Адам Кенеди
Принципът на доминото (12)

12

Измина цяла седмица, преди отново да ме заведат до етажа на администрацията. Единият от пазачите, грубиян с физиономия на булдог и остри очи, на име Фийстър, дойде при мен.

— Ами инструментите? — попитах.

— Те са вече там. Баукамп нареди в дърводелската работилница да ги занесат горе.

Баукамп ме чакаше в залата за конференции кисел и студен и започна строго по работата:

— Искаме да поставиш тези лавици колкото е възможно по-бързо. Стига си се… На цялата тази стена, от пода до тавана.

Той посочи тясната стена зад масата.

— И същото нещо на онази стена, ей там в дъното. — Баукамп посочи стената в другия край на стаята.

Фийстър седя при мен през целия ден, пуши цигари, човърка зъбите си и ме гледа как работя. Аз режех с триона, мерех и стържех, работех усилено, но не се претрепвах чак толкова. И все очаквах да се появи Тейг. Но той не дойде. В продължение на пет дни, докато сложих и последната лавица, все още не беше дошъл.