Лора Лей
Целувка за Коледа (3)

Трета глава

— Ситуацията ескалира. — Хоук влезе в офиса на Алфа Ганър и се изправи лице в лице не само с водача си, Улф, но и втория по ранг Джейкъб Арлингтън и шефа по сигурността в Хейвън, Ейдън Чанс.

Трите мощни Породи бяха сила, с която трябваше да се съобразява. Те може би бяха най-силните мъже, които Хоук познаваше, независимо дали бяха Породи или хора. Бяха събрали заедно всички Вълчи породи, бориха се да им осигурят дом, да го подсигурят, преди някой да разкрие кои са те или какво планират да правят в общността си.

Тримата бяха донесли мир и безопасност на хората, които ги последваха.

— Знаехме, че в крайна сметка ще стане така — въздъхна Улф и се облегна на стола си. — Изненадан съм, че им отне толкова време.

— Тя е заключила бодигарда си в мазето, преди да излезе този следобед — разкри Хоук. — Не можем да разчитаме сама да си пази гърба.

— Истината може да свърши работа — проговори Джейкъб Арлингтън, един от малкото Породи, носещ ДНК на червен вълк, а не на сив или черен. — Тя може да се загрижи повече за собствения си живот, ако разбере, че наистина е в опасност.

Хоук го погледна строго.

— Мисля, че ми беше наредено да запазя тази информация за себе си за известно време. — След това се обърна към Улф: — И това време свърши, Улф. Сега трябва да бъда честен с нея. Иначе ще я изгубя.

Улф го наблюдава мълчаливо в продължение на няколко секунди, преди да започне да поклаща глава.

— Не ме карай да пренебрегна пряка заповед, Улф — посъветва го Хоук, усещайки как животното вътре в него се надига. — Всички ще съжаляваме.

Вече една година беше следвал препоръките заради сигурността и здравето й. Да стои далеч от своята половинка, докато беше затворена, да не прави нищо, с което да предизвика разгонването и по този начин да се наложи освобождаването й. Хоук даде шанс на глутницата да се успокоят и да установят степента на вредата, причинена от предателството й. Когато откриха, че е била дрогирана, Хоук трябваше да се вслуша в съвета на лекарите и да стои на разстояние дори след освобождаването й, докато се уверят, че наркотикът напълно е изчезнал от организма й, преди да започне разгонването.

Беше взел всички мерки, за да защити половинката си. Самият той беше стоял пред вратата й безброй дни и нощи, за да е сигурен, че безопасността й не е изложена на риск. Че е невредима. Беше слушал как плаче, как шепне името му, как се моли на Господ за отговори, когато сама не можеше да разбере защо е предала хората, които се бе клела да защитава.

Хоук беше страдал заедно с нея. Очите му се бяха насълзявали от нейните сълзи, гневът го разяждаше през всичките тези месеци. И сега мисълта, че неговият водач може да му нареди да стои настрана от нея, когато опасността за живота й беше реална, караше вълка в него да заръмжи от ярост.

— Никога не бих те накарал да премълчиш истината, която ще я предпази сега, Хоук. — Думите на Улф го изненадаха. — Само щях да кажа, че може би беше грешка да се крие информацията от нея толкова дълго време. Тя очевидно е в опасност, точно както подозирахме. Погрижи се да научи истината и може би ще успеем да си възвърнем лоялността й, която загубихме, като я затворихме.

Хоук сви устни при последните думи. Това беше мнение на Трибунала — че са загубили лоялността на Джесика заради необходимостта да я затворят, да я отдалечат както от Породите, така и от нейните хора. Хоук не вярваше в това. Джесика не се беше опитвала да избяга нито веднъж, откакто беше освободена. Беше потърсила усамотение. Не искаше да я наблюдават. Никога не беше показвала желание да избяга, нито пък бе показвала гняв към Породите като цяло. Гневът й бе насочен по-скоро към него.

— Ще извикам един екип от базата на Койотите — информира го Ейдън. — Това ще бъде направено без много шум, ще бъдат разположени тайно около нея. Знаем, че Хейвън е наблюдаван. По този начин наблюдателите ще решат, че се отнасяме небрежно към безопасността й. — Ейдън се наведе напред съсредоточено. — Трябва да заловим стрелеца, Хоук. След разпадането на Обществото за чиста кръв по-рано тази година, останаха хора, които не успяхме да заловим. Нуждаем се от информацията, която те имат, както и от средствата, които използват. Тя е единствената ни връзка с тях.

— Няма да излагам на риск безопасността й заради твоето издирване, Ейдън — изръмжа Хоук. — Задържах разгонването, но нищо не може да промени факта, че Джесика е моята половинка.

Ейдън кимна и се обърна към Улф.

— Ще предявя претенциите си към половинката си. — Хоук също погледна водача си. — Дадох ти времето, от което се нуждаеше, Улф. Джесика Рейнс е моя. Няма повече да стоя далеч от нея.

Улф си размени поглед с Джейкъб Арлингтън, преди да се обърне отново към Хоук с кратко кимване.

— Оценявам доверието ти в мен, Хоук. Ти пренебрегна себе си, когато другите не биха могли, даде ни времето, от което се нуждаехме, за да получим отговори, вместо да й дадеш свободата, като се позовеш на Закона. Това говори повече от всякакви думи за лоялността ти към Породите.

— Лоялността ми е към Джесика — отсече Хоук. — Моята половинка не беше предател. Имаше само един начин да го докаже. И беше направено. Сега е време да взема онова, което е мое.