Хедър Лонг
Кажи го на пехотинеца (2)

Глава 2

Тя се изправи с невероятна грация. Годините позиране пред камерата след само тридесетминутна дрямка и чаша безкофеиново кафе, за да се пребори с изтощението, тя бе майстор в позирането и контрола на изражението си. Талант, за който бе невероятно благодарна точно сега, защото бе надзърнала към другия край на клуба, за да види висок, атлетичен мъж с широки рамене, загоряла кожа и с усмивка по-секси и от греха, който само след няколко секунди бе поведен към сепарето й от сервитьорката.

Тя едва успя да си седне на мястото и да отпие от виното си, за да успокои малко притеснението и преобръщащия й се стомах. Ако някой можеше да съчетае усмивката на Хю Джакмън с широките рамене на Дуейн Джонсън и физиката на Крис Хемсуърт, то вероятно щеше да създаде мъж, който изглежда точно като Джеймс. Описанието, което бе получила като съобщение, гласеше, че той е 195 см висок, с пясъчноруса коса, трапчинки на бузите и страст към дългите разговори за „живота, за вселената и за всичко останало“. Цитатът от Дъглъс Адамс бе достатъчен, да я успокои за нейната среща за една нощ с непознат.

— За мен е удоволствие да се запознаем. — И наистина беше.

Иронията бе в това, че тя бе обърнала колата си два пъти, докато пристигне за срещата, и двата пъти си повтаряше трите главни причини за това да позволи на агента си да й запише среща за 1Night Stand на мистериозната мадам Ева. Тя искаше да прекара една нощ с истински мъж, такъв, който не се интересува само от това с какво би помогнала на кариерата му. Тя искаше да направи собствен избор, да избяга от стъклените стени, зад които винаги бе изложена на показ, и да вкуси от живота. Искаше една нощ само за нея и за този изкусителен мъж срещу нея.

Докато стискаха ръцете си, тя не успя да се сдържи и усмивката й нарасна. Нямаше нужда да се преструва, че й е приятно да се срещне с него, нито можеше да скрие искрената възхита, която изпитваше, виждайки блясъка в сивите му очи.

— Госпожо, нямате си никаква представа. — Възпитаният джентълмен, който притежаваше чара на провинциалист, продължаваше да я държи за ръката.

— Е, може би трябва да ме осветлиш по въпроса. — Коленете й омекнаха и тя бе доволна, че бе избрала да облече копринена рокля с цвят на шампанско и разкроени поли. Джеймс освободи ръката й и кимна към сепарето.

Едва успявайки да укроти дивите пеперуди, пърхащи в стомаха й, тя плъзна ръка по бедрото си, прибирайки леко роклята, докато сядаше. За щастие истинската коприна не се мачкаше, затова седенето нямаше да остави смачкана линия на задника й по-късно.

„Слава богу, че тази сутрин потренирах.“

Той я изчака да се настани удобно, преди да седне срещу нея. Тя бе едновременно раздразнена и очарована от изолацията им в сепарето. Очарована заради интимността на малката маса и уединението, което им предоставяше, и раздразнена, защото въпреки това той бе прекалено далеч от нея, чак в другия край на сепарето.

„Поспри малко. Трябва ми време да помисля над всичко това. Той още не е казал почти нищо и може да се окаже прекрасна обвивка без никакво съдържание.“ Либидото й не можеше да бъде потушено толкова лесно от тази мисъл, затова тя кръстоса крака, удряйки леко неговите под масата. Топлината, която я обгърна, предизвика тръпка на удоволствие в стомаха й.

— Трябва да призная нещо. — Без да се замисли, тя захвърли първото от правилата си за срещи. Никога не започваше разговора. След десет години, през които бе ходила на срещи със скучни мъже, които изглежда знаеха единствено как да говорят за себе си, тя бе научила, че най-добрият начин да прецени каква е срещата, бе да остави партньорът й да поеме водещата роля. Само след пет минути, а понякога и по-малко, тя можеше да каже дали вечерята ще продължи до десерта или питиетата, или просто след още десет минути ще си пожелаят лека нощ на излизане от ресторанта.

— Така ли? — Той се завъртя на мястото си и тя усети как топлината на краката му се отдалечава, освобождавайки достатъчно свободно място на скръстените й крака, и все пак, не се отдръпна напълно от нея, карайки я да съжалява, че точно сега се намираха на публично място.

— Да. — Обвивайки пръсти около столчето на чашата вино за кураж, тя се опита да прогони глупавите си страхове и срещна погледа му. — Никога преди не съм решавала да правя секс с някой мъж само миг, след като съм го видяла.

