Нора Робъртс
Последният любим (19)

Деветнадесета глава

Хоуп премести прозрачната стъклена ваза с бели рози сантиметър по-наляво.

— Готово.

Макар да не виждаше разлика, Ейвъри кимна одобрително.

Бяха преобразили дългата маса, взета назаем от книжарницата, като я бяха застлали с бяла ленена покривка. Под зоркия и нетрепващ поглед на Хоуп двете бяха подредили прозрачни квадратни вази с току-що разцъфнали бели рози и малки бели свещи в сребърни свещници за украса на бара за сладкишите и шампанското.

Клеър може и да не искаше голяма бяла сватба, но моминското й парти щеше да е незабравимо.

— Подаръците ще бъдат подредени тук, храната — там, сладкишите и шампанското — тук. — С ръце на кръста, Хоуп се завъртя и огледа цялата трапезария. — Справила си се прекрасно с нейния стол.

— Надминах себе си.

Бяха сложили един от столовете с висока облегалка с лице към цялата зала. Огромна панделка от бял тюл увенчаваше горния му край, а краищата й се стелеха чак до пода. Гирлянди от бял тюл и много нежнорозови панделки бяха увити около облегалките за ръце и краката на стола.

— Все забравям колко много харесвам момичешките неща, докато не ми се удаде възможност да се захвана с нещо такова.

Прелестните й червени обувки на висок ток затракаха по паркета, когато Хоуп отиде да намести лекичко свещите.

— Ще сложа малко вино и леки закуски и в салона, за да може гостите да се чувстват удобно навсякъде и да се разходят наоколо, ако пожелаят.

— Сигурно се досещаш, че много от тях още не са виждали хотела. Ще искат да ги разведеш горе.

— Вече съм го предвидила. Наистина е много жалко, че не е достатъчно топло, за да се разположим в задния двор. Както и да е, залата изглежда чудесно, а ние сме… — Тя се обърна и улови лакътя на Ейвъри, за да видят отражението си в огледалото с позлатена рамка. — Зашеметяващи.

— Съгласна съм.

— Е… чаша шампанско преди партито?

— Не мога да откажа.

Отидоха в кухнята, където Хоуп наля шампанско в две високи чаши. Чукна лекичко своята в тази на Ейвъри.

— Тост за почетните шаферки и кръстници.

— За нас.

— А след около осем месеца ще организираме и бебешко парти.

— Четири деца. Уха. — Ейвъри отпи, после отново вдигна чашата си. — Браво на тях.

— Ще се справят. Любовта им дава сили.

— Мислиш ли?

— Знам го. — Хоуп се настани на един от високите столове до бара. — Колко дълго мислиш, че ще опазят тайната си? Двамата направо сияят от щастие.

— Повечето хора ще си кажат, че е заради сватбата, и това е отчасти вярно. Ако могат да запазят мълчание, докато се върнат от медения месец — поне Клеър така се надява — ще могат да се насладят на почивката си.

— Не мога да повярвам, че не ми каза цял един ден.

— Умирах си да ти кажа. — Облечена в яркозелената си рокля, Ейвъри се покатери на съседния стол, придърпа надолу тясната пола. — И щях да дойда и да ти кажа след работа, но цялата история с Оуен беше толкова странна.

— Какъв късмет, а? — Понеже още й беше смешно, Хоуп се наведе назад и се разсмя. — Сериозно, човекът тъкмо си пазарува в аптеката и ето че те сварва да си купуваш тест за бременност.

— Съдбата е решила да си поиграе с него.

— Горкичкият. Представи си какво му е минало през ума.

— Точно там е работата. Не мога, не съвсем ясно — а аз обикновено знам как разсъждава Оуен. Но тогава беше толкова сериозен. Не мога да реша дали беше ядосан, или уплашен.

— Комбинация от двете, предполагам.

— Даже и след като му обясних ли? — Това продължаваше да я измъчва донякъде. — И двамата си казахме, че не е нищо важно, но всъщност не съм сигурна. Дали беше ядосан и уплашен, защото е възможно да съм бременна, или защото е възможно да съм и не съм му казала нищо.

— Предполагам, че е трябвало да асимилира факта, че е хубаво, че става дума за Клеър, но какво щеше да е, ако не беше така? Ти не се ли замисли?

