Нора Робъртс
Последният любим (11)

Единадесета глава

Макар да посрещнаха новата година в полунощ, наближаваше три сутринта, когато Оуен изпрати последните закъснели гости.

Затвори вратата и се обърна към Ейвъри.

— Няма някой припаднал някъде, нали? Това бяха последните, нали?

Тя му направи знак да изчака, надникна през прозореца и видя как фаровете на колата примигнаха и се изгубиха далеч по пътя.

— И така, казахме лека нощ на последния шофьор и поверените му пътници. Мисля, че теренът е чист. Пфу — добави тя, докато се отдръпваше от прозореца. — Доказателство, че едно парти е добро, е, когато хората не искат да си тръгват. Което е и недостатъкът му.

— Значи, спокойно можем да кажем, че е било добро. Планирано и подготвено, само за малко повече от една седмица.

— Не си въобразявай, че това те прави мистър Спонтанност, но браво на теб.

— Ти приготви по-голямата част от храната.

— Вярно. — Тя се пресегна и сама се тупна леко по гърба. — И така. Искаш ли да пийнем кафе — има останало — и да анализираме подробно партито?

— Да. По време на закуската.

Тя му се ухили.

— И аз така си мислех.

Той протегна ръка, улови нейната и двамата заедно обиколиха къщата, гасейки лампите по пътя си.

— Не ми се струва странно — реши той.

— Още не.

Хванати за ръце, тръгнаха нагоре по стълбите.

— Както и да е, вече съм те виждал гола.

— Когато бях на пет. И не се брои.

— Всъщност по-скоро беше на тринайсет. Да, точно тогава.

Тя спря на прага на спалнята.

— И как точно си ме видял гола, когато бях на тринайсет?

— Помниш ли онова лято, когато всички заедно наехме една къща в Пенсилвания за две седмици? В Лоръл Хайлендс, на брега на езерото.

— Да. — Лятото, когато майка й си бе отишла. Много добре помнеше.

— Ти няколко пъти се измъкна от къщата, за да се гмуркаш гола в езерото посред нощ.

— Аз… така беше. Шпионирал ли си ме?

— Не съм виновен, че случайно седях до прозореца и гледах звездите през онзи малък телескоп, точно когато ти реши да се правиш на русалка.

— Телескоп?

— Да. Вземах на Рай и Бек по долар на минута, за да гледат през него. — Това вече бе скъп спомен. — Май си спомням, че изкарах двайсет и осем долара.

— Таксувал си ги на минута, за да можете всички да ме шпионирате.

— „Шпионирам“ е много силна дума. Да кажем, че наблюдавахме.

— Много предприемчиво.

— Имам усет за бизнеса. Освен това беше хубаво. Лунната светлина, водата. Косата ти беше дълга тогава. — Той прокара пръсти в косата й. — Какъв е този цвят?

— Огненочервено, но не сменяй темата.

— Беше романтично, макар да не го съзнавах тогава. По онова време просто бях възхитен, че виждам голо момиче. Така е с тийнейджърите.

Мислите й се зареяха в миналото, към онова горещо и спокойно време край езерото.

— Ти ми купи сладолед през онази седмица. Два пъти.

— Може би съм се чувствал леко виновен и съм сметнал, че заслужаваш част от печалбата.

— А аз си мислех, че малко си падаш по мен.

— Така беше. Видях те гола. Дори си мислех да те поканя на кино.

— Не е вярно. Наистина ли?

— После ти започна да приказваш за Джейсън Уексъл — помниш ли го? — и как ще излезете с него на пица, когато се върнем. И аз се отказах.

Тя си спомни, че тогава бе смятала Джейсън Уексъл за привлекателен, макар сега да не можеше точно да си спомни лицето му.

— Наистина излязох на пица с Джейсън и около петнайсет други деца. Беше нечий рожден ден. Даже не помня чий. Нарочно го изкарах да прилича на среща, защото така правят тийнейджърките.

— Пропусната възможност.

— Досега.

— Досега. — Обхвана лицето й с длани, докосна с устни нейните.