Устата му се отвори, а в погледа му се четеше истински шок.

„Много изтънчено, Кинкейд. Откъде си научила техниката си? От «Ергенът»?“

— Благодаря, или поне така мисля. И смятам да отвърна на признанието ти с едно свое. Реших, че ще правя секс с една жена в мига, в който я видях.

Прям, напълно честен, без грам арогантност. Къде, по дяволите, се бе крил досега?

— Нима? — Тя си играеше с огъня.

Сервитьорката се завърна, носейки изстудена бутилка вино в кофичка с лед за нея и квадратна чаша с лед и нещо светло и газирано в нея.

— Бихте ли искали да чуете специалитетите за тази вечер?

Той погледна към Лорън, повдигайки заинтригувано вежди. Усмивката й се разшири и тя кимна в мълчаливо съгласие.

— Да, моля — каза тя на сервитьорката.

Жената изреди няколко ястия, но Лорън почти не я чуваше. Той наклони глава настрани, а изражението му бе съсредоточено, докато изслушваше описанието на специалитетите.

— Какво ще желаеш? — Опушеният му сексапилен сив поглед се насочи към нея и й се наложи да се прибори с желанието да прехапе долната си устна.

— Сьомга, покрита с пармезан, пресни зеленчуци и лимонови резенчета с ориз.

Джеймс си поръча средно опечена пържола с печени картофи с масло и сметана и хляб с авокадо.

Той бе като шоколадов чийзкейк с ягоди, потопени в разтопен бял шоколад.

„Спри да се лигавиш.“

Сервитьорката се усмихна и изчезна с поръчките им. Подсушавайки устните си с кърпичка, Лорън отпи от виното си, опитвайки се да се поуспокои.

— Е, и как мина?

— Кое как е минало, госпожо?

— Как минаха нещата с жената, с която си искал да правиш секс от пръв поглед.

— Не знам. Току-що се запознах с нея. — Може да беше заучена реплика, но простият му директен тон успя да стопи резервите й.

— Определено ще трябва да ми кажеш как са минали нещата. — Тя вдигна чашата си с вино.

— Ти ще си първата, която ще научи. — Той чукна чашата си в нейната и се ухили.

— С какво се занимаваш, Джеймс, който няма фамилия?

Той остави чашата си и се намръщи.

— Моите извинения. Джеймс Уестууд, госпожо.

— За мен е удоволствие, Джеймс Уестууд, и, моля те, наричай ме Лорън, а не „госпожо“.

— Да, го… Лорън.

И двамата се засмяха, усещайки как напрежението между тях се топи точно както се топеше леда в чашите им.

— Психолог съм, което може да изглежда отегчително. Но аз го намирам за много приятно.

— Не изглежда скучно, веднъж играх психолог. — „Тъпо, Лорън, много тъпо.“ — Виж, ти вършиш нещо истинско, за да печелиш хляба си, а аз само го играя на телевизионния екран. — Тя отпи още една голяма глътка вино, за да скрие неудобството си.

— Беше очарователна. Обожавам да те гледам, докато се опитваш да откриеш убиеца. — Той завъртя в кръг чашата си върху поставката.

— Е, добре, но не ми пращай пациентите си. Едва успявах да разбера проблемите, които описваха профайлърите, или защо героинята ми заема толкова защитна позиция.

„И можем ли да спрем да говорим за кариерата ми… не беше ли точно това, което ме отегчаваше до смърт по време на предишните ми срещи?“

— Не знам. Ти не бе съгласна със заключенията по случая и се оказа права. Причините, които бяха предизвикали поведението му, не бяха психосексуални или индиректни, а директно свързани с незрялото му разбиране на социалните взаимоотношения, тъй като е живял живот, изпълнен с тормоз. Мъжът буквално не можеше да изпитва милост, ето защо постоянно се връщаше всяка седмица, за да шпионира героинята ти. Ти беше първата, която го прие такъв, какъвто е и защо е такъв, и когато той изпадна в криза, не я нарани и тя успя да го уговори да се предаде.

— Е, щом поставяш въпроса по този начин… аз бях брилянтна.

Той се засмя с един приятен, весел смях, лишен от снизходителност или предубеденост, карайки я и тя на свой ред да се усмихне.

— Половината от работата ми е да слушам, да вниквам в това, което казват пациентите ми. Много често ние не чуваме наистина това, което искат да кажат хората около нас. Говорим с тях, чуваме ги как говорят, но не осъзнаваме какво точно се опитват да ни кажат. Ние съдим хората по това какъв е социалният им статус или по това какви бизнес взаимоотношения имаме с тях, категоризираме стойността на думите им, преди още да си отворят устата. В някои случаи им слагаме етикети и ги определяме като определен тип хора, без да им позволяваме да прекрачат границите, които се предначертали, защото не искаме да чуем какво имат да ни кажат.