— Може би. Малко. Но само защото се наложи да помисля какво би станало, ако бях аз, след като видях реакцията му. Вече познаваш Оуен. Той планира нещата. За всичко си има време и място. Той е от хората, които наистина поглеждат датата на годност на кутията за мляко, преди да я купят.

— Както и аз.

— Затова го разбираш. Една непланирана бременност? — Ейвъри вдигна очи към тавана. — Това би разтърсило житейския му план до основи.

— Какъв е житейският му план?

— Не знам, но можеш да си сигурна, че има такъв.

— Мисля, че грешиш. — Хоуп доля чашите им. — Казвам го, защото двамата имаме много общи разбирания и черти на характера. Да, вероятно има някакъв общ план, който включва важни цели, постижения, събития, планирани стъпки. Но освен това е способен да променя плана си. — Тя вдигна ръка и посочи наоколо си. — Аз го направих.

— Разбира се, че може да го промени. — Да си организиран и стриктен, не означава да си непреклонен, отбеляза мислено тя. Просто… малко скован, поне според нея. — Добре, щом сме почнали да разиграваме възможни сценарии… Ако бях купила онзи тест за себе си и резултатът беше положителен, той щеше да промени плана и да продължи да планира в новата посока. Първата стъпка в тази посока щеше да е женитба.

— Това те ядосва?

— Не. Не. Той щеше да сметне, че това е правилно и необходимо. Не бих искала да се омъжа, защото това е правилното нещо.

— По-добре, отколкото да е неправилно — изтъкна й Хоуп.

— Знаеш какво имам предвид. Искам да се омъжа, защото така искам, защото съм готова, влюбена и развълнувана от представата да прекарам живота си с някого.

Понеже й бяха подръка, Хоуп се протегна и си взе ментово бонбонче от купичката на плота.

— Ти би отказала.

— Не знам.

— Аз знам. Би отказала, защото ще се чувстваш длъжна да докажеш позицията си и да го освободиш от задълженията — и двете причини са еднакво важни за теб. — Хоуп кръстоса отново крака и се загледа в приятелката си, докато отпиваше шампанско. — Можеш да се грижиш за себе си, затова не е длъжен да се ожени за теб. Да споделя отговорността за детето — да, да бъде важна и значима фигура в живота му — да. Но няма никакви задължения към теб лично.

— Звучи прекалено сурово.

— Не мисля. Звучи напълно в стила ти — гордост, предпазливост, сърдечни тревоги, смесени с наследени от родителите ти проблеми.

— Дали щяха да се оженят, ако тя не беше забременяла с мен? — Малко мрачно Ейвъри отпи глътка шампанско. — Не мисля.

— Ако не бяха, сега нямаше да седиш тук и да се чудиш. Направили са своя избор и ти си резултатът от него.

Ейвъри сви рамене.

— Методът на практическата логика на Хоуп Бомон.

— Обикновено действа. Виж, аз самата нямаше да седя тук с теб, ако Джонатан не бе направил своя избор — който доведе до моя. Мислих много за това през изминалите месеци. Тук съм щастлива, много по-щастлива, отколкото, когато бях с Джонатан и мислех, че животът ми следва много разумния ми и изготвен по метода на практическата логика план.

Ейвъри се замисли за момент.

— Схващам какво намекваш, но, Хоуп, Джонатан беше мръсник.

Хоуп се засмя и вдигна чаша.

— Да, но си мислех, че е моят мръсник. — Погледна часовника си. — Трябва да почнем да изваждаме и останалата храна.

Тъкмо станаха, и Клеър потропа на вратата към фоайето.

— Знам, че малко съм подранила — подхвана тя, щом Ейвъри й отвори. — Оставих децата в новата къща, която вече съвсем прилича на такава. Бекет и братята му ще им намерят какво да правят. Господ да им е на помощ. О, да. Вижте само колко много цветя!

— Чакай да видиш трапезарията. Първо ми дай палтото си. Поставили сме закачалка за палтата в пералното помещение. Как се чувстваш — само двете с Хоуп сме. Още никой не е дошъл.

— Добре. — Тя се засмя ведро и отметна русата си коса назад. — Когато повърнах тази сутрин, си мислех само, че ще имам бебе. Двамата с Бекет ще си имаме бебе. Така че се чувствам добре.