Бавно и спокойно, не импулсивно или прибързано, както би могло да се случи по всяко друго време помежду им. Отпусната, тя се отдаде на целувката без притеснение, без съмнения. Когато ръцете му се спуснаха надолу, върху раменете й, отстрани на гърдите й, тръпката нарасна и запулсира мощно и уверено.

Като в някакъв танц, двамата се завъртяха към леглото.

— Много искам пак да те видя гола.

Устните й се извиха в усмивка, докато го целуваше.

— Ще ти струва двайсет и осем долара.

Усети как гърленият му смях се надига, докато бавно смъкваше ципа на гърба й.

— Струва си до последното пени.

— Постарай се да е така — каза тя и се измъкна от роклята си.

Прекрачи я, вдигна я и я метна към един стол.

Той дори не забеляза как се плъзна от облегалката на пода.

— Мисля, че сърцето ми току-що спря. Виж се само.

Той стоеше и в този миг я гледаше така, сякаш никога досега не я е виждал, каза си Ейвъри. После погледът му срещна нейния и отново усетиха онова внезапно щракване, онази връзка, разпознаването, преди той отново да я притегли към себе си.

И усещането за ръцете му върху кожата й, горещи върху горещото й тяло, предизвикваше все нови и нови тръпки.

Тя вдигна ръце и се зае да разкопчава ризата му, докато устните им бяха слети.

Това беше Оуен, висок и прекрасен. Усещаше ударите на сърцето му, което препускаше под пръстите й, под дланите й. Нейният Оуен, защото в известен смисъл той винаги щеше да си остане такъв, а сега сърцето му биеше под ръцете й.

Това беше ново.

Той приседна на леглото с нея, с Ейвъри — дребничката, гъвкава Ейвъри. С ярката коса, ясните очи, гладката кожа, грейнала като лунни лъчи. Усещанията го заливаха едно след друго — уханието й, вкусът й, шумоленето на чаршафите, докато тя се движеше под него. Всичко в нея бе толкова познато и все пак някак неочаквано.

Сплете пръсти с нейните, притисна лице към гърдите й. Меки, уханни, нежни.

Леко стенание се изтръгна от гърлото й и тя се изви към него — съгласие и подкана. Устните му погалиха заоблените форми над ръба на дантелата, после езикът му се прокрадна под нея и пръстите й стиснаха здраво неговите.

Той се надигна върху нея, прикова тялото й със своето и тя отново се изви към него, докато я целуваше, докато се опиваше от вкуса й и пръстите й бавно се отпуснаха в ръцете му.

Пусна дланите й, за да погали тялото й, голата й кожа, коприната и дантелата, запленен от изненадващите открития, от всяка новост.

Леко гризна шията й, когато разкопча сутиена й, и отново сплете пръсти с нейните, докато свеждаше устни към гърдата й.

Старателен. Не се изненада, че той е толкова внимателен към всичко, с устни и ръце, които галеха и се плъзгаха по кожата й. Разпалваше цялото й тяло с това бавно и концентрирано внимание върху всеки детайл, с безкрайното търпение, което беше толкова типично за него.

Кръвта й кипеше, пулсът й сякаш препускаше диво, докато той подклаждаше мъчително нежното удоволствие. Дишането й се накъса и тя се остави на устрема, отвори сетивата си, докато вече нямаше граници, нямаше пречки.

Само Оуен.

Тя го изпълваше целия, обгръщаше го с цялата си същност, с всичко, което предлагаше. Сякаш нямаше граници, помисли си той, енергията й, мигновеният й отклик, настойчивият копнеж. Всичко в нея бе толкова неочаквано и ново, и все пак прекрасно и познато.

За миг остана без дъх, после простена гърлено, когато той се плъзна в нея и на свой ред я изпълни.

Отново му се стори, че сърцето му спира — за един зашеметяващ и бездиханен миг. Прегръщаше я, загледан в нея в някаква почуда.

