Нора Робъртс
Последният любим (18)

Осемнадесета глава

Ейвъри се наслади на още един час в леглото на Оуен. Той бе станал, облякъл се бе и бе излязъл от къщата в шест и четиридесет и пет, за да успее да стигне навреме за срещата в седем часа на обекта.

Този път беше нейният обект, отбеляза мислено тя, докато се сгушваше в завивките и се унасяше в дрямка. Беше обмислила възможността да тръгне с него, само за да види този следващ етап, но нямаше нужда друг да й казва, че само ще пречи и ще притеснява всички там. Просто щеше да се отбие по-късно, след като приключи с пазаруването и останалите задачи за сутринта. Дотогава ремонтът щеше да е в разгара си.

Щеше да е по-забавно, лениво отбеляза тя, да бъде изненадана от напредъка.

Имаше голям напредък в доста насоки, замисли се тя. Най-добрата й приятелка се омъжваше след по-малко от месец и тя щеше да е част от събитието. Щеше да гледа отблизо как двама добри приятели разменят сватбени обети, създават семейство и отпразнуват едно истинско чудо.

Любовта й се струваше като чудо, каквото досега не бе напълно сигурна, че съществува. Но го беше видяла лично в отношенията на Клеър и Бекет, видяла ги бе как се сближават, как намират своето чудо — и имат вярата и куража да му се доверят.

Част от задачите й за сутринта беше и набавянето на последните нужни за моминското парти неща — от точния и изчерпателен списък, който Хоуп й бе разпечатала.

Радваше се, че Клеър и Бекет бяха решили да отделят седмица само за тях двамата след сватбата и да заминат на меден месец на остров Сейнт Китс.

Някой ден, каза си Ейвъри, трябваше и тя да замине на почивка в някое тропическо кътче от рая.

Някой ден изобщо трябваше да си вземе почивка, помисли си тя, а после отвори очи и се загледа през прозореца на спалнята в мрачното небе навън.

Щеше да го направи. Само да отвори новия си ресторант, да потръгнат веднъж нещата — тогава щеше да се наслади на няколко дни под слънчевите лъчи, на белите плажове и сините вълни.

На някое място, където не беше ходила — където никой не я познава.

Може би Оуен щеше да дойде с нея. Би било много интересно как ще се държат един с друг, след като нямат никакви грижи и докато са заобиколени от непознати в непознато място — заедно.

Много се радваше и че по-късно през лятото, щом учениците излязат в лятна ваканция, младоженците бяха планирали едноседмична почивка с децата. Семеен меден месец, така бе чула да я нарича малкият Мърфи.

Можеше ли да има нещо по-хубаво от семеен меден месец?

Междувременно Оуен, както и Хоуп, се ровеха все по-дълбоко в загадката на Илайза Форд, когато единият или другият успееше да намери малко свободно време. Дали Лизи и Били също бяха някакво чудо, питаше се тя. Дали любовта ги бе свързала, преди трагедията да ги сполети? Или отговорът на загадката не бе толкова романтичен — и вероятно по-реалистичен — както бе предположил Оуен?

Младо момиче, копнеещо за любов, и млад мъж, поел по собствения си път.

И тя някога бе мечтала за любов. Но тогава бе дете, а за едно дете вълшебствата и чудесата са винаги възможни и щастливото бъдеще е нещо просто и истинско.

С времето се бе научила, че е най-добре да вярва в чудесата и щастливото бъдеще, които сама можеше да създаде за себе си с усилена работа, решителност и много, много труд.

Удовлетворението никак не бе малко, каза си тя. И сега бе крайно време да започне да работи по днешното чудо и да се измъкне от завивките.

Седна в леглото, после прегърна коленете си и се усмихна на огъня, който той бе оставил да тлее в камината. Беше много грижовен с нея, каза си тя. Беше много мило от негова страна да разрови жаравата и да добави ново дърво, за да се събуди тя в топла и светла стая в мрачното мартенско утро.

