Хедър Лонг
Кажи го на пехотинеца (5)

Глава 5

Последното нещо, което си бе представял, когато потегли за срещата, бе, че ще покани жената в дома си, още повече, че тази жена бе Лорън Кинкейд. От една страна, мозъкът му все още се бореше с мисълта, че до него, на съседната седалка, седи тази актриса, хванала ръката му. От друга страна, той се интересуваше много повече от жената, която седеше на мръсния бордюр в сексапилната си рокля и разговаряше с Мат, който отчаяно имаше нужда от приятел, и то толкова непринудено, сякаш си говореше с Джеймс над чаша вино или по време на един не особено сполучлив танц.

Петнадесетте минути през притихналите улици на Плейноу до комплекса „Майк’с Плейс“ в Ален сякаш бяха цяла вечност. На два пъти той се замисли дали да не предложи да отидат за колата й, което бе разумна алтернатива да не бъдат вързани единствено с неговия транспорт. Ами ако тя пожелаеше да вземат колата й? Ами ако решеше, че това е лоша идея?

„Стегни се, пехотинецо.“

Скенерът за идентификация на портата на комплекса бе прикрепен зад страничното му огледало, което накара портата да се отвори плавно. Той спази ограничението на скоростта, което бе тридесет километра в час, тъй като бе наясно, че игра на хандбал в три през нощта тук не бе нещо нечувано.

— Трябва да знаеш, че според мен нарушаваме правилата. — Гласът му бе изненадващо спокоен, като се имаше предвид лудешкия ритъм на сърцето му.

— О? И чии правила са това? — Мързеливият тексаски акцент едва се долавяше в речта й от време на време, очаровайки го като мириса на орлови нокти в гореща лятна нощ.

— Правилата на мадам Ева.

— Тя има правила?

Той спря СУВ-а на паркомястото си и повдигна една вежда към Лорън.

— Да. Публични срещи, лъскави хотели, безопасността да не бъдеш изолирана с непознат… не чете ли инструкциите?

Погледът й се плъзна надясно.

— Време за малка изповед?

Той се напрегна.

— Давай.

— Агентът ми ме регистрира. Нямах никаква идея, че има сайт или инструкции, които трябва да прочета.

Той се засмя.

— Ясно.

— Съжалявам. — Извини се тя още веднъж. — Ако искаш да ме захвърлиш край пътя, напълно ще те разбера.

— О, ще го преживея. Но просто смятам, че е важно да знаеш, че имаш избор. Мога да те върна до колата ти или да те откарам до дома ти. Може да влезем вътре, да пием кафе и да говорим. Няма да се случи нищо, което не искаш да се случи.

Лорън изимитира позата му, откопчавайки предпазния си колан, за да седне странично.

— Нима ми казваш, че не искаш да правиш секс с мен?

Милостиви боже, обожаваше директния подход на тази жена.

— Не, госпожо, казвам, че имаш избор, а не че съм глупав.

Широката й усмивка смаза добрите му намерения. Ако тя излезеше от колата и се качеше по стълбите до апартамента му, всички залози отпадаха. Но поне можеше да се държи като джентълмен.

За още поне пет минути.

— Искаш ли да бъда напълно ясна?

— Кристално ясна, ако може.

— Намеренията ми са кристално ясни. Ще се кача по стълбите до апартамента ти, ще сваля роклята си и ще те попитам искаш ли да правиш гореща, потна, страстна любов с мен. Това достатъчно ли ти е?

— Да. — Обожаваше малките детайли и откровеността й.

Той изгаси двигателя, спря фаровете и излезе от колата, заобикаляйки я, за да помогне на Лорън да слезе, преди да си е променила решението. Ръка за ръка те тръгнаха нагоре по стълбите.

Глухото й кикотене бе дяволски заразително. На вратата той пъхна ключа в ключалката и отключи точно миг, преди да си спомни, че бе зарязал якето си метнато на един от столовете в трапезарията, заедно с няколко папки на пациенти, които смяташе да прочете, когато се върне от срещата.

— Само минута. — Той се ухили и се плъзна вътре да разчисти. Отне му по-малко от тридесет секунди да окачи якето в гардероба и да пъхне папките в едно от чекмеджетата на бюрото си.

