Лора Лей
Целувка за Коледа (8)

Осма глава

Часове и една капсула хормон по-късно Джесика пое дълбоко въздух и поглади бедрата си, наслаждавайки се на тънката тъмносиня кадифена рокля, която беше избрала за партито по случай Бъдни вечер.

Дългите плавни линии на дрехата се спускаха до върховете на подходящите обувки с високи токове, а цветът подчертаваше очите й.

Прибра косата на главата си, закрепи я с фиби, на които проблясваха кристални камъни, и си сложи лек грим. Хоук беше донесъл всичко това от другата къща заедно с дрехите.

Не си беше представяла да присъства на партито, въпреки че се беше подготвила. Имаше малка чанта с подаръци, поръчани по интернет и опаковани внимателно. На печката в кухнята бяха оставени рула, изящни хлебчета и сладки, които бяха възмутили Хоук по-рано.

Джесика се чувстваше развълнувана, разгорещена и изпълнена с очакване. Майка й винаги беше казвала, че Коледа е за децата, и когато порасна, Джес се чудеше дали не е истина.

До тази вечер. Вече не се чудеше. Чувствата на вълнение и очакване, които сякаш се излъчваха от Хейвън, бяха заразителни.

Младата жена излезе от банята, прекоси спалнята, насочвайки се към големите прозорци, които гледаха към поляната отпред къщичките от другата страна на тесния павиран път.

Двама войници Породи стояха отстрани до пътя и се смееха заедно други двама, които идваха право от къщата срещу тяхната с Хоук.

Нямаше много колиби в малката общност Хейвън. Може би две дузини, някои с една спалня, други с две. Много от тях бяха обитавани от две или повече Породи. Характерът на глутницата беше оцелял извън лабораториите. Мъже и жени често обитаваха една колиба, не като двойки, а заради близостта, която съжителството им осигуряваше.

Силата на числеността, така й беше казала д-р Армани веднъж. Породите толкова вярваха в силата на числеността, че внимаваха винаги да бъдат в глутница или по двойки. Точно както в дивата природа.

Джес докосна с ръка стъклото, докато наблюдаваше как войниците си помахаха за сбогом и се разделиха всеки по пътя си. Двама от тях поеха по улицата, очевидно на патрул, докато другите двама се върнаха в къщичката.

Снегът все още се сипеше по улицата и разстилаше девственото си наметало около имението, където като че ли Породите се колебаеха да се оттеглят, освен когато това бе необходимо. В дворовете нямаше снежни човеци, снегът до голяма степен беше недокоснат, а Джес още можеше да види бой със снежни топки. Каквото и да липсваше, не можеше да помрачи коледния дух, който тя не беше очаквала. Можеше да се закълне, че е чула дори коледни песни по-рано през деня.

Поклати глава при мисълта някои от Породите със строги лица да пеят коледни песни. Взе малката кадифена дамска чанта от леглото, извади миниатюрния 22-ри калибър деринджър с пет патрона от сака, който Хоук беше донесъл от колибата й с другите неща, и го сложи вътре.

Породите знаеха, че тя има пистолет. Или поне някои от тях. Малкото оръжие беше прибрано заедно с другите й неща, когато беше арестувана.

Беше по-малко мощен от револвер, но от близко разстояние можеше да нанесе сериозни щети. Вече не й беше позволено да носи редовно оръжие, или поне не й беше върнато издаденото й от военните, така че предполагаше, че за момента й е забранено.

За момента. Имаше намерение да се увери, че оръжието й е върнато заедно с работата. Веднага след като д-р Армани се увери, че няма шанс наркотика, който й беше даван, да е все още в организма й, щеше да поиска поста си обратно.

Дотогава имаше да украсява и обзавежда дом. Хоук беше осигурил основните неща. Голям матрак и пружинена рамка, но не и истинско легло. Гардероб да закачат дрехите си, бар столове до плота. Къщата до голяма степен беше празна и Джес вече имаше идеи как да я запълни.

— По дяволите, приличаш на ангел.

Джес се завъртя, усещайки ласката на роклята, когато тя се оплете около краката й, за да погледне Хоук изненадано.

Гласът му беше нисък и дрезгав от копнеж, с нотка на нужда, която сякаш се насочи към нейното тяло.

Облечен в тъмни дънки, черна риза и ботуши, с коса все още влажна от душа, пригладена назад, той самият изглеждаше като тъмен ангел. Чувствен, възбуждащ и порочен. Толкова еротичен, че караше всяка зряла жена да изпитва безсрамен глад.