Беше много щастлива, че е част от живота й — винаги го бе знаела. А сега бе още по-щастлива, че двамата бяха открили тази нова и фантастична връзка помежду си, и наистина имаше голям късмет, че той също е напълно доволен да приема нещата ден след ден. Без натиск, без плашещи разговори за бъдещето.

Едва се бе измъкнала от леглото, когато чу сигнала на телефона си за получено съобщение.

Отново се търкулна обратно, надявайки се да е от Оуен с предложение да се отбие на обекта и все пак да види началото на разчистването.

Но краткото съобщение беше от Клеър, която я молеше да мине през книжарницата й, преди да тръгне за Хагерстаун за продукти.

Леко озадачена, тя отговори на приятелката си и бързо промени плановете си, така че да включат и посещение в книжарницата, и след като вече щеше да е наблизо, щеше набързо да надникне на обекта.

Взе си душ, обу си джинси, навлече и пуловер върху ризата с къс ръкав, за да се застрахова срещу капризното мартенско време. Стисна устни и се загледа в косата си. Последната обливка с боя бе избледняла доста, затова мислено си отбеляза да провери какви цветове имаше в дрогерията и да помисли с какъв нюанс искаше да бъде сега.

Когато слезе на долния етаж, видя, че той е направил кафе и е оставил чаша за път до каната за нея. Още една причина да се усмихне, каза си тя. Винаги можеше да разчита на Оуен. Не можеше да се сети за друг мъж, освен баща й, който е толкова непоклатимо стабилен.

Импулсивно отиде до дъската за бележки в кухнята и нарисува сърчице с техните инициали в средата.

Заредена с кафе и малко йогурт, тя си обу ботуши, уви шал около врата си и се загърна в палтото си, преди да види бележката до вратата.

Вземи го, пишеше на нея.

Вдигна очи към тавана и грабна сгъваемия чадър.

Щеше да го вземе, но той щеше да е късметлия, ако не го загубеше някъде, докато тича по задачи тази сутрин.

На половината път до Бунсборо първите дъждовни капки закапаха по предното стъкло. Можеше само да вдигне очи нагоре и да си помисли колко е дразнещо, че Оуен винаги е прав.

След няколко минути, докато преговаряше наум графика за сутринта, тя забрави чадъра и хукна под дъжда към покритата веранда на книжарницата.

Потропа по стъклената врата, после използва ключа, който Клеър й бе дала след неприятностите със Сам Фриймънт миналата есен. Докато пристъпваше вътре и тръскаше дъждовните капки от косата си, Клеър слезе по стълбите.

— Кафето е готово — каза тя.

— Тъкмо изпих едно, но… кой може да откаже лате?

— Благодаря ти, че дойде.

— Няма проблем. Тъкмо ми трябваше извинение да надникна в новото място. Днес започват с разчистването вътре.

— Знам. Вълнуващо е. — Тя добави горещо мляко, докато Ейвъри разглеждаше бестселърите на витрината.

— Трябва ми един свободен следобед, дъждовен, какъвто вероятно ще бъде днешният, за да си наваксам с четенето. Не можах да прочета книгата за читателския клуб този път. За какво ми е да чета за чуждото нещастие? Нима така ще се почувствам по-добре в собствената си кожа? Самодоволна? Или просто депресирана? Защото наистина ме потискаше.

— И на мен не ми хареса. Преглътнах я така, както някога преглъщах с мъка брюкселското зеле, което майка ми настояваше, че било полезно. Книгата беше като една от тези малки зелки и не съм убедена, че ми действат добре.

— Точно така. — Ейвъри разсеяно взе една книга, прегледа анотацията на гърба. — Освен това, когато седна да чета, искам нещо като крем брюле или хубава сочна пържола, може би пица „Пеперони“, а защо не и голям сметанов крем. А сега съм гладна.

Тя се обърна и се усмихна, докато вземаше чашата.

— Благодаря ти. Хей, изглеждаш ми малко изморена.

— Чувствам се леко замаяна, не съм във форма тази сутрин.

— Не може да си пипнала нещо. — Ейвъри вдигна решително показалец. — Омъжваш се след по-малко от месец. Не ти е позволено да боледуваш. Вземи. Нуждаеш се от него повече от мен.