Тя се засмя, когато Джеймс отвори вратата, позволявайки й да влезе. Погледът й обгърна стаята, която не бе затрупана с вещи, кафяв кожен диван, масичка за кафе и лампа, но тя не губи повече време да оглежда, метна чантата си на шкафа до вратата, където той бе поставил ключовете си, и събу обувките си. Имаше две етажерки за книги, на които имаше петдесет и шест инчов телевизор с плосък екран и в който тя се загледа.

На Джеймс му идеше да се нарита.

Тя бе забелязала ДВД-колекцията му.

Усмивката й се разшири, а очите й блеснаха.

— Хей, — тревогата избута настрани моментното неудобство и той обгърна с длани лицето й, — какво става?

— Беше напълно сериозен, че си харесал филмите ми.

— Не мога да понасям повечето от филмите ти. Просто харесвам теб.

Тя преглътна.

— Уау.

— Истината трябва да бъде казвана, но не мисля, че вече ме е грижа за тях. Истинската ти си много по-интересна от всяка роля, която играеш на екрана. — Той щеше да каже още нещо, но тя се повдигна на пръсти и устните й намериха неговите. Джеймс задълбочи целувката, повдигна я на ръце без да бърза, наслаждавайки се на усещането да докосва с език първо зъбите, а после и езика й.

Той усети вкуса на кафе и чийзкейк и се тласна по-навътре, за да я вкуси по-добре. Тънките й пръсти се забиха в раменете му. Носът й се опираше в неговия, къдрици коса гъделичкаха лицето му.

Гърдите й се притискаха към предната част на ризата му, и колкото и да му харесваше роклята й с цвят на шампанско, налагаше се да я махне. Плъзгайки ръце по коприната, той обгърна извивките на дупето й, подхвана я стабилно и я повдигна, плъзгайки чувственото й тяло по своето. Понасяйки я към спалнята, той захапа леко долната й устна, подръпвайки я, преди да започне да прокарва пътечка от целувки от брадичката до ухото й.

— Ако това е сън, не ме буди. — Той подразни ухото й с игриво леко захапване и прекоси помещението, което наричаше спалня. Единствената промяна, която бе направил, след като се оттегли от активна служба, бе неговото огромно легло кралски размер, което без проблем побираше почти двуметровата му височина, давайки му възможност да се настани удобно. На нощното шкафче имаше часовник и нощна лампа, на която можеше да чете преди лягане, но той не си бе направил труда да сложи картини на стената или пък телевизор.

Не че планираше да гледа каквото и да е било тази вечер. Изправи я точно до леглото, внимавайки с роклята й. Нетърпението пулсираше през него, и на светлината от съседната стая, осветяваща леглото, той подпря чело на нейното.

— Последен шанс. — Не искаше да изрича думите, но беше най-добре да е сигурен.

— Добре — тя направи крачка назад, прокарвайки ръка през косата си, — може би трябва да сложим кафе…

С натежало тяло той кимна бавно. Беше попитал. Точно затова бе попитал. Беше прекалено лесно да се потопи в емоциите на момента.

— Ще отида да се погрижа — той се обърна, давайки си време да възвърне контрола си и да прогони разочарованието от изражението си.

— Джеймс…

Гласът й, последван от свистящ звук, го накара да се закове на място. Поглеждайки през рамо, дъхът засегна в гърлото му. Роклята с цвят на шампанско лежеше в краката й. Погледът му се плъзна по дългите, загорели крака, изваяния ханш и тънката, черно-бяла материя на прашките й, а по-нагоре, от същия материал, се виждаше и сутиена й, който обгръщаше идеално перфектните й малки гърди, под който прозираха розовите й зърна.

Без роклята си тя изглеждаше много по-слаба, много по-деликатна, като статуя на богиня, изработена от нежен корал.

— Аз си помислих…

Мозъкът му отказа да функционира, докато гледаше как дългокраката сирена се качва на леглото му и застава на колене, докато повдига деликатните си вежди, а на устните й се появява мистериозна усмивка.

Тя го повика с пръст.

— Смятах да кажа, че ще е добре да нагласиш кафеварката за по-късно… имам чувството, че тази нощ няма да спим много.

В един момент мозъкът му напълно изключи и той събу обувките си, разкопча ризата и я свали заедно със сакото си, закачайки ги на закачалката, която бе сложил точно до гардероба. След това свали и останалите си дрехи, без да откъсва дори за миг поглед от нея. Той сгъна панталоните си и ги сложи да висят на таблата на леглото му.