Сервитьорката донесе две чинии със салата от ябълки и орехи, поръсени с бяло сирене, преди бързо да се отдалечи, оставяйки ги насаме.

— Как може да не искаме да чуем какво имат да кажат хората, за които ни е грижа. — Лорън вдигна вилицата си и набоде резен ябълка. — Самият разговор не значи ли, че искаме да чуем това, което някой ни казва?

— И да, и не. Когато разговаряме, искаме човекът, с който говорим, да ни чуе, да сподели емоциите ни по отношение на темата, която дискутираме. Например ти поиска да намериш нещо общо с професията ми, затова спомена ролята си във филма. Не беше напълно същото и ти се почувства леко засрамена, но… — Той размаха вилицата си към нея, тъй като тя възнамеряваше да възрази, въпреки че споменаването на неудобството й накара бузите й да се зачервят силно. — Но също така демонстрира, че искаш да си съпричастна с мен. Ти ме чу и пожела да създадеш приятна атмосфера за разговора ни.

— А аз реших, че е малко суетно и претенциозно да насочвам вниманието ти към кариерата си, при положение, че мразя да говоря за нея.

„Слава богу, че се смее. Вече сигурно съм ужасно изчервена.“

— Но ти си актриса… това е, което правиш. Защо да си суетна или претенциозна, повдигайки разговор за професията си?

Тя задъвка замислено резен ябълка, обмисляйки отговора си.

— Може би… защото е тъпо? При мен винаги идват хора, които се държат така, сякаш наистина ме познават или наистина ме обичат, сякаш само защото са ме видели в някой филм или телевизионна програма им дава правото да интимничат с мен. Налага ми се да се справям с актьорите и егото им през цялото време…

„Защо е винаги толкова трудно да изразя на глас мислите си? Нима имам нужда от сценарий и за това?“

— С риск да прозвуча цинично, имаш пълното право да използваш кариерата си като тема на разговор и да се тревожиш от неудобството, което може да настъпи, ако се окаже, че се интересувам от теб само заради ролите ти — заяви той с уста, пълна със салата, без да откъсва поглед от нея нито за миг. — Но за протокола трябва да призная, че ти открадна сърцето ми още в Once Smitten, Twice Shy, но бих желал да съм интимен с жената на масата срещу мен, а не с дамата от екрана.

— Директен си.

— Най-добрият начин човек да избегне недоразуменията е да казва това, което мисли. И да мисли това, което казва.

Ироничната нотка в гласа му не й убягна.

— Не звучиш цинично… е добре, може би малко… но ми харесва това, че изглежда разбираш бръщолевенето ми.

— Не е бръщолевене. А разговор. Можем да говорим за работата ти. Можем да не говорим за работата ти. Можеш да довършиш тази салата и да танцуваш с мен. Или може да говорим за „Каубоите“…

— Това е спортен отбор. — Тя прикри усмивката си зад още една хапка от салатата, сладката ябълка си пасваше идеално с мекото опушено сирене фета и лимоновите резенчета.

— Знам. Ти си фен на „Ездачите“.

— Всъщност съм по-скоро фен на „Лейкърс“. Изглеждат великолепно на огромните екрани в предната част на залата. — Тя се ухили, когато мъжът се засмя отново. Харесваше дълбокия му гърлен смях, особено когато го караше да се кикоти.

— Бил ли си скоро на някоя среща? Агентът ми сметна, че ще е добре за ролята, за която кандидатствах, ако… нали знаеш, се появя там, където ще бъда забелязана от някой от фотографите на „TMZ“^[1], и да видим дали кастинг директорът ще реши да избере мен. — Таблоидите обожаваха да я виждат заедно с лошото момче на Холивуд с репутацията му на мъж със силна сексуалност и перманентен статус на необвързан.

Тя обаче мразеше тази част от работата. Прослушванията бяха професионални, но цялата игра за пред пресата я караше да се чувства като ексхибиционист. А напоследък като отчаян ексхибиционист, който опитва да се вкопчи в младостта си.

— Взе ли ролята? — На лицето му се изписа предпазливост.

— Не. И да си призная донякъде съм доволна, тъй като партньора ми във филма изглежда не можеше да разбере нуждата от взимане на един „Тик Так“, преди да започне да шепти в нечие лице. Дъхът му смърдеше на хотдог и лошо кафе.

Сервитьорката се завърна, отнасяйки чиниите от салатите им и поднасяйки им основното ястие.

