Лора Лей
Целувка за Коледа (4)

Четвърта глава

Джесика би трябвало да знае, че Хоук няма да стои дълго настрана от нея. Бодигардът, който бе оставил пред къщата, беше мъж. Беше забелязала както по време, така й след освобождаването й, че рядко около нея имаше Порода или човек от мъжки пол.

Бодигардовете й бяха жени. Лекарят й беше жена. Посетителите й — Хоуп, половинката на Алфа Вълка, или Фейт, половинката на втория по ранг. Чарити Чанс я посещаваше понякога, но не и след раждането на сина й.

Джесика проследи паркирането на рейндж роувъра на чакълестата алея пред колибата й. От него слезе Хоук. Арогантен като всеки мъж, красив като греха, той стоеше под падащия сняг като природна сила, предизвикваща стихиите да се изправят срещу него.

Предизвикващ всеки да му се противопостави.

Хоук беше неразделна част от екипа по сигурността в Хейвън. Беше съветник и ръководител по сигурността и комуникациите, където тя беше работила преди малко повече от година. Бе строг и честен, но невинаги беше лесно да се работи с него. Не понасяше глупаци и не се замисляше много, преди физически да изхвърли някой, който не отговаря на стандартите.

Дали все още ръководеше сигурността там, зачуди се Джес. Осъзна, че няма представа с какво се занимава той сега. Често го виждаше да шофира из имението, да спира и да разговаря с екипите по сигурността, насочвайки ги към различни райони или шегувайки се с тях. Въпреки че, осъзна тя, не бе беше виждала усмивка на лицето му, откакто беше освободена.

А Хоук често й се усмихваше, когато тя работеше за Породите. С леки, предпазливи полуусмивки, сякаш не знаеше как да изрази веселостта си от срамежливите й шеги или от опитите й да флиртува с него.

Господи, беше толкова влюбена в него, осъзна тя. През месеците, които беше прекарала в работа с него, споделянето на безмълвните обеди в малката градина зад управлението, се беше влюбила безвъзвратно.

Той не я беше целунал. Не я бе докоснал. Беше любезен кавалер. Нещо, което не беше срещала при друг мъж. По-силен от живота, а раната, която тя беше нанесла на крехките взаимоотношения, които бяха изградили, беше дълбока. И в двама им.

Джесика знаеше още тогава за разгонването. Нямаше как иначе, след като работеше толкова отблизо с Породите. Също така познаваше признаците. Те се бяха зародили между тях. Една целувка, може би дори докосване, щеше да ги възпламени като горски пожар, неконтролируемо, както Фейт беше описала.

Фейт, Хоуп и Чарити бяха брутално откровени с нея за разгонването. Независимо от факта, че беше наречена предател, те не се колебаеха да й отговарят, когато ги разпитваше за това.

Когато Хоук стигна до входната врата, Джес скръсти ръце върху дебелия пуловер, прикриващ гърдите й. Все още се чудеше за това — защо бяха толкова честни с нея, когато бе заподозряна, че е предател?

Разбира се, ако я бяха осъдили за престъпленията й, светът никога нямаше да има възможност да чуе историята й. Нямаше да има адвокати, нито защита. Законът за Породите беше брутално ясен. Документите, които тя беше подписала, посочваха това с разбираеми термини. Съгласяваше се да бъде екзекутирана, ако някога предаде Породите. Беше го подписала, знаейки, че никога няма да ги предаде доброволно.

Беше научила обаче, че има един малък фактор. Нежелание. Наркотикът, който баща й бе вкарал в организма й, й беше дал нищожен избор.

Входната врата бе отворена дръзко и целеустремено, което показваше какъв човек влиза вътре.

Хоук носеше чанта под мишница. Намествайки я, той затвори и заключи вратата.

Джесика наклони глава на една страна. Още подаръци? Беше й изпратил дрехи, обувки, ботуши и палта след освобождаването й. По време на пленничеството й беше изпратил храна от любимия й ресторант за бързо хранене и меки дрехи, които я топлеха в стерилната клетка, в която бе затворена.

Винаги й изпращаше подаръци. Това беше първият път, в която ги носеше сам.

— Трябва да поговорим.

Младата жена вдигна вежди, когато той се обърна след безцеремонното си изказване и влезе в кухнята. Тя го последва въпреки арогантността, която караше косъмчетата на тила й да настръхнат.

Влизайки в кухнята, Джесика видя как Хоук остави чантата на масата и извади съдържанието й. Пакет нормално кафе, шест бутилки газирана вода, любимите й шоколадови бисквити и едно малко прозрачно шишенце с нещо, приличащо на капсули, някакво лекарство.