Тя се надигна, обви ръце около врата му, краката й се озоваха около кръста му. Главата й се отметна назад, а неговата се отпусна върху рамото й.

Бавният и спокоен ритъм бе дотук. Сега тя се раздвижи, бърза като куршум и ослепителна като светкавица, откъсна го от този миг на почуда и го запрати към удоволствието и изгарящата нужда, към страстта.

Тя отхвърли напълно разума, безразсъдна и нетърпелива, за да го притисне към себе си, вземайки толкова страстно, колкото и даваше. Отчайващо близо до ръба, тя се изви към него, докато възбудата я подлудяваше, и най-сетне, най-сетне бе разтърсена от кулминацията.

Двамата направо се строполиха безсилни в леглото. Проснати един върху друг, не можеха да си поемат въздух.

— Защо — успя да отрони той, после се съсредоточи върху усилието да си поеме дъх.

— Защо ли?

Със затворени очи той само вдигна пръст, за да покаже, че му е нужна още минутка.

— Защо — повтори той, — не сме го правили досега?

— Адски добър въпрос. И двамата сме много добри.

— Слава на Бога.

Тя се засмя на пресекулки и го потупа по задника.

— Знаех си, че ще си добър в леглото. Ти се грижиш за всяка подробност. И много благодаря, че не пропусна нито един детайл.

— Удоволствието е мое и много благодаря на свой ред. Между другото, имаш татуировка на цвете на дупето си.

— Не е просто цвете. Магарешки бодил — традиционен шотландски символ. Показва колко се гордея с произхода си — увери го тя. — А е на дупето ми, защото само така можех да съм сигурна, че баща ми няма да го види и да откачи.

— Много хитро. Харесва ми.

Тя измърка доволно и затвори очи.

— Би трябвало да съм изтощена.

— Не си ли? Значи, не съм си свършил работата.

— О, свърши я. Имах предвид, че сигурно наближава четири часът след наистина дълъг ден. Би трябвало да съм останала без сили. Вместо това се чувствам добре, отпусната и сънена.

Той се премести, за да я гушне, дръпна завивката върху им.

— Не сме на работа утре.

— Никаква работа. — Почти опряла нос в неговия, тя се ухили. — Отново да благодарим на Господ.

— Защо не подремнем малко, да речем, а после можем да проверим дали не сме пропуснали нещо първия път?

— Напълно подкрепям идеята. — Тя се сгуши още по-близо до него, отвори за миг очи и го погледна. — Честита Нова година.

— Честита Нова година.

Затвори отново очи и усети как се унася. Последната й мисъл бе, че приятелят й сега е неин любовник. И е щастлива.

 

 

Оуен разбра какво значеше тишината, усещането, че си обвит отвсякъде в памук.

Отвори очи, примигна, за да ги проясни, и се загледа в снега, който падаше на парцали отвън. Трябваше да извади снегорина, помисли си той — но по-късно. Претърколи се с намерението да събуди Ейвъри по начин, който се надяваше да й хареса, но откри, че леглото е празно.

Къде, по дяволите, беше тя?

Надигна се от леглото, надникна в отворената баня. Забеляза четката й за зъби на мивката си, замисли се над това, докато отиваше към шкафа за чифт памучни панталони.

Надуши кафе — и, о, боже, бекон — докато слизаше по стълбите.

От телевизора в кухнята звучеше бодра маршова музика, снегът покриваше вътрешния двор отвъд прозорците. А Ейвъри стоеше до плота и режеше чушки.

Беше с бяла готварска престилка върху кариран син халат, косата й бе прихванат назад, краката й бяха боси. Спомни си как бе изглеждала предната вечер в секси роклята, а по-късно и по още по-секси бельото. Но осъзна, че най-често си я е представял точно така — с готварска престилка в кухнята.

— Какво има за закуска?

Тя вдигна очи, погледна го, усмихна се.

— Буден си.

— Почти. Ти защо си будна?

— Защото наближава единайсет, вали сняг и умирам от глад.

— Единайсет? — Намръщи се към часовника на печката.