Клеър поклати глава, за да откаже предложеното й лате.

— Не съм пипнала никакъв вирус, както си мислиш, но засега отказвам кафето. Не съм болна. — Клеър си пое дълбоко въздух. — Бременна съм.

— Какво? Сега ли? Бременна с бебе ли?

— Да, сега. С бебе. — Клеър се засмя и притисна ръце към корема си.

А Ейвъри се запита как може бледото й лице толкова бързо да засияе.

— О, Клеър. Бременна си и си щастлива. — Остави кафето си на плота, изтича отзад и прегърна здраво приятелката си. — Толкова се радвам за теб. Кога разбра? Колко време е минало? Какво каза Бекет?

— Не мисля, че бих могла да съм по-щастлива. Тази сутрин, макар че заподозрях още вчера. Вероятно от около две седмици. И още не съм казала нищо на Бекет.

— Защо?

— Първо искам да ми направиш услуга. Днес ще ходиш в Хагерстаун, нали?

— Да, натам съм тръгнала.

— Би ли ми купила тест за бременност?

— Не си ли си направила вече? Каза ми, че си разбрала тази сутрин.

— Сутрешно гадене втори пореден ден. Познавам симптомите — ще ми е за четвърти път. Отнесена съм и съм уморена, а сутрин ми се гади, освен това усещам тялото си… Трудно ми е да го обясня. — Отново докосна корема си, после и гърдите. — Чувствам се бременна. Но искам да съм сигурна, преди да кажа на Бекет, в случай че съм сбъркала. Но не искам да си купя тест от аптеката тук или от тази в Шарпсбърг.

— Бързо се разчува.

— Ясно ти е, а тъй като и бездруго ще ходиш в Хагерстаун, можеш да ми купиш оттам в пълна анонимност.

— С удоволствие. Уха. Сватба, меден месец, семеен меден месец, бебе! Бекет ще се зарадва, нали?

— Много даже. — Наведе се и си взе джинджифилов сок от хладилника под плота. — Искахме бебе, но бяхме решили да изчакаме няколко месеца. Не сме правили опити, но както е очевидно, не сме се и пазили. Ако съм сметнала правилно, ще станем шестима другия януари, точно когато хотелът ще чества първата си годишнина.

— Мога ли да кажа на Хоуп? Ще я видя по-късно, но ще се закълна да пазя тайна, ако така искаш.

— Ще ти кажа, щом си направя теста. Можеш да й кажеш веднага след като кажа на Бекет.

— Значи пълно мълчание дотогава. Каква хубава новина. Хубава и радостна — добави тя и отново прегърна Клеър. — Няма да се отбивам да видя какво правят на обекта, преди да тръгна. Не искам да рискувам. Няма да говоря с никого. Връщам се след два часа. О, божичко!

— Моли се да е момиче. — Клеър се засмя. — Знам, че е глупаво, но, господи, много бих искала този път да е момиче.

— Само розови мисли. — За последен път прегърна Клеър. — Връщам се веднага щом мога.

— Благодаря. Чакай, навън вали като из ведро. Ще ти дам чадър.

— Няма нужда. Имам в колата. — Изтича навън и прогизна до кости, докато седне зад волана.

Но остана с широка усмивка на уста, докато минаваше през града.

 

 

Оуен остави работниците да събарят ненужните стени, набързо мина през пекарната. Почти всичко беше по график, отбеляза той, и след като Рай държеше под контрол единия обект, а Бекет — другия, той можеше да иде до Хагерстаун за материали, да отметне някои лични задачи, както и онези, които братята му бяха добавили към списъка му.

Нямаше нищо против, че ще трябва да се отбие на много места — повече материали означаваха по-голям напредък. Не го дразнеше особено и шофирането в дъжда. По това време можеше сняг да е затрупал северната част на страната и Пенсилвания.

Беше се наситил на снега и на зимата, затова нямаше нищо против дъжда.

Надяваше се Ейвъри да не е подминала чадъра, защото знаеше, че и тя ще прави същото като него. Ще се отбива на много места, много паркинги и тичане до магазини, докато отмята задачите си за сутринта.