— Личи ти. Нямам предвид бебето — ухили се Ейвъри, когато Клеър постави длан на корема си. — Ела да видиш.

Когато замъкна бъдещата булка в трапезарията, Хоуп пристъпи встрани от бюфета.

— Какво ще кажеш?

— Красиво е. О, толкова е хубаво. Всички тези цветя и свещите. Направили сте ми трон! — Клеър примигна, за да прогони сълзите, които напираха в очите й. — Пак ще се разплача. Не знам дали е от щастие, или заради хормоните, вероятно по малко и от двете. Разплаках се, когато Бекет изми чиниите след закуската днес.

— На булката е позволено да поплаче на моминското си парти — увери я Хоуп.

— Надявам се, защото имам чувството… Благодаря ви толкова много, за всичко. За цялата тази красота. За това, че ви има.

— Продължавай в този дух — предупреди я Ейвъри, — и всички ще се разплачем. Ще ида да оставя това.

Побърза да излезе и окачи палтото на Клеър до своето сако. Тъкмо тръгваше обратно, когато нещо я накара да прекоси фоайето и да се приближи до стълбището. Дали бе чула нещо? По-скоро бе усетила нещо, каза си Ейвъри. Тръгна тихичко нагоре, далеч от гласовете на приятелките си.

Вратата на „Елизабет и Дарси“ бе отворена. Но и всички останали също бяха отворени, тъй като Хоуп искаше гостенките да се чувстват добре дошли да разгледат наоколо и да се насладят на стаите, докато те самите бяха заети с домакинските си задължения.

В „Елизабет и Дарси“ беше отворена и вратата на верандата. Лек дъх на орлови нокти се носеше с прохладния мартенски ветрец, който нежно проникваше в стаята.

Не чу и не видя нищо, но отново го усети. Почувства някаква тъга.

— Моля те, влез — прошепна тя. — Ела вътре. Знам, че си тъжна. Сигурно е тежко, ужасно тежко, да го приемеш. Оуен търси Били. Ако някой може да намери нещо, да измисли какво да се направи, това е само Оуен. Но междувременно не си сама тук. Знам какво е усещането, защото и аз съм се чувствала самотна.

Направи още една крачка към вратата, после зачака.

— Но не биваше да се чувствам така. Винаги е имало кой да ме обича, дори и когато всичко е изглеждало толкова тежко и тъжно. И ти имаш. Ние сме загрижени за теб.

Поколеба се, после реши да се довери на инстинкта си. През повечето време Лизи изглеждаше щастлива, дори закачлива. Романтично настроена, напомни си Ейвъри. Млада жена с весел нрав.

— Имам една тайна. Мисля, че мога да я споделя с теб, защото съм сигурна, че ти можеш да пазиш тайни. Особено приятни като тази. Моля те, влез вътре.

Вратата към верандата бавно се затвори.

Приемайки на доверие присъствието й, Ейвъри приседна на ръба на леглото.

— Днес сме организирали малко празненство на долния етаж. Моминско парти за Клеър. — Не беше сигурна дали по времето на Илайза Форд е имало такъв обичай. — Това е нещо традиционно. За жените, имам предвид. Организираме парти, за да отпразнуваме предстоящата сватба на приятелката си. Има много храна, забавни игри, подаръци. Весело е. Само малцина от гостенките тази вечер знаят тайната, но мисля, че Клеър няма да има нищо против да ти я кажа. Ти обичаш Бекет и Клеър, и момчетата. Такова хубаво семейство са. А след няколко месеца семейството им ще се увеличи. Клеър е бременна. Двамата с Бекет ще си имат бебе другата зима.

Уханието я обгърна с нова сила, упойващо и сладко като лято, и сякаш цялата стая се стопли.

— Съгласна съм. Не е ли страхотно? Ти ги видя как се влюбват един в друг. Мисля, че всичко наистина започна тук, в хотела. А сега ще се оженят тук само след няколко седмици. При тях всичко е толкова силно и сигурно, и правилно. Това е рядкост, нали? Да си толкова силен и сигурен? Да намериш човека, който ти подхожда и те допълва, с когото си свързан. Дори не мога да намеря думи за това.

Сведе поглед и откри, че стиска здраво малкото ключе, което Оуен й бе дал. А върху опакото на дланта й имаше сълзи, нейните сълзи.

— Хормоните на Клеър явно са заразни. Не съм тъжна. Не съм.