— Не помня кога за последно съм спал до толкова късно. Предполагам, че няма проблем. — Махна с ръка към снега. — Днес не сме на училище.

— Ура.

Той се приближи към нея, завъртя я с гръб към плота, притегли я за целувка.

— Добро утро.

— Добро утро. — Тя се облегна за миг върху гърдите му. — Толкова е тихо. В града, дори и когато е тихо, пак има разни шумове. Но тук, с всичкия този сняг, все едно целият свят е замръзнал.

Той отново я завъртя, така че и двамата се озоваха с лице срещу прозорците.

— Погледни.

В падащия сняг, на едно малко възвишение отвъд натежалите от сняг дървета, три сърни се прокрадваха тихи като привидения.

— О, толкова са красиви. Сигурно непрекъснато виждаш сърни наоколо.

— Доста често.

— Момчетата ще са на седмото небе, когато всички се преместят в новата къща. На вас много ви харесваше. Помня как ти и братята ти лудеехте из гората като деца.

— Хубави времена бяха. — Наведе се и целуна тила й.

— Както и сега. Какво правиш тук?

— Имаш останали разни неща от партито. Ще го наречем домашен омлет.

— Звучи чудесно. Нямаше нужда.

— Храна, кухня. — Тя разпери ръце. — Не мога да се сдържа да не готвя. Имаш прекрасни домакински уреди, а знам, че много рядко ги използваш.

— Но са на разположение, ако ми се прииска.

— Вярно е. Мога да сложа всичко това в една тенджера — хората никога не изяждат толкова зеленчукови хапки, колкото си очаквал. Няма смисъл да ги хабим. Мога да направя супа.

— Снежен ден, домашно приготвена супа. — Това означаваше ли, че тя има намерение да остане още малко? — Кой може да спори с това? — Отиде да си сипе кафе. — Трябва да изляза и да разчистя снега след малко.

— Предполагам, че трябва, но е жалко. Хубаво е да си затрупан от снега на топличко. Е, човек, който се кани да разчиства сняг, има нужда от солидна закуска.

Докато тя готвеше, той прибираше разни съдове и се наслаждаваше на приятната атмосфера.

— Е, да минем към разбора на партито — подхвана тя.

— Чу ли за Джим и Карън?

— Разбрах, че Джим е в Питсбърг, а Карън не искала да дойде без него.

— Не говориш с правилните хора. — Ейвъри прегъна омлета надве. — Джим е в Питсбърг при майка си, защото Карън го е изгонила.

— Какво? Защо?

— Защото е разбрала, че Джим има връзка с майката на приятеля на най-големия им син.

— Джим? Стига, не може да е вярно.

— Да, отвратително е и според моите източници продължава от две години. — Сложи омлета в две чинии, добави бекон, препечени филийки, подаде едната на Оуен.

— Но те… бяха толкова близки.

— Ами. — Ейвъри взе своята чиния и седна до него на кухненския барплот. — Тя идва в пицарията с децата и по-често е без него, а и я видях в магазина на Сам преди Коледа, докато зареждах с продукти. Стори ми се стресирана и едва разменихме няколко думи. Тогава сметнах, че просто се дължи на напрежението на всяка майка на три деца в последните дни преди празниците, но сега… Намерила е бикините на другата жена в леглото си.

— О, господи. Това е не само нередно, грубо, жестоко, но и глупаво.

— Възможно е мръсницата (любовницата) — която вече се е разделила със съпруга си — да ги е оставила нарочно. Все едно, това е била последната капка. Изритала го е от къщи и вече си е наела адвокат.

— Бих казал браво на нея, но не ми се струва подходящо в случая. Трудно ми е да го повярвам за Джим. Двамата са женени от колко, близо десет години?

— Горе-долу, предполагам, но през последните поне две от тях той е кръшкал. Няма извинение за това. Ако не си щастлив в брака си, или го оправяш, или го прекратяваш. Освен това, след като е в Питсбърг при майка си, явно няма сериозни намерения към мръсницата.

Озадачен от логиката й, той взе препечената филийка, която тя му бе намазала с масло.