Джесика беше виждала това неведнъж. Жените, Породи или не, само след един поглед към грубото красиво лице, стегнатото мускулесто тяло и дълбоките златни очи, го пожелаваха.

— Ти също изглеждаш дяволски добре. — Тя се усмихна, изведнъж почувствала нервност. Дланите й се изпотиха, когато една гореща вълна я връхлетя между бедрата.

Уау. Хормоналното лечение, което д-р Армани беше направила за нея, очевидно не вършеше работа както трябва. Един поглед към Хоук и всеки женски хормон в тялото й се изпъваше от нужда. Това беше хаотична смес от възбуда, безпокойство и чисто вълнение.

Не можеше да вини за това разгонването. Беше се чувствала по този начин преди Хоук да я докосне, преди да я целуне.

Джесика беше говорила задълбочено с д-р Армани през изминалата година за разгонването и беше започнала да се чуди дали това не е просто повишена възбуда. По-голямо обвързване. Дали природата просто не гарантираше, че тези, които се влюбят, ще са привлечени по-бързо, ще бъдат обвързани по-здраво, за да осигурят оцеляването на вида.

— Готова ли си? — Хоук протегна ръка към нея. Голяма, способна, силна ръка. Мазолеста и мургава, сякаш цялото му тяло имаше постоянен загар.

Джесика се приближи към него бавно и му позволи да улови ръката й и да я поведе към вратата на спалнята.

— Сложи ли подаръците в роувъра? — попита тя, опитвайки се да успокои нервността си. Не беше ходила на парти от години. Не и откакто баща й се отказа да я принуждава да присъства на скучните малки тържества, които той и приятелите му организираха няколко пъти в годината.

— Подаръците са в роувъра — увери я Породата. — Хлебчетата и десертите са опаковани добре и са на задната седалка до тях.

— Добре. — Джесика преглътна тежко, докато слизаха по стълбите от естествена дървесина към фоайето. — Сигурен ли си, че трябва да идвам и аз?

Тя не беше толкова сигурна. Беше известна като предател, независимо от причината. Как би могла някоя Порода да й има доверие сега?

— Абсолютно съм сигурен. — Хоук спря в долния край на стълбището, взе дългото палто в тъмносиньо и черно, което подхождаше на роклята й, и го наметна на раменете й. — Тревожиш се прекалено много, Джес. Всичко ще бъде наред.

— Лесно ти е да го кажеш. — Тя облиза устни, преди да прехапе долната и да го погледне. Притеснението започваше да стяга гърдите й. — Не мога да обвинявам никого, ако не ме иска там, Хоук. Не си прилагал сила, нали?

Леката усмивка, която изви устните му, беше малко развеселена.

— Не мога да принудя никого за това, половинке — увери я той. — Ако Улф ти нямаше доверие да бъдеш там, тогава нямаше да бъдеш.

Това беше вярно. Джес пое дълбоко въздух, изпъна рамене и си вдъхна кураж за предстоящата вечер.

Познаваше Хоуп, половинката на Улф. Познаваше също така Фейт и Чарити, половинките на най-близките му приятели. Знаеше също Аманда Беър, дъщеря на бившия президент и половинка на Койотска порода. Беше срещала Аня Делгадо няколко пъти, половинката на Койотския Алфа водач. Познаваше жените на влиятелните в този свят. Смяташе, че могат да бъдат дори приятелки.

— Притесняваш се прекалено много — увери я Хоук, когато напуснаха къщата и излязоха на студения нощен въздух.

Поведе я бързо към Роувъра, помогна й да се качи, след което заобиколи към шофьорското място. Джесика стискаше ръце здраво в скута си.

Знаеше, че Хоук усеща нервността й, но не можеше да се сдържи. Никога не я бяха приемали, докато не беше дошла тук преди две години. През първата, когато беше работила заедно с Породите, беше започнала да мисли, че е намерила това приемане. Докато неволно и несъзнателно бе дала на баща си информацията, от която той се нуждаеше, за да нападне Хейвън по най-лошия начин. Беше му дала местоположението на дома на Алфа Вълка, както и тези на втория му командир и на шефа по сигурността. Местоположения, които бяха пазени в тайна с основание, защото животът им беше в опасност.

Придвижването до комуникационния център беше бързо. Хоук спря Роувъра пред огромните двойни врати, откъдето излезе една млада Порода и тръгна към шофьорската врата. Хоук слезе от автомобила и тръгна бързо към вратата на Джесика.

Тя пое ръката му и му позволи да я поведе към павирания вход и да я въведе във вътрешността на сградата.

В горната, надземна част на управлението имаше големи стаи, кухня и различни работни офиси. Подземната част, подсилена и почти недостъпна, представляваше огромна отворена площ.