Усети как нещо докосва нежно косата й и затвори очи, учудена как може да се чувства успокоена от подобно докосване.

— Не съм тъжна — повтори тя. — Просто не съм толкова силна и уверена, колкото ми се иска. Как другите поемат такъв риск? Ти сигурно си рискувала страшно много заради Били. Как го направи?

Пред очите й лека мъгла закри за миг стъклото на прозореца към верандата. И после там блесна нарисувано красиво сърце.

— Изглежда толкова просто — прошепна Ейвъри. — Защо не е така в действителност?

Долови шума от гласове, смях и разговори откъм долния етаж.

— Партито започва. Трябва да слизам.

Тя стана на крака, отиде до малкото огледало, за да се увери, че по лицето й няма следи от сълзи.

— Ела и ти. Каня те най-официално. Не бива да стоиш сама — добави тя и тръгна да слиза при приятелките си, съзнавайки, че говори колкото на призрака, толкова и на самата себе си.

Потопи се в атмосферата на партито. Наистина харесваше момичешките неща, когато имаше време. Красиви рокли, хубава храна, разговори за сватби и за мъже, както и за мода, и някоя и друга клюка.

Още по-хубаво бе, че самата тя знаеше за доста сочна клюка, която бе известна на само няколко от жените — както и на един дух — които присъстваха тази вечер.

Пийна шампанско, поднесе чаши на останалите гости, хапна от изисканите ордьоври и занесе празните чинии в кухнята. Докато Хоуп съвестно записваше какви подаръци и от кого е получила Клеър, тя прибра разкъсаните опаковки. Каролий много умело подреди огромен букет от излишните панделки и лентички.

Глупави и чисто женски занимания. Уханията, звуците на фона на булчинското бяло и проблясващите свещи. Бъдещата булка и скоро млада майка пиеше джинджифилов сок, маскиран като шампанско, във висока кристална чаша и се смееше на подсвиркванията и одобрителните викове, когато разгъна една почти прозрачна черна нощничка.

— Справихте се чудесно, момичета. — Докато гостите се състезаваха ожесточено в поредната игра, Джъстин прегърна Ейвъри. — Няма други като вас.

— Беше истинско удоволствие.

— Личи си. Клеър има голям късмет с приятелките си.

— И аз се чувствам така.

— Това също си личи. Май ще ни трябва още една бутилка шампанско. Ще ми помогнеш ли?

— Разбира се.

— Всъщност исках само да останем сами за мъничко — каза Джъстин, когато се озоваха в кухнята.

— Добре.

Джъстин взе бутилката, която Ейвъри бе извадила вече от хладилника, и я остави на плота.

— Аз съм много добра майка.

— Не познавам по-добра.

— Няма как. — Тя се ухили на Ейвъри, после изражението й стана по-нежно, докато галеше косата й. — Смятах те за едно от своите деца, още преди Трейси да си тръгне.

— О, Джъстин.

— Винаги съм вярвала, че го знаеш, но никога не съм ти го казвала. Може би е трябвало.

Дълбоко развълнувана, Ейвъри можеше само да поклати глава.

— Винаги съм знаела, че мога да разчитам на теб, да се обърна към теб за съвет.

— Радвам се и се надявам, че винаги ще го правиш. Ейвъри, ти си една от най-слънчевите личности, които познавам, и със сигурност си най-ярката звезда на моя небосклон. Много съжалявам, че част от тази светлина помръкна и потрепва в последните няколко седмици.

— Работя по въпроса.

— Няма нужда. Имаш право да чувстваш каквото чувстваш.

Оуен бе казал същото, спомни си Ейвъри. Също като докосването по косата й и това й донесе утеха.

— Ще се възползвам от възможността сега и ще кажа нещо, което ми се ще от дълги години. Трейси беше, и още е, лекомислена и егоистична жена, която винаги искаше повече от онова, което имаше, и винаги обвиняваше другите, ако не го получеше. Ако успееше да получи желаното, то никога не бе точно толкова хубаво, не й беше достатъчно — и това също винаги беше по вина на някой друг. Ти изобщо не си като нея. Наблюдавах те как растеш и знам коя си и каква си.

— Мислиш ли, че изобщо ме е обичала някога?