Ерекцията му нарасна повече, а той трепереше от нуждата да направи съня реалност. Тя го следеше с поглед, изпълнен с непогрешима похот, и той спря на края на леглото. Тя се изправи, посрещайки го с още една страстна целувка. С гърди, опрени в неговите, кожата й се зачерви при допира с неговата. Тя притисна ръка към гърдите му и той се наведе напред.

— Стой така — промърмори тя. — Искам да те видя целия. — Думите й, изречени с треперещ глас, подпалиха кръвта му. Борейки се с нуждата да се пошегува, за да намали напрежението, той я остави да се отдръпне леко от него.

Устните й помилваха челюстта му, тя се спусна надолу, потърквайки с нос гърлото му, преди да продължи към гърдите му. Стискайки пръсти, той се принуди да остане неподвижен, позволявайки й да изследва тялото му. Езикът й се завъртя около зърното му и членът му потръпна срещу нея. Никога не бе смятал, че зърната му заслужават толкова внимание, но през тялото му преминаха леки тръпки, блестящи искри избухнаха в мозъка му и стегнаха топките му от силната нужда, която изпитваше.

Ноктите й подраскаха нежно кожата му, а простата ласка напрегна цялото му тяло. Той зарови пръсти в косата й. Блестящият водопад от светлоруси коси контрастираше със загорялата й кожа. Той издърпа косата над рамото й, разголвайки деликатния й гръб.

Устните й се снижиха още повече, докосвайки пъпа му. Копринените къдрици на косата й милваха члена му, карайки го да се задъха. Ръцете й се присъединиха към устните й и тя обви едната си ръка около твърдата му ерекция, а другата провря между бедрата му, за да обхване стегнатата торбичка на тестисите му.

Коленете му опряха в леглото, и той опитваше да устои на изкушението да започне да се тласка срещу нея. Навеждайки се напред, той помилва гърба й надолу към дупето, преди да обгърне с длани изваяните полукълба. Мозъкът му бегло регистрира присъствието на тънкия плат на прашките й, но той провря пръсти под ръба, милвайки перфектните извивки. Мускулите й се стегнаха под докосването му и той се засмя тихо. Мокрите й целувки обсипваха главичката на пениса му, а пръстите й милваха нежно дължината му.

Тялото му трепереше от нужда. Бедрата му се тласнаха напред, прониквайки между устните й. В същото време той прокара пръстите си напред-назад изпод плата на прашките й, потопявайки ги за миг във влажния, горещ отвор, който го очакваше, преди отново да плъзне пръсти назад. Тихите й стонове вибрираха около ерекцията му, и той се разтревожи, че може да свърши, преди да е готов за това. С всяко гладно всмукване малките й зъби го стисваха леко и игриво.

— Мой ред. — Гласът му стана по-дрезгав и той я вдигна на крака, мятайки я по гръб на леглото, отмествайки с два пръста парчето плат, обгръщащо толкова ласкаво женствеността й. Той откопча сутиена й и го метна настрани, прокарвайки ръце по гърдите, корема и бедрата й. Заставайки на колене, той придърпа задничето й до самия ръб на леглото.

Вдигайки единия й крак на рамото си, той целуна нежно вътрешната страна на бедрото й, позволявайки на зъбите си да одраскат плътта й. Проправи си път към влажните светлоруси къдрици. Съвършенство. Богиня, оставена на милостта му, и той имаше намерение да я задоволи напълно.

Поглеждайки нагоре към нея, той приведе устни към сладката й, влажна женственост и я близна. Задъханото й дишане бе прелестна комбинация от удоволствие и окуражаване. Използвайки езика си, той разтвори срамните й устни. Искаше му се да се наслаждава на това с часове, но нуждата, стягаща пениса му, нямаше да му позволи да чака толкова дълго. Бедрата й се стегнаха около главата му и той притисна устни в клитора й, смучейки малката пъпка, а напрежението на женствеността й сякаш се прехвърляше направо към пениса му. Той помилва малкото възелче с език и в отговор цялото й тяло се напрегна.

Потърквайки бузите си в бедрата й, той погледна нагоре към замъглените от страст сини очи и се ухили.

— Още ли мислиш, че ще ни трябва кафе… — Той се плъзна върху леглото, намествайки я в средата на матрака.

— Напомни ми да се шегувам с теб така всяка нощ. — Очите й блестяха от смях и желание към него. Той се изкикоти. Всичко в нея бе толкова прекрасно, толкова непредсказуемо, секси, сладко и забавно.