Жалко, че не можеха да тръгнат заедно, но трябваше да ходят на различни места и нямаше да е практично. Ако синоптиците бяха прави, ги чакаше дълъг дъждовен ден, както и дъждовна нощ. Спомни си, че Ейвъри е на смяна в ресторанта и ще го затваря. Можеше да хапне нещо за вечеря там, да използва апартамента й, за да свърши малко работа по документацията си, докато тя работи долу.

Да остане в дома й.

Трябваше да си напомни, че не бива да приема това за даденост, но дявол да го вземе, бе стигнал до момента, в който искаше да го приема за даденост. Искаше и тя да прави същото.

Защо да не го правят? Защо не го правеха? Просто не можеше да се отърси от усещането, че тя е спряла на точно това стъпало и не е съвсем готова да направи следващата крачка.

Но пък трябваше да признае, че стъпалото, на което се намираха, беше доста удобно. Мина през железарията, направи поръчка за дървесина, купи боя, после взе мостри за мокет за апартаментите над пекарната.

Действаше методично по списъка си, правейки пълна обиколка, и последната му спирка беше аптеката. Отметна своите неща, добави в кошницата крема за бръснене на Райдър, болкоуспокояващи таблетки за Бекет, метна вътре и две нови тестета карти — в допълнение към картите с голи жени, които вече бе купил за покера за ергенското парти.

Понечи да завие покрай щанда и забеляза Ейвъри.

Сърцето му подскочи радостно от неочакваната среща, след което поклати глава при вида на мократа й коса.

Явно все пак не беше взела чадъра.

Канеше се да се приближи тихичко отзад — да я сграбчи. Представяше си реакцията й — уплахата, писъка, изненадата, после и смеха й.

Тя се бе съсредоточила толкова много, помисли си той развеселен, опитвайки се да реши кой… тест за бременност да купи.

Мили боже.

Това бе последната му ясна мисъл, докато я гледаше как взема една кутия от рафта и я оглежда много внимателно отпред и отзад, преди да я сложи в кошницата си.

Остана като закован на мястото си, докато тя се отдалечи по пътеката между щандовете и зави зад ъгъла.

Тест за бременност? Но тя вземаше… Той използваше… Как би могло…?

Ейвъри бременна? Как може да е бременна? Е, знаеше как, но тя не бе казала нищичко. Изобщо не бе намекнала, че дори мисли, че би могла да е.

Просто бе взела теста и го бе добавила в кошницата при душ гела, шампоана и пастата за зъби.

Поредната точка в списъка?

Искаше да хукне след нея да я пита какво става.

Не беше подходящото време, нито място, каза си той. Нито пък той беше в подходящо настроение, понеже изобщо не можеше да реши какво точно му е настроението.

Загледа се в покупките в своята кошница, без да може да измисли какво да направи, не можеше да мисли изобщо. Вцепенен, с леко разтреперани колене, той остави кошницата на пода и си тръгна, без да купи нищо.

 

 

Върна се на новия обект и се захвана с разбиване на стени. Трудно можеше да се намери по-подходящо занимание за освобождаване от стреса. Мъкнеше огромни парчета от гипсовата стена, дълги летви от подпорната конструкция, лично се зае да разбива един стар плот.

И продължаваше да се чувства несигурен, ядосан и напрегнат като струна, която всеки момент ще се скъса.

Ейвъри. Бременна.

Колко време отнемаше да се направи такъв тест? До колко беше точен?

Щеше му се да беше проверил отговорите на тези въпроси, да си бе дал време да стъпи на здрава почва.

Първо, щом си купува тест за бременност, значи има причина да смята, че може да е бременна. Жените не си купуваха такива неща просто така.

Нали? Защо да го правят?

Хората си купуваха лепенки, преди да се порежат, но не и тест за бременност, преди да се запитат дали не са бременни.

След като явно е имала причина да си мисли така, защо не му е споменала нищо? Можеше просто да каже: „Хей, Оуен, има вероятност да съм бременна, затова ще си купя тест да разбера“.

Сигурно беше уплашена до смърт. Само че не изглеждаше така.