Присъединителните церемонии, както наричаха браковете в Обществото на Породите, често се сключваха там. Натам се втурнаха половинките, когато Хейвън беше атакуван. Там се провеждаха доста важни срещи.

Хоук я поведе към големия асансьор и въведе своя код за сигурност. Вратите незабавно се затвориха и двамата бяха пренесени бързо няколко етажа под земята. Озоваха се в широк коридор, където се движеха хора и Породи. Присъстваха няколко репортери, но не бяха допуснати фотографи. Породите високо ценяха личния си живот, без значение дали бяха от котешки или кучешки род.

— Почти трепериш — обвини я Хоук тихо.

— Не се справям добре на партита. — Джесика вдигна глава и изпъна рамене, когато минаха покрай няколко Породи войници, които я бяха ескортирали до килията в деня, в който беше арестувана.

— Ще се справиш чудесно — увери я той. Секунда след това влязоха през широките двойни врати в главната зала. Хоук й помогна да свали палтото си и го подаде на един отзивчив прислужник. Човек.

Койоти и Вълци общуваха заедно на фона на коледна музика под ярките, разноцветни светлини. В единия край на помещението имаше огромна елха, пищно украсена и с подредени под нея подаръци.

Улф Ганър стоеше близо до ярко оцветеното традиционно дърво заедно с Хоуп, неговата половинка. Хоуп, с леко азиатските си черти и дребен ръст, беше облечена в коледно светлозелено. Черната й коса падаше до раменете й като копринена панделка и й предаваше почти царствен вид.

Улф, много по-висок и широкоплещест, стоеше с ръка, обвита около раменете й, и се засмя на нещо, казано от друга Порода. Чупливата му черна коса беше изтеглена назад и завързана на тила му. Както повечето мъже, беше облечен в черно, с тъмна сребърна копринена лента, простираща се от рамото през гърдите към кръста му, показваща ранга му на Алфа Вълк.

Много от мъжете също носеха ленти. Различни цветове, издържани в синьо или сиво. Вторият по ранг носеше светлосива, шефът по сигурността — тъмносиня, а по комуникациите — сребристосиня.

Жените, както гости, така и Породи, бяха облечени в дълги, екстравагантни рокли. За вторите това беше шанс да бъдат жени, а не войници.

— Виждам, че най-накрая я накара да се присъедини към нас, обикновените смъртни. — Ашли Тру се приближи към тях, подигравателната й усмивка свари Джесика неподготвена.

— Беше изпитание — призна Хоук, придърпвайки половинката си по-близо.

— Той е изпитанието — влезе в тона й Джес. Всъщност се радваше да види Ашли сега, когато не й беше бодигард.

— Повечето мъже Породи са — въздъхна другата жена с преувеличено търпение. — Примиряваме се, доколкото можем.

— Бъди добро хлапе или ще кажа на твоя Алфа за спа процедурите — предупреди я Хоук. — Чух, че си взела пълен пакет днес.

Усмивката на Ашли засия и тя бухна платиненорусите си къдрици, прокарвайки блестящите си нокти през тях.

— Дел Рей обича да ме глези, Хоук. Пък и няма да те послуша.

— Хлапачка — засмя се Хоук отново.

— Винаги — съгласи се Ашли. — Сега върви да намериш Улф. Преди малко питаше за теб. Аз отивам за още пунш.

Тя изтрака бързо с токчетата, на които не би трябвало да бъде възможно дори да стои права.

— Тази жена е напаст — промърмори Хоук, докато си проправяха път през гостите.

— Но е симпатична. — Ашли, сестрите й Шароун и Ема, Койотската половинка Кита, и половинката на Алфа Койота, Аня, винаги бяха мили с нея. Беше забелязала това, докато беше под тяхната защита.

— Тя е дявол. Превзета малка кокетка през деня, а когато нощта падне, кълна се, че е една от най-суровите, смъртоносни Койотски породи, създавани някога.

Но не бяха ли създадени всички Породи да бъдат такива? Те бяха обучавани да са готови, когато трябва, и да убиват перфектно, ефективно, когато им бъде наредено.

Отидоха до елхата и Хоук остави голямата торба с подаръци до останалите, преди да насочи Джесика към мястото, където стояха Улф и Хоуп Ганър и Джейкъб и Фейт Арлингтън.

— Улф, Хоуп, Джейкъб, Фейт — Хоук им кимна и притегли Джес по-близо, — мога ли да ви представя моята половинка и бъдеща съпруга Джесика Рейнс?