— Защо мислиш така?

— Защото, ако беше сериозен, щеше да остане при мръсницата. И без това вече е разрушил семейството си, съсипал брака и репутацията си, да не говорим колко много ще нарани всичко това децата им. И само заради някаква непозната. Надявам се да го обере до шушка. Няма ли да кажеш нещо? — обади се тя след моментно мълчание.

— Мисля, че човек никога не знае какво става между двама души или вътре в семейството, но да, според това, което си чула, явно обирането до шушка е съвсем заслужено. Джим ми е симпатичен. Само преди няколко седмици ми се обади за ремонт на голямата баня в дома им. Трябваше да ида да погледна след празниците.

Ейвъри размаха парченце бекон.

— Планира ремонт на банята и прави секс с мръсницата в леглото на жена си. Не е сериозен по отношение на другата, няма никакво уважение към жена си и семейството си.

— Никакво уважение, съгласен съм. Но може другата жена да не е мръсница.

— Моля те. — Тя хапна от омлета си. — Тя още е била омъжена, когато се е хванала с Джим, а и моите източници ми споделиха, че Джим не е бил първият й любовник.

— Как знаят такива неща другите? И коя е тя изобщо?

— Не я познавам. Явно живее в Шарпсбърг, работи за някаква застрахователна компания. Има странно име — и не искам да чувам остроумни забележки за моето — добави тя. — Хармъни, което не ми се струва удачно.

— О!

— О?

— Знам една Хармъни, която работи за нашата застрахователна компания. Омлетът е страхотен.

— Аха!

— Аха?

— Сменяш темата, наместваш се на стола си. — Вперила очи в него, тя размаха пръст под носа му. — Сигурни признаци на вина или отбягване на въпроса. Излизал си с нея?

— Не! Тя е омъжена — или е била омъжена. И освен това не е мой тип. Да кажем, че съм разговарял с нея и сме общували заради застраховките. И може да е имало сексуален подтекст.

— Мръсница. — Ейвъри вдигна ръка и имитира отбелязване на точка на въображаема дъска. — Мога да ги разпознавам.

— Ще кажа само, че първите намеци за подтекст бяха направени, докато още носеше брачна халка.

— Мръсница! Как изглежда? Кажи ми с подробности.

— Не знам точно. Руса.

— Изрусена.

Той огледа с удоволствие разрошената й, небрежно прихваната назад коса.

— Принуден съм да изтъкна, че точно ти нямаш основание да осъждаш някого, задето си е сменил цвета на косата.

— Имаш право. И все пак. Хубава ли е?

— Предполагам. Не е мой тип — повтори той. — Тя е… „показна“ може би е най-доброто описание. Добра е в работата си, доколкото ме засяга. Само това ме е интересувало — интересува, искам да кажа. Кога е станало това с изгонването?

— В деня след Коледа. Карън научила седмицата преди това, но му позволила да остане, за да прекарат децата още една семейна Коледа. Защо?

— Преди няколко дни трябваше да се отбия до застрахователната агенция да подпиша разни документи. И, ами, имаше нови намеци.

Ясните й сини очи потъмняха.

— Мръсница — долна мръсница без капчица съвест. Допринесла е за разрушаването на едно семейство, а вече си търси нов наивник. Както е направила майка ми.

Той не каза нищо, само постави длан върху ръката й.

— Сигурно затова не проявявам никаква търпимост към мръсниците и изневерите. — Ейвъри сви рамене, стана и отиде с чашите им за кафе до кафемашината. — В допълнение към фиаското на Карън и Джим разбра ли, че Бет и Гарет ще се женят?

— Да, тя показваше годежния си пръстен на всички снощи. И двамата изглеждат щастливи.

— Така е, а Бет сияе още повече, защото е бременна във втория месец.

— Какво? Как съм пропуснал това?

— Като прекарваш прекалено много време в мотаене с мъжете, които не си разменят клюки. Двамата се радват за бебето. Вече почти две години са заедно и изглежда, фактът, че ще стават трима, ги е подтикнал да узаконят връзката си. Подхвърлих на Бет, че биха могли да се оженят в хотела.

