Лора Лей
Целувка за Коледа (10)

Десета глава

Хоук подушваше лъжите, които прииждаха от Джесика на вълни. Отчаянието й да накара Тод Бенет да й повярва. Звучеше убедително и когато успя да погледне за миг към лицето й, видя, че също и изглежда така. Неговата Джес играеше ролята на живота си и се бореше да му даде шанс да се съвземе.

Животното вътре в него бавно се събуждаше. Той усещаше как сетивата му се обострят, а силите му се възвръщат. Уникалната му генетика бавно се мъчеше да превъзмогне бариерата, замъгляваща съзнанието му.

Какво, по дяволите, се беше случило? Чувстваше се като ударен с дъска, но знаеше, че няма начин някой да го отстрани толкова лесно.

— Не мога да повярвам, че някой ти е дал заповед да опиташ нещо толкова налудничаво — продължи Джесика с отвратена въздишка. — Наистина, Тод. Твоят неопитен наемник не информира ли групата колко пъти съм била в онази гора, опитвайки се да избягам от това място?

Последва мълчание.

— Групата не знае за това — призна най-сетне Тод. — Аз бях този, който стреля по теб.

— Татко щеше да те убие, ако беше още жив — изплю Джес. — Дори той знаеше, че не трябва да се опитва да ме убие. Знаеше какво се опитвам да направя, просто не беше съгласен. Смяташ ли, че той би рискувал да ме дрогира, ако наистина бяха против него? Наркотикът беше използван, за да ми даде правдоподобно доказателство, а не защото проклетото нещо действително работи. Използвай мозъка си за разнообразие.

Хоук усети как Джес се отдалечи от елхата и отвори очи само колкото да фокусира погледа си, да разбере дали зрението му вече се е възвърнало напълно.

Първото нещо, което видя, беше порцелановата фигура на пода, едното малко кристално крилце лежеше на парченца върху твърдата дървена повърхност.

Породата трябваше да стисне зъби, за да не изръмжи яростно. Това беше първият му подарък за половинката му, отражение на онова, което той виждаше в нея. Неговият ангел. Красотата, която можеше да укроти звяра в него.

Тод Бенет беше ходещ мъртвец.

— Иска ми се да ти вярвам, Джесика. — Гласът на Тод беше изпълнен със съжаление и надежда. — Историята е добра, трябва да ти го призная. Достатъчно да ме накара да искам да ти вярвам.

— Тогава ме убий — изсмя се тя. — Давай, Тод. Направи най-голямата грешка в живота си. Защото когато го направиш, чичо Крейг ще протегне ръка от затвора и ще извие мършавия ти врат.

Крейг Рейнс. Арестът му беше извършен толкова тихо, че новината дори не бе достигнала до вестниците. Само няколко души знаеха за това. Джес знаеше, защото беше дала на Породите информацията, че и чичо й, и баща й са свързани с Обществото за чиста кръв.

Хоук усети как Тод спря.

— Крейг не е заловен — каза той, но Хоук долови страха в гласа му.

— Не бъди глупак — отсече Джесика, и макар тонът на гласа й да беше твърд, мъжът на пода усети как страхът й нараства. — Крейг стоеше зад заговора за убийството на Породите на коледното парти в Адвърт точно преди освобождението ми. Той беше свръзката ми.

Хоук почти беше готов да се раздвижи. Усещаше как мускулите му се отключват, адреналинът циркулира в тялото му, докато той се напряга да атакува. Само още няколко секунди. Само ако Джес можеше да издържи още малко, да разсейва Тод…

— Не мога да рискувам — каза Тод тихо, гласът му сега беше изпълнен със съжаление. — Съжалявам, Джес. Не мога да пропусна шанса си с теб.

Щеше да я убие.

Джес проследи как Тод вдигна оръжието и се прицели в корема й. По дяволите, това щеше да боли. Той искаше да я накаже, независимо дали го вярваше или не.

— Чичо Крейг ще те одере жив заради това — отсече тя.