Джес почти замръзна шокирано, когато всички около тях замлъкнаха. Започна да се страхува, когато черните очи на Улф се насочиха към нея. Той беше внушителен, показваше малко емоция, не приемане или отхвърляне. Ноздрите му пламнаха, докато поемаше нейното ухание.

Джесика знаеше, че той може да подуши комбинацията от нейния и аромата на Хоук, които се бяха смесили с разгонването. Можеше също така да подуши и страха й. Но щеше да усети и съжалението, болката и желанието й да е знаела какво правят родителите й и колко искат да унищожат Породите, нали? Дали всичко това се съдържаше в една миризма? Силно се съмняваше.

— Направил си добър избор, Хоук Естебан. — Ръката на Улф се отдръпна от рамото на половинката му и стисна тази на Хоук. — Една красива и лоялна половинка и за мен е удоволствие да я приема в нашата глутница.

Джесика примигна. Сигурно не говореше за нея, нали?

— Джесика, ако се съмнявахме, че ти можеш да ни предадеш, щяхме да те убием още преди Хоук да има възможност да предяви претенциите си към теб — каза й Улф, когато тя се взря в него. — Въпросите се нуждаеха от отговори, а лоялността ти трябваше да бъде доказана, а не просто да вярваме в нея въпреки доказателствата. Благодарим ти за търпението и преди всичко за благоволението, което показа по време на затвора, за да ни дадеш време да докажем невинността ти, както и връзката с твоята половинка.

Джесика поклати глава бавно.

— Какво благоволение, Алфа Ганър? — прошепна невярващо.

Устните му се извиха в усмивка.

— Не хвърли нищо по нас въпреки месеците на разпити. Никога не заплаши да се обадиш на властите, въпреки че можеше. И нито веднъж не настоя за правата си. Правото на съд, вместо затвор по време на разпитите. Това беше благоволение.

Младата жена поклати глава отново.

— Беше вина — прошепна тя. — Как бих могла да отрека стореното, въпреки че не можех да обясня защо съм го направила, или да спра действията, дори когато се случваха?

— Ти спаси моята половинка, както и тази на Джейкъб, въпреки наркотика, налагащ се над волята ти — каза той нежно. — Това се нарича кураж и сила. Ние се нуждаем от тази сила, за да посрещнем бъдещето си. Ти си част от бъдещето на Хоук и следователно част от нашето. Добре дошла в нашата глутница.

Улф кимна кратко с уважение и приемане. Не можеше да я прегърне, не можеше да стисне ръката й. Никоя Порода нямаше да се осмели дори да се докосне до нея по време на разгонването, особено в тази първа, най-силна фаза, в която се намираше тя сега.

Беше приета. С думите и действията си Улф беше дал благословията си за връзката й с Хоук и оттам и благословията на глутницата.

— Танцувай с мен — привлече я Хоук в прегръдките си, въпреки че тя все още беше зашеметена от изказването на Улф.

Тя беше част от глутницата, част от едно семейство. Глутницата беше като едно голямо семейство, приютило Вълци и Койоти заедно, простирайки крилото си над всеки член. Приемане, където те не биха открили никъде другаде. Звукът на бавна балада изпълни залата, когато Хоук я поведе към дансинга. Мигновено възбуда, пращящо електричество и чувство за топлина започнаха да я завладяват. Докато се движеха бавно в ритъма на музиката, с глава, облегната на гърдите му, с неговите ръце, обгърнали кръста й, Джес позволи на приемането, което й беше дадено, да се потопи вътре в нея.

Беше открила дом, беше открила семейство. Имаше хора, които вярваха в нея, дори когато бе изглеждало така, сякаш ги е предала.

— Обичам те, Джесика Рейнс.

Младата жена почти се вцепени в прегръдките му, когато Хоук прошепна думите в ухото й. Вдигна глава и го погледна, устните й се разтвориха, а очите й се напълниха със сълзи.

— Винаги към те обичала, Хоук Естебан — отговори тя, гласът й беше тих и потрепващ. — От мига, в който те срещнах.

Той беше бъдещето й, той беше сърцето й.

Хоук наведе глава и потърка устните й със своите, наелектризиращата ласка едва не я накара да простене. Усети лека следа от пикантната есенция на целувката му. Вкус на страст, нужда, желание и глад. Вкус, който само подклаждаше нейните.

— Скоро — обеща той и обърна глава, за да докосне ухото й с устни. — Скоро, половинке.

Скоро. Тази нощ. Когато се върнеха в техния дом, когато пристъпеха обратно в огъня, който чакаше да пламне между тях.

Скоро щеше да го има. Неговото докосване, неговият танц и невероятното осъзнаване, че наистина има бъдеще.