— В хотела.

— Клеър и Бекет ще се оженят там напролет. Това може да е нещо като първа репетиция. Искат малко тържество, и то скоро. Дори обмисляли идеята просто да подпишат в кметството, но това докарало до сълзи майките и на двамата — добави тя, когато се върна с още кафе в чашите. — Когато й предложих хотела, Бет доста се развълнува. Не знаеше, че и това е вариант.

— Нито пък аз.

— От вас зависи, разбира се, но Хоуп е навита. Аз мога да осигуря храната, никакъв проблем. „Маунтинсайд“ ще се погрижат за цветята. Ще поканят само най-близките приятели и роднини. Може би около двайсет и пет — трийсет души. Вече имате резервации за деня на Свети Валентин, но следващият уикенд засега ви е свободен.

— Другия месец ли? — Наложи да преглътне набързо кафето си. — Много е скоро.

— Както отбелязах снощи, едно спонтанно — полуспонтанно — парти не те прави мистър Спонтанност. Спокойно. Ти не трябва да правиш нищо. Бет иска да си облече хубава рокля, преди да почне да й личи, затова не искат да чакат. Вече са мислили да отседнат в хотела за първата си брачна нощ, така че просто ще получат пакетна услуга.

— Колко ще им струва да ползват хотела като сватбен салон?

Тя му се усмихна.

— Ти и Хоуп ще го измислите. Аз вероятно бих им направила отстъпка, тъй като е първо подобно събитие и така нататък. Ако си изиграете правилно картите, гостите на сватбата ще резервират всички стаи в хотела за нощта преди, и тази след сватбата.

Това беше добра бизнес възможност, каза си той. Ейвъри разбираше от бизнес.

— Ще говоря с Хоуп утре. Мозъкът ти не спира да работи, Ейвъри.

— Знам. Точно сега си мисля, че трябва да приключим с кафето. Ти излез да разчистиш снега от пътя, докато аз разтребя наоколо. После ще ми платиш за услугите ми, като ме заведеш в леглото.

— Тоест при всички случаи печеля.

— Неуморният ми мозък твърди, че и двамата печелим.

 

 

Може и да обичаше да рине сняг, но веднага щом приключи със собствената си алея — вероятно не с обичайното старание — Оуен се запъти към дома на Райдър. Отбеляза, че брат му вече е разчистил пътека за Глупчо. Браво на него.

Паркира джипа си и скочи навън. Изтупа грубо снега от ботушите си и прекрачи прага на къщата.

— Хей, Рай.

— Тук долу съм.

— Целият съм в сняг, човече. Ти се качи.

Глупчо се появи откъм долния етаж и размаха опашка. Облиза малко сняг от ботушите на Оуен. Райдър го последва след минутка. Беше със стар анцуг, срязан до коленете, и потна тениска.

— Какво има? Опитвам се да потренирам малко, след което възнамерявам да се излежавам и мързелувам, докато стане време за игра. За днес е предвидено пързаляне с шейни и бой със снежни топки при мама.

— Кога?

— Забравил си телефона си? Да не би да е дошъл краят на света?

— Нося си телефона. — Той го измъкна от джоба си. — Нямам съобщение.

— Може да не си поканен. Тя ме обича повече.

— Преструва се, че те обича повече, за да не хленчиш като бебе. Сигурно се е обадила на стационарния телефон в къщата. Както и да е, звучи добре. Ще взема твоята кола. Ти ще трябва да довършиш разчистването на снега. Иди до къщата на Бек, после и при мама. Ще си сменим колите там.

— Ти си човекът със снегорина.

— Чака ли те жена вътре в къщата?

Райдър въздъхна измъчено и напъха ръце в провисналите си джобове.

— За съжаление не.

— А мен ме чака. Ще взема твоя пикап.

— За да идеш да се повозиш с Малката Червенокоска. Казвам го с цялото си уважение и обич. Към нея.