Трябваше да пише на мадам Ева, защото й дължеше много благодарности.

Скъсявайки дистанцията помежду им, той забрави за разговори, похвали, папки, забрави за останалия свят. Единственото нещо, което бе от значение, бе жената пред него, апетитните извивки, които сякаш приканваха устните му, и той им се посвети напълно, без да бърза. Ръцете му изучаваха всяка извивка на тялото й между горещи, влажни целувки. Толкова дяволски апетитна.

Толкова много бе научил за нея през последните часове, от похотливия й смях, от предизвикателните погледи, и дори от простия жест, когато бе подпряла брадичка на дланта си, докато го слушаше. Всички тези образи преминаха в съзнанието му, сливайки се в прелестната прекрасна жена пред него.

Една дяволски невероятна жена.

Той изостави устните й, за да прокара пътечка от целувки по гърдите й, поемайки сладкия аромат на ванилия от кожата й. Отдели внимание и на зърното на едната й гърда, смучейки го и подръпвайки го леко със зъби.

— Искам да си призная нещо — промърмори той. Тялото й се изви под неговото, докато той се насочваше към другата гърда, смятайки да й отдели също толкова внимание, колкото на първата. Можеше да прекара остатъка от живота си там, вкусвайки прелестното й тяло и слушайки тихите звуци, откъсващи се от устните й.

— О! — стонът се откъсна от гърлото й, когато тя си пое накъсано дъх. Той прокара средният си пръст около клитора й. Едно леко докосване и тялото й гореше за него.

— Измина доста време, откакто го правих за последно.

— Аз също — Тя изви бедра към него, но той игнорира молбата й и замачка нежно зърното й с пръсти. Петите й се забиха в матрака, единият й крак се отърка в ръката му. Той не можеше да се нарадва на сатенено нежната кожа и на коприненото усещане, щом я докоснеше, защото нямаше нищо твърдо в тялото й.

— Хмм… — Удари леко с език зърното й, плъзвайки пръста си по-близо до центъра на женствеността й. — Мисля, че отново се шегуваш с мен.

— Ако го правя… — тя простена, — значи и ти също.

Той потърка лицето си в чувствителните хълмчета на гърдите й. Ръцете й го дърпаха и бутаха едновременно.

— Мога да спра…

— Да. Не. Си. Посмял.

— Слушам, госпожо. — Разпознаваше заповедите, когато му ги дадяха, затова плени устните й в дълбока, всепоглъщаща целувка, слагайки край на разговора. Затърси един от презервативите, които бе метнал върху нощното шкафче. Да подготви повече от един не бе особено галантно от негова страна, но не го бе грижа, тя бе толкова отзивчива.

В нетърпението си скъса първия, докато го вадеше от фолиото. Смеейки се и стенейки, тя сграбчи втория и потръпна от удоволствие, усещайки как пръстът му се движи вътре в нея, докато се бори да отвори презерватива. Със спокойствие, на което той нямаше как да не се възхити, тя постави кондома на мъжествеността му и широко ухилен посрещна срамежливата й усмивка.

Искаше му се да постои повече време между разтворените й бедра, да зарови лице между тях и да я доведе до оргазъм. Искаше да вкуси сладките й сокове и да чуе виковете й. Искаше да я обърне по корем и да я обладае, или да я настани в скута си и да гледа как го язди. Но нуждата възпламеняваше кръвта му, карайки го да игнорира всички тези свои желания.

По-късно, обеща си той.

Легнала между възглавниците, тя посегна към него и го придърпа към себе си, и той проникна във влажната й женственост. Тя бе гореща, стегната и тясна. Наложи му се да бори с бързо надигащия се оргазъм, милвайки клитора й, за да я накара да се присъедини към него. Искаше му се да действа бавно и спокойно, но надигналата се страст в тях не му позволи. Имаха една нощ, времето не бе никак достатъчно да изпълни всичките му желания и копнежи. Трябваше да опита да намали темпото, за да направи изживяването незабравимо. Той я дръпна да се изправи и се тласна силно в нея. Тялото й се притисна надолу към него, а устните й се разтвориха в безгласен вик срещу рамото му. Тя простена. Дрезгавият стон прогони страха, че може да я е наранил. Той се опита да остане неподвижен, но тялото му се бунтуваше срещу добрите му намерения.

