащата има власт над живота на жена си и децата си. Но въпреки очертаната доминираща позиция на мъжа в келтското семейство, в структурата му се намират и запазили се от матриархата елементи. Жената в келтското общество често се ползувала с високи почести, а понякога упражнявала и голяма власт.

Семейството се е основавало на традицията на договора между мъжа и жената и той можел да бъде анулиран по взаимно съгласие при неразбирателство. Жената запазвала правото си на собственост върху внесената от нея зестра по време на семейния живот, а в случай на прекъсване на договора тя я взимала обратно. Жената, дори омъжена, оставала член на своя род. Членове на майчиния род ставали извънбрачните деца, а в някои случаи и дъщерите.

Жената заемала значително място и в обществения живот. Известни са жени-вождове на племена. Жените не отстъпвали на своите мъже и във военното дело, при военни действия те ги придружавали. По време на самите битки играели ролята на поддръжнички на бойния дух (същото правели и друидите). Освен това жените имали свои божества и даже свои религиозни общества.

Всяко келтско семейство принадлежало към съответен род, който обединявал семействата по бащина линия. Родът осъществявал единството си не толкова на икономическа база, а по-скоро като духовна общественост. В неговата структура личат редица елементи, запазили се от тотемичния клан. Ярък пример е почитането на различни животни от членовете на всеки род.

Родовете образували племето, което оставало най-висшата клетка в структурата на келтското общество. Келтите никога не преминали стадия на племенната организация и само в периферията на келтския свят се срещали държавни или парадържавни форми (напр. Галатия в Мала Азия). Племето е съставено от групи хора, обединени от кръвна връзка по бащина линия. През латенската епоха се вижда как тази родова структура започнала да се трансформира в териториална общност.

Келтските племена били многобройни и с различна големина. Няколко от тях, които са и най-големи, достигали до 200–300 хиляди души (едуите, арверните, хелветите). Най-често келтските племена наброявали няколко десетки хиляди души и обитавали неголяма територия.

Структурата на келтската общественост значително се променила по времето на келтската експанзия. На новите територии тя невинаги се запазвала такава, каквато е била в Галия през I в. пр.н.е. Често мигриралите келти се смесвали и въпреки различната им племенна принадлежност оформяли нова обществена единица на основата на териториалната общност (скордиските, галатите от Мала Азия).

През първата половина на I хил. пр.н.е. начело на келтските племена стоял крал. През латенската епоха институцията на краля била изместена от ежегодно избиран племенен вожд. Нараснала и ролята на племенната аристокрация. Във военно дреме всяко племе избирало военачалник. В края на I хил. пр.н.е. някои от тези военачалници правели опити да задържат властта и след това да обединят под свое ръководство няколко племена. Тези опити да се създаде „държава“ завършвали с неуспех.

Цезар съобщава, че в келтска Галия имало три основни класи: друиди, конници и свободен народ. Конниците представлявали благородническата класа (племенната аристокрация). Те често били собственици на значителни поземлени владения. Силата на аристокрацията била подкрепяна и от системата на клиентите. Чрез покровителство, дарения и лични умения всеки аристократ привличал към себе си свободни келти, които ставали негови клиенти, т.е. хора, поддържащи с него тесни контакти и подкрепящи го в действията му. Броят на клиентите определял силата и позицията на аристократа.

Свободният народ се състоял от селяни, занаятчии и търговци. Върху него лежали редица дългове и задължения спрямо конничеството. В някои случаи тяхното положение се приближавало до това на робите.

Робството в келтското общество имало патриархален характер. Робите били включени в рода като негови непълноправни членове. Те изпълнявали различни функции — помощници в земеделските работи, в занаятчийството, а според Павзаний и помощници на конниците.

Друга е съдбата на военнопленниците. Много от тях били предопределени за ритуално убиване. Известни са случаи на човешки жертвоприношения още на бойното поле.