— Да. — Без никакво колебание Джъстин стисна ръката й. — Да, обичаше те и мисля, че и сега те обича. Просто не е достатъчно.

— Недостатъчно може би е по-лошо и от липсата на обич — измърмори Ейвъри.

— Може би, но това не е заради теб, миличка. Няма нищо общо с теб, вината е изцяло на Трейси. Иска ми се да вярвам, че дълбоко в себе си го знаеш. Може би още не си го осъзнала напълно. Междувременно имаш страхотни приятелки и можеш да разчиташ на тях. Но понякога едно момиче се нуждае от майка си. Имаш мен.

Ейвъри се хвърли в прегръдките й и я стисна здраво.

— Знаех го. Винаги съм го знаела, но е хубаво да го чуя от теб. Не искам да се тревожиш за мен.

— И това е част от задълженията ми, но не се тревожа особено, когато става дума за теб. — Повдигна лицето на Ейвъри и се усмихна. — Ярка светлина. Винаги си намирала верния път.

 

 

След като гостите си тръгнаха и разчистиха след тях, а Каролий пое настаняването на двете дами, които си бяха резервирали стая за нощувка, Ейвъри придума Хоуп да дойде в апартамента й за разбор на събитието.

— Вдигай краката. — Ейвъри се пльосна на дивана и вирна нейните върху ниската масичка. — Поздравления, колега.

— И за теб. Господи, изтощена съм.

— Отчасти е заради всичкия този адреналин, който вече не тече във вените ни. Чувстваш се замаян.

— Така е, но партито беше върхът.

— И сега ни чака върховна сватба. — Доволна от себе си, Ейвъри протегна ръце високо над главата си, разкърши рамене. — След малко ще стана да направя по един чай и после можем да обсъдим защо Джанис е решила, че може да обуе такива панталони. С тях задникът й приличаше на гигантска пържола.

Хоуп облегна глава назад, затвори очи и се засмя.

— Господи, наистина приличаше на пържола. Но пък Лори изглеждаше толкова сладка и толкова се вълнуваше за своята сватба. Много жалко, че вече са били резервирали ресторант, преди да сме готови с хотела.

— Ти си мазохистка.

— Може би. Шарлийн ме дръпна настрани. Тя и другите момичета от книжарницата искат да направят моминско парти за Лори. И сега обмислят да бъде в хотела. Трябва да поговоря с Джъстин, да измислим каква такса да определим за подобно събитие.

— А си мислех, че аз работя като вол. — Ейвъри стана и изрита обувките си, докато отиваше към кухнята, но после се отклони, защото на вратата се почука. — Моля те, Господи, нека да не е някакъв проблем долу, само да няма проблем долу — мърмореше под нос тя. — Оуен.

— Видях, че свети. Реших, че бихме могли да… Здрасти, Хоуп.

— Здрасти. Тъкмо си тръгвах.

— Нищо подобно. Тъкмо щеше да изпие една напълно заслужена чаша чай. Каролий отговаря за хотела през следващите няколко часа. Искаш ли чай? — попита го тя. — Имам и бира.

— За мен бира. И ние имахме дълъг и тежък ден. Мога да си взема бирата за вкъщи, ако вие…

— Господи, сядай — побутна го към един стол. — От цялата тази учтивост взе да ми става лошо. А и краката адски ме болят.

— Винаги е била много гостоприемна. — Но подмина предложения му стол и седна на дивана. — Имах малко свободно време снощи и рано тази сутрин — продължи да говори на Хоуп, — за проучването.

— Веднага щом мине сватбата, кълна се, ще отделя повече време на това, ще ти помагам.

— Няма проблем. И аз не можах да отделя много време днес, защото доста бързаме да довършим къщата на Бек.

— Как върви там? — викна Ейвъри.

— Почти сме готови. Има още много за боядисване, довършителни работи, детайли.

— Звучи ми познато — усмихна се Хоуп.

— Работя по точния график…

— И това ми е познато — обади се Ейвъри откъм кухнята.

— Ще бъде доста напрегнато, но може би ще успеем да свършим точно преди сватбата и да минем задължителната инспекция. Мислех си, че бихме могли да пренесем нещата им, докато са на меден месец. Не можем да подредим всичко точно както го искат — като например да окачим картините или разни дреболии — но можем да преместим мебелите, да заредим кухнята с нужните продукти. Този род неща.