— Добре. Е, не е добре. — Той се намръщи, поглеждайки чинията си. Сърцето й блъскаше като кученце, драскащо в опит да получи малко внимание. — Извинявай, искаш ли още вино?

— Да, благодаря. И защо се изненадваш? — Тя плъзна чашата си към него и го изчака да я напълни.

— Да се радвам, че не си получила работата, не изглежда много правилно.

— Зависи от това защо се радваш. Защото знаеш за продукцията и си доволен, че не се намирам някъде далеч, примерно в Индиана, за снимките. Или си доволен, тъй като главният актьор има репутацията на разгонен бик, който е спал с всяка жена, с която е снимал филм. Или си просто щастлив, че не искам да го целувам… — Тя поднесе чашата вино към устните си, поглеждайки го закачливо.

— Добре. Не съжалявам, че не си взела ролята, защото съм изключително доволен от факта, че не си в Индиана, че не те опипва разгонен бик, чийто ръце някой трябва да счупи, и че не искаш да го целуваш.

Тялото й се напрегна.

— И аз съм доволна, че не получих ролята.

— Доволна си, защото не желаеш да го целуваш? Защото не искаш да спиш с него? Или защото искаш да си на вечеря тук с мен?

Допреди час тя си пожелаваше да бъде където и да е, само не в клуб „Сибарит“, очаквайки да се срещне с мъж с намерението да прави секс с него, без значение колко похотливи бяха нуждите й. Преди час тя бе спорила по телефона с агента си за последното предложение да играе майката на Акуа Уилямс, най-новото любимо момиче на Холивуд, при положение че преди десет години щеше да бъде поканена за главната роля.

Преди час не бе срещнала Джеймс Уестууд и не бе решила, че да го целуне ще е по-приятно от чийзкейк с шоколадови парченца, или че главна роля в следващия високо бюджетен екшън филм ще е жалка отплата за щастливото, гъделичкащо желание, препускащо в тялото й.

— Лорън?

— Хмм? — Тя покри устните си с ръка, заглушавайки леко смеха си. — Съжалявам, мисля, че съм щастлива, че не получих ролята, защото нямаше да знам какво изпускам, срещайки се с теб. Наистина мислех, че всичко това ще е лоша идея…

— Което се допълва идеално с въпроса, който искам да ти задам, но не бих искал да те обидя. — Той остави ножа си и хвана ръката й. Всичко в нея се преобърна. Палецът му помилва дланта й.

— Ще ти кажа моите тайни, ако ти ми кажеш твоите — заяви тя, нарушавайки второто си правило за срещите. Макар че между тях все още не се бе случило нищо, не я интересуваше дали се е регистрирал в сайта само защото иска да му излезе късмета. Не се бе забавлявала така от много време.

Той се изправи в сепарето, все още държейки ръката й.

— Танцувай с мен.

Тя му позволи да й помогне да се изправи на крака.

— Не мога да танцувам.

— Добре. Стъпи на краката ми.

Любопитна и развълнувана, тя кимна, следвайки го към дансинга, и нежно се плъзна в прегръдките му, почти без да забелязва плавната мелодия на саксофона и нежния плач на китарата. Танцувайки бавно, притисната към топлите му гърди, наслаждавайки се на туптенето на сърцето му под дланта си, тя откри, че невероятно високите й обувки въобще не компенсират ръста му. Начинът, по който я бе обгърнал, притискайки я нежно, бе много по-секси и много по-лесно от всяка хореография, която бе изпълнявала.

— Защо реши да дойдеш на среща за една нощ, Лорън?

— Ще решиш, че е глупаво.

— Нека аз преценя дали е така. — Той се наведе към нея, челото му бе на милиметри от нейното, а прекрасният лек аромат на „Олд Спайс“, памук и нещо, наситено с аромат на мускус, изпълниха дробовете й.

— Защото прекарвам времето си, подклаждайки чуждото его, вършейки това, което иска да види публиката, срещайки се с мъже, които играят същата роля като моята… Исках да срещна някой истински. Не актьор с цел или директор с план… а истински, честен мъж, който няма скрити цели зад всичко, което върши.

Тя прехапа устната си, принуждавайки се да срещне погледа му.

— Искам да изживея една страстна нощ. Мъж, жена, храна… и ако правим секс, искам да бъде прекрасно и с единствената цел за взаимно удоволствие… не за подпомагане на кариерата или някоя друга егоистична причина.

— Обещавам ти — гласът му бе толкова нежен, че сякаш я обгърна, — ако правим секс, със сигурност ще бъде прекрасно и за взаимно удоволствие.