Малкото останал контрол му се изплъзваше по малко всеки път, щом усетеше как кожата й се плъзга по неговата, когато я положи по гръб. Ноктите й се забиваха в гърба му, подтиквайки го към върха. Тя се разпадна около него, бедрата й стиснаха силно кръста му, а ниските й стонове започнаха да стават все по-силни. Това го докара до върха, той се тласна за последно в стегната хватка на мускулите й и свърши с вик.

Треперейки, той се стегна срещу нея, борейки се да балансира теглото си, подпирайки се с една ръка на леглото. Пръстите й стиснаха гърба му и той простена, обръщайки глава, за да погледне замаяното й, доволно изражение.

— Изглеждаш зашеметяващо. — По дяволите, дали на света имаше по-красива жена от нея? — Мислех, че ще издържа много по-дълго от това. — Гласът му бе дрезгав, докато говореше. Той очакваше да се чувства засрамен, но нямаше нищо такова. Не и след като държеше тази жена в обятията си.

— Мисля, че щях да умра от очакване, ако се бе забавил още малко.

— Наистина? — Той отново се дръпна леко над нея, тревожейки се да не я смачка под тежестта си, но не можеше да се отдръпне напълно от нея.

— О, да. — Женствеността й се стегна само при спомена за изживяното и тялото му потръпна срещу нейното. На тридесет и пет години той не очакваше, че ще бъде напълно възбуден само минути след като бе достигнал върха, но това бе факт. — Надявам се, че имаш още презервативи…

— … цяла пълна кутия, госпожо.

 

 

Два часа по-късно те лежаха прегърнати в леглото и той се наслаждаваше на усещането на топлата й кожа и контраста на светлата й плът до неговата тъмна кожа, загоряла от дългите часове, прекарани навън под тексаското слънце, и прекалено многото игри на хандбал, които бе изиграл с момчетата в комплекса.

— За какво мислиш? — Той нави една руса къдрица около пръста си.

— Че имаш нужда от по-голяма спалня, или най-добре от по-голям апартамент. — Тя леко захапа рамото му, карайки го да повдигне едната си вежда.

— Защо?

— Скъпи, в тази спалня няма да успеем да съберем дори обувките ми…

Той се засмя и я събори под себе си, забавяйки се само за миг, за да сложи презерватив, преди отново да се тласне между бедрата й.

— Не е нужно да носиш обувки, докато си тук… не е нужно никога повече да носиш обувки…

 

 

Беше почти обед, когато той я видя да се измъква от спалнята, облечена само в една от тениските му, а дългите й голи крака го изкушаваха неимоверно. Вероятно не бяха спали повече от четири часа. Той се протегна, а тялото му се напрегна при вида на дупето й, подаващо се изпод ръба на тениската. Бяха отишли в кухнята за кафе и бяха правили любов на кухненския ъгъл, върху малката кръгла маса, на която обикновено работеше, и на дивана му, преди да се върнат в спалнята.

Искаше му се да се потопи в малкото й стегнато тяло отново и отново. Може би щеше да е добре вместо това да й приготви яйца и бекон. Гласът й се носеше от съседната стая, откъсвайки го от мислите му.

— Добре, върви и обсъдете подробностите, но им кажи, че искам увеличение на офертата с двадесет процента, и искам да даря четиридесет процента от печалбата за „Майк’с Плейс“ в Алън, Тексас.

Той премигна.

— Да, казах четиридесет процента. Не, бих искала да заснемем всички сцени с мое участие за една седмица. Имам пет сцени, със сигурност ще успеят да се справят.

Сърцето му се сви. Една нощ не бе достатъчна. Никога нямаше да е достатъчна. Беше се надявал, че тя ще остане наоколо за повече време.

— Е, налага се да ги заснемем за седмица. Няма да вися на снимачната площадка с месеци, само за да снимам по една сцена на всеки пет дни. Ако ме искат в този филм, това са условията ми, и гледай да се погрижиш да поемат разходите за пътуването ми дотам. Смятам в близкото бъдеще да не се връщам в Далас, затова оттук са само два часа със самолет…

И просто така той вече можеше да си поеме дълбоко дъх.

— … Знаеш ли какво, Марни? В живота има много повече неща от това да снимаш филми. Смятам да направя промени и да видим докъде ще ме доведе това. Моята кариера. Моят живот. Моят избор.

Близкото бъдеще.

Да, по дяволите, засега това бе много добра основа. Той скочи от леглото и тръгна към всекидневната и сочната богиня, която смяташе да повали по гръб на холната маса.

Беше време за закуска.