Ейвъри дойде при тях с табла, върху която имаше чаши с чай и бутилка бира. Остави я на масата, наведе се и го целуна.

— Такъв си ти. Само ти можеш да се сетиш за това.

— Би било хубаво да се върнат и направо да се нанесат в новия си дом.

— Идеята е страхотна. Ще помогна с каквото мога — обеща Хоуп. — Знам къде Клеър иска да сложи много от нещата си. Говорили сме за това.

— Хоуп помни като слон.

— Но поне нямам задник като гигантски домат.

Оуен само повдигна вежди, когато Ейвъри изпръхтя над чашата си.

— Женска шегичка — увери го тя.

— Добре. Както и да е, ще го планираме. Как мина днес?

— Идеално. — Хоуп подви крака на дивана. — Имахме и неочакван гост. На няколко пъти долових уханието й и наистина си мисля, че е пийнала от шампанското, ако това изобщо е възможно. Намерих празна чаша в „Елизабет и Дарси“, след като вече бях проверила всички стаи и гости те си бяха тръгнали.

— Аз я поканих. — Ейвъри отпи глътка от чая си. — Качих се горе по-рано и не знам, изпитах усещането, че е потисната. Тъжна. Казах й за бебето, за партито. Това сякаш я разведри.

— Такава си ти — измърмори Оуен. — Само ти би се сетила за това. Май научих още нещо за нея. Проучвах семейството й. Имала е двама по-големи братя и по-малка сестра. Единият от братята загинал във войната. Другият се върнал, оженил се, имал е четири деца, така че има какво да се проследи в тази връзка, ако ни потрябва. Сестрата се омъжила няколко години след войната. Родила пет деца, но едното починало като бебе. Научих също, че е живяла до преклонна възраст — над деветдесет години. Преместила се да живее със семейството си във Филаделфия няколко години след сватбата. Това може да е нещо, което ти да проучиш, Хоуп, след като семейството ти е оттам.

— Мога.

— Знаеш ли нещо за училището „Либърти хаус“?

По лицето й се изписа изненада и Хоуп вдигна очи от чашата си.

— Всъщност, да. Защо?

— Още не съм проучил всички подробности и просто се отклоних в тази посока — нали знаеш как става понякога — така попаднах на девическото училище „Либърти хаус“, основано през 1878 година. Сестрата е посочена като един от основателите и голям радетел за осигуряване на образование за момичетата, когато това не е било общоприето. Сега учениците са и от двата пола, но продължава да е уважавано частно училище в региона.

— Така е. Учила съм там.

— Сериозно? — Изненадан, Оуен се наведе напред и опря лакти върху коленете си. — Колко е малък светът.

— Да. — Хоуп се намръщи леко и остави чашата си. — Как се е казвала сестрата?

— О, Катрин.

— А фамилията й по мъж?

— Дарби. Катрин Дарби. Научих, че библиотеката в училището е кръстена на нея.

— Така е и светът наистина е плашещо малък. Катрин Дарби, която е помогнала за основаването на девическото училище „Либърти хаус“ през 1878 година, е моя прапрапрабаба.

— Да ме вземат мътните. — Ейвъри зяпна. — И ще го повторя, да ме вземат мътните! Хоуп, ако всичко това е вярно, значи си роднина на Лизи. Нейна пра прапраплеменница.

— Сигурна ли си, Хоуп?

Тя само погледна Оуен.

— Посещавала съм „Либърти хаус“ от детската градина, та до средните класове. Както и майка ми и вуйчо ми, както и бабата на майка ми, както и брат ми и сестра ми. Това е семейна традиция. И преди да ме попиташ — не знам много за семейната ни история, не и толкова назад във времето. Представям си Катрин Дарби като старата дама — стара за едно хлапе — изобразена на картината в училищната библиотека. Никога не съм чувала да е имала сестра, която е починала. Дори не знаех моминското й име.

— Мислиш ли, че някой от роднините ти ще знае повече — по-лични истории, от онова, което мога да изровя в проучването си?

— Честно казано, не знам, но мога да разбера. Толкова е… странно. — Дотолкова, че усети някакво гъделичкане в гърлото си. — Трябва ми време да го асимилирам. Още не мога да мисля трезво. Ще си ходя.

— Искаш ли да дойда с теб? Да остана при теб тази нощ?