— Вземам пикапа ти, за да ида да правя секс, докато ти стоиш на сухо. Днес ти си отговорникът по разчистването на снега.

— Тогава няма да мърмориш, че не съм го направил по твоя начин.

— Само гледай да не оплескаш всичко. — Оуен грабна ключовете за пикапа на брат си от масичката до вратата. — По кое време трябва да сме при мама?

— Не знам. Нямаме точен час. Към два-три. Когато идем.

— Значи, ще се видим после.

Докато Оуен се отдалечаваше с големи крачки, Райдър сведе поглед към кучето си.

— Един от двама ни трябва да си намери жена. Много мразя да рина сняг.

 

 

Оуен прекрачи прага на дома си и усети аромата на къкрещата супа, а когато свали дебелите си дрехи и ботуши, влезе в почистената кухня. Макар да знаеше, че се хаби напразно, предвид гърмящата наоколо музика, повика Ейвъри, докато влизаше.

Чу я да пее под душа, когато стигна до спалнята. Не пееше никак точно, но компенсираше с голям ентусиазъм и силен глас.

Не можа да се въздържи, а и единственият недостатък бе, че имаше стъклена преграда, а не завеса пред душа, затова рязко отвори вратата и нададе пронизителен писък като във филма „Психо“.

Ответният й писък бе великолепен.

Залепена за стената на душ-кабината, с широко ококорени сини очи, тя само се вторачи в него.

— Какво ти става, по дяволите?

Наложи му се да си поеме дълбоко въздух, тъй като бе останал без дъх от смях.

— Мисля, че пукнах ребро от смях, но иначе съм добре.

— Господи, Оуен.

— Не можах да се сдържа. Трябваше да го направя.

— Така ли? Е, както и това. — Тя грабна подвижния душ, завъртя кранчето и го измокри до кости, както си стоеше навън. — Сега и двамата сме пак на дванайсет.

Доволна от себе си, върна душа на поставката му.

— Явно е най-добре да вляза и аз.

— Хмм — беше отговорът й.

— Горещ душ, гореща жена след работа на студено — измърмори той, докато сваляше мократа си риза.

— Мислех, че ще се забавиш поне още час.

— Смених се с Рай. — Смъкна набързо ботушите си. — Супата мирише страхотно.

— След като приключих долу, реших да се възползвам от душа ти. Твоята баня е почти толкова хубава като онези в хотела, а напоследък се разглезих в това отношение. И майка ти се обади.

— Пързаляне с шейни и бой със снежни топки в късния следобед.

— Казах, че ще занеса супа. — Тя го погледна въпросително.

— Добра идея.

— Клеър може да мине през апартамента и да ми донесе ботуши и дебели дрехи.

— Става. — Той смъкна мокрия си панталон и метна няколко кърпи на пода да попие водата.

— Не ми звучеше изненадана, когато аз вдигнах телефона.

— Мама си има начини да научава каквото й е нужно. — Той влезе и затвори вратата на душ-кабината зад гърба си. — Трябва да знаеш, че ако превключиш телевизора на радио, можеш да слушаш музиката през онези колони.

Той посочи тонколоните на тавана.

— О!

— Само за твое сведение. — И й се усмихна.

— Какво?

— Мислех си, че когато те гледах да се къпеш гола в езерото преди толкова години, никога не съм очаквал това. — Прокара ръце по тялото й. — Цялата си мокра и топла.

— И ти си мокър. — Тя обви ръце около него. — Но малко студен.

— Навън е студено, а и вършех мъжка работа.

Тя се засмя и наведе глава назад.

— И тук имаш работа за вършене.

— Тогава най-добре да почвам.

Завладя устата й, докато горещата вода ги обливаше, а парата се вдигаше нагоре, и ръцете му се спуснаха по мократа й, хлъзгава кожа, докато нейните се вкопчиха в раменете му и тя се надигна на пръсти.

Не, никога не бе очаквал това — тази лекота и възбуда. Никога не си бе представял колко е странно да откриеш някого, когото си познавал цял живот.