Изглеждаше спокойна, спомни си той. Дори леко се бе усмихнала, когато го бе сложила в кошницата си.

Нима искаше да е бременна?

Сигурно смяташе, че е, радваше се. Решила е да не казва нищо, докато не разбере със сигурност дали е бременна, или не. Ако не беше, явно възнамеряваше да не му казва нищо, реши той. И това не му се струваше редно, не, никак не му харесваше.

Ако беше бременна, сигурно щеше да му каже, когато беше готова за това. Да не му каже за вероятните си съмнения, означаваше да го държи настрани — или щеше да е така, ако не беше едновременното им посещение в аптеката — и да избере кога да му каже или изобщо дали да го прави. Това също никак не му харесваше.

Като се има предвид как бе постъпила майка й, нима не трябваше точно тя да разбира, че бащата — о, господи, може би щеше да стане баща — има право да знае? Двамата бяха замесени в това положение, не беше само Ейвъри. Те не бяха случайни познати, които понякога правят секс, и връзката им не беше някакво кратко увлечение.

Бяха…

Не беше напълно сигурен как гледа на отношенията им, но определено бяха много повече от неангажиращ приятелски секс от време на време.

Каквато и да бе връзката им, доверието и честността трябваше да са основна част от нея.

Тя не му вярваше достатъчно, за да му каже за посещението на майка си и го бе направила чак след като я бе притиснал до стената, спомни си той. Вместо това се бе затворила в себе си, издигнала бе стена и го бе изолирала.

Ако си въобразяваше, че може да постъпи по същия начин и в този случай, значи, сериозно бе сбъркала в преценката си.

— Мамка му! — Захвърли натрошеното гипсово платно в коша за строителни отпадъци.

— Добре. — Бекет се появи зад гърба му. — Не си се отърсил от тревогите си, затова изплюй камъчето.

— Искаш да го изплюя? — В рядък изблик на гняв Оуен изрита коша. — Така да е. Ейвъри е бременна.

— Мама му стара! — Бекет се озърна и забеляза един от работниците да излиза навън. Махна му да се прибере, преди да хване брат си за ръката и да го задърпа на сухо под верандата. — Кога разбра?

— Днес. Тази сутрин. И знаеш ли как? Знаеш ли как разбрах, защото тя не ми казва нищо, по дяволите? Разбрах, докато бях в аптеката, за бога, и я видях да си купува един от онези домашни тестове за бременност.

— Господи, Оуен. Положителен ли е?

— Не знам. — Гневът се надигаше все по-яростно в гърдите му и той закрачи напред-назад по алеята. — Не ми казва нищо, по дяволите. Тайничко си купува някакъв си тест, вместо да поговори с мен. Вече прекрачи границата.

— Добре, успокой малко топката. — За да възпре ядното крачене на брат си, Бекет застана пред него и вдигна и двете си ръце. — Не знаеш дали е бременна.

— Смея да отбележа, че както вървят нещата, аз последен ще науча. — Наред с кипящия гняв, по гърба му пропълзяха студените пипала на болката. — Стига ми толкова.

— Какво каза тя, когато я попита?

— Нищо. Не съм я питал.

След като за миг се взря в ядосаното лице на Оуен, Бекет потърка с длани своето.

— Не си я питал защо е купила тест за бременност?

— Не. Блокирах, ясно? Исусе. Метна го в кошницата, сякаш е пакетче бонбони — с лека усмивка — и аз блокирах. Ти какво щеше да направиш?

— При нас с Клеър не е същото. — Бекет се загледа в дъжда, който се сипеше упорито и неумолимо, застанал под стрехата на верандата. — Говорили сме за бебе. Искаме още едно дете. Предполагам, че вие двамата не сте обсъждали какво ще правите, ако стане случайно.

— Не. Никога не сме мислили за такава случайност. Тя трябваше да ми каже, Бек, това е важното. Да ми каже, че й е нужен тест. Защо си мисли, че трябва сама да се справя с всичко? Не мога да работя по този начин и не искам да живея така.