— Подобно на Породите, Крейг първо трябва да разбере кой го е направил — информира я той, усмивката му беше стегната и сурова. — За разлика от някои, които са в Обществото, аз вярвам, че понякога трябва да поемаме всяка възможност, която ни се отдава, да унищожим Породите. Ти си неговата половинка. Жива, ти ще служиш за техните цели. Мъртва, ти ще го унищожиш.

Ръката му се стегна.

Джесика се хвърли през стаята, плъзвайки се по пода, благодарна, че стреля по нея, не по Хоук. В същото време злокобен, разярен вой отекна в къщата.

Падането на замлъкналото оръжие се чу секунда преди писъците му. Секунда преди да настане хаос.

Залитайки, Джес се втурна към чантата си. Вдигна глава и се препъна в матрака, очите й се разшириха при гледката, разкрила се пред тях.

Животинска, примитивна. Хоук държеше Тод за врата в мощната хватка на ръцете си и го разтърси. Оръжието падна на пода и Тод се взря ужасено в яростното изражение на Породата.

Устните на Хоук бяха отдръпнати, оголвайки кучешките му зъби, които проблясваха на слабата светлина на коледните лампички. Още един вой се изтръгна от него, когато войниците Породи нахлуха в стаята. Водеше ги не друг, а самия Улф, изражението му беше яростно. Хоук отново разтърси Тод, преди да го хвърли към стената и да забие юмрук в корема му.

Въздухът излезе от гърдите на другия с въздишка. Когато Хоук отстъпи назад, той се свлече на пода задъхан, кратки викове се откъсваха от гърлото му, докато се опитваше да изпълзи надалеч.

— Хоук… — Джес тръгна към половинката си и вдигна треперещата си ръка. От очите й започнаха да се стичат сълзи.

Тогава той се обърна. Златните му очи горяха от гняв. Ридание разтърси тялото й. Той беше чул всичко. Беше я чул да говори как го е предала и как ще го предаде по-късно. Беше чул лъжите, които беше казала, за да отвлече вниманието на Тод, лъжи, които щяха да подпишат смъртната й присъда.

— Моята половинка — изръмжа Хоук, дръпна я неочаквано към себе си, шокирайки я със силата на хватката и ръмженето в гласа.

Преди тя да успее да потвърди или отрече, той сведе глава, устните му покриха нейните и езикът му се тласна властно между нейните.

Вкусът на хормона веднага експлодира през сетивата й. Беше по-плътен, по-пикантен отвсякога. Джес усети как пламва почти моментално, експлозията от усещане, глад и нужда връхлетя тялото й и я накара да се притисне към гърдите му, за да се доближи до него.

Сякаш смъртната заплаха го беше тласнала отвъд здравия разум. Целуваше я с отчаяние, което Джесика не бе познавала преди, отчаяние, с което отговаряше и тя. Езиците им се преплитаха, съединяваха, бореха се и отстъпваха в един танц, стар като света.

Когато успя да се откъсне от нея, тя залитна към него, замяна и несигурна. Тогава чу мъжете зад гърба си, ужасените викове на Тод, задъханите му обвинения към нея. Детайли от плана, който тя му беше дала, план, който не съществуваше.

— Разкарай това копеле от дома на половинката ми — обърна се Хоук към Улф, докато Джес се опитваше да се извърти в ръцете му. — Искам го мъртъв.

— Спокойно — заяви Улф, тъмните му очи се местеха от единия към другия. — Той вече изказа няколко сериозни обвинения към Джес, Хоук — предупреди Алфа.

— Лъжи! — Ръцете му се стегнаха около половинката му. — Копелето мислеше, че съм в безсъзнание от лекарството, което ми е сипал на партито. Но не ми е дал достатъчно. Бях слаб, но в съзнание. Той лъже. Хвалеше се с участието си в предателството на Породите и с връзките си с Обществото за чиста кръв, които нападнаха в Адвърт преди освобождаването на Джес. Искам да се погрижиш за него. За постоянно. Той знае, че тя е моята половинка. Достатъчно подъл е, за да събере информацията за чифтосването. Риск, който не можем да си позволим.

Улф се втренчи в него за няколко дълги секунди, докато Джес гледаше и се мъчеше да си поеме дъх. Чувстваше се така, сякаш пада, сякаш силата се изсмука от крайниците й в мига, в който Тод бе дръпнал спусъка.