— За какво точно трябва да говорим? — Слюнката й едва не потече. Кафето беше от любимата й марка.

— Това. — Хоук постави шишенцето с хапчетата на видно място пред примамливия кофеин и шоколадовите лакомства.

Джесика вдигна вежди отново.

— И какво е това?

— Хормонално лечение за разгонването — заяви той, изражението му беше строго, почти мрачно, когато я погледна със странните си жълтеникавокафяви очи. — Хапчетата са за по-неприятните симптоми. Също така трябва да решиш дали искаш да вземаш допълнителните таблетки за предпазване от бременност. — Извади още едно шишенце от джоба на ризата си и го остави до другото.

Джесика усети как сърцето й засили ритъма си. Изведнъж заби лудо в гърдите й, кръвта във вените й забушува, а желанието докосна с пламъците си места, които тя обикновено се опитваше да игнорира.

Между бедрата клиторът й набъбна, а гънките на женствеността й започнаха да се овлажняват. Усещаше как страстта се влива в организма й, а емоции, срещу които не искаше да се изправя, пронизаха съзнанието й.

— Всичко е ясно, нали? — прошепна тя, взирайки се в него. — Независимо дали искам, или не, то ще се случи?

Хоук вдиша бавно и дълбоко.

— Ти си моята половинка, Джесика. И двамата знаем какво означава това. Опитах се да стоя далеч от теб. Опитах се да изчакам, докато дойде време да те ухажвам, да ти дам възможност да приемеш последствията.

— Време? — Джес се изсмя силно, горчиво. — Аз бях затворена, Хоук. Ти дори не ме посети. Рядко те виждам, след като ме пуснаха. Може би трябва да разбереш какво точно означава да ухажваш една жена, преди да решиш да го направиш.

Хоук стисна зъби, мускулите на челюстта му се свиха почти болезнено.

— Щях да ни дам повече време — насили се да изрече той. — Преди да започна да те ухажвам, исках да осигуря твоята защита, безопасността ти. И твоята свобода. — Последната дума прозвуча почти гневно. — Исках ти да ме избереш. Не исках насила да те вкарам в разгонването.

— И какво се промени? — Джес омекна леко при тези думи, при желанието, което видя в очите му, и факта, че за разлика от другите половинки, нейната се беше опитала да й даде възможност за избор, шанс да му обърне гръб, ако той не е това, което тя иска.

— Не мога да открия човека, който те следи, откакто те освободиха — разкри Хоук.

Джесика замръзна.

— Какво искаш да кажеш? Как може някой друг, освен Порода, да ме следи, Хоук? Особено тук, в Хейвън?

Хоук погледна настрани за миг и стисна устни, преди да я погледне отново.

— Някои фракции на Обществото за чиста кръв са открили лекарство, което може да прикрие индивидуалния мирис за кратък период от време. След освобождаването ти открихме признаци за преследвач. Можем да подушим оръжията му, фактът, че е мъж, и желанието му да убива. Той успява да ни се изплъзне в Хейвън и минава покрай охраната ни, използвайки това лекарство. И този човек преследва теб.

Стомахът й се сви от страх. Обърна се настрани и прокара пръсти през разпуснатата си коса, след което отиде до прозореца и се загледа в снега, който като че ли се сипеше по-силно сега, по-бързо.

— За да ме убие — изрече тя тихо. — Защото успях да спася жените, които щяха да бъдат убити по време на онова нападение.

Нападението, за което тя беше дала важна информация, която подпомогна за координацията на действията.

— Това успяхме да научим — каза Хоук меко. — Преди да умре баща ти е дал заповед да бъдеш отстранена след освобождаването ти.

— Аз го предадох — усмихна се Джес горчиво, обръщайки се отново към половинката си. — Той не гледаше с добро око на някой, който не изпълнява желанията му.

— Все още има важни членове на организацията, които не бяха идентифицирани след залавянето ти. Повечето от тях бяха на партито, на което бяха нападнати Породите, но някои от играчите — не. Опитахме да научим самоличността им, но без особен успех.

Джесика кимна бавно. Породите й донесоха снимки малко преди да я освободят и я помолиха да идентифицира хората, които познава и които работят заедно с баща й. Накараха я да назове всеки, който не беше на тези снимки. Породите бяха усърдни. Младата жена разпозна всички приятели на баща си, но имаше и непознати лица.

— Какво общо има това с разгонването? — Джесика погледна отново към шишенцата с хапчета.