— Не, не можеш. — Не и Оуен, каза си Бекет. Брат му бе роден за екипен играч, с вродено чувство за партньорство и споделяне на товара. За Оуен тайните бяха за Коледа и за рождените дни, не за ежедневието. — Трябва да поговориш с нея, но не сега, за бога. При нея е пълно с хора за обяд. А и ти имаш нужда да поохладиш страстите.

— Не мисля, че ще има някакво охлаждане. Колкото повече мисля за това, толкова повече се ядосвам.

— Тогава помисли за друго. Ако е бременна, какво искаш да направиш?

— Ако е бременна, ще трябва да се оженим.

— Не питах какво трябва, а какво искаш.

— Аз… — Изчака миг, докато умът му направи това тънко и съществено разграничение. — Ако ще имаме бебе, искам да се оженим.

— Добре, изчакай един час и помисли за това. Ти винаги обмисляш нещата, Оуен. Дотогава ресторантът ще е опустял почти напълно. Иди и й кажи, че трябва да поговорите насаме. И разбери, за бога, дали ще ставаш татко, преди да откачиш напълно. После ще се справиш с всичко.

— Прав си. Господи, чувствам се малко…

— Гади ли ти се?

— Не точно. Замаян съм. Никога не съм очаквал подобно нещо. То е извън…

— Планирания световен ред на Оуен. Промени го — предложи му той и леко го тупна по рамото.

— Промяна. Да, мога да се променя. — Лицето му помръкна, очите му блеснаха. — Но аз не съм единственият, който ще го направи.

Изчака един час, реши, че се е успокоил, и се стегна. Прекоси улицата под безмилостния дъжд, отиде до „Веста“ и се озова в топла и уютна атмосфера, обгърнат от уханието на сосове и подправки.

Застанала зад касовия апарат, Ейвъри приключи сметката на един клиент и намигна палаво на Оуен.

Намигна му, помисли си той и отново пламна. Сега не бе моментът за закачливи намигвания.

— Точно навреме — увери го тя. — Повечето клиенти вече си тръгнаха. Тъкмо се канех да изтичам и да видя какво сте съборили досега на обекта.

— Трябва да говоря с теб.

— Добре, сядай. Ще извикам Франи да поеме мястото ми. Искаш ли парче пица?

— Не. И трябва да поговорим горе. Насаме.

— О. По дяволите. Нещо не е наред с новия ресторант ли?

— Няма нищо общо с това.

— Тогава какво…

— Ейвъри. — Тонът му стана студен и веждите й се вдигнаха нагоре. — Горе, веднага. Насаме.

— Добре. Добре, но ми разваляш хубавото настроение. — Тя отиде до вратата между двете кухненски помещения. — Франи? Трябва да изляза за малко. — Свали си престилката, докато говореше, и я закачи на една кукичка. — Наистина ми се ще да видя новото място — подхвана тя.

— Можеш да идеш после, ако така искаш.

— За какво си толкова ядосан? — попита тя, докато излизаха през страничната врата. — Не съм направила нищо.

— Може би точно това е проблемът.

— Наистина ми съсипваш доброто настроение — повтори тя и бутна вратата на апартамента си. — Е, какъв, по дяволите, ти е проблемът?

Внимателно планираният и напълно рационален подход се изпари във въздуха.

— Защо, по дяволите, не ми каза, че си бременна?

— Какво? Какво?

— Не ми се прави на шокирана, Ейвъри. Видях те в аптеката. Видях как си купи тест за бременност.

— Ти… — Ръцете й се свиха в юмруци отстрани на тялото. — Шпионирал ли си ме?

— Не говори глупости. Бях по свои задачи и влязох в аптеката. И те видях как вземаш някакъв тест за бременност и просто го пъхаш в кошницата си. Дявол да те вземе, какво ти става, че не ми каза? Нямаш ми доверие или не уважаваш това, което сме един за друг, достатъчно, за да ми кажеш, че си бременна?

— Може би, защото не съм.

— Не?

— Не съм бременна, идиот такъв.

Нещо странно се случваше вътре в него, но не можеше да определи чувството.

— Тестът е бил отрицателен.