— Ще се погрижа — кимна Улф, след което се обърна към Породите, които държаха Тод. — Поеми го, Джейкъб — нареди на втория по ранг. — Безшумно.

Никой повече нямаше да чуе за Тод.

Джесика проследи как го влачат през стаята, докато той рита, крещи и моли за милост.

Нямаше да има милост, помисли си тя. Ако не се беше опитал да убие Хоук, ако не беше част от плана да я дрогират или атаката над Хейвън, тогава може би би имал шанс да избегне Закона на Породите.

— Ще ми трябва доклада ти утре сутрин — се обърна Улф отново към тях.

— Как разбра? — Джес намери най-сетне гласа и умствените си способности. — Откъде разбра, че той ще е тук?

Улф я погледна, очите му я пронизаха, сякаш можеше да види душата й.

— Това е една традиция — каза й той. — Дойдохме да окачим венец на вратата ви, да приветстваме съюза ви в глутницата. Тогава чухме писъците ти и воя на Хоук.

Традиция по приемане. Устните й се разтвориха, когато емоциите я заляха и събитията от деня започнаха да сблъскват вътре в нея.

— Хоук, очаквам устния ти доклад утре след писмения — осведоми го Улф. — Дотогава ще те оставя с половинката ти и ще почистя пред дома ти.

Джесика все още чуваше крясъците на Тод отвън. Бяха приглушени, далечни, но звукът отекваше в сърцето й и я караше да трепери вътрешно.

Той беше приятел. Тази вечер беше вдигнал наздравица за съюза й с Хоук, беше й се усмихнал и пожелал щастие. Часове по-късно се беше опитал да я убие.

Вратата се затвори зад Улф и войниците, оставяйки ги двамата сами. Джес се раздвижи, откъсна се от прегръдката на Хоук и отиде до елхата.

Коленичи на пода, вдигна фигурката, която беше паднала, и докосна внимателно счупеното крилце.

— Не може да бъде поправено — прошепна тя и още една сълза се плъзна по бузата й.

Хоук взе фигурката, обви ръка около кръста на половинката си и я повдигна. Тя го гледаше мълчаливо, когато той окачи орнамента отново. Счупеното крило изпрати отблясъци около себе си.

— Не е необходимо да се поправя. — Гласът му беше тих, дъхът му погали слепоочието й, докато тя гледаше крилото. — Тя винаги ще ни напомня какво преживяхме, Джес.

Младата жена прехапа устни и се опита да не заплаче.

— Лъжех — изрече най-сетне отчаяно, от гърдите й се откъсна ридание. — Това, което казах на Тод…

Хоук я завъртя и докосна с пръст устните й. Изненадваща усмивка озари лицето му.

— Породите могат да подушат лъжата, половинке. Забрави ли това?

Джесика зяпна. Да, беше забравила. В страха и объркването беше забравила, че Породите могат да подушат лъжата.

— Ти си знаел? — Дъхът й секна от щастие. — Знаел си, че лъжа?

— Знаех, че се опитваш да го задържиш, докато се съвзема. — Докосна една сълза на бузата й и я изтри. — Знаех, че спасяваш живота ни по единствения възможен начин, бейби. Не ме нарани. Не повярвах на нито дума.

Можеше ли да обича някого така, както нея в този момент, запита се Хоук. Чиста радост озаряваше погледа й, сладка топлина и безусловна любов изпълваше въздуха около тях. Тя наистина беше половинка, с която да се гордее. Която винаги щеше да върви редом с него.

Хоук се обърна, вдигна я на ръце и я понесе към матрака.

— Мисля, че бяхме по средата на нещо, когато онова копеле ни обезпокои — заяви той, като се надвеси над нея. Ръцете й се обвиха около врата му, а устните й се извиха в изкусителна, любяща усмивка.

— Не точно по средата — отвърна дръзко. — Мисля, че тъкмо започвахме. Не пропускай стъпки, половинке.

Хоук трябваше да се засмее. Тя винаги успяваше да предизвика усмивката му, смеха му. Озаряваше сърцето му и втвърдяваше пениса му.