— Ти си моята половинка. — Гласът му внезапно стана гърлен и ръмжащ, карайки всяко нервно окончание в тялото й да се настрои към присъствието на този мъж. — Чаках петнадесет месеца, Джесика. Исках да те ухажвам. Исках да бъде твой избор, ти да се нуждаеш от това, а не само защото аз жадувам. Но опасността ескалира и аз отказвам да поемам рискове с живота ти. — Хоук сви юмруци от двете страни на тялото си, очите му сякаш светеха от желание. — Няма да те оставя да умреш. Няма да позволя да бъдеш наранена. — След тези думи тръгна бавно и спокойно към нея, дебнещата му походка накара устата й да пресъхне, а устните й се разтвориха в очакване.

Хоук улови горната част на ръцете й, докато тя го гледаше, хипнотизирана от мъжа и напрежението в погледа му.

— Аз пазя това, което е мое. — Очите му се плъзнаха към лицето й, спряха се на устните й, след което продължиха нагоре да срещнат нейните. — Ти си моя, Джесика. Моя си от деня, в който те зърнах. Не мога да възпра животното вътре в мен, което предявява претенциите си върху теб. Не мога да пренебрегна нуждата да те защитавам. И ще дам живота си, за да ти осигуря времето и свободата да направиш своя избор. Но вече ще бъда с теб, ден след ден. Ще те закрилям. И ще бъде невъзможно да сдържам глада, който ни привлича все повече и повече.

Ето защо й беше донесъл хормоните и лакомствата. Новото хормонално лечение беше дало на женските половинки свободата да се наслаждават на лакомствата си, без неприятните последици, които произлизаха от тях. Кофеинът и шоколадът бяха известни с това, че влошават симптомите на разгонването. Възбудата, нуждата да се чифтосат, да докосват, да целуват и галят, ставаше почти неконтролируема. А това можеше да стане болезнено. Джесика знаеше, че нуждата от секс може да стане мъчителна, ако една жена се раздели с половинката си, ако не чувства докосването му, ако не усеща тялото му.

Джес пое рязко дъх и леко потръпна при мисълта за това.

— А ако не искам това чифтосване? — попита тя.

Хоук плъзна длани надолу по ръцете й, после отново нагоре.

— Тогава ще излъжеш и двама ни — каза той тихо. — В теб има гняв, и аз не те виня за него. Но има и желание, Джес, както и чувства. Ако не беше затворена една година, щеше да дойдеш в ръцете ми. И двамата го знаем.

— Но бях затворена. — Тя се отдръпна, потърка горната част на ръцете си и потърси директно погледа му. — Ти стоеше на разстояние. Никога не дойде при мен.

— Щях да се чифтосам с теб. — Думите сякаш се изтръгнаха насила от него. — Щях да те взема, Джес. Имахме нужда от време, за да докажем невинността ти. Знаех, че никога не би ни предала доброволно. Но трябваше да го докажа.

Изненадата измести отчасти възбудата й.

— Опитваше се да докажеш невинността ми? — намръщи се тя. — Но, Хоук, аз не бях невинна. И двамата го знаем.

Беше предала Породите. Хоуп, Фейт и Чарити едва не бяха убити. Тя беше отговорна за нападението срещу Хейвън, а това можеше да отнеме много животи.

— Ти беше невинна — заяви Хоук решително. — Джесика, каквото и да се беше случило, ти не участваше доброволно. Вече имаме доказателство за това. Аз го знаех още тогава.

— И не си направи труда да ми го кажеш? — попита тя с едва доловима подигравка. — За бога, Хоук. Какво щеше да ти коства? Една бележка? Или телефонно обаждане? Можеше да ми кажеш и пак да ми дадеш възможност за избор. — Възбудата подхрани гнева й. Нуждата се изправи срещу болката, мисълта, че тя беше сама, а не бе дошъл при нея, я прониза. — Можеше да направиш нещо, дявол да те вземе! — Гласът й се извиси, когато болката заглуши всяко друго чувство.

— Ако бях направил нещо, щях да рискувам цялото разследване, което аз поисках да се проведе, за да се докаже невинността ти — отвърна той. И въпреки че тонът му остана тих и спокоен, силата в него я накара да замълчи. — Ако бях направил нещо, щях да изложа на риск живота ти, както и увереността на враговете, че ще умреш и ще отнесеш тайните им в гроба.

— И само защото смяташ, че си имал основателна причина за това, което си направил, аз просто трябва да легна и да приема разгонването, сякаш нямам друг избор? — парира го тя гневно. — Извинявай, Хоук, но това не звучи ли прекалено арогантно, дори за теб?