— Не, тестът е положителен. — Тя измъкна телефона си.

Сега сърцето му прескочи няколко удара и заседна рязко в гърлото му.

— Ако е положителен, значи си бременна. Кого наричаш идиот?

— Теб. — Обърна телефона си към него, за да му покаже снимката на тестовата лентичка и надписа „Бременна“. — Защото това е тестът за бременност на Клеър. Същият, който й купих сутринта, след като тя ме помоли.

— Видях Бекет само преди десет минути. Клеър не е бременна, иначе той щеше да ми каже.

— Тя не му е казала още. Иска да му каже, когато са само двамата, да превърне това в специален момент, което щеше да разбереш, ако не беше идиот. И ме помоли да не казвам на никого, а сега наруших обещанието си. И това ме ядосва.

— Няма да му кажа нищо, за бога. Няма да им разваля момента. — Объркан, несигурен, леко замаян, той прокара пръстите и на двете си ръце в косата, която бе достатъчно мокра, за да щръкне нагоре. — Но, господи, какво трябваше да си помисля, когато те видях да купуваш проклетия тест?

— Не знам, Оуен. Може би решението е било да дойдеш при мен и да кажеш: „Хей, Ейвъри, каква случайна среща и защо купуваш този тест за бременност?“.

— Трябва да поседна. — Направи го. — Искам да ти напомня, че обеща да си затвориш очите, когато сбъркам. — Пое си въздух няколко пъти. — Не можех да мисля. И после ти просто си тръгна. Толкова беше спокойна и аз просто не можех да мисля.

Тя не каза нищо, докато го изучаваше с поглед. Изглеждаше толкова объркан, толкова озадачен, което бе рядкост за него.

— Изплашил си се.

— В известен смисъл, да. Може би.

— И си направил прибързано заключение.

— Аз… да.

— Ти никога не действаш прибързано.

— Никога досега не съм те виждал да купуваш тест за бременност — особено след като единствено с мен правиш секс.

Тя се замисли.

— Това е донякъде разбираемо. Донякъде. — Усети смеха да напира на устните й и се предаде. — Направо си откачил.

— Почти откачих — поправи я той. — Бях повече ядосан и… — Най-добре да си го признае, каза си той. — И ме заболя, когато си помислих, че не ми казваш нищо. Никога не сме обсъждали подобна вероятност.

Тя издиша дълбоко.

— Това е сериозен разговор. Не знам, а и предполагам, че не е нещо, което можем да обсъдим за десет минути. Сега всичко е наред, защото аз не съм, а Клеър е. И е толкова щастлива. Бекет ще се зарадва.

— Да, така е. Наистина.

— Значи, нека просто да се радваме за тях и нека се насладя на удоволствието да отбележа, че си идиот. Ще поговорим за вероятностите някой ден, но сега много искам да видя разчистването на обекта. После казах на Клеър, че ще взема децата от училище и ще ги доведа в книжарницата, за да може тя да сподели с Бекет. Не иска децата да знаят, докато бременността й не напредне. Или поне не и преди сватбата. Засега ще знаят само тя и Бекет, а предполагам и ние с теб, Хоуп и Райдър, както и родителите ви. Което си е доста народ.

— Добре. — Много по-спокоен, той се изправи. — Но най-добре е да помислим за това и да поговорим, за всеки случай.

— Тревожиш се за този случай повече, отколкото аз, но ще го направим. Днес е наистина прекрасен ден, Оуен.

— Права си. — Успокои се още повече, когато тя се пресегна и приглади косата му. — Наистина чудесен ден.

— Засега ще се радваме за Клеър и Бекет. Ще се оженят, ще създадат семейство и ще го увеличат. Точно това искат и двамата.

— Добре — повтори той, прегърна я и я притисна силно. — Ще се радваме за тях. Съжалявам, че ти бях ядосан.

— Аз не съжалявам, защото мога да те нарека идиот. — Разсмя се, отметна глава назад и го целуна. — Хайде да идем до новия обект. Може ли и аз да съборя нещо?

— Ще ти намеря нещо за събаряне. Поне това мога да направя.