— Не, не, не съм изплашена. Не съм разстроена. Просто трябва да го осъзная.

— Не е ли по-добре да те изпратя?

— Престанете — настоя Хоуп и леко се засмя, преди Оуен да успее да стане от мястото си. — Мисля, че все някак ще мога да пресека площада. Трябва само да си проясня мозъка, после да помисля. Всичко това е изключително странно.

Ейвъри скочи и отиде с нея до вратата.

— Обещай ми, че ще ми се обадиш, ако не можеш да се успокоиш.

— Добре. Асимилирам го. — Тя почука по слепоочието си. — Знаеш, че така правя.

— Да, иначе нямаше да те оставя да си тръгнеш сама. Но, Хоуп?

— Хмм.

— Уха!

— Да, определено си заслужава възклицанието.

Когато Хоуп излезе, Ейвъри се обърна към Оуен и още веднъж възкликна удивена.

— Сестрата — измърмори той. — Не знам защо изобщо тръгнах по тази следа. Просто исках повече информация. Колкото повече, толкова повече, нали разбираш. Но не виждах как може да ми помогне да намеря онзи Били, когото Лизи чака. А сега… Знам, че има и съвпадения, но това? Вече е доста прекалено.

— И какво е тогава? Съдба?

— Какво друго? — Той стана и закрачи напред-назад. — Ти си родена и израснала в Бунсборо, а Хоуп е родена и израснала във Филаделфия. В един момент ставате съквартирантки в колежа и приятелки. Много добри приятелки. Толкова добри, че тя ти идва на гости, сприятелява се с Клеър. Същата Клеър, за която ще се жени брат ми. Майка ми се влюбва в онзи стар хотел, успява да купи сградата, след което ние влагаме пот и кървави сълзи, докато го реновираме. Жената, която сме избрали за управител, изведнъж забременява, трябва да се оттегли и вие с Клеър се сещате за Хоуп.

— Която иска да се премести, защото е била прецакана от някакъв нещастник и семейството му.

— Тя е идеална за работата — продължи Оуен. — Управител на хотел, знае всички тънкости — някои, за които изобщо не ни е хрумвало дори. Даже е прекалено квалифицирана и не се е надявала да се премести да живее точно тук. А майка ми я наема на секундата — едва е разменила две приказки с нея и бам, наета е. Хоуп приема по същия начин — бам.

— Е, когато подредиш всичко по този начин…

— Точно така се подрежда. — Той спря да крачи неспокойно и застана пред нея. — Една случайност, после друга, един избор, друг след него и всичко води дотук. До хотела, Лизи, Хоуп — и може би, ако продължим в същата посока — до Били.

— Мислиш ли, че тя знае — Илайза, имам предвид?

— Не знам. Струва ми се, че ако знаеше, би направила усилие да се свърже с Хоуп. Като се замислиш, повече контактува с нас — с Бекет, мен, Рай — макар Рай да не говори много за това. С майка ми. Дори и с теб.

— И Мърфи. Той първи я видя, доколкото ни е известно.

— Деца. — Оуен сви рамене. — Те не са се научили да не вярват в невъзможното. Това е…

— Какво?

Той я погледна, лицето му светна в усмивка.

— Толкова е готино. И… чакай малко. Разсеях се, увлякох се. Едва сега забелязвам.

— Какво?

— Косата ти. Отново е тук. — Отиде до нея, прокара пръсти през златисточервените й кичури. — Отново е косата на Ейвъри.

— Реших да бъда себе си известно време, да видя как ще се почувствам.

— Така те харесвам най-много — увери я той.

— Наистина ли? — Заинтригувана, тя го изгледа внимателно. — И защо не си ми казвал нищо?

— Косата си е твоя, но това наистина е твоята коса. — Наведе се и я подуши. — Мирише на твоята коса, на пипане е твоята, а сега и изглежда като твоята коса. Луд съм по нея.

— Стига.

— Винаги съм бил луд по косата ти. Никога не съм правил любов с теб и истинската ти коса.

Тя се засмя, после отново се разсмя, когато той я вдигна. Покорно обви крака около кръста му.

— Мисля, че трябва да го направя — продължи той, — просто за да видя как е. Да направя сравнително проучване.

— Наистина много обичаш проучванията.

— А някои много повече от другите — съгласи се той и я отнесе в спалнята.