Породата повдигна едната си вежда, а очите му блеснаха с шеговито неверие.

— О, да, колко глупаво от моя страна да забравя за арогантността на Породите — изсумтя Джес. — Вие, момчета, нямате граници, нали?

Изражението му застина при тези думи.

— Понякога животното е прекалено близо до повърхността, Джес — въздъхна най-сетне Хоук. — Нуждата да те защитя, да те държа близо до мен, е над всичко, което можеш да си представиш в този момент. — Той направи гримаса, при което от двете страни на устата му проблеснаха дълги кучешки зъби, напомняйки й, че той наистина е много близо до животинските си братовчеди. — Ти си моята половинка. Всичко вътре в мен настоява да подсигуря връзката ни. Опитвам се да бъда разумен. Да бъда човек в това отношение, но е адски трудно.

Опитвал се да бъде човек в това отношение?

Джесика обърна глава и го погледна. Обзе я внезапно любопитство относно копнежа, порива да я направи своя, своя и на никой друг.

Беше едновременно плашещо и възбуждащо. Този мъж, толкова голям, смел и забележителен, я искаше. Само нея. Веднъж започнеше ли разгонването, той никога нямаше да има друга жена. Този инстинкт щеше да го предпази от желанието към друга жена. Щеше да принадлежи на нея и само на нея.

Дали някой или нещо някога е било само нейно?

— Джесика. — Гласът му бе нежен и хипнотизиращ. Хоук се приближи към нея, едрото му тяло закри нейното, приюти го. Вдигна ръка й и прокара опакото на пръстите си по бузата й.

Жестът беше толкова нежен, толкова поразително внимателен, че дъхът й секна.

— Не мога да оставя защитата ти в чужди ръце — предупреди я той, измъченият звук на гласа му прониза сърцето й. — Прекалено важна си. Означаваш твърде много за мен. И част от душата ми трепери от страх при мисълта да те загубя.

— Хоук… — Искаше да поклати глава, да се възпротиви на желанието му да я вземе.

Не знаеше дали е готова за това. Не знаеше дали ще може да се справи с разгонването, както и с неочакваната опасност за живота й.

— Ще бъда с теб, ден след ден — каза Хоук, докато тя се взираше в него безмълвна, объркана. — Ще те пазя с живота си, Джесика, но знаеш добре, както и аз, че страстта между нас няма да изчезне. Тя не е само следствие от разгонването, тя е резултат от това, което и двамата искахме още преди да знаем, че съществува. Ние си принадлежим.

Ние си принадлежим. Джесика отвори уста да отрече, но не можеше. Преди да предаде Породите, преди да бъде затворена, тя беше мечтала за разгонването. Беше мечтала да му принадлежи.

Преди предателството. Беше загубила себе си заради безмилостния стремеж на баща й да унищожи Хейвън и всеки, който живее там.

— Няма да се получи — прошепна тя, макар че не можеше да се отдръпне от докосването му. — Няма да стане, Хоук.

Насили се да се дръпне. Това беше най-трудното нещо, което някога беше правила през живота си. Когато разстоянието между тях се увеличи, тя му обърна гръб. Болезнено осъзна от какво се отказваше.

— Ако нещо се случи с мен, ти ще останеш сам. — Джесика преглътна тежко при тази мисъл. — Няма да намериш друга половинка. Няма да получиш утехата на друга жена.

— Недей, Джесика…

— Ще бъдеш сам — извика тя яростно. — Аз знам какво е да си сам, Хоук. Знам колко празно и мрачно може да бъде и не искам това за теб.

Безкрайните нощи, свита на кълбо в походното легло, на което спеше. Месеци на агония, прекарани в мечти, желания и сълзи за някого, когото не можеше да има.

— Това няма да се случи — увери я Хоук с решителност, изписана на лицето му.

— Не можеш да бъдеш сигурен. — Джес отстъпи назад, когато той се приближи. — Няма да рискувам. Не и сега. Не и когато имаме възможност да изясним нещата между нас. Докато не разберем дали имаме бъдеще.

— О, определено имаме бъдеще.

Преди да успее да заобиколи, Джес се оказа притисната към хладилника, тялото на Хоук беше толкова горещо и съблазнително, докосващо нейното. Топлината сякаш я обгърна и потъна в нея.

Джесика притисна ръце в гърдите му, а дъхът заседна в гърлото й, когато зърна гладното му, решително изражение.

— Имаме бъдеще, Джес. — Едната му ръка се плъзна в косата й, а другата улови ханша й. — И то започва сега.