— Обичам те, Джес — изръмжа той, говореха и човека, и животното. Първичната нужда и емоцията, избухнали вътре в него, не можеха да бъдат сдържани.

— Обичам те, Хоук Естебан. С всичко, което съм, обичам те.

Тогава устните му покриха нейните. Дълбоките, отпиващи целувки опияняваха и двамата, докато се бореха с дрехите си. Събличаха се едни друг, захвърляха дрехите настрани, оголвайки плътта си за ласките на другия.

Ръцете на Джес се движеха по гърба му, ноктите й го драскаха, а тя се извиваше към него и го окуражаваше с тихи стонове и кратки викове.

Хоук почти се изгуби в нея. Толкова лесно можеше да му бъде отнета тази вечер. Как, по дяволите, щеше да живее, ако някога я загуби? Тя беше не само неговата половинка, но и негова жена, негова любов. Беше част от душата му и знаеше, че никога няма да поиска да се освободи от нея.

Хоук плъзна ръка отстрани по тялото й и достигна зрялата извивка на гърдата й. Улови я в дланта си и я повдигна, прокара палец по настръхналото връхче и сведе глава, за да го вкуси.

Притегли малката стегната пъпка в устата си и я засмука сякаш умира за нея. Всъщност, умираше преди да го направи. Студен отвътре, заключен в една самота, което не можеше да понася. В продължение на една година се беше борил да докаже невинността на Джес, беше се борил да я освободи. И сега тя беше тук, в прегръдките му, докосваше го и се извиваше под ласките му.

Хоук се придвижи надолу по тялото й, наслаждавайки се на всеки накъсан стон от удоволствие, докато не откри горещите, хлъзгави гънки на женствеността й. Гладен за вкуса й, за топлината й, той облиза тясната цепнатина и изпъшка срещу хлъзгавата есенция. С устни, език и леки, засмукващи целувки, той дразнеше и измъчваше копринената плът. Вкусваше я, докато не остана и капка съмнение в съзнанието му, че би могъл някога да живее без нея. След това намери набъбналата малка пъпка на клитора й и го засмука, погали го с език, докато Джес не експлодира от удоволствие.

Но това не беше достатъчно. Никога нямаше да получи достатъчно от нея.

Разтвори широко бедрата й, вдигна коленете й, откривайки я още повече пред погледа си.

Нежно розовата плът се разтвори, разкривайки скрития там вход. Намести главичката на пениса си срещу потрепващия стегнат вход на тясната й вагина. Раздвижи бедрата си и се притисна, докато връхчето не проникна вътре.

Леки струйки предеякулационна течност се изстреляха от пениса му и я изпълниха, отпускайки нежните, деликатни мускули, позволявайки й да го поеме без болка и дискомфорт. Тя увеличаваше удоволствието й и осигуряваше допълнително овлажняване, за да позволи на широкия му член да проникне в нея.

Хоук гледаше как я превзема, заслушан във възбуждащите, тихи викове и разбра, че няма да издържи дълго. Тестисите му бяха стегнати в основата на пениса му, сигурен знак, че освобождението му е само на няколко тласъка.

Потъваше бавно и постепенно. Гримаса изкриви лицето му, когато екстазът се надигна в тялото му.

Сладко и толкова горещо. Вагината й обгръщаше пениса му като най-тясната, най-копринена ръкавица. Всеки трепет на интимната й плът по ерекцията му беше мъчително удоволствие.

Пращящи електрически пипала се обвиха около тестисите му, галеха пениса му и го караха да стиска зъби, за да се сдържи, докато се намести напълно в нея.

Хоук вдигна глава и погледна красивото й лице. Джес беше зачервена, челото й беше влажно от пот, а по страните й имаше сълзи.

— Любима Джес — прошепна той и се наведе напред, за да си открадне целувка. Движението го накара да се притисне по-дълбоко вътре в нея.

— Сърце мое — изхлипа тя в устните му и той загуби контрол.

Задъханите думи го пронизаха. Предаността, любовта в тихия й шепот го унищожи.

Ръмжейки името й, Хоук започна да се движи. С дълбоките тласъци вагината й го галеше. Беше повече от удоволствие, повече от екстаз. Усещанията го заливаха и той нямаше време да ги осмисли, усещания, които никога преди не беше изпитвал. Неговата половинка. Неговата жена.

Джесика извика името му и тласъците му се засилиха. Хоук улови бедрото й с една ръка и се отпусна на лакът над нея. Устните му се плъзнаха по челюстта и шията й. Можеше да усети как напрежението нараства вътре в нея. Оргазмът й наближаваше, сладкият му аромат се обвиваше около него, призовавайки го да побърза, да я обладава по-силно. Нищо вече нямаше значение, освен да я има, да я маркира, да смеси уханията им, докато станат едно, докато се свържат така безвъзвратно, че никога да не могат да се разделят.

Задъхани стонове се откъсваха от устните на Джес, когато целувката продължи надолу към рамото й. Толкова близо. Влагалището й се стягаше около него. Краката й се вдигнаха и се обвиха около кръста му, вътрешността й се сви, мускулите пулсираха около движещия се член.

Един тласък. Два. И Джес избухна. Хоук го усети. Като експлозия от огън, която стисна пениса му, докато тя крещеше името му.

Хоук усети как собственото му освобождение последва нейното. Зъбите му се впиха в рамото й, маркирайки чифтосването им. Тласна се още веднъж и позволи на усещането да го залее.

Изръмжа, когато спермата се изстреля от него и изпълни Джес. Подутината в средата на пениса му го заключи вътре в нея, предизвиквайки още удоволствие, още бурно усещане, които разтърсиха и двама им.

Хоук се опитваше да задържи усещането, само колкото сетивата му да се насладят, да го запомнят, да познае всяка емоция, всяко чувство, изригнало в него. В него и в нея. Нейното удоволствие, нараснало толкова силно и бързо, че тя изгуби ясното си съзнание. Виковете й на наслада, неговото ръмжене. Ближещите пламъци по плътта му, усещането на зъбите й на рамото му.

Шокът почти унищожи последната следа от контрол. Тя го ухапа в мига, в който той ухапа нея. Малките й кучешки зъби пронизаха кожата му, помогнаха й да се задържи за живота, както Хоук за нея.

Държаха се, докато последните импулси на чист екстаз не замряха и ги оставиха да се понесат обратно към земята върху спокоен, успокояващ облак.

Бореха се за всяка глътка въздух. Държаха се един за друг като оцелели след буря. Телата им бяха влажни от пот, а сърцата им препускаха. Хоук усещаше Джес, със сърцето и душата си, как се обвива около него.

Вдигна глава от рамото й, отвори очи и я погледна. Тя беше отпусната под него, гърдите й се повдигаха и спадаха от тежкото й дишане. Клепачите й трепнаха и се отвориха.

— Ти си моята душа, Джес — каза мъжът просто. Не знаеше друг начин, по който да го изрази. — Ако те загубя, губя всичко, което съм.

Джесика вдигна ръка и докосна бузата му, а един от пръстите й трепна върху устните му.

— Ти си въздухът, който дишам, Хоук. — Гласът й беше сънлив, но в него звучеше толкова обич, че той се почувства смирен. — Всеки дъх, който поемам, ти си част от него.

Те бяха част един от друг.

Хоук се плъзна отстрани до нея, придърпа палтото й върху телата им, за да се стоплят, притегли я към гърдите си и си позволи да повярва.

Беше сутринта на Коледа и той държеше подаръка в прегръдките си.

Гледайки към ангелчето със счупеното крило, знаеше, че следващата година ще има друго. Перфектно, съответстващо на перфектната й любов. Но това беше дори по-ценно заради крилото, което беше счупено. Беше оцеляло. Точно както неговият ангел. Оцеляло и все пак запазило красотата и същността си. Едно отражение на любовта. Невинаги перфектна, не без изпитания. Но винаги беше там, съхранена и трайна.

Точно както неговата Джес беше оцеляла, издръжлива и обичана.

Неговият коледен ангел и той го държеше в прегръдките си, познаваше вкуса й, усещаше сърцето й, докосването на тялото й до неговото.

Истински дар от небето. Неговата Джес.

Неговата половинка.

Завинаги.