Адам Кенеди
Принципът на доминото (42)

42

Като свихме по алеята към къщи, видяхме една кола, паркирана там. Във всекидневната ни чакаха Тейг и Пайн по ризи, с разкопчани яки. С тях имаше някакъв мъж, когото не бях виждал по-рано — елегантен, с хладен поглед, със стоманеносива коса, с тънка цигара в ръка. Въздухът в стаята беше тежък и горещ, пепелниците — пълни.

— Тук сме от рано сутринта. От два дни се опитваме да установим контакт с вас — каза Пайн, след като ние с Телма влязохме.

Тейг го прекъсна бързо:

— Всичко е наред, Рос. Няма значение. — Той се обърна към мен, посочи към третия мъж и рече: — Запознайте се с нашия колега, генерал Ризър.

— В оставка — каза мъжът с бърза и широка усмивка. — Том Ризър — и ми подаде ръка.

— Рой Тъкър… — продължи Тейг… — и съпругата му Телма.

И двамата с Телма стиснахме ръка на Ризър, а Тейг продължаваше да говори, като размазваше върху всичко масло и мед.

— Съжалявам, че така нахлухме в дома ви, мисис Тъкър, но не искахме да се връщаме до града и да се подлагаме на риска да ви изпуснем. Трябва да ви кажа, че и двамата изглеждате съвсем различно от това, което бяхте последния път. Почернели и отпочинали. Коста Рика трябва да ви понася.

— Харесва ни тук — отвърна Телма и се обърна към мен: — Предполагам, че имате да си говорите. Ще отида да оправя.

Щом тя излезе, Ризър каза:

— Хайде да се изнесем на терасата.

Пайн ме гледаше с плътно стиснати устни, а мускулчетата по скулите му едва забележимо играеха. След като излязохме, се нахвърли върху мен.

— Губя търпение с вас, Тъкър. Ако още не ви е ясно кой дава заповедите тук, ще ви повторя, че сме НИЕ. Когато ви казвах, че ще влезем във връзка с вас, това означава да бъдете тук, където можем да ви намерим.

Обърнах се и го погледнах, а той продължи да говори:

— Не си мислете, че ни правите някаква услуга. Така няма да се разберем. За нас сте просто чифт ръце.

— Стига, Пайн! — Ризър отряза думите си като две парчета жица.

— Какво иска да каже той с това? — попитах Тейг.

— Всичко е наред… — отвърна Тейг.

— Там е работата, че не е. Какво имаше той предвид?

— Защо ще трябва да пипаме този човек, като че е от стъкло? — избухна Пайн. — Ако не се разберете с него още сега…

— Я слушай, кучи сине… — започнах, но Тейг застана между нас.

— Стига. Достатъчно.

— Почакай вътре, Пайн — каза Ризър.

— Какво?

— Казах да отвориш вратата и да я затвориш след себе си.

— Минутка само. Нека да се изясним.

— Успокой се, Рос. Нека не забравяме кои сме и какво правим. — Тейг се обърна и погледна Ризър. — Всички трябва да помним това. — Той си извади цигара и я запали. — А сега… ние с Тъкър трябва да поговорим. И мисля, че ще е по-добре да го направим насаме. — Тейг кимна към вратата, водеща вътре в къщата. — Ще бъдем при вас след няколко минути.

Този път нямаше възражения. Ризър се обърна, прекоси терасата и влезе в къщата. Пайн го последва.

Тейг седна до масата на края на терасата, а аз се настаних срещу него. Чадърът правеше широк, сенчест диск над нас.

— Тук климатът е хубав. Горещо и влажно. Обичам така. Винаги ми е харесвало. Прекарах осем години в Западна Африка — Нигерия, Камерун, Конго и насам-натам по екватора. Най-хубавото време от живота ми. Някои хора се отпускат на топло. Аз се оживявам. Главата ми работи по-добре, чувствам мускулите си отпуснати и гъвкави. — Той погледна към небето. — Първо слънцето пече силно, после се изсипва проливен дъжд, накрая започват да се издигат изпарения от земята. Дяволски е хубаво, поне за мен е така. Докато на човек му се доспи. Има нужда от следобедна дрямка в такъв климат. — Той кръстоса крака, опря единия в ниското перило и зарея поглед в дърветата към океана.

— Нека да ви кажа нещо за Пайн — започна отново. — Той е бляскав млад човек. Един от най-умните, с които съм имал работа. Схватлив. Но е много млад, сам виждате. И нетърпелив. Има известна разлика между готварската книга и готовото ядене, знаете. На него му е трудно да борави с реалното положение на нещата. Също си пада малко сноб. От интелектуална гледна точка. Мисли, че ако някой не е толкова остроумен, колкото него, изобщо не си струва труда да го слуша. И тъй като вярва, че едва ли има някой, който да му е на нивото… сам разбирате какво искам да кажа.

— Пука ми на черупката колко е остроумен. Въобще не искам да го слушам…

— Има и нещо друго. Той се бои от вас. Джералд Хенмайер, човекът, когото изритахте по стълбите в Чикаго, е приятел на Пайн. Рос се стресна, когато разбра за това. Пайн не е практичен. Възприема всичко от тактическа гледна точка. Той не би разбрал това, че обиденият човек може да нарани другите. Това го плаши.

Тейг си запали нова цигара от старата и хвърли угарката в зеления гъстак на терасата.

— Тук не стават горски пожари — рече той. — Не можете да подпалите нищо, ако хвърлите пламтяща клечка. Растителността е тежка и влажна. Харесвам я такава.

Тейг остана седнал така известно време, пушейки, отпуснат на стола си. Накрая каза:

— В четири този следобед отлитаме за Калифорния. Имаме запазени места. Ще пристигнем направо в Лонг Бийч.

— Значи ли това, че и аз трябва да дойда с вас?

— Да, разбира се.

— И колко време ще остана там?

— Не мога да ви кажа точно. Седмица или десет дни. Може и по-малко. Очакваме събитията да се развият бързо, след като се почне веднъж.

— За какви събития говорите? Какво ще се развива?

Тейг ме погледна открито и каза:

— Знам отговорите на тези въпроси точно толкова, колкото и вие. Знам само онова, което трябва да правя, защото има кой да ми го каже. И когато му дойде времето, и вие ще знаете какво да правите, защото някой ще ви нареди и на вас. Но никой от нас — Тейг посочи към стаята, където чакаха Пайн и Ризър — не знае всичко. Само отделни парченца.

Приближих стола си, за да виждам по-добре очите му, и казах:

— Може да изникне някаква пречка. Нямам паспорт.

— Защо? — Лицето му не ми говореше нищо.

Обясних му положението с капитан Руис. Като свърших, той рече:

— Съвсем обикновена работа. Няма за какво да се притеснявате. Дадохме ви този паспорт, за да имате стабилен документ за самоличност. Това е всичко.

— Искате да кажете, че няма да ми е нужен в Калифорния.

Той кимна.

— А и вие няма да се връщате тук. Ще ви трябва само входна виза. Ние ще се погрижим за това.

— Искате да кажете, че в някои страни човек се нуждае от паспорт за влизане и излизане, а в други не?

— Точно така. — Тейг изпусна дим от цигарата си, обърна се и се усмихна. — Ако искам да отида в Бразилия, в Рио де Жанейро например, няма да ми трябва паспорт.

Седях, гледах го и започвах да разбирам. Беше невъзможно да не разбереш.