Тя беше мека и гъвкава, стегната и пъргава и толкова копнееща да докосва и да бъде докосвана, да взема и да дава.

Сега ухаеше на неговия сапун, още нещо, което правеше познатото ново.

Насапуниса тялото му, наслаждавайки се на движението на мускулите му. Рядко мислеше за силата му, тъй като обикновено най-напред се сещаше за ума и добротата, толкова типични за него. Но сега, докато прокарваше длани навсякъде, докато изучаваше стегнатите му мускули и здравото му тяло, тя си напомни, че той всъщност използва мозъка си толкова, колкото и ръцете, гърба и физическата си сила.

А тези доста загрубели ръце предизвикваха у нея нови нужди, нови желания и дълбок копнеж.

Накара я да затрепери, дишането й стана накъсано и пресекливо, потъна в тази нужда, продължи да задълбава, докато накрая сякаш цялото й тяло бе пламнало от болезнен копнеж.

Водата се стичаше по главата й, приглаждайки косата й назад. Очите й, които сега бяха искрящо сини, бяха вперени в неговите, а после потъмняха и тя потрепери.

— Не мога… не можем. — Тя се мъчеше да се залови за нещо, да намери опора. — Прекалено си висок.

— Ти си много ниска — поправи я той, после сграбчи хълбоците й и я вдигна във въздуха. — Затова се дръж здраво.

— Оуен…

Опря гърба й на мократа стена и проникна в нея.

— О. — Очите й се отвориха рязко, пламнали и вторачени в неговите. Нов тласък от негова страна изтръгна вик на удоволствие от устните й, докато очите й оставаха отворени и не се откъсваха от неговите. — Не спирай. Само не спирай.

— Нито пък ти — успя да промълви той в мига преди тя да притегли устата му върху своята.

И двамата не спряха.

По-късно тя лежеше просната по корем и чисто гола на леглото му.

— Ще стана и ще се облека само след минутка.

— Не бързай — отвърна й той, загледан с възхищение в магарешкия бодил. — Гледката ми харесва.

— Какво толкова харесват мъжете в татуировките на жените?

— Нямам представа.

— Мисля, че това е факторът Зина. Принцесата воин.

— Случайно да имаш някъде черен кожен костюм като на принцесата воин?

— На химическо чистене е. — Тя опря брадичка върху ръцете си. — Може би трябва да си направя още една.

— Не. — Оглеждайки дупето й, докато се обличаше, той се замисли. — Каква например? Къде? Защо?

— Не знам, трябва да помисля. Проблемът с татуировката на дупето е, че много рядко я виждам, а ми се струва, че онзи, който е изтърпял цялата болка, би трябвало да може лесно да види резултата. В добавка към това, почти никой друг не вижда дупето ми и бездруго, така че какъв е смисълът? Освен ако не го броя за таен израз на тийнейджърски бунт, което си беше горе-долу вярно. Този път решението ще бъде обмислено и зряло.

— Татуировка за зрял човек.

— Както и да е. — Тя се претърколи и седна. — Много ми хареса банята ти. И страшно харесвам теб в банята. — Въздъхна дълбоко и лениво, после се пресегна за синия си кариран халат. — Трябва да нагледам супата.

— Остани довечера.

С полунаметнат халат тя спря и примигна насреща му.

— Довечера? Утре и двамата сме на работа.

— И бездруго сме на работа. След боя със снежни топки и супата, а вероятно ще има и спорове за футболния мач, ела тук с мен. Остани през нощта.

Тя се загърна в халата си, завърза колана. Отново го погледна.

— Добре. Ще ида да погледна супата, преди да се облека.

— Добре.

Докато слизаше към долния етаж, се запита какво да прави с трепета на сърцето си. Разпозна го, беше го изпитвала и преди.

Когато беше на пет.

Да се влюби в Оуен — отново — вероятно бе също толкова безразсъдно и сега, както и тогава. Но вътрешното чувство на Мактавиш си знаеше своето. Просто не бе толкова сигурна за сърцето